РЕШЕНИЕ
№ 12660
гр. София, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110129701 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 20.11.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Г. А. Г. за
следните суми: сумата от 2066,23 лв., главница за цена на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за период м.05.2020 г.-
м.04.2022 г., сумата от 28,71 лв., главница за дялово разпределение за период м.10.2020 г.-
м.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 384,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за период 15.09.2021 г.-26.10.2023 г., сумата от 6,48 лв., мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение за период 16.12.2020 г.-26.10.2023 г., както и
разноски в размер на 99,73 лева. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 63608/2023 г. по
описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.
Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като наемател на
имота бил негов клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Според чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично
известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.
Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия,
1
какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В процесния имот през
процесния период била използвана доставената топлинна енергия, но същата не била
заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът
сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал
процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Далсия“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Г. А. Г., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. М. Х.в, оспорва
исковете. Оспорва да е налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
за битови клиенти, поради липса на писмен договор. Оспорва доставката на топлинна
енергия в посочените количества. Оспорва реално отчитане на енергия. Оспорва надлежна
покана за поставяне в забава на длъжника и дължимост на лихви. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не изразява становище
по основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Ответникът е настанен по реда чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО със заповед от
24.01.2006 г., като е подал заявление декларация за откриване на партида на свое име при
2
ищеца, като така облигационното отношение по договор за наем е нотифицирано на ищеца
и облигационното отношение по договор за продажба на топлинна енергия е възникнало с
ответника.
Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и
дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици – за това са
представени и писмени доказателства.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение
между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела
изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на
общите условия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.
162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера
му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.
В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на
Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за
енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост.
Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна
собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване
на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на
стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната
инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ,
включително и сградната инсталация.
Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда
3
етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не протИ.речат на разпоредбата
на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са въведени в
законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то съдът приема, че не е налице
протИ.речие с европейското законодателство за защита на интересите на потребителите
досежно дължимостта на суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на
потребената енергия – с прогнозни суми и изравнителни сметки.
Предвид чл. 155 ЗЕ от начислените суми по прогнозно потребление следва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване на клиента и да се прибавят
сумите по изравнителните сметки за доплащане. При това само тези изравнителни сметки,
които са за отчетните периоди. Прихващането на суми по изравнителни сметки за
възстановяване на клиента със стари задължения отпреди исковия и отчетните периоди е
счетоводна операция на ищеца, която няма опора нито в закона, нито в общите условия на
ищеца. То би представлявало предварителен отказ от неизтекла давност и е недопустимо.
Съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и изчерпателно.
Видно от заключението в имота в исковия период е начислена топлинна енергия и за
отопление, тъй като в имота е имало радиатори и щтранг-лира, и за битово горещо
водоснабдяване и за сградна инсталация.
Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на
уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят) ответницата е
изпаднала в забава и дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва. Допустимо е, обаче, страните да уговорят друг падеж на задълженията за
заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за периода на действие на
общите условия на ищеца от 2014 г. И 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сила от 12.03.2014 г. купувачът е длъжен
да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не се оспорва). В този
случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално
потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл.
33, ал. 4 ОУ). Аналогични за правилата в общите условия от 2016 г.
Съдът намира, че част от посочените клаузи са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени, а освен това са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорка в
общи условия на търговец монополист, която позволява търговецът да измества падежа на
задължения, които имат характера на периодично плащане, в следваща година, създава
значително неравновесие в отношенията с потребителя и протИ.речи на принципа на
добросъвестността. В случая, падежът на прогнозните вземания за даден период
4
едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура за периода, т.е. за
следващата година. Така давността за част от тези вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е
продължена едностранно от търговеца с почти година. Срещу това облагодетелстване
потребителят получава „компенсация“, състояща се в това, че не се начислява мораторна
лихва върху вземанията за прогнозни суми на топлинната енергия, но този „баланс“ е
очевидно наклонен в полза на търговеца, като се има предвид обстоятелството, че
вземанията за главница са по-големи от тези за мораторна лихва. Ето защо съдът намира, че
всяко едно вземане за прогнозни дялове се погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а така
също със същата давност, но като вземане с относително самостоятелен характер, се
погасява и вземането за изравнителна вноска. Съдът приема и, че падежът на задължението
за прогнозни суми, от който тече погасителната давност, е 30 дни след месеца, за която се
отнася задължението.
В случая възражение за давност няма и горните съображения не се отразяват на
изводите досежно главниците.
От таблиците на вещото лице по ССчЕ и от констатациите на СТЕ се установява, че
размерът на задължението за топлинна енергия е 2066,23 лв. – след като се отрази корекция
от 50,52 лв. на цена по решение на ВАС. – колкото претендира и ищецът.
По отношение на мораторната лихва, както се посочи, съдът приема, че клаузите в
общите условия за отлагане падежа на задълженията до издаване на обща фактура, са
неравноправни и нищожни. Ала, ако се начислява мораторна лихва от 30-ия ден след края на
текущия месец, биха се начислили лихви в по-голям размер от претендираните от ищеца и за
по-голям период, поради което и съдът с оглед диспозитивното начало в процеса следва да
присъди на ищеца само лихви в претендираните периоди и съобразно падежите по общите
фактури (без никакво значение дали са изпълнени условията в общите условия за
публикуване на тези общи фактури – защото това публикуване има значение с оглед
преместването на падежа на месечните задължения за след общата фактура, което съдът
намира за нищожно). По реда на чл. 162 ГПК мораторната лихва върху главните задължения
за периода 15.09.2021 г.-26.10.2023г. съдът намира да е в размер на 384,89 лв.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху това главно
вземане следва да се уважат изцяло, а искът за главница – ведно със законната лихва от
20.11.2023 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответника са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответниците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
5
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички главни страни, но само
ищецът има доказателства и искане за разноски.
Ищецът е сторил разноски в исковото дело от 49,73 лв. за държавна такса, 600 лв. за
депозити за вещи лица, 350 лв. депозит за особен представител, а на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или
общо разноски от 1049,73 лв. Разноските в заповедното дело са 99,73 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски от 1034,87 лв. и 98,32 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против Г. А. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2066,23 лв., главница за цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за период м.05.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 384,89
лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за период
15.09.2021 г.-26.10.2023 г., които вземания са предмет на заповед № 35701 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 63608/2023 г.,
СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Г. А. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца: 1 сумата от 28,71 лв., главница за дялово
разпределение за период м.10.2020 г.-м.04.2022 г., и сумата от 6,48 лв., мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение за период 16.12.2020 г.-26.10.2023 г.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1034,87 лв., разноски, сторени по делото,
и сумата от 98,32 лв., разноски, сторени в ч.гр.д. № 63608/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД като помагач на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7