РЕШЕНИЕ
№375/08.06.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.…………...……….........................… в присъствието на
прокурора Валентина Радева -
Ранчева..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №164 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Агенция за
държавна финансова инспекция (АДФИ) - София, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №1/05.01.2022г., постановено по АНД №1249/2021г.
по описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление
№11-01-502/26.10.2021г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция - София.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се,
че със санкционния акт било наложено административно наказание за това, че до
31.03.2017г. (включително) в гр. Хасково санкционираното лице, в качеството си
на Кмет на Община Хасково, не е предоставил по електронен път на Националната
агенция за приходите обобщена справка по образец – приложение №9 към чл.62 от
Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите (Наредбата) за предоставените на всеки един от превозвачите, осъществяващи
превози на територията на общината, средства по реда на Наредбата през 2016
година. С деянието била нарушена разпоредбата на чл.62 от посочената наредба.
Твърди се, че административнонаказващият орган издал наказателното
постановление, след като събрал всички необходими и относими доказателства,
преди произнасяне по административно-наказателната преписка. На следващо място,
от приложените към АНП доказателства се установявало по несъмнен и категоричен
начин, че санкционираното лице осъществило от обективна и субективна страна
състава по чл.62 от Наредбата. Развиват се подробни съображения относно
спазване на процесуалния и материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че нарушението не
представлявало и маловажен случай, към който да бъде приложен чл.28 ал.1 от ЗАНН, обосновано в НП. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и за
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В
случай, че се претендира възнаграждение за адвокат, се прави възражение за
прекомерност на същото.
Ответникът, в представен по делото писмен отговор
(възражение) на касационната жалба и в съдебно заседание моли да се остави в
сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Хасково за
правилно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №11-01-502/26.10.2021г., издадено от
Директор на АДФИ – София, с което на Д.В.Б., за нарушение на чл. 62 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове
за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за
извършване на превозите и на основание чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната
финансова инспекция, се налага административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че процесният акт за установяване на административно
нарушение формално не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН за необходимите
реквизити и твърдяното нарушение не е описано откъм необходимите признаци,
характеризиращи го от обективна страна, като конкретно се има предвид датата на
извършване на твърдяното нарушение. На следващо място, наказателното
постановление по съдържанието си не отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, доколкото пропускът на актосъставителя да се ангажира с
конкретна дата на деянието или период на извършване бил възпроизведен изцяло и
в съдържанието на санкционния акт. В тази връзка съдът е изложил подробни
съображения, като е приел, че посоченото съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи
по същество, извън вече засегнатите.
Касационната инстанция изцяло
споделя изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление и
намира същите за правилни и законосъобразни. Съдът подробно е мотивирал
съображенията си, след като е обсъдил приложимите правни норми и доводите на
страните. Правилно съдът е приел, че в случая има допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и
явяващи се самостоятелно основание за отмяната на акта на
административнонаказващия орган и то именно в частта на чл.42 т.3 от ЗАНН, относно
посочване на датата на извършване на нарушението. Датата на извършване на
нарушението е съставомерен признак на административното нарушение, относно
който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществения контрол за законосъобразност и за това тя следва не
само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена
от наказващия орган. Безспорно точното и недвусмислено посочване на датата на
извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на
НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава
предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде
отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е наказано по административен ред.
Доколкото изложените от районния съд мотиви за отмяна на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
Като
е отменил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил
материалния закон и е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания
за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето
му в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1/05.01.2022 г., постановено по АНД №1249/2021г. по описа на Районен
съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.