№ 13759
гр. ..., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110140399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу В. Г. Д. установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение от 02.03.2021 г. по ч. гр. д. №58082/2021г. на СРС,
113 състав, а именно:
- 213,68 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ... от ...г., изм. с Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ... от ...г., при условията на които се ползва
мобилен номер ....
- 133,59 лв, - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ... от ...г., изм. с Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ... от ...г., при условията на които се ползва
мобилен номер **********.
- 109,30 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ... от ...г., при условията на които се ползва
мобилен номер ....
- 82,27 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от ...г., при условията на които се
ползва мобилен номер **********.
- 146,95 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ... от ...г., при условията на които се ползва
мобилен номер ....
- 409,44 лв. - шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими на
основание Договор за лизинг от ...г., с който се предоставя за ползване мобилно устройство
HUAWEI Р20 Lite Dual Black;
- 49,95 лв. - пет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими на основание
1
Договор за лизинг от ...г., с който се предоставя за ползване мобилно устройство НТС Desire
650 Blue;
- 35,92 лв. - осем предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими на основание
Договор за лизинг от ...г., с който се предоставя за ползване мобилно устройство 2 TABLET
HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G;
- 227,81 лв. - деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими на
основание Договор за лизинг от ...г., с който се предоставя за ползване мобилно устройство
HUAWEI Y6 2018 Dual Blue;
- 243,39 лв, - двадесет и една предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими на
основание Договор за лизинг от ...г., с който се предоставя за ползване мобилно устройство
NOKIA 2.1 Dual Blue Silver.
В депозираната искова молба от ... /с предишно наименование .../ се твърди, че между
него и ответницата са сключени горепосочените договори за мобилни услуги от ... г., ... г., ...
г., ... г. и от ... г., съгласно които на ответника са предоставени мобилни телефонни номера
..., **********, ..., ..., ********** и са му доставяни мобилни услуги в съответствие с
клаузите по съглашенията. Твърди, че ответницата сключила с телекомуникационното
дружество и Договор за лизинг от ...г., с който се предоставило за ползване мобилно
устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black, Договор за лизинг от ...г., с който се предоставило
за ползване мобилно устройство НТС Desire 650 Blue, Договор за лизинг от ...г., с който се
предоставило за ползване мобилно устройство 2 TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G,
Договор за лизинг от ...г., с който се предоставило за ползване мобилно устройство HUAWEI
Y6 2018 Dual Blue и Договор за лизинг от ...г., с който се предоставило за ползване мобилно
устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver. Излага, че поради неизпълнение на свои парични
задължения договорите на ответницата били предсрочно прекратени, за което й била
издадена фактура № **********/... г. за сумата в размер на 2107,30 лева, представляваща
всички неплатени и дължими задължения. В периода след прекратяване на договорните
правоотношения между страните и издаване на процесната фактура, ответницата
доброволно погасила всички свои задължения за отчетните периоди, предхождащи
05.01.2019 г. в общ размер на 403,29 лева. Излага, че от останалата общо начислена във
фактурата сума в размер на 1704,04 лева било приспаднато надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 51,74 лева. С тези доводи моли съда да
признае за установено, че ответницата дължи останалата част от сумата по процесната
фактура в размер на 1652,30 лева. Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за неравноправост и
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустоечните клаузи в договорите за
мобилни услуги, съгласно които при прекратяване на договора/договорите се дължат три
абонаментни такси до първоначално уговорения краен срок. Оспорва твърдението на
ищцовото дружество за предаване на мобилните устройства, предмет на договорите за
лизинг. Поддържа, че доколкото ищецът твърди неизпълнение само на договорите за
мобилни услуги, не е било налице основание за едностранно прекратяване на договорите за
лизинг. Поддържа, че е недопустимо начисляването на законна лихва върху вземанията за
неустойка. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 58082/2020 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
24.11.2020 г. ищецът ... /с предишно наименование .../ е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за процесните вземания. Съдът е
уважил изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 02.03.2021 г. След
постъпило от длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това
2
са предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради
което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на посочените договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, предоставянето на услугите, чиято стойност се
претендира и предаването на устройствата, предмет на договорите за лизинг, наличието на
виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, едностранното
прекратяване на договорите и изискуемостта на претендираните вземания.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на законово
основание за прекъсването или спирането й.
По делото са представени процесните договори, по силата на които са предоставени
за процесния период мобилни услуги и са предадени устройствата, предмет на Договор за
лизинг от ...г. Договор за лизинг от ...г. Договор за лизинг от ...г., Договор за лизинг от ...г. и
Договор за лизинг от ...г. / л. 6 – л. 9, л. 16 – л. 47 по делото/. От съдържанието на същите
безспорно се установяват поетите от страните права и задължения, обуславящи издаването
на процесната фактура от ищцовото дружество поради неизпълнение от ответницата на
задължението й за погасяване на сумите по сключените от нея съглашения.
Представени към процесните договори са приложения-ценови листа, подписани от
абоната, в които са инкорпорирани декларации-съгласие от последния, че е получил
подписан от оператора – ищец в настоящото производство, екземпляр от общите му
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общите
условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Писмено
ответникът е заявил съгласието си, че приема тези общи условия, като декларация-съгласие
е приложена при подписване на всеки един от гореупоменатите договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг. Това води до извод за съда, че
приложимите общи условия валидно са обвързали ответницата В. Г. Д. и са действали по
отношение на нея в процесния период, за който се претендират вземанията по фактурата.
Представена е фактура с № **********/... г. за сумата в размер на 2107,30 лева, с
получател В. Г. Д., за отчетен период 05.01.2019 г. – 04.02.2019 г.
Видно от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало облигационно отношение с предмет предоставяне на мобилни
услуги за тел. номер ..., **********, ..., ... и ********** по договори за мобилни услуги от ...
г., ... г., ... г., ... г. и ... г., както и с предмет предаване на мобилни устройства по Договор за
лизинг от ...г. Договор за лизинг от ...г. Договор за лизинг от ...г., Договор за лизинг от ...г. и
Договор за лизинг от ...г.
Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални,
двустранни и възмездни договори, по силата на които в момента на сключването им и за
двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Тези договори са от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи условия (чл.
298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя – настоящ ответник, тъй като писмено
ги е приел, както вече беше обсъдено по-горе.
На следващо място, сключените договори за лизинг на основание чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ
3
представляват по същността си абсолютни търговски сделки, които също се уреждат от
нормативната уредба на Търговския закон.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключените между страните договори, включително и представената по делото фактура,
представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че
обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като техни автори.
Съгласно чл. 4 на сключените между страните договори за лизинг, с подписването им
лизингополучателят – ответницата в настоящото производство, декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функциониращо
изрядно и съответстващо напълно на договорените технически характеристики,
окомплектован с цялата необходима документация, включително гаранционна карта.
Съгласно клаузите на всеки от лизинговите договори, страните са уговорили, че същите се
сключват за срок от 23 месеца, като влизат в сила от датата на подписването им от страните,
а именно – от ... г., от ... г., от ... г., от ... г. и от ... г. От изложеното следва извод, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.11.2020 г.,
срокът на процесните съглашения е изтекъл и задълженията по тях са били изискуеми.
Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в
качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.154, ал.1 ГПК.
От допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
професионално изготвена и обоснована, се установи, че в счетоводната система на
ищцовото дружество процесната фактура е осчетоводена по кредита на сметка „Приходи от
услуги“, по съответната аналитична сметка, в кореспонденция с дебит сметка „Вземания от
клиенти“ по партида ... на В. Г. Д. на обща стойност от 2107,30 лева. Вещото лице е
констатирало, че общия размер на начислените неустойки е 737,53 лева като 298,23 лева са
начислени като неустойки по договори за предоставяне на мобилни услуги и 439,30 лева са
начислени като неустойки по сключените договори за лизинг. Експертизата твърди, че
непогасените лизингови вноски, считано от ... г. са в размер на 966,51 лева /по отделни
договори и устройства/.
Въз основа на изложеното съдът достигна до извод за основателност на предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглед на всички предпоставки, които по
правилото на чл. 154 ГПК бяха в разпределени в доказателствена тежест на ищцовото
дружество, и които бяха установени при условията на пълно и главно доказване от него,
доколкото ответникът от своя страна не установи погасяване на задълженията си по
процесната фактура,
По иска по чл. 92 от ЗЗД за неустойка:
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си.
С оглед твърдяното в исковата молба основание за начисляване на неустойка поради
предсрочно прекратяване на договорите при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя и релевираното възражение в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че така направената уговорка за неустойка се явява валидна.
Безспорно ответникът е физическо лице и като такова има качеството потребител по
смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в този нормативен акт. 3ЗП следва да намери
приложение към горепосочените договори и доколкото ответникът е търговец по смисъла на
§. 13, т. 2 от ДРЗЗП, а договорите са сключени след влизане в сила на ЗЗП (обн., ДВ, бр. 99
от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.). така по отношение на същите приложение намират
правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП - чл. 143 и сл. ЗЗП.
4
От представените по делото като писмени доказателства процесни договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, заедно със сключените допълнителни споразумения
към тях, се установява, че неустоечната клауза е валидно уговорена, тъй като в тях е
посочено, че при непогасяване на задълженията си по съглашенията, ищцовото дружество
ще упражни потестативното си право на предсрочното им прекратяване, както и правото си
да начисли неустойка. Видно от установеното по делото от ищцовото дружество по
отношение на размера на претендираните от него вземания, се установява, че неустойката по
процесните договори възлизаща в общ размер на 737,53 лева не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като нейният размер не надвишава
значително този на дължимата главница, т.е. същата не противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката валидна /съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3 - за
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно/. Ищцовото дружество е
начислило неустойка в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и ... /с предишно наименование .../
по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при
прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени
преди посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да се
формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните), и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой).
От така приетата за доказана фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният
иск по чл. 92 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 393,05 лв. за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 697,84 лв. за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: ..., дължи на ..., ЕИК... /с предишно наименование .../, със седалище и адрес на
управление в гр. ..., ..., ... ..., сграда ... сумата от 1652,30 лева, представляваща сбор от
дължимите се неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и
предсрочно изискуеми лизингови вноски, за която сума е издадена фактура № **********/...
г., ведно със законна лихва от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.03.2021 г.
по ч.гр.дело № 58082/2020 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., да
заплати на ..., ЕИК... /с предишно наименование .../, със седалище и адрес на управление в
гр. ..., ..., ... ..., сграда ... сумата от 393,05 лв. – разноски в заповедното производство, както и
5
сумата от 697,84 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6