№ 317
гр. С., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Хр. Родопски
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от И. Хр. Родопски Гражданско дело №
20231800100568 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к.“Л.“ бл. 13, вх. А, ет. 2, ап. 3, чрез
пълномощника си адвокат А. Т. от САК срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.„Македония“ № 3, наричан по-долу за краткост АПИ.
Ищецът твърди, че на 06.07.2018 г. управлявал лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № СВ3394КВ, когато на второстепенен път 11-81, в района на
16-ти километър, в участъка между гр. К. и с. „Б.Х.“, автомобилът попаднал в
необезопасен изкоп на пътя. В резултат от това пътнотранспортно
произшествие (ПТП) пострадали както водачът на автомобила, така и
останалите пътници – съпругата му В. Д.а, децата им И. и Н., както и
братовчедка му М.А. (на предната седалка).
Ищецът излага, че от инцидента получил контузия на гръдния кош;
счупване на трето ребро в ляво; хемоторакс в ляво. На 10.07.2018 г. била
извършена оперативна намеса, като му била направена торакостомия в ляво и
дренаж. Дълго време след оперативната интервенция изпитвал болки в
гръдния кош и задух при покой, като бил и временно нетрудоспособен.
Поддържа, че на мястото на ПТП се извършвал ремонт на пътното
платно, като работният участък бил сигнализиран и обезопасен с поставяне на
8 броя ограничителни табели С4, като 4 от тях се намирали преди изкопа
1
спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ
3394 КВ. Първата от ограничителните табели била тип С4.4 и била
разположена на 1,9 метра от дясната граница на платното за движение и
указвала преминаване на леките автомобили вдясно от нея. Втората
ограничителна табела била тип С4.3 и реално заблуждавала водачите на
автомобили, че следва да преминат в дясно от нея. Водачът на лекия
автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ 3394 КВ, следвал указанията на тези
табели, в резултат от което, попаднал в изкопа за изграждане на тръбен
водосток и така реализирал процесното ПТП.
Тъй като дълготрайните СМР се извършвали на двулентов двупосочен
път върху една от пътните ленти и работният участък бил с дължина не по-
голяма от 50 метра, временната организация и безопасност на движението и
обезопасяване на строителството следвало да се изпълнят в съответствие с
Приложение № 42 към чл. 67, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Счита, че така
изпълнената схема за временна организация и безопасност на движението и
обезопасяване на строителството не била в съответствие с това приложение,
тъй като, според изискванията му, върху всеки знак от ВОБД трябва да има
поставена светлинна сигнализация с мигаща жълта светлина, каквато в случая
липсвала. Освен това, първата ограничителна табела С4.4 е трябвало да бъде
поставена на ръба на дясната граница на платното за движение по посока на
движението, а не както в случая на 1.9 м от дясната граница на платното за
движение. Върху нея е трябвало да има поставен знак Г10, какъвто липсвал.
Втората ограничителна табела тип С4.3 била така поставена, че заблуждавала
водачите на автомобилите в каква посока е безопасно да преминат. Съгласно
цитираното Приложение № 42, работният участък преди изкопа е следвало да
бъде обезопасен с най- малко 4 ограничителни табели тип С4.4, а не с една,
както е в процесния случай. Независимо от горните несъответствия, обаче,
ответникът АПИ бил одобрил и утвърдил проекта за временна организация и
безопасност на движението (ВОБД), поради което ищеца счита, че именно той
следва да понесе отговорност за вредите, претърпени от нея вследствие от
произшествието, настъпило на републикански път, поддържането и ремонтът
на който били задължение именно на АПИ, която осъществява дейностите по
чл. 30, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението им.
Твърди, че бездействието на последните по обезопасяване на пътното
движение в процесния участък съставлява неизпълнение на задължението по
чл. 30, ал. 1 от ЗП, и е причина за настъпване на процесното ПТП, от което
претърпял увреждания.
2
Моли съда да осъди ответника да му заплати на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД
сумата от 50000,00 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП на
06.07.2018 г. на второстепенен път 81, в района на 16 километър, в участъка
между гр. К. и „Б.Х.“, настъпило поради неизпълнение от страна на ответника
на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно
извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на
извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, вкл.
като постави изискуемите пътни знаци и маркировка за обезпечаване на
безопасността на движението към същия момент в съответствие с Наредба №
3/16.08.2010 г за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в
качеството си на лице, което е собственик на пътя, и на което е възложено
управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска - 16.05.2023 година до окончателното
изплащане на сумата, както и да му заплати на основание чл.86, ал. 1 от
ЗЗД сумата 15222,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 50000,00 лева за периода от 15.05.2020 година до 15.05.2023 година.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът АПИ е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че
процесното ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Във
връзка с това оспорва доказателствената стойност на представения с исковата
молба констативен протокол за ПТП. Твърди, че мястото, в района на което се
извършвал ремонт на пътя, е било надлежно обозначено, включително със
сигнални лампи с мигаща жълта светлина. Оспорва релевираните в исковата
молба травматични увреждания, за които ищеца претендира обезщетение.
Анализира фактическия състав на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване от
водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ 3394 КВ, който се движел
с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да
отхвърли исковете. Отправя искане за привличане на трето лице- помагач и
предявява обратен иск срещу него. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания. След конституиране на „Пътстрой - 92“ АД като
трето лице- помагач на страната на ответника Агенция "Пътна
инфраструктура", съдът е приел за разглеждане предявения от агенцията
против подпомагащата я страна обратен иск, който се основава на твърдения
за сключен между тях на 29.08.2017г. договор за обществена поръчка за
обособена позиция № 3 за строителство на обект: BG16RFOP001 - 7.001-
0009^-01, Лот 2 „Път II - 81 К. - Б.П.“ от км 8+200 до км 30+400, с обща
дължина 22,2 км. Ищецът по обратния иск поддържа, че по силата на този
3
договор, ответното дружество, в качеството си на изпълнител, било поело
задължение да предприеме всички необходими действия за осигуряване на
безопасни условия на движение и да поддържа републиканските пътища в
добро експлоатационно състояние, поради което то следва да отговаря за
щети, възникнали за възложителя или за трети лица вследствие допуснати
пропуски при изпълнение на работите по договора и при причиняване на ПТП
и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета
на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които
следва да спазва при изпълнението на договора, като носи пълна имуществена
и неимуществена отговорност за причинените вреди и отговаря за тях пред
потърпевшите и застрахователите. Поради това ответникът по главния иск и
ищец по обратния иск претендира, ако бъде осъден да заплати исковата сума,
ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумата по главния и
акцесорния иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.05.2023 година.
Ответникът по обратните искове и трето лице- помагач на страната
на ответника по главния иск - „Пътстрой - 92“ АД - е подал в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва тези искове. Оспорва
да има качеството на изпълнител по договора за обществена поръчка, на който
АПИ се позовава. Оспорва, процесното ПТП да е настъпило при описания в
исковата молба механизъм, като твърди, че мястото, в района на което се
извършвал ремонт на пътя, е било надлежно обозначено, вкл. със сигнални
лампи с мигаща жълта светлина, като организацията на движение е била
одобрена и проверена от МВР и АПИ. Оспорва претендираните от ищеца и
описани в исковата молба травматични увреждания, за които претендира
обезщетение. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на
лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ 3394 КВ – настоящия ищец, който
се движел с несъобразена скорост, неглижирайки пътната обстановка с
въведената организация на движение и поставените пътни знаци. Оспорва
исковите твърдения, че въведената временна организация не отговаряла на
Наредба № 3 от 16.08.2010г. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищеца се явява лично и се представлява от
адвокат М. К. (преупълномощен от адвокат А. Т. – (л.163), който поддържа
исковата молба и моли съда да уважи изцяло претенцията по основание и
размер. Счита за доказано настъпването на ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания, както и връзката между тях. Позовава се на
приетите по делото съдебна автотехническа експертиза, като прави извод, че
основна причина за настъпване на процесното ПТП е схемата за временна
организация на движението, която не е била изпълнена съобразно
техническите изисквания. Позовава се на изявленията на вещото лице в
4
смисъл, че ако схемата е била правилно изпълнена, водачът е щял да отиде
наляво. Оспорва твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В открито съдебно заседание ответникът АПИ се представлява от
юрк. Н.ов, който оспорва исковете срещу Агенцията, поддържа представения
от него отговор и предявения обратен иск срещу „Пътстрой - 92“ АД, като
оспорва отговора на това дружество. Моли съда да отхвърли исковата
претенция по съображения, изложени в отговора. Счита за доказано, че
водачът на превозното средство се е движил в нарушение на чл. 20 от ЗДвП,
като в подкрепа на това твърдение се позовава на експертизата от досъдебното
производство. Подчертава, че скоростта при удара е била 54 км/ч. Оспорва
съдебно техническата експертиза в частта за неправилно изпълнена схема.
Освен това счита за неотговарящо на истината, че изпълнението и разчитането
на схемата били степенувани по важност. Изтъква, че в участъка са минавали
и други пътни превозни средства, т.е. имало е и други водачи, които не са
могли да разчетат схемата. Счита, че водачът на лек автомобил „Опел
Зафира“, рег. № СВ 3394 КВ не е обръщал внимание и не е следял пътната
обстановка. От събраните гласни доказателства прави извод, че не е имало
нито преди него, нито след него автомобил, за да го заслепява и да препятства
видимостта му. Акцентира върху субективните действия на водача съгласно
втората част на експертизата за неправилно разчетена пътна обстановка. При
условията на евентуалност, настоява за осъждане третото лице - помагач.
Претендира юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.
Третото лице - помагач на страната на ответника и ответник по
обратния иск - „Пътстрой - 92“ АД оспорва обратния иск и поддържа
подадения отговор. Моли съда да отхвърли предявения иск срещу АПИ.
Счита за доказано, че водачът се е движил с несъобразена скорост и не е могъл
да установи всички пътни знаци, указващи движението на автомобилите.
Оспорва заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза, в
частта за неправилно поставяне на знаците. Изтъква, че при поставяне на
място те се въвеждат с протоколи, подписани и удостоверени, за състоянието
на знаците и временната организация от представител на КАТ, АПИ и
строителя. Намира за неправилно заключението, че не били поставени
правилно и в съответствие с наредбата. Представя писмени бележки, в които
поддържа вече изразеното становище за настъпване на ПТП по вина на водача
на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № СВ 3394 КВ. Подчертава, че на пътя
се е извършвал ремонт, за който е имало въведена временна организация на
движението, приета изцяло и без забележки - както от органите на ОДМВР -
С. област, така и от Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва твърденията
на ищцата, че временната организация не отговаряла на Наредба 3/16.08.2010г.
5
Позовава се на част от приетите по делото писмени доказателства (Заповед №
РД - 11 - 78/05.04.2018 г. и Протоколи 02.07.2018 г. и 27.06.2018 г.) в подкрепа
на твърдението си за спазване на Наредба № 3 от 16.08.2010 г., като
временната организация не противоречи на законовите изисквания. Оспорва
твърдението, че вторият знак С 4.4 е сочил надясно, за разлика от първия,
който е сочил отбИ.е на наляво, като подчертава, че експертите са формирали
своите изводи и заключения след настъпване на произшествието. В
противовес твърди, че на място оглед на временната организация и нейната
подредба имат единствено и само представителите на ОДМВР- С. област,
АПИ и строителите, като счита, че тя е отговаряла на изискванията.
Подчертава, че временната организация е поставена седмица преди
настъпване на ПТП и, ако не е отговаряла на изискванията или е водила до
объркване, през периода на нейното действие би следвало да има и други
произшествия, освен процесното, каквито, обаче, няма. Позовава се на
представения по делото снимков материал, от който е видно, че на мястото на
ремонтни дейности има въведено и допълнително ограничение в скоростта на
движение до 20 км/час, с което водачът на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СВ
3394 КВ не се е съобразил, като именно това е довело до настъпване на
процесното ПТП - единствено по вина на водача на автомобила. Възразява
срещу размера на претенцията за неимуществени вреди. Оспорва и
предявения обратен иск, като изтъква, че изпълнението на договора и всички
действия по време на строителството са били съгласувани с възложителя АПИ
(ищец по обратния иск). Поддържа, че обектът е имал организация на
движение, въведена съгласно нормативните изискванията и съгласно заповед
на собственика на пътя. Намира, че настъпилото ПТП не е по негова вина,
респ. че не е причинено от действия или бездействия на негови служители.
Подчертава, че обектът е бил снабден със знаци, които ясно са сочили, че се
извършват ремонтни работи и че по протежението на пътя в рамките на 22
километра е необходимо движение с повишено внимание и при съобразяване с
въведените ограничения на скоростта, като по този начин е изпълнил своите
задължения съгласно чл. 33 от договора. Моли съда да отхвърли исковете
срещу Агенция “Пътна инфраструктура”, а ако ги уважи - да отхвърли
обратния иск срещу „Пътстрой - 92“ АД, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа следното:
От представеното с исковата молба заверено копие от констативен
протокол № 6186/30.08.2018г. се установява, че на 06.07.2018 г. около 23:00ч.
на 16-ти километър от второстепенен път 81 е настъпило ПТП, като л.а. Опел
Зафира с ДК № СВ3394КВ с водач М. Д. се удря в необезопасен изкоп на пътя.
Във връзка с горното е било образувано досъдебно производство за
6
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК, което е
прекратено с постановление от 26.05.2021г. с постановление на прокурор при
РП - К..
С отговора на исковата молба е представено заверено копие от Заповед
№ РД-1178 от 05.04.2018г. на директора на ОПУ- С., относно организация на
движението съгласно одобрения проект за ВОБД и при спазване на
изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. във връзка с реконструкция на път
11-81 от км. 8+200 до км. 30+400. Заповедта препраща към схема на
организацията, която, обаче, не е представена по делото. Към отговора на
исковата молба са представени Приложения №№ 22, 24, 28 и 32 към чл. 59, ал.
1, т. 3 чл. 6, ал. 1, т. 1, чл. 62, ал. 1, т. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 1, във връзка с
Разрешение за строеж № 61/15.11.2017г. Същите съдържат схеми на
сигнализиране на дълготрайни ремонтни работи без отбИ.е на движението и
касаят обект „път 11-81 К. - Берковица - Монтана“ и по- конкретно - неговия
участък от км. 8+200 до км. 30+400“, но от тях не може да се прецени
категорично точно коя конкретна схема е била реализирана и дали е била
осъществена на мястото на процесното ПТП - около 16 - ти километър от
пътя.
С отговора е представено и заверено копие от Протокол от 27.06.2018г.
за извършено въвеждане на временна организация на движението за обект
„Лот 2 път 11-81 К. - Б.П. от км. 16+178 до км. 16+228“ в съответствие с
горната заповед. Съгласно т. 4 от протокола, съставилата го комисия приема
така изпълнената временна организация на движение. Самата комисия (видно
от подписите под протокола) се е състояла от представители на „Пътстрой -
92“ АД, ОПУ- С. и РУМВР - К..
Съдът намира този протокол за неотносим, тъй като касае участък от
пътя, различен от процесния, който, видно от заключението по САТЕ, е
разположен в първите няколко десетки метра след 16-тия километър от пътя.
Представено е и заверено копие от Протокол за извършено прекратяване на
въведена временна организация на движението за обект „Лот 2 път 11-81 К. -
Б.П. от км. 8+200 до км. 30+400“ от дата 26.07.2018г. Видно от съдържанието
на протокола, прекратяването е било извършено от представители на
изпълнителя „Пътстрой - 92“ АД, ОПУ- С. и РУМВР - К.. На последно място,
с отговора на исковата молба ответникът е представил Договор № РД-33-12 от
29.08.2017г. за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция № 3 за
строителство на обект за обект BG16RFOP1-7.001-S-01, Лот 2 „Път 11-81 К. -
Б.П. от км. 8+200 до км. 30+400 с обща дължина 22,2 км., област С.“.
Възложител по договора е Агенция „Пътна инфраструктура“, а изпълнител -
ДЗЗД „Пътища 2016 - 1 етап“. Видно от уводната част на договора,
изпълнителят е дружество по ЗЗД, в което участват четири акционерни
7
дружества, едно от които е „Пътстрой - 92“ АД. (Същото се установява и от
споразумението за създаване на обединение „Пътища 2016 - 1 етап“,
приложено в незаверено копие на л. 20 - 27 от делото.) Съгласно чл. 3 от
договора, негов предмет е строителство на петнадесет обекта, един от които е
именно Лот 2 „Път 11-81 К. - Б.П. от км. 8+200 до км. 30+400 с обща дължина
22,2 км., област С.. Същевременно, съгласно чл. 33, т. 4 от договора,
изпълнителят взема необходимите мерки за опазване на пътищата, ползвани от
него по време на строителството и за сигурността на съществуващия пътен
трафик, за което носи пълна отговорност, а съгласно т. 5 - организира и
изпълнява всички появили се по време на строителството въпроси, свързани с
временната организация на пътния трафик и съгласувания с другите
заинтересовани страни.
Разпитаният по делото свидетел В. И. Д.а – съпруга на ищеца
заявява, че последният е управлявал автомобила при настъпване на
процесното ПТП на 06.07.2018 г. в тъмната част на денонощието, след 23 часа.
Сочи, че са пътували от С. към Монтана със съпруга й, двете им деца и
братовчедката на ищеца М., намираща се на предната седалка, до водача.
Проходът бил с доста завои, като ищецът навлизайки в десен завой, след 10
метра паднали с кората в изкоп. Завоят бил с обратен наклон. Знак за
индикация на изкоп нямало на пътя. Лекият автомобил се движел с бавна,
съобразена с пътните условия и участъка скорост, като нямало възможност за
спиране преди пропадането. Липсвала обезопасителна бариера. От инцидента
цялото семейство пострадала, тя била в съзнание, а съпругът й бил много зле.
Дошли линейки, ищецът излязъл от автомобила и паднал на платното в
безсъзнание, дишал затруднено. Изкопът бил с дълбочина около три метра.
Разпитана е и свидетелката А. Г.а Д.а – сестра на ищеца. Тя
установява, че не присъствала на процесното ПТП, но узнала за него между
22,30 и 23,00 часа на 06.07.2018 г., когато съпругата на ищеца - В. й позвънила,
за да й каже, че са претърпели пътен инцидент. Говорейки с нея по телефона
чула, че брат й не могъл да диша. Тръгнала към мястото на произшествието,
но после разбрала, че карат пострадалите с линейки и се насочила към ВМА. В
спешното отделение брат й бил на носилка, изпаднал в шок, трудно дишал, за
момент загубил съзнание. При прегледа установили, че имал счупени ребра,
след което го оперирали. На другия ден казали, че започнал да събира
течности в белия дроб и трябвало да му се направи дренаж, за да може да
диша. Той прекарал в болницата около седмица, като не можел да става от
леглото. След престоя в болницата му било предписано домашно лечение,
което продължило около два месеца, а тя го виждала всеки ден. Брат й не
можел да се обслужва сам, изпитвал болки, не можел да лежи и спи. Намирал
се и в недобро психично състояние, включително и към момента – когато
8
пътували заедно, макар и на близки разстояния той получавал страхови
асоциации.
Свидетелят И. Т. М. – служител на „ПЪТСТРОЙ-92“ АД излага, че на
06.07.2018 г. – събота получил обаждане за паднал автомобил в изкоп за
водосток в дясната половина на пътя на описаното в исковата молба място.
Позвънил на колегата, който отговарял за временната организация и
безопасност и отишли на място, към 10,00 – 11,00 часа на другия ден.
Авариралият автомобил не бил там, имало следи от удар, след преминаване
през целия изкоп и последвал удар в отсрещната страна на изкопа. Видял
изтекло масло върху бетонните тръби. Твърди, че на изкопа имало въведена
временна организация на движението, като преди това бил сигнализиран със
знаци за организация на движението по наредбата. Преди изкопа имало
поставени знаци С4.4 и С4.3. и ограничителна табела. Св.М. бил ръководител
проект по това време. След като била въведена временната организация, бил
подписан протокол от КАТ, като същата била изградена съгласно наредбата, а
допълнително по искане от надзора добавили допълнителни сигнални лампи,
които през тъмната част на денонощието да сигнализират. След инцидента
насипали преграда пред изкопа, така че ако някой се насочи към него, да не
попадне отново там. На конкретния участък други ПТП не знае да е имало.
Около седмица след поставяне на знаците се случил процесния инцидент.
Прието е заключение по САТЕ, от което се установява, че към момента
на процесното ПТП в ремонтирания участък са били извършвани строително-
ремонтни дейности, като същият бил сигнализиран и обезопасен чрез
поставени осем броя бализи – ограничителни табели С.4 от ЗДвП, четири от
които монтирани преди наличния напречен изкоп за изграждане на тръбен
водосток с бетонни тръби Ф1000 мм.
Съобразно данните в огледния протокол първата ограничителна табела
(бализ) С4.4 е била поставена на 1,9 м в ляво спрямо дясната граница на
платното за движение, а втората – С4.3 е била поставена на 2,10 м в ляво от
дясната граница на платното за движение. Поставянето на първата
ограничителна табела С.4.4 не в началото на пътното платно, а на разстояние
от 1,90 м спрямо дясната граница на пътното платно, което създавало
предпоставка за заблуда за преминаване на ППС в дясно от нея. В допълнение
втората ограничителна табела С4.3, сочела, че ППС трябва да се движат в
дясно от нея.
+160
Около 23,00 часа, достигайки района на км 16 водачът на лекия
9
автомобил Д. навлязъл от дясната граница на платното за движение на първия
и втория бализ, след което продължавайки движението си направо, е преминал
и попаднал в наличния напречен изкоп за изграждане на тръбен водосток, като
автомобилът се възкачил върху позиционираната вътре бетонна тръба.
Експертът счита, че така изложената схема за обезопасяване ремонтните
дейности във въпросния пътен участък е станала причина за настъпила
заблуда у водача, който спрямо скоростта си на движение и спрямо терена е
попаднал с автомобила в изкопа.
Вследствие претърпяното пътнотранспортно произшествие по
автомобила настъпили увреждания в предната габаритна част, като водачът и
пътниците в автомобила пострадали.
В зала вещото лице уточнява, че при наличие на правилна организация
на движението в процесния пътен участък, дори при шофиране със скорост от
54 км/час, пътният инцидент не би настъпил, както и че липсват данни за
наличие на ограничителен знак за преминаване през мястото със скорост от 20
км/час по време на ПТП.
Прието е и заключение на СМЕ, съгласно което в резултат от
пътнотранспортното произшествие от 06.07.2018 г. ищецът, като водач на
МПС претърпял следните травматични увреждания: счупено трето ребро в
ляво по задна мишнична линия, с разместване на фрагментите и контузия на
гръдния кош, малък кръвоизлив в лявата плеврална кухина. Това му е
причинило болки и страдания, кратковременно умерено затруднение на
дишането, както и нарушения в движенията на снагата за срок по-малък от
един месец. Видът и характерът на увредите кореспондират с фактите по
процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е главен иск, с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
За уважаването му е необходимо да се установи, че делинквентът е
лице, на което ответникът е възложил работа, както и да се установят петте
елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД, преценявани по отношение на
самия изпълнител на работата, а именно - деянието му, неговия виновен и
противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с
деянието, т.е. закономерно произтичаща от последното (арг. от т. 6 от ППВС
10
№ 7 от 1959г.). В тежест на ищеца е да докаже наличието на релевираното от
него вредоносно събитие (противоправно поведение на служител/и на
ответника), претърпените от нея неимуществени вреди, както и причинната
връзка между това поведение и вредите. Не подлежи на доказване вината на
прекия/те извършител/и, доколкото наличието на такава се предполага до
доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Не е необходимо да се
установява и доказва кой конкретен служител на ответника е извършил
сочените от ищеца действия (арг. от т. 7 от от ППВС № 7 от 1959г., арг. от
ППВС № 2 от 21.XII.1981 г., Решение № 426 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 998/2023 г., II г. о., ГК и др.).
В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото косвено
се установява, че през 2018г. е била инициирана реконструкция на пътен
участък от км.8+200 до км.30+400 на път II-81 „К. - Б.П.“. Съгласно чл. 19 от
Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция
"Пътна инфраструктура", а съгласно чл. 30, ал. 1 от същия закон, Агенцията
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Тъй като, безспорно, път II-81 е част от
републиканската пътна мрежа, процесният ремонт е следвало да се осъществи
именно от ответника Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), което се
установява и от приетия като доказателство по делото договор № РД-33-12 от
29.08.2017г. за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция № 3 за
строителство на обект: BG16RFOP001 - 7.001-0009-S-01, Лот 2 „Път II - 81 К.
- Б.П.“ от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22,2 км., област С.. От
представената с отговора на исковата молба Заповед № РД-1178 от
05.04.2018г. се установява, че във връзка с реконструкция на път II-81 К. - Б.П.
от км. 8+200 до км. 30+400 служител на ответника АПИ (а именно -
директорът на ОПУ- С.) е наредил да се организира движението на моторните
превозни средства за посочения участък съгласно одобрения проект за ВОБД
и при спазване на изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. за временна
организация и безопасност на движението при извършване на СМР по
пътищата и улиците. Същевременно, съгласно чл. 33 от посочения по- горе
договор № РД-33- 12 от 29.08.2017г., възложителят АПИ е възложил на
изпълнителя ДЗЗД „Пътища 2016 - 1 етап“ да организира и изпълнява всички
появили се по време на строителството въпроси, свързани с временната
организация на пътния трафик и съгласувания с другите заинтересовани
страни. Следователно, ответникът по главния иск е възложил работата по
временната организация на пътния трафик на трето лице по смисъла на чл. 49
от ЗЗД, поради което следва да отговаря за неговите действия и бездействия
по реда на този нормативен текст.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установено както деянието,
11
от което ищеца твърди да е претърпял вреди, така и възлагането му от страна
на ответника на трето лице, т.е. налице са първият елемент от фактическия
състав по чл. 45 от ЗЗД и специфичният елемент от фактическия състав по чл.
49 от ЗЗД.
От заключението по САТЕ се установява, че към момента на процесното
ПТП в ремонтирания участък са се извършвали строително-ремонтни
дейности, като същият бил сигнализиран и обезопасен чрез поставени осем
броя бализи – ограничителни табели С.4 от ЗДвП, четири от които монтирани
преди наличния напречен изкоп за изграждане на тръбен водосток с бетонни
тръби Ф1000 мм.
Съобразно данните в огледния протокол първата ограничителна табела
(бализ) С4.4 е била поставена на 1,9 м в ляво спрямо дясната граница на
платното за движение, а втората – С4.3 е била поставена на 2,10 м в ляво от
дясната граница на платното за движение. Поставянето на първата
ограничителна табела С.4.4 не в началото на пътното платно, а на
разстояние от 1,90 м спрямо дясната граница на пътното платно, което
създавало предпоставка за заблуда за преминаване на ППС в дясно от
нея. В допълнение втората ограничителна табела С4.3, сочела, че ППС трябва
да се движат в дясно от нея.
+160
Около 23,00 часа, достигайки района на км 16 водачът на лекия
автомобил Д. навлязъл от дясната граница на платното за движение на първия
и втория бализ, след което продължавайки движението си направо, е преминал
и попаднал в наличния напречен изкоп за изграждане на тръбен водосток, като
автомобилът се възкачил върху позиционираната вътре бетонна тръба.
Експертът счита, че така изложената схема за обезопасяване
ремонтните дейности във въпросния пътен участък и неработеща
мигаща светлина са станали причина за настъпила заблуда у водача,
който спрямо скоростта си на движение и спрямо терена е попаднал с
автомобила в изкопа.
При наличие на правилна организация на движението в процесния пътен
участък, дори при шофиране със скорост от 50 км/час, пътният инцидент не би
настъпил, а също така липсват данни за наличие на ограничителен знак за
преминаване през мястото със скорост от 20 км/час по време на ПТП.
В резултат на горното съдът приема, че действията по разполагане на
12
тези табели са били в противоречие с материално правните норми, съдържащи
се в Приложение № 42 към чл. 67, ал 1, т. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г.,
което налага извод за противоправност на действията на лицето, на което
ответникът е възложил дейността по обезопасяване на пътя.
Следващият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД, са претърпените от ищеца и релевирани в настоящото
производство неимуществени вреди, които съдът намира за доказани от
заключението по СМЕ и от показанията на двамата разпитани свидетели,
подробно описани по-горе.
Субективно понесените от ищеца болки и страдания във връзка с
горните увреждания се установяват от събраните гласни доказателства,
съгласно които пълното възстановяване на ищеца продължило около два
месеца. През това време свидетелката Д.а му помагала в ежедневното битово
обслужване; пострадалият започнал да страда от безсъние, почти не можел да
се придвижва и обслужва самостоятелно, станала психически нестабилен и
подтиснат. През двата месеца след инцидента се оплаквал от болки, а и до
настоящия момент изпитвал страх при пътуване.
Причинната връзка между претърпените от ищеца вреди и виновното,
противоправно поведение на лицата, на които ответникът е възложил работа
по временната организация и безопасност на движението в посочения участък
от пътя от друга страна, се доказва по несъмнен начин от свидетелските
показания и от заключенията по СМЕ и САТЕ.
И двамата разпитани свидетели изрично свързват процесните
увреждания на ищеца с настъпилото на 06.07.2018 г. ПТП, от заключението на
СМЕ се установява, че констатираните увреждания са получени при
процесното ПТП, а съгласно заключението по САТЕ, една от основните
причини за настъпване на процесното ПТП е несъответствие на схемата за
временна организация на движението в ремонтирания участък с Приложение
№ 42 към чл. 67, ал 1, т. 3 от Наредба № 3/16.08.2010 г. (неправилно поставена
втора ограничителна табела С 4.4, насочваща надясно към затвореното за
движение дясно платно на пътя, и неправилно разположение на всички четири
ограничителни табели спрямо десния край на пътното платно и неработеща
светлинна сигнализация в началото на стаснението на пътя), създаващи
недостатъчно ясна представа у водачите на автомобили за реда за преминаване
през участъка в ремонт. От заключението на САТЕ може да се направи извод,
че ако знаците са били поставени правилно, автомобилът е нямало да влезе
между тях и да мине в дясната лента (където е настъпило процесното ПТП).
По така изложените съображения, съдът намира, че са доказани всички
елементи на фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 49, вр.
13
чл. 45 от ЗЗД, поради което предявеният главен иск е доказан по основание.
По отношение на размера му следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
В случая обективно съществуващите обстоятелства, които следва да се
вземат предвид, са доказаните телесни увреждания на ищеца, описани по-
горе. По делото няма данни за допълнително влошаване на състоянието,
осакатяване или загрозяване след периода на възстановяване. Самият период е
определен от в.л. по СМЕ около два месеца ориентировъчно, като реално
търпените от ищеца болки и страдания са продължили и няколко месеца след
това.
Ето защо съдът приема, че ищеца се е възстановил напълно за около
четири месеца. Свидетелските показания дават основание за извод, че болките
и страданията, както и влошаването на качеството на живот на ищеца са били
особено интензивни през първия един месец и половина, когато той е бил
трудно подвижен и е изпитвал съществени затруднения за извършване на
основни битови дейности. Наред с горното са настъпили и трайно негативни
промени в емоционално – психологически и психичен аспект, свързани с
потиснатост, страх и тревожност при пътуване.
Поради това съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева.
Неоснователно обаче е възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД
- за наличие на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който със своите действия и бездействия да е допринесъл за
осъществяването му, като е управлявал в автомобила, неправилно разчитайки
вертикалната пътна маркировка и знаци за временна организация на
движението в ремонтирания участък преди да попадне в изкопа. В случая
съдът приема, че единствено погрешно използваната втора ограничителна
табела С4.3, неправилно разположените четири ограничителни табели
спрямо десния край на пътното платно и неработеща светлинна
сигнализация са били основни предпоставки за продължаване на пътя на
14
лекия автомобил в дясната пътна лента, което е довело до пропадане в
изкопа и настъпване на процесното ПТП. Това видимо объркване не би
могло да се преодолее с нормален, а със светкавичен рефлекс от страна на
водача – ищец, който не е длъжен да притежава, тъй като от една страна е
управлявал МПС-то със съобразена скорост около 50 км/час (не се доказа
и установи противно, нито наличие на ограничителен знак за допустима
скорост от 20 км/час), а от друга – водачът не е бил длъжен и обективно не
е могъл да реагира с такава пъргавина, извън нормално изискуемата и
притежавана в такива екстремни, непредвидени ситуации на пътя
възможност за своевременна реакция за предотвратяване на инцидента.
На следващо място, не се доказа водачът на катастрофиралия автомобил
да е загубил контрол над управлението му или да е допуснал друго нарушение
по ЗДП, допринесло за настъпилия вредоносен резултат.
Напротив, единствена причина за реализирания пътен инцидент се явява
неправилно изложената схема за обезопасяване ремонтните дейности във
въпросния пътен участък и неработещата мигаща светлина, които са
предизвикали заблуда у водача, който спрямо скоростта си на движение и
терена е попаднал с автомобила в изкопа, като при тази скорост от около
50 км/ч и при наличие на адекватна организация на движението, не би
допуснал осъществяване на процесното ПТП.
Ирелевантно е обстоятелството дали и колко други МПС са аварирали
през процесния период и пътен участък, тъй като това обстоятелство е от
значение за наличие и определяне на степен на статистически и/или
застрахователен риск, за създаване на математически вероятности и
коефициенти, извън предмета на значимост и доказване по настоящия казус.
Съдът счита, че временната организация и сигнализация на движението
цели улесняване и безпрепятствено насочване на водачите на МПС към
безопасно преминаване през съответния ремонтиран пътен участък, а не
подлагането им на „стрес - тест“ чрез поставяне в нарочен режим на
изпитание и объркване, за да проявят в условията на създадена неяснота и
крайна необходимост екстремен рефлекс за оцеляване, който не са длъжни да
притежават и проявяват, извън границите на нормалните човешки
способности и реакции, както в случая. Такива задължения към водачите и
законови възможности не са предвидени в ЗДвП или в друг нормативен акт. В
15
тази насока задълженията за осторожност у водачите на МПС, вменени в
повелителната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП изискват и предполагат
проява на адекватна преценка и съобразителност в границите на нормалните
човешки способности и реакции, но извън настоящата екстремна хипотеза на
казуса.
Ето защо съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от
страна на водача на МПС и настоящ ищец за настъпване на вредоносния
резултат.
Горното обуславя основателност на така предявения главен иск за
сумата от 40000,00 лева, като следва да бъде уважен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 50000,00 лева - отхвърлен.
По акцесорния иск: При този изход на делото по главния иск, съдът
намира, че мораторното обезщетение, предмет на акцесорния иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, следва да се определи върху размер от 40 000 лева. За целта съдът
взе предвид, че, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е.
ответникът е изпаднал в забава от момента на самото увреждане на ищцата -
06.07.2018 г. От друга страна, обаче, ищеца претендира обезщетение само за
периода от 15.05.2020 г. до 15.05.2023 г. Поради това акцесорният иск е
основателен за пълния релевиран период на забавата, както и до размер от
12178,00 лева, служебно изчислен върху сумата на обезщетението по главния
уважен иск от 40 000 лева. До този размер акцесорният иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 15222,24 лева -
отхвърлен.
По обратните искове:
Обратен иск се предявява винаги като евентуален, тъй като се разглежда
само, ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за
подпомаганата страна. С оглед настъпилото вътрешно процесуално условие -
частично уважаване на главния и акцесорния иск срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, следва да се разгледат и предявените от агенцията срещу
„Пътстрой - 92“ АД обратни искове. По същество, те са основателни, поради
следните съображения: Видно от Договор № РД-33-12 от 29.08.2017г. за
възлагане на обществена поръчка, възложител по договора е Агенция „Пътна
инфраструктура“, а изпълнител - ДЗЗД „Пътища 2016 - 1 етап“. Следователно,
както се обоснова и по- горе, агенцията е възложила извършване на работа на
дружеството по ЗЗД по смисъла на чл. 49 от ЗЗД в качеството му на
изпълнител. Съгласно чл. 3 от договора, негов предмет е строителство на
16
петнадесет обекта, един от които е именно Лот 2 „Път 11-81 К. - Б.П. от км.
8+200 до км. 30+400 с обща дължина 22,2 км., област С., т.е. именно
участъкът, в който е настъпило процесното ПТП. Същевременно, чл. 33, т. 5 от
договора предвижда, че изпълнителят организира и изпълнява всички
появили се по време на строителството въпроси, свързани с временната
организация на пътния трафик и съгласувания с другите заинтересовани
страни. Така, ангажиментите по временната организация и безопасност на
движението са възложени в тежест на изпълнителя, респ. той носи и
отговорността за вреди от тяхното неизпълнение или незаконосъобразно или
неправилно изпълнение. От друга страна, видно от уводната част на този
договор, в дружеството - изпълнител участват четири акционерни дружества,
едно от които е ответникът по обратния иск „Пътстрой - 92“ АД. Видът на
избраната от тези дружества организационна форма на сдружаването им води
до извода, че не се създава нов правен субект с обособено имущество, който
може самостоятелно да бъде носител на права и задължения, а правата и
задълженията на обединението- изпълнител рефлектират непосредствено в
патримониумите на дружествата- участници в него. Същото се установява и
от т. 2 на представеното с отговора на обратните искове споразумение за
създаване на обединение „Пътища 2016 - 1 етап“. Същевременно, съгласно т.
3.1 от споразумението, участниците в обединението поемат солидарна
отговорност за участието в обществената поръчка и за целия срок на
изпълнение на договора. Това означава, че, независимо от запазената
организационна, икономическа и юридическа самостоятелност на
дружествата- участници, всяко от тях отговаря в пълен размер за
задълженията на обединението (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗЗД). Поради това
следва да се приеме, че „Пътстрой - 92“ АД е надлежен ответник по обратните
искове, предявени срещу него. С оглед уважаването на главния и акцесорния
иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ в горепосочените размери, както
и поради клаузата на чл. 33, т. 5 от Договор № РД-33-12 от 29.08.2017 г.,
възлагаща на изпълнителя извършването на всички дейности, свързани с
временната организация на пътния трафик и съгласувания с другите
заинтересовани страни, обратните искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното в тази насока искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски,
пропорционални на уважената част от исковете, а именно - адвокатско
възнаграждение в размер на 5346,00 лева, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т.3
и т. 4, вр.чл.2, ал.5 от НВАР (2650 + 1200 = 3850 лева – по главния уважен иск
и 1300 + 196 = 1496 лева – по акцесорния уважен иск), което следва да бъде
17
присъдено на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал.1, т.2 от ЗА в полза на адвоката на
ищеца, представил договор за правна защита и съдействие с отразяване на
съответното обстоятелство (л.7).
Така определеният размер не се явява прекомерен, а минимален, с оглед
на фактическата и правна сложност на казуса по предявени и разгледани два
обективно кумулативно съединени иска – главен и акцесорен, с предявен и
обратен иск по тях, обема и характера на свършена работа – броя на
проведените съдебни заседания с активно участие на адвоката, приемането на
две съдебни експертизи и разпит на свидетели.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от НВАР,
ответникът има право на разноски, пропорционални на отхвърлената част от
исковете, а именно - юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 450 лева.
С оглед изхода на делото и поради обстоятелството, че ищеца е бил
освободен от заплащане на държавна такса и от заплащане на разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийския окръжен съд част
от тези разноски, пропорционална на уважената част от исковете, а именно
12087,00 лева.
С оглед изхода на делото по обратните искове, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Пътстрой - 92“ АД следва да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 450 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, да
заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.“Л.“ бл. 13, вх. А, ет.
2, ап. 3 сумата от 40000,00 (четиридесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата от 12178,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 15.05.2023 г.
върху обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП,
настъпило на 06.07.2018г. на второстепенен път 11-81, в района на 16-ти
километър, в участъка между гр. К. и с. „Б.Х.“, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 50 000
лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 12178,00 лева до
18
пълния предявен размер от 15222,24 лева.
ОСЪЖДА „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********* сумата 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, което агенцията е била
осъдена да заплати на М. Г. Д., ведно със законната лихва върху тази сума от
16.05.2023 г. до окончателното й изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ че Агенция
„Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********* изпълни постановеното
срещу нея осъдително решение по главния иск на М. Г. Д..
ОСЪЖДА „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********* сумата 12178,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2020 г. до 05.06.2023 г.
върху обезщетението за неимуществени вреди, което агенцията е била осъдена
да заплати на М. Г. Д., ПРИ УСЛОВИЕ че Агенция „Пътна инфраструктура“
с БУЛСТАТ ********* изпълни постановеното срещу нея осъдително решение
по акцесорния иск на М. Г. Д..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, да
заплати на адвокат А. Т., с адрес гр. С., ул. „Позитано“ № 39, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, пропорционално на
уважената част от исковете, в размер на 5346,00 лева.
ОСЪЖДА М. Г. Д. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с
БУЛСТАТ *********, сумата 450 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, да
заплати на Софийския окръжен съд сумата 12087,00 лева, представляваща
част от изразходваните от бюджета на съда средства, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Решението е постановено с участието на „Пътстрой - 92“ АД, ЕИК
*********, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ********* по предявените
срещу агенцията искове от М. Г. Д., с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице-помагач.
19
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
20