Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
шестнадесети март 2023г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №
2929/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на С.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник –
адв.Ив.Д., против Заповед № 22-0819-001765/12.12.2022г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна,
Сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е приложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18
месеца.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането й. Поддържа становище за отсъствие на нарушението описано в ПАМ,
като заявява, че не е управлявал личния си автомобил след употреба на
наркотични вещества. Именно
поради оспорване резултата от „Дрегер Дръг
Тест 5000“, му е издаден талон за
медицинско изследване, което той е извършил в срок на 11.12.2022г. Сочи, че допълнително на 12.12.2022г. е
направил доброволен
полинаркотичен имунотест, в
който като резултат е отразено: „не се откриват наркотични вещества“. В този смисъл счита, че резултатът от „Дрегер Дръг Тест 5000“, доколкото е оспорен от водача, не
представлява годно доказателствено средство за допуснато нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, респективно не е и основание за налагане на ПАМ. Поддържа, че в
този случай от значение е резултата от кръвната проба. Последният обаче,
въпреки продължителния срок, все още не е изготвен, поради което счита, че
мярката се явява и несъразмерна предвид невъзможността продължителен срок от време
да упражнява правото си на собственост върху автомобила в пълен обем.
На изложените основания моли за отмяна на
заповедта за прилагане на ПАМ.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и се представлява от пълномощника – адв.Ив.Д., който поддържа жалбата на
изложените основания и моли съда да я уважи. Акцентира върху обстоятелството,
че все още няма резултат от кръвното изследване.
Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на
МВР Варна, сектор „Пътна полиция“,
чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Счита заповедта
за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: отчетена е положителна проба и към настоящия момент все още не е решен
въпросът с отговорността на лицето, като има образувано досъдебно
производство, но все още няма
резултат от кръвните изселвания. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След преценка становищата на страните,
събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби,
съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна, средното:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран
субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна, по следните съображения:
Представените по делото доказателства
установяват, че на 11.12.2022г. около
12:15ч, при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Варна, жалбоподателят С.Г. бил установен да управлява собствения си лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. № У **** АХ, в
гр.Варна, бул. „Цар Освободител“, в посока изхода на града до бензиностанция
„Лукойл“, след употреба на наркотични вещества. Проверката била извършена с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARAM 0004, със срок на валидност до 29.11.2023г. /съобразно
Протокол № *********-10000/29.11.2022г. от
извършена сервизна проверка/. Извършената с уреда проба, с пореден номер 25,
отчела положителен резултат за бензодиазепини. На С.Г. бил съставен АУАН
№ 825050/11.12.2022г., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като
бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0039958, в който Г. отразил, че
не е съгласен с показанията на техническото средсто, поради което и бил отведен
във ВМА-Варна за вземане на кръвна проба за химичен анализ.
С оспорената в настоящото производство Заповед
№ 22-0819-001765/12.12.2022г. за установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2
от ЗДвП и на осн. чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, полицейски инспектор В.С.И. към ОД на МВР – Варна, съобразно правомощията си по Заповед
№ 365з-8226/30.12.2021г., приложила спрямо С.Г. принудителна административна
мярка – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му,
но не повече от 18 месеца.
С Мотивирана резолюция № 22-0819-М000661/12.12.2022г.
на Началник група в ОД на МВР – Варна на осн. чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и
предвид образуваното ДП № 631/2022г. за извършено престъпление по чл.343б ал.3
от НК, административнонаказателното производство по съставения АУАН от 11.12.2022г.
против С.Г. е прекратено.
От
представената с административната преписка справка
от АИС „КАТ“, се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния лек
автомобил – Фолксваген Голф с рег. № У****АХ.
С жалбата е представен Лист за преглед на
пациент от 11.12.2022г., издаден от доктор - невролог в МБАЛ – Варна към ВМА –
София, съгласно който пациентът е с анамнеза – млад мъж, който е с позитивен
тест за наркотични вещества при тестване на случаен принцип от полицията, с
нормално обективно състояние. Представен е и Фиш за токсикохимичен анализ на
кръв и урина от 12.12.2022 г., издаден от Началника на Токсикохимична
лаборатория в ВМА – Варна, в който е отразено, че при извършения на
12.12.2022г. в 10л55ч. имунотест на кръв и урина, не се откриват наркотични
вещества.
В хода на съденото производство, във връзка
с изискана от съда информация, от ВМА-Варна е постъпило писмо с.д. №
3253/01.03.2023г. съгласно което поради драстично претоварване на
лабораторията, все още не е извършен газ-хроматографският анализ на дадените от
С.Г. биологични проби, с талон за изследване № 0039958/11.12.2022г. Посочено е,
че поради заявените обективни причини, биологичните проби се изследват с
приблизително 14 месеца закъснение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваната
заповед, предвид разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и приложените с преписката
Заповед № 365з-8226/30.12.2021г.
на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на ВР, е издадена от компетентен орган – полицейски
инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на
предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия,
поради което и наведените в тази връзка, общи възражения, се явяват
неоснователни.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна
мярка по чл. 22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването
на съдебен контрол за законосъобразност.
От
жалбоподателя не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената
служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, което е започнало при извършване
проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане
на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез
препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на
фактите и обстоятелствата от знамение за случая.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на което основание е
издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, като по т.1 б.“б“ законодателят е въвел и такава за временно
отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,
както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Доказателствата
в преписката установяват, че в конкретния случай са възникнали гореописаните,
регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на
процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в
срока на валидност на същото, е установена употреба от жалбоподатеря на
бензодиазепини - наркотични вещества. В този случай административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали
да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи
права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът
констатира, че въпреки дадените указания,
жалбоподателят не ангажира допустими доказателствени средства, оборващи
по категоричен начин горепосочените фактически установявания.
Обстоятелството, че жалбоподателят е дал и
биологичен материал за изследване, не променя горните изводи. От една страна
само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за
отговорността на лицето. От друга - все още липсва резултат от изследването, а до наличието на такъв,
определящ е резултата от полевия тест. Основание за този извод на съда е
приложимата законодателна регламентация. Определяйки реда за установяване на
употребата на наркотични вещества, чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба №1 за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Чл.5, ал.2 от Наредбата дава
възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя
страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174,
ал.4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите
от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултата от проведения по
време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.172
ал.3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл.171, т.1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение.
Предвид горното, съдът приема, че представения
от оспорващия резултат от проведен анализ на кръв и урина, не е годно
доказателство, както между другото е отразено и от органа, който е обективирал
същия. Няма данни този анализ да е
извършен по метода разписан в Наредба № 1/19.07.2017 година – както по
отношение начина на вземане на пробата и изследването й, така и при спазване на
срока по чл.15 ал.5 от Наредбата за даване на биологичен
материал – в срока за явяване, определен в талона за изследване, като
максимално предвидения такъв е 45 минути, а в случая това е станало едва на
следващия ден.
Съдът
счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и
кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със
ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху
адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на
конкретно нарушение.
Споделя се възмущението на жалбоподателя от
продължителния срок на обработка и анализ на пробата, дадена с талона за
изследване. Това обаче не обуславя незаконосъобразност на мярката. От една
страна, става въпрос за обективна причина, която е извън волята и възможностите
на ответника. От друга – самата мярка се прилага със срок, който е
регламентиран от законодателя „до решаване на въпроса за отговорността, но
не-повече от 18 месеца“, като нито един от тези моменти не е настъпил.
С оглед
изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу
нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На
основание чл.143 ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД
на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно
чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и
правна сложност на делото.
Съдът,
на основание чл.172 ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Г., ЕГН **********,***, Заповед №
22-0819-001765/12.12.2022г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“, с която на оспорващия е приложена Принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18
месеца.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на да
заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: