№ 3663
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110153832 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл.7, пар.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. от ищеца
Роман Белов срещу ответника „Бул Ер“ ЕООД за заплащане на сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет LB220, планиран за 02.06.2018г. и
осъществен на 03.06.2018г., по направление летище Москва, Внуково до летище Варна,
ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането, както и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 230,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 04.06.2018г. до 30.04.2021г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 27644/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът Роман Белов твърди, че е закупил билет за полет LB220, планиран за
02.06.2018г. по направление летище Москва, Внуково до летище Варна с превозвач
„Бул Ер“ ЕООД. Твърди, че в качеството си на пътник се явил навреме за полета, но
поради забавяне на изпълнението му е пристигнал с повече от 3 часа закъснение. Сочи,
че вследствие на закъснението в негова полза е възникнало правото на парично
обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размер на
400 евро. Навежда довод, че ответникът е извършил извънсъдебно признание на
задължението, което е обективирано в изпратен от него проект на споразумение, ведно
със списък на пътниците, в който е включен и ищецът с посочено обезщетение в
размер на 400 евро. Допълва, че до настоящия момент ответникът не му е платил
дължимата сума за обезщетение. Предвид изложеното иска съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи посочената сума за обезщетение, както и сумата в
1
размер на 230,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 04.06.2018г. до 30.04.2021г.
Ответникът „БУЛ ЕР“ ЕООД в срока а отговор на исковата молба по чл.131 ГПК
оспорва предявените искове. Навежда доводи за недопустимост на производството,
поради липса на надлежно учредена представителна власт на адв. К. В.. Оспорва се и
материалната легитимация на ищеца да получи обезщетението. Релевира възражение за
изтекла двугодишна погасителна давност. Оспорва твърденията за извършено
извънсъдебно признание с доводи, че лицата от които то изхожда, не са служители на
ответното дружество. Счита, че производството следва да бъде прекратено, а при
условията на евентуалност – претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Във връзка с релевираното с отговора на исковата молба възражение, следва да
се посочи, че предявения иск е допустим. Възражението на ответника, касаещо липсата
на учредена от ищеца в полза на адвокат К. В. представителна власт в настоящото
производство е неоснователно. По делото е представено пълномощно, с което адв. В. е
упълномощен да представлява ищеца Роман Белов в производството. Пълномощното
изхожда именно от ищеца, чрез дружеството "Компенсер" ЛТД, като по делото са
представени доказателства за надлежно учредена от ищеца, представителна власт в
полза на дружеството „Компенсер“ ЛТД, да го представлява в извънсъдебни и съдебни
производства по претенция, породена от полет LB220 от дата 02.06.2018 г., изпълнен
от авиокомпания “Бул Ер" ЕООД, вкл. като преупълномощава адвокати с правата по
това пълномощно, да завеждат искове и за защитават правата му, както и да събира и
получава от негово име плащания във връзка с претенцията и да ги прехвърля по
негова сметка. Ищецът се е легитимирал като такъв с представянето на писмено
пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното е приложено
към исковата молба и въз основа на него съдът е извършил проверка за наличието на
представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата.
Доколкото пълномощното е едностранна сделка, насочена към възникването на
вътрешни отношения на представителна власт между упълномощителя и
пълномощника, които не са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск, проверката, която съдът извършва по отношение
на същата е единствено от външна страна. В допълнение към това за насрещната
страна липсва правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешното правоотношение между представителя и представлявания, като трети лица
2
не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея /в този смисъл Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г.
по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. С оглед изложеното, съдът намира, че
предявения иск се явява процесуално допустим, поради което следва да го разгледа по
същество.
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91г. По
предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже валидно възникнало между
страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил на 02.06.2018г. да изпълни полет с номер LB220 по
направление летище Москва, Внуково до летище Варна, Република България, че
кацането на полета е било извършено след повече от три часа от предвиденото по
разписание, че е изправна страна по договора, в това число че се е явил на гишето за
регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час на излитане, както и
размер на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно
уговореното, тоест в уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в
темпорално отношение/ съответно да докаже възраженията си, включително плащане
на обезщетението и твърдените обстоятелства, обосноваващи неприложимост на
Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, в това число от
представен в превод електронен билет, издадена на името на ищеца Роман Белов,
даващ право на притежателя да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, че
ищецът е бил пътник на полета от летище Москва, Внуково до летище Варна, насрочен
за дата 02.06.2018г. с планиран час на излитане 18:30 ч. Предвид изложеното съдът
приема, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от
договор за въздушен превоз за полет LB220 по направление Летище Москва, Внуково
до летище Варна, България.
Относно явяването на ищеца навреме за процесния полет, което ответникът
оспорва, с исковата молба ищецът е направил искане за задължаване на ответника по
реда на чл. 190 ГПК да представи списък на всички пасажери, допуснати до борда на
полет № LB220 от 02.06.2018г., а съдът е задължил ответника да представи списъка с
определението си по чл. 140 ГПК от 29.09.2022 г., както и с протоколно определение от
08.11.2022 г., като в последното осз съдът е указал на ответника неблагоприятните за
него последици от възпрепятстване на доказването съгласно чл. 161 ГПК. Въпреки
това, в рамките на предоставения от съда срок, както и към датата на приключване на
3
съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответникът не е представил списъка.
Доколкото списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за
къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко
въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /в този смисъл чл.
29, б. "f" от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в
Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на
НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗГВ/, то
поведението на ответника следва да бъде определено като възпрепятстващо
доказването. Поради тази причина и на основание чл. 161 ГПК съдът приема за
доказано обстоятелството, че ищецът Роман Белов се е явил своевременно на гишето
на летище Москва, в съответствие с указанията на превозвача.
Видно от приложеното потвърждение от летище Москва за действителните
часове на излитане и кацане на полетите, изпълнявани от ответника, процесният полет
LB220 е задържан от летището в град Москва до 09:00 часа на 03.06.2018г., поради
което следва безспорно да се приеме, че самолетът е кацнал в крайния пункт – летище
Варна с повече от 3 часа закъснение.
Разстоянието на полета между двете летища се равнява на 1534 км, което се
потвърждава от представената извадка от картограф по метода на дъгата на големия
кръг, а процесното закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на отменен
полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя правото на обезщетение по чл. 7
от същия.
От приетата по делото разменена между страните електронна кореспонденция се
установява още, че ответникът е бил поканен за извънсъдебно уреждане на
претенциите за изплащане на дължимите на посочените в кореспонденцията пътници
/сред които и ищеца/, обезщетения по Регламент (ЕО) 261/2004г., в отговор на което е
била проведена работна среща на 21.04.2021г. от 16, 00 ч. /чрез видео-конферентна
връзка / между представители на ищеца, в лицето на упълномощения адвокат К. В. и
представители на „Бул Ер" ЕООД. Между страните не е спорно, че процесното
обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай времето на
пристигане на ищеца в крайния пункт е със закъснение от повече от три часа след
плануваното по разписание от въздушния превозвач, предвид на което и същият има
правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г. в размерите, предвидени
съгласно регламента, като между страните не е спорен фактът, че разстоянието на
процесния полет, измерено по метода на дъгата на големия кръг е над 1 500
км.
4
Съдът намира за неоснователни всички наведени в отговора на исковата молба
от ответника възражения. Противно на възражението на ответника, съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства са установени правнорелевантните
факти, даващи основание на ищеца да претендира от ответника обезщетение за
закъснял полет, с оглед което и искът е доказан по основание и размер.
Ответникът не твърди и не доказва наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже,
че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Предвид гореизложеното, съдът дължи произнасяне по релевираното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност за вземането, която според
ответника е двегодишна съгласно специалната норма на чл. 135 ЗГВ. По този въпрос
съдът намира следното.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които
имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент
обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно
погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за
обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в
приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал. Поради
това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член
35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на
исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване /в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр.
16/23.02.2021 г. /, съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към
5
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези
при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по
Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон,
според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното
производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача
или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите
на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е
определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не
се възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и
съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Следователно, при липсата на специална норма, която да дерогира
приложението на чл. 111, б. "б" ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да
бъде предявено в рамките на три години, считано от 03.06.2018г. – датата, на която
полетът е бил изпълнен. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 18.05.2021г., поради което тригодишната давност не е изтекла.
По горните мотиви предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 от
Регламент /Е0/ 261/2004 г., като основателен, следва да бъде изцяло уважен. На ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на главната претенция,
основателна се явява и претенцията с акцесорен характер за обезщетение за забава
върху вземането за обезщетение. По изложените аргументи на ищеца следва да се
присъди и мораторна лихва върху уважената главница за периода 04.06.2018 г. до
30.04.2021 г. в претендирания размер от 230,81 лв., установен от съда по реда на чл.
162 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени
изцяло, или общо 325 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, както и
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени изцяло или общо 375 лева,
които следва да му бъдат присъдени. Релевираното от ответника възражение за
6
прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като същите са
съответни на нормативно определения минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че
„БУЛ ЕР“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Брюксел“ № 1 ДЪЛЖИ на Роман Белов, гражданин на Руската федерация,
роден на 02.05.2012г., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет LB220 по направление Летище Москва, Внуково - Летище Варна, България
планиран за 02.06.2018г., пристигнал в крайната дестинация с повече от три часа
закъснение, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /18.05.2021г./ до окончателното плащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 230,81 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 04.06.2018г. до 30.04.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 27644/2021 г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БУЛ ЕР“ ЕООД ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
Роман Белов, гражданин на Руската федерация, роден на 02.05.2012г. сумата от
375 лева - разноски в исковото производство и сумата от 325 лева - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 27644/2021 г. по описа на СРС, 81 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7