Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260012
гр. Бяла, 12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав, в
публично съдебно заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на
прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията АНД №263 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.К.Й., ЕГН **********,***,
против НП № 38-0001279 от 14.09.2020г. на Директора на РД „АА“ - Русе, с което
за нарушение на чл. 8, §.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква
"ж", второ тире и във вр. с чл.
78, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
на основание чл.
93б, ал.7, т.2 ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 300 лв. В жалбата се
твърди, че нарушението не е извършено, а НП е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения.
Искането е НП да
бъде отменено изцяло.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призована,
не изпраща представител.
|
|
|
|
|
Съдът
след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.08.2020г., около 23:00 часа, в гр. Б., обл. Р.,
главен път Е-85, посока на движение гр.Р., св.А.К.-на длъжност старши инспектор
към РД „АА“-Русе, спрял за проверка товарен автомобил марка Скания, категория
N3, с peг. № ……………, оборудван с аналогов тахограф марка
Siemens със сериен номер 02159178, с прикачено към товарния автомобил
полуремарке, марка Вилтон, категория 04, с peг. № …………., извършващ обществен
превоз на товар, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г. от гр.Н. З.
за гр.Р., съгласно товарителница № 1517905 от дата 10.08.2020г. Автомобилът бил
управляван от жалб.Й.К.Й.. Въз основа на представените при проверката тахографски
лист за деня-10.08.2020г. и Удостоверение за дейности от с.дата, св.К.
установил, че на дата 10.08.2020 г., водачът не е ползвал намалена дневна
почивка от най-малко 9 последователни часа в 24-часов период от предходна
дневна или седмична почивка, която е приключила в 05:00 часа на 10.08.2020 г. Констатирал,
че за периода от 05:00 часа на 10.08.2020 г. до 05:00 часа на 11.08.2020 г.,
водачът е ползвал намалена дневна почивка от 7 часа и 35 минути, като намалението
е с 1 час и 25 минути. Дневната почивка е трябвало да започне не по-късно от
20:00 часа на 10.08.2020 г. и да приключи в 05:00 часа на 11.08.2020 г. Място
на нарушението - Р. България, видно от тахографски лист за 10.08.2020 г. и
Удостоверение за дейности от 10.08.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на св.А.К., АУАН, НП, тахографски
лист, удостоверение за дейности, товарителница, заповед, както и останалите
доказателства, приложени към преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Несъмнено от
фактическа страна се установява по делото, че жалбоподателят е извършвал обществен
превоз на товар на територията на Р.България. По смисъла на пар.1, т.1 от ЗАвПр,
в редакция ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г., "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Съставомерните
обстоятелства се установяват от приложената товарителница в преписката, както и
от изискания от АНО екземпляр на товарителницата в оригинал, в който са
отразени изпращач, получател и превозвач на товара. Видно от приложеното
удостоверение за дейности жалбоподателя е в трудови правоотношения с посочения
в товарителницата превозвач „Нова Транс-10“ ООД. При това положение категорично
се доказва от писмените доказателства, че се касае за товар, извършван с МПС, за
чужда сметка, следователно попада в обхвата на действалата към момента на
нарушението легална дефиниция за „обществен превоз“. Неоснователно се твърди,
че не е посочено в АУАН и НП точното място на нарушението, а е посочено само
Р.България. Според настоящия състав, доколкото се касае за превоз по маршрут от
гр.Н. З. за гр.Р., т.е. в рамките на територията на РБ, а нарушението е
свързано с неспазване на изискванията за намалена дневна при осъществяване на
превоза/бездействие/, то с посочване като място на нарушение само Р.България,
не е допуснато нарушение на процесуалния закон, а освен това в случая не може
конкретно да се определи къде точно по този маршрут не са спазени изискванията
за намалена дневна почивка.
По същество, обаче, нарушението не е правилно
установено и доказано. Съгласно нормата на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили,
които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима
максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена
сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006". Съгласно
визираната като нарушена разпоредба на чл.
8 §. 2 изр. 2 от Реглам. № 561/06, за всеки период от
24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал следващата дневна почивка, а ако частта от дневната
почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса
от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка. Разпоредбата на чл. 4 б. "ж" второ тире от същия Регламент
дава дефиниция на понятието "намалена дневна почивка", което означава
всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа. Следователно,
според чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламента, когато частта от дневната почивка,
която попада в 24-часовия период след края на предходната дневна или седмична
почивка, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна
почивка се счита за намалена дневна почивка, като следва да съобрази, че 24
часовия период започва от възобновяване на дейността след осъществената дневна
почивка. С оглед на това, неправилно св.К. е приел в АУАН, че водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко
9 последователни часа в 24-часов период от предходна дневна или седмична
почивка, която е приключила в 05:00 часа на 10.08.2020 г. Става ясно от
показанията му, че същият се позова на отразеното в Удостоверението за дейности, но същото сочи,
че до 05:00 часа на 10.08.2020г. водачът е
извършвал друга работа, което е в противоречие в посоченото в акта, че към този
момент е приключила дневната или седмичната почивка на жалб.Й., и не може да се
приеме за отправна точка за новия 24 часов период, в рамките на който следва да
бъде вместена процесната намалена дневна почивка. На следващо място, дори и да
се приеме, че управлението на автомобила е с начален час 05:00 часа на
10.08.2020г., което е установено от данните в тахограския лист, то към часа на проверката - около
23:00 часа, на 10.08.2020г., не е бил изтекъл визираният в чл.
8, § 2, изр. 2 от Регламента 24часов период, за
да може да се констатира, че в този период водачът не е ползвал намалена дневна
почивка от най-малко 9 последователни часа. Към момента на спиране в гр.Б.,
считано от 05:00 часа на 10.08.2020г., е изминал период от 18часа, а до
местоназначението на товара–с.С. п., обл.Р., жалбоподателят е следвало да
измине още около 80км., т.е. да управлява МПС в рамките на около 1час и 30мин-до
00:30часа на 11.08.2020г. Така, отразеното в АУАН и НП, че дневната почивка е
трябвало да започне не по-късно от 20:00 часа на 10.08.2020 г. и да приключи в
05:00 часа на 11.08.2020г. не е в съответствие с установените по делото
обстоятелства. Нарушението, вменено във вина на жалб.Й., че за периода от 05:00
часа на 10.08.2020 г. до 05:00 часа на 11.08.2020 г., е ползвал намалена дневна
почивка от 7 часа и 35 минути, като намалението е с 1 час и 25 минути, не е
съставомерно, тъй като актосъставителят
не е установил реален 24 часов
период на дейност, в рамките на който водачът да не е спазил изискванията на чл.
8, §.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ
тире и във вр. с чл.
78, ал.1, т.1 от ЗАвПр за
намалена дневна почивка. Щом като нарушението не е осъществено от обективна
страна, то не е налице и субективна страна на нарушението.
Предвид изложеното, НП се явява необосновано и
незаконосъобразно, като подлежи на отмяна.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на
разноски, а и такива не са доказани по делото, предвид на това, че липсват
доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на процесуалния му
представител, поради което разноски не му се следват.
По изложените съображения и на осн.чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 38-0001279 от
14.09.2020г. на Директора на РД „АА“ - Русе, с което за нарушение на чл. 8,
§.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ тире
и във вр. с чл.
78, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
на основание чл.
93б, ал.7, т.3 ЗАвтП е наложена глоба в размер на 300 лв., на Й.К.Й., ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване
по реда на АПК в 14-дневен срок
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/