РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. гр.Мадан, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100125 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД от „Ч. В.
Л.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, бул. Г.М.
Д. № ** представлявано от Б. Р. Г. — изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв. Д. С. против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Р., ул. ,.Х. Б. № **, представлявана от В. К. Б. -
управител.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2022 г. между „Ч. В. Л.” АД, в
качеството на възложител и „Е. М.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е
сключен устен договор за изработка въз основа на предоставена в същия ден
оферта от страна на управителя на „Е. М.“ ЕООД В. Б.. Предмет на договора
бил подмяната на плочки на част от подова настилка с площ от 55 кв./м. на
третия етаж в завода на дружеството- ищец в гр. Пловдив, ул. „Варна“ 50.
Ответното дружество поело задължение срещу съответното възнаграждение
да извърши следните строително- монтажни работи (СМР): Къртене на
плочки и почистване на лепило на 55 кв.м. при цена от 10 лв. на квадратен
метър, с обща стойност от 550 лв.; Изнасяне на строителен боклук до
контейнер - 1 бр. на цена от 800 лв.; Извозване с контейнер - 2 бр. на цена от
250 лв.. общо 500 лв.; Доставка и монтаж на плочки, включително лепило и
фугин за 55 кв.м. при цена 64,35 лв. на квадратен метър, с обща стойност от 3
539 лв. Доставка и качване на материали - 1 бр. на цена от 400 лв.;
Грундиране на пода на 55 кв.м. при цена от 2,80 лв. на квадратен метър, с
обща стойност от 154 лв. Общата цена на гореизброените СМР била 5 943 лв.,
респективно 7 131,60 лв. с ДДС. Ответникът поискал от възложителя
посочената сума да бъде заплатена авансово в пълен размер, с оглед на което
е издал фактура № ****/21.01.2022 г. Сумата от 7 131,60 лв. била преведена
по сметка па „Е. М.“ ЕООД от страна на ищеца па 21.01.2022 г. Независимо
1
от извършеното плащане, към настоящия момент ответника не бил изработил
СМР, обект на договора за изработка. При многократно проведени телефонни
разговори, Б. уверявал директора на завода на „Ч. В. Л.“ АД, че ще започне
изпълнение на задълженията си по договора в кратки срокове, което така и не
се е случило. Впоследствие Б. спрял да отговаря на телефона си. Вследствие
на гореописаните обстоятелства, предвид необходимостта от поддържане на
безопасни условия на труд, директорът на завода Й. Л. разпоредил на
работниците по техническата поддръжка на сградата да започнат
самостоятелно осъществяване на подмяната на плочките от подовата
настилка с размер от 55 кв.м., предвид дългия период, изминал от датата на
плащането на възнаграждението по договора запоръчка.
Ищецът се позовава на чл.262, ал.2 ЗЗД, съгласно която ако стане явно,
че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я
изпълнипо уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали
договора, като има право на обезщетение по общите правила. Ищецът, счита
че са налице двата елемента от фактическият състав на правото на изправната
страна по двустранен договор да го развали: неизпълнение на задължението
на насрещната страна и то да е по причина, за която отговаря насрещната
страна. Позовава се на чл. 63, ал. 1 ЗЗД като посочва, че ответникът е
следвало да изпълни своето задължение в срок, който, с оглед вида на
престацията и конкретните обстоятелства на случая, се явява разумен от
гледна точка интересите и на двете страни по сделката, като твърди, че това
не било сторено в настоящия случай. Посочва, че с исковата молба може да
бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е
посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или
посоченият срок е недостатъчен. Предвид обстоятелството, че било налице
отпаднало основание, полученото от ответника подлежи на връщане,
доколкото е осъществен фактическия състав на неоснователно обогатяване
при отпаднало основание. С оглед изложеното ищецът моли да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 7131.60 лв., представляваща платена сума
по развален договор за изработка от 21.01.2022 г., както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото
при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена
практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да
се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален
поради неизпълнение. За уважаване на исковата претенция е указано, че в
тежест на ищеца е да установи наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за изработка с посочения в исковата молба
предмет; процесният договор да е развален поради неизпълнение на
задълженията на ответното дружество, по причина, по която то отговаря,
2
както и наличие на плащане по разваления договор, което е отишло в
патримониума на ответника.
В случая ответникът не оспорва нито едно от твърденията в исковата
молба, както относно сключването на договора за изработка, предплащането
на възнаграждението, както и неизпълнението на задълженията му. По делото
е представен заверен препис от фактура № ****/21.01.2022 г., издадена от
ответника Е. М. ЕООД – доставчик, с получател Ч. в. л. АД, с предмет
извършени СМР по протокол на стойност единична цена 5943 лева без ДДС
или 7131,60 лева с ДДС. Представен е заверен препис от документ – Оферта
от 20.01.2022 г., в който са описани следните СМР – Къртене на плочки и
почистване на лепило = 55 кв.м по 10 лв. = 550 лева; изнасяне на стр. боклук
до контейнер 1бр х 800 лева = 900 лева; извозване с контейнер 2бр. х 250 лева
= 500 лева; доставка и монтаж на плочки вкл. лепило и др. 55 кв.м. х 64,35 =
3539 лева; доставки и качване на материали – 1 х 400 лева = 400 лева;
грундиране на пода – 55 кв.м. по 2,80 лв. = 154 лева или обща стойност на
СМР= 5943 лева. По делото е представено платежно нареждане от 21.01.2022
г. за сумата от 7131,63 лева, която е била преведена по банков път от Ч. в. л.
АД в полза на Е. М. ЕООД на посочената дата с основание за плащане
фактура ***/21.01.2022 г. Прието е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която данъчната фактура за доставка № ***/21.02.2022
г., издадена от Е. М. ЕООД към дружеството-ищец е осчетоводена в
счетоводството на ищцовото дружество, като сумата от 7131,60 лева е
заплатена от ищеца в полза на ответника с банково бордеро от 21.01.2022 г. с
референтен номер № ***. Получената фактура за доставка от Е. М. ЕООД е
включена в регистъра по покупки по ЗДДС период януари 2022 от
дружеството-ищец. С оглед изложеното съдът намира за установено
възникването на облигационно правоотношение по сключен между страните
договор за изработка по см на чл. 258 и сл. от ЗЗД, с посочения в исковата
молба предмет, по който ищецът, в качеството му на възложител е изправна
страна и е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 7313,60 лева с
ДДС за извършване на СМР. За ответника, в качеството му на изпълнител е
възникнало задължението да изпълни възложената работа. По делото нито са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства от ответника да е
изпълнил строително-монтажните работи, предмет на сключения между
страните договор.
Според чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. По своята правна същност развалянето на договора чрез
едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. В настоящия
случай липсват доказателства, от които да се установи, че изявлението на
дружеството-ищец за развалянето на договора, в качеството му на изправна
страна е достигнало до ответника преди предявяване на иска. Доколкото
обаче такова изявление се съдържа в исковата молба, то с връчване на препис
от същата ответникът се счита за уведомен за изявлението на ищеца за
3
развалянето на договора /в този смисъл Решение № 178/12.11.2010 г. по т.д.
№ 60/2010 г. на ВКС, II то/. До момента на приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не се установява ответникът да е извършил СМР,
предмет на договора, с оглед на което съдът намира, че договорът е
надлежното развален, а заплатеното авансово възнаграждение подлежи на
връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД. Предвид изложеното съдът
намира за безспорно установени по делото обстоятелствата, лежащи в
доказателствената тежест на ищеца. Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен в претендирания размер от 7131,60 лева, която сума е била заплатена
от дружеството ищец в полза на ответника по фактура № ***/21.01.2022 г. на
отпаднало основание – развален договор за изработка, с предмет
извършването на СМР.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 285,30 лева –
заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. ,.Х. Б.“ № ..., представлявано от В. К. Б. – управител да
заплати на „Ч. В. Л.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. Г.М.Д. № .., представлявано от Б. Р. Г. — изпълнителен директор
сумата от 7131,60 лева (седем хиляди сто тридесет и един лева и шестдесет
стотинки), представляваща платена сума по развален договор за изработка от
21.01.2022 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2022 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 285,30 лева (двеста осемдесет и пет лева и тридесет
стотинки) за заплатена държавна такса и 300 лева (триста лева) депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4