Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.
Дряново, 14.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд, в публично
съдебно заседание на 08.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
СПАСОВА
при
секретаря Кремена Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 70 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на
иска 887,17 лв.
Ищцата Т.Д.Ш. *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че е
клиент на ответното дружество, като заплаща редовно консумираната електрическа
енергия по клиентски номер **********. Твърди, че през м. февруари 2019г.
получила писмо изх. № 51202_КП16138499_1/ 08.02.2019г. от “Електроразпределение
Север” АД, с което била уведомена, че на 14.12.2018г. служители на дружеството
са извършили проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна
система и свързващите я електрически инсталации, като са извършената проверка
съставили констативен протокол № 16138499. В резултат на констатираното неточно
измерване е направено преизчисление на количеството потребената ел. енергия. С
писмото получила цитирания констативен протокол и Констативен протокол № 47/
04.02.2019г. на БИМ, РО – гр. Русе.
Заявява, че получила писмо от ответника с изх. № 51202_КП16138499_1/
11.02.2019г., в което се посочвало, че дружеството е изчислило и коригирало
сметката съгласно приложена справка за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия. Към писмото била приложена
фактура № **********/ 11.02.2019г. за сумата 887,12 лв. и справка № 51202_EF31
за корекция за периода 16.09.2018г. до 14.12.2018г., издадена на 08.02.2019г.
Оспорва изцяло дължимостта на това задължение и счита, че не следва да го
заплаща, тъй като нито ищцата лично, нито нейн упълномощен представител не бил
подписвал констативен протокол № 16138499/ 14.12.2018г. На това основание
оспорва констатациите в него. Счита, че за дръжеството не съществува правно
основание за съставяне на същия, поради отменената към датата на проверката
разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ по реда на съдебния контрол с решение № 1500 по адм.
дело № 2385/ 2016г. на ВАС. Последният бил съставен и в нарушение на чл. 47,
ал. 3 ПИКЕЕ (отм.), вр. чл. 8 и чл. 25 ЗГР, тъй като посочените като свидетели
лица, подписали протокола, не били надлежно индивидуализирани.
Оспорва количеството ел. енергия в размер на 4 487,76 кВТч,
обективирано в процесното становище да е потребено, респ. доставено на абоната
за посочения период. Твърди, че в процесния случай за ответното дружество не
съществува нормативно основание за извършване на т. нар. корекционна процедура.
В настоящия случай от представените констативни протоколи се установявало по
несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механична повреда,
деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или в схемата на
измерване на електромера. Същият не съответства на техническите изисквания
поради наличие на допълнително устройство, свързано към платката. Не било
констатирано обаче, че това води до отчитане на средството за търговско
измерване (СТИ) с грешка над допустимата или е установено по какъв начин
нарушава функциите на електромера. Моли съда да приеме за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество сума в размер на 887,17 лв. по фактура №
**********/ 11.02.2019г., представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 16.09.2018г. до 14.12.2018г. за обект, находящ се в гр.
Дряново, ул. *** с клиентски номер ********** и абонатен номер **********.
Претендира разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника “Енерго – Про Продажби” АД. В същия
се твърди, че предявеният иск е допустим, но го оспорват изцяло като
неоснователен. Посочват, че сумата 887,17 лв. представлява стойността на
ползвана от ищцовата страна електическа енергия за периода от 16.09.2018г. до
14.12.2018г., за която е издадена фактура № **********/ 11.02.2019г. след
извършена корекция поради установено неточно измерване на електрическата
енергия от проверения електромер поради “видима външна намеса в схемата на
електромера”.
Заявяват, че на 14.12.2018г. от оправомощени за това служители на
“Електроразпределение Север” АД (бивше наименование “Енерго- Про Мрежи” АД) е
извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия
– електромер. За установеното при проверката в изпълнение на задълженията си в
чл. 34, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена техническа проверка на средството за
търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца от служтели на “Енерго –
Про Мрежи” АД в присъствието на двама свидетели, посочени в протокола, които с
подписа си удостоверили съгласието си с направените констатации.
“Електроразпределение Север” АД е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 34б, б. “а” от ДР на ЗЕ
и собственик на електромера и в съответствие с чл. 116, ал. 6 от ЗЕ има право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. Служителите са съставили констативен
протокол (КП) № 16138499 от същата дата, в който е отразено, че процесното СТИ
е демонтирано и на негово място е монтирано друго с нулеви показатели.
Демонтираното СТИ било изпратено в Българския институт по метрология (БИМ)
за експертиза, като в т. 5 от Констативен протокол от метрологична експертиза
на СТИ № 47/ 04.02.2019г. е посочено, че има видима външна намеса в схемата на
електромера – поставено допълнително електронно устройство, свързано към платката.
На основание КП на БИМ и изготвена справка е съставена фактура № **********/
11.02.2019г. Възможност за едностранна корекция на количеството на електрическа
енергия, доставено на потребителя за минал период било нормирано не само в
общите условия на ответното дружество, но и в самия закон, а именно чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.”а” от ЗЕ. Поради което след влизане на
закона в сила (17.07.2012г.) правото на ответника да извършва едностранна
корекция на количеството доставена ел. енергия, респ. дължимата за нея цена,
произтича от закона и общита условия. Поради което молят искът да бъде
отхвърлен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, изложените от тях съображения и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните няма спор, че ищцата Ш. е потребител на елекрическа
енергия за обект, находящ се в гр. Дряново, ул. *** с клиентски номер
********** и абонатен номер **********.
На 14.12.2018 г. свидетелите Д. и П. – служители
на „Електроразпределение – Север“ АД (с
предишно наименование ”ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД)
извършили проверка на СТИ в имота, на която проверка ищцата не е
присъствала. Видно от показанията същите констатирали, че електромерът бил
разпломбиран. Св. Д. твърди, че на място извършили проверка с клещов ампермер и
установили, че уредът отчита движение на ел. енергия, но не и електромера. Съставили
КП № 16138499/ 14.12.2018г., на който като свидетели се подписали С. Д. и Й.Д.,
живущи на адреса. СТИ е проверено в БИМ РО Русе, за което е изготвен КП № 47/
04.02.2019г. Видно от същия е констатирана видима външна намеса в схемата на
електромера – поставено допълнително електронно устройство, свързано към
платката. Електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на
електрическа енергия, но не съответства на техническите изисквания.
На 08.02.2019г. била
издадена справка № 51202_EF31
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия (л.
11 от делото). Като основание за изготвянето й е посочено „извършена проверка
на СТИ и издаден КП № 47/ 04.02.2019г. от 04.02.2019 г.“. На 11.02.2019г. била
издадена фактура № **********/ 11.02.2019г. за сумата 887,12 лв.
Ищцата не оспорва, че е получила цитирананите по-горе документи.
От заключението на неоспорената от страните и приета от
съда съдебно-техническа експертиза се установява, че СТИ измерва точно (без
констатирана грешка на измерване) потребената от абоната електрическа енергия.
Налице е поставяне на допълнително електронно устройство в СТИ. Процесното СТИ
в различните режими на проверка, включващи кратковременни и продължителни
изпитания с различни по големина товари не измерва с грешка потребената
енергия. Начислената електроенергия в сметката за корекция в размер на 4487,76
квтч може да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения
захранващи абоната с електрическа енергия и да бъде отчетена от СТИ “МЕ-162” №
1114 0215 6438 1012 за периода на корекцията. Изчисленото количество
електроенергия в справката за корекция е извършено на база 1/3 от
пропускателната способност на СТИ при 8-часово дневно ползване за период от 90
дни (16.09.2018г. – 14.12.2018г.). Изчисленията на база гореописаните параметри
са математически вярно направени.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи : По предявения отрицателен
установителен иск съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса
ответникът е длъжен да докаже фактите, от които произтича вземането му, а именно
: валидно сключен договор между страните, което не се спори от ищеца, основанията
за прилагане на корекционната процедура при неотчитане от СТИ на консумирана ел.енергия
и изчисляването й съобразно нормативните изисквания.
Съдът съобрази, че корекционната процедура е въведена с
изменението на Закона за енергетиката през 2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6. Този
текст обаче изисква изменения в Общите условия, при които крайният снабдител
продава елекрическа енергия, както и правила за измерване на енергията, които да
регламентират принципите, начините и
местата за измерване. Такива правила бяха създадени, но с решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/16 г. ВАС отмени всички текстове на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 48 – 51. С решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело №
3879/17 г. на ВАС чл. 48 - 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) също са отменени. Поради което следва да
се приеме, че към датата на извършване на проверката на СТИ (14.12.2018г.)
ПИКЕЕ вече е бил изцяло отменен, поради което за проверяващите служители не е
съществувало основание за тази проверка. Предвид изложеното съдът счита, че към
момента на извършване на проверката и коригиране на сметката липсва приложим
материален закон, чрез който да се установяват случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Поради което следва да
се приеме за установено, че начислената сума по справката за корекция и
фактурата не се дължи.
Във връзка с твърденията на процесуалния представител на
ответника, че процедурата по корекция е уредена в Общите условия на
дружеството, които се прилагат към настоящия момент, съдът счита, че по
правната си природа тези условия представляват договорни
клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. По тези
съображения Общите условия в тази им част се явяват нищожни на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащи на закона (чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ) и
поради неравноправния им характер (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). Липсващата
нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми,
съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се
приеме обратното на практика означава, че както субектите, за които правилата
са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото,
може да заобиколят последиците на решението на Върховния административен съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по
делото не са представени никакви годни доказателства, от които да се установява
неправилно измерване на консумираните от клиента количества електрическа
енергия. Точно обратното – от приложения по делото КП на БИМ и заключението на
вещото лице СТИ е отчитало точно (без констатирана грешка на измерване)
потребената от абоната електрическа енергия. Предвид изложеното съдът счита, че
в полза на ответното дружество не
е възникнало правото на ,,корекция” съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ
(отм.), което обуславя извод за основателност на исковата претенция. Поради
което следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане за
заплащане на разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 350 лв., включваща
заплатена държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 300 лв., като всички разноски са документирани и извършени от ищеца.
Разноските на ответното дружество следва да останат в негова тежест.
Поради изложеното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ***, бул. ***, представлявано от пълномощника
адвокат И.А.от АК – В. Търново, че Т.Д.Ш., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 887,17 лв. (осемстотин
осемдесет и седем лв. седемнадесет ст.), представляваща начислена сума по
фактура № **********/ 11.02.2019г. за корекционна процедура за периода от
16.09.2018г. до 14.12.2018г. за обект, находящ се в гр. Дряново, ул. ***, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
***, бул. ***, представлявано от пълномощника адвокат И.А.от АК – В. Търново на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Д.Ш., ЕГН **********,*** СУМАТА 350 (триста и петдесет) лв. – разноски по делото, от които държавна такса
от 50 лв. и адвокатско възнаграждение 300 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: