РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Велико Търново, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110103215 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове, имащи за предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди/
главен/ и обезщетение за забава в размер на законната лихва/ добавъчен/, чиято правна
квалификация е в приложното поле на чл.200, ал.1 от КТ и чл. 212 от КТ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата А. Й. И., с ЕГН: ********** от *** чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. от ХАК,
твърди, че по силата на трудов договор №162 от 14.03.2024г. е работила при ответното дружество
***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** на длъжността
„чистач/хигиенист“ с място на работа: *** в гр.Велико Търново. Със заповед №5 от 12.04.2024 г.
на управителя на дружеството, поради производствена необходимост й е наредено за периода от
15.04.2024 г. до 19.04.2024 г. да извършва работа на длъжността „машинен оператор, опаковане“.
На 17.04.2024 г. трябвало да изпълнява трудовите си функции , състоящи се в обслужване
на опаковъчна машина за времето 14.00 часа до 22.00 часа. Малко преди да започне работата,
тръгнала да търси помощ от К. А. – работник на дружеството , управляващ мотокар, за да бъдат
преместени пакети с фолио. Когато приближила мотокара, същият предприел извършване на
маневра завиване на надясно , като задната му част се извила наляво и лявата му гума минала
през десния й крак в резултат на което паднала на земята . Получава закрито счупване на външен/
латерален/ малеолус, смазване на други части на глезена и глезена и множествени счупвания на
кости на стъпалото на десния крак .
След откарването й в Център за спешна медицинска помощ и настанена в ООТ при МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД. Велико Търново , където престоява от 18.04.2024 г. сдо 29.04.2024 г. и
претърпява две оперативни намеси, изразяващи се в дебридмент на мястото на откритата
фактура и наместването й с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Ползвала е отпуск за временна неработоспособност от 17.04.2024 г. до 01.08.2024 г., но и
към момента не е напълно възстановена. Травматичните увреждания поради сериозната им тежест
й пречат да живее пълноценно и нормално й и причиняват болки, страдания и социални
неудобства.
С Разпореждане № 35344 от 18.06.2024 г., на началника на ТП на НОИ- София град,
1
злополуката е призната за трудова.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение с което да осъди ответното
дружество-работодател да заплати сумата от 40 000 лева ., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата , считано от 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
В с.з. чрез пълномощника си поддържа исковете. Същият претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат М. А. от САК признава факта на трудовата
злополука, но оспорва предявения главен иск с възражения , основани на обстоятелствата, че е
предоставил средства на ищцата/ поради прекъсване на здравноосигурителните й права / за
погасяване на задължението й за заплащане на забавените вноски за здравни осигуровки с лихвите
за забава към НАП в размер на 900,69 лева , заплатил е разходите за лечението и престоя й в
болницата , включващи стойността на оперативно поставения й малеоларен винт/ 200 лева/ и
потребителска такса / 58 лева / , а освен това тя е декларирала писмено още на 18.04.2024 г. , че
няма да претендира от дружеството никакви неимуществени имуществени вреди
При условие на евентуалност прави възражение за прихващане на вземането си за връщане на
платените суми срещу задължението си да заплати претендираното обезщетение за
неимуществени вреди , което е прекомерно по размер , тъй-като е несъответно на действителните
болки и страдания от гледна точка на справедливостта. Претендира присъждане на разноските по
производството.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Настъпилата по повод, време, място, начин , вид и характер , травматична
злополука с ищцата , призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, както и вредоносните
й последици / оперативни намеси , болки , страдания и социално битови неудобства /, причинили й
временна неработоспособност - предмет на изложените в исковата молба твърдения, са признати
, безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, факти и обстоятелства с
представените по делото заверени преписи на разпореждане № 35344 от 18.06.2024 г., на
началника на ТП на НОИ- София град; декларация за трудова злополука от 24.04.2024 г. , протокол
№ 5103-04—4/06.06.2024 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката на комисия
при ТП на НОИ В.Търново ; епикриза от 29.04.2024 г. на ООТ при МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД Велико Търново, както и с показанията на свидетелите Г. Р. – дъщеря на ищцата и
Ж. М..
Тези факти / обстоятелства осъществяват включените в хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ
предпоставки за възникване на претендираното право на обезщетение за неимуществени вреди,
което трябва да бъде определено по справедливост/ чл.212 от КТ, вр. с чл.52 от ЗЗД/ .
В закона липсва каквото и да било определение на това понятие в правораздаването/няма
определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни
показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални
блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква
нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни
видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания .
По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/
чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се
проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя съдържанието на това
понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а изнамиране на някакъв
обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за
подобни случаи на конкретно разглеждания.
С оглед прозренията на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието
справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/, повеляващ на
всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора
по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към цялото общество, всеки от тях да се
2
постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него -
една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща
всеки да получи това, което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и
обстоятелства.
Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди,
включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика
за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни
обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост.
Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието и
към датата на устните състезания , измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и
покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите,
възрастта на пострадалата /49 години към датата на трудовата злополука /; претърпените две
оперативни намеси ; силата на физическите болки/ значителни по интензитет през първите дни / ,
продължителността на оздравителния период за зарастване на счупените кости / около 2 месеца / ,
наличието на остатъчно усещане за болка в студено време; останалата завинаги неподвижност на
четири пръста на крака й и въобще на цялото стъпало и непреодолима двигателна
недостатъчност, водеща до нарушена походка с десния крак и невъзможност да кляка , да качва
наклон , да стои продължително време права , да качва стълби / категоричното заключение на
вещото лице по изслушаната и приета съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р Н. Г./-
несъмнено понижаващи самочувствието й за социална пълноценност/ пригодност/ , както и
казуистичната съдебна практика при други подобни случаи, приема , че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди е поисканият / 40 000 лева/ .
Възражението на ответника , че щом ищцата е декларирала писмено , че няма да
претендира никакви имуществени и неимуществени вреди/ защото отношенията между страните
били уредени/ от събитието/ декларация с подобно съдържание е представена на л. 22 от делото
/ , това й изявление е осуетило пораждането на задължението му или дори да е възникнало – го е
погасило , е лишено от законно основание.
Би имало основание със значението на своеобразен отказ от този вид облигационно право с
трудовоправен произход , ако самият специален закон / КТ/ изрично го допускаше.
Отказът от субективни права обаче не е уреден по общ начин от законодателя, а е предвиден
в отделни хипотези като отказ от различни по вид права в различни закони. Затова логически
следва да да надделее извода , че допускането му / на отказа/ трябва да е предмет на изрична уредба
или поне дадено изявление да би се тълкувало като отказ, само когато е изразено несъмнено и
категорично по изричен начин. Изявлението в така наречения документ „декларация“ не
съответства на изложените изисквания и затова може да се възприеме най- много като едно
обещание не се търси обезщетение, което обаче няма никаква правна стойност.
Освен това , за да има валиден отказ от материално право, то трябва да е възникнало,
включително и когато става въпрос за правно очакване – факти от хипотезата на нормата са
започнали да се осъществяват, или някой от тях вече са осъществени, но още не са осъществени
всички, за да възникне правото. В случая към момента на изявлението е настъпило травматичното
увреждане , но не и факта на признаване на вредоносната злополука за трудова по реда на чл.55,
ал.1 от КСО като задължителен елемент от фактическия състав на безвиновната/ обективна,
гаранционна / отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ.
Отделен е въпросът дали подобен опит на ответника – работодател да се „освободи“ от
тази отговорност, възползвайки се от уязвимото и слабо положение на ищцата, съответства на
добрите нрави/ морала/.
Евентуалното възражение за прихващане е основателно в частта му относно възникнало
вземане на ответника към ищцата за връщане на сумата от 900,69 лева , включваща средства,
похарчени в нейна полза за заплащане на забавени вноски за здравни осигуровки и лихви за забава
в тази връзка на неизпълнение / признат и документално установен факт с представеното
платежно нареждане / вносна бележка от 18.04.2024 г./.
Доколкото няма твърдения и доказателства средствата да са й дадени даром по смисъла на
чл.225, ал.1 от ЗЗД и даването/ плащането и не може да се схваща като изпълнение на нравствен
дълг по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗД , то основание за възникване на вземане за връщането им
3
може да бъде или правилото на чл.240, ал.1 от ЗЗД или чл.55, ал.1, пр.2-ро или пр.3-то от ЗЗД,
според уговорката, която са имали страните/ доколкото ответникът не твърди , че ги е дал при
начална липса на основание , то даването би могло да се свърже с обещанието да не се претендира
плащане на обезщетение за неимуществени вреди/. Затова в резултат на упражненото пред съда
право на прихващане/ което не е изрично изключено от закона / на това му вземане със съдебно
признатото/ вмененото му задължение по чл.200, ал.1 от КТ, първото се погасява изцяло , а
второто – до размер на 900,69 лева от целия му размер от 40 000 лева и намалява до подлежащ на
присъждане размер от 39 099, 31 лева- чл. 104, ал.1, ал.2, вр. с чл.103, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 298,
ал.4 от ГПК .
Прихващане на задължението на ответника със сумата от 258 лева , платена за покриване
на болничните разходи на ищцата , съдът не допуска да се извърши, защото първият не е доказал
основание за връщането й, а основание за плащането й е оправдано да се приеме, че е частично
изпълнение на задължението му да я обезщети / без значение , че такъв иск не е предявен/ и за
претърпените от нея имуществени вреди, които са пряка последица от трудовата злополука.
По изложените съображения предявеният главен иск подлежи на уважаване до размер на
39 099,31 лева , а за разликата до претендирания му размер подлежи на отхвърляне като
неоснователен .
Аксесорният / добавъчният, обусловеният / иск подлежи на уважаване от деня на трудовата
злополука / 17.04.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата/ аргумент от чл.212 от КТ, вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД съгласно съдебната практика /.
От пълномощника на ищцата е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА, за оказаната й безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
което подлежи на присъждане предвид изхода на делото и определено съразмерно с уважената
част от иска съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора, възлиза на
сумата от 3777 лева
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1, вр. с чл. 83, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , държавна
такса върху присъденото обезщетение, възлизаща на сумата от 1564 лева, както и сумата от 500
лева – разноски за вещо лице, направени от бюджетните средства, или общо 2064 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника сумата от 86,69 лева ,
представляваща направени по производството разноски /във вид на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3850 лева/ , съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда и чл.212 от КТ , вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А. Й.
И., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 39 099, 31 /тридесет и девет хиляди и
деведесет и девет лева и тридесет и една стотинки/лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди/ болки и страдания / , произтекли от настъпила на
17.04.2024 г. трудова злополука,при която получава закрито счупване на външен/ латерален/
малеолус, смазване на други части на глезена и глезена и множествени счупвания на кости
на стъпалото на десния крак , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума , считано от 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от присъдения до претендирания му размер
от 40 000 лева като неоснователен, поради настъпило частично погасяване на
задължението в резултат на направено пред съда евентуално възражение за прихващането
му с насрещно вземане на ответника за връщане на сумата от 900,69 лева , представляваща
заплатени в полза на ищцата на 18.04.2024 г. здравни осигуровки и лихви за забава, дължими
на НАП/ чл. 104, ал.1, ал.2, вр. с чл.103, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 298, ал.4 от ГПК/.
4
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. Д. от ХАК сумата от 3777 лева , представяща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на А. Й. И. по гр.дело №
3215/2024 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати в полза на бюджета на държавната власт, следващата се
държавна такса върху уважения иск в размер на 1564 лева, както и сумата от 500 лева –
разноски за вещо лице, направени от бюджетните средства на съда , или общо- 2064 лева.
.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. Й. И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ,
сумата от 86,69 лева , представляваща направени по производството разноски , съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5