№ 16933
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110120814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от дружество с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 45 вр. чл. 49
ЗЗД срещу ответника С. О. за заплащане на сумата в размер на 205,72 лева, представляващо
изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат реализирано на 21.01.2024 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба /11.04.2024 г./ до окончателно заплащане на
дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 21.01.2024 г., в АДРЕС, е настъпило ПТП, при което лек
автомобил МАРКА, с per. № *********, управляван и собственост на Д. С. Х., при движение
в посочения пътен участък, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети. Поддържа, че за
настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1886036 от 21.01.2024 г., в който е
посочено, че МПС МАРКА, с peг. № ********* се движи по БУЛЕВАРД от АМ Хемус към
УЛИЦА и на № 525 самокатастрофира в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно с размери 20 см на 30 см. Излагат се правни доводи, че по силата на застрахователна
полица № 4704230200035403, със срок на валидност от 03.10.2023 г. до 02.10.2024 г. за
застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения
автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на
автомобила. Излага съображения, че причина за ПТП-то и настъпилите вреди били в
следствие на противоправното поведение на ответника. Твърди, че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423242404186, като във
1
връзка с извършен ремонт на МПС-то била изплатена сумата от 205,72 лева на 05.03.2021 г.
с платежно нареждане от 25.01.2024 г. Поддържа, че с плащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу делинквента. Навежда доводи, че
ответника бил поканен с регресна покана изх. № 539/29.02.2024 г., получена на дата
06.03.2024 г., да възстанови заплатената сума, но същата не била заплатена. Иска ответника
да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. О.. Оспорва своята
пасивна легитимация, като навежда, че посоченият пътен участък се поддържа на осн. чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата не от общината, а от АПИ, тъй като посоченият пътен
участък е републикански. По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата
молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на
увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието.
Прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска и като недоказан по размер, а в случай,
че бъде доказана претенцията, същата се оспорва като завишена. Моли за отхвърляне на
предявените искове, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
към датата на процесното ПТП с обект л.а. МАРКА, с per. № *********, образуването на
щета № 470423242404186, като и фактът, че ищецът изплатил застрахователно обезщетение
за причинените вреди в размер на 205,72 лева.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата от 205,72 лева,
представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно
обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета №
470423242404186, вследствие на реализирано ПТП на 21.01.2024 г.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и
противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е
осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което
застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо
наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието,
а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно
2
възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и
обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и
относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е
преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на
реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Каско“ между увреденото лице и ищеца.; 3) по
силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на
твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство,
застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото е отделено за безспорен правнорелевантните факти, че 1) към
датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка Каско
на л.а. МАРКА, с per. № *********; 2) при ищеца била образувана щета №
470423242404186, като ищецът изплатил застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице за причинените вреди в размер на 205,72 лева, т.ч. направил разходи в
размер на 15лв. за ликвидационната преписка.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът
приема, че процесното ПТП се е осъществило на а 21.01.2024г. около 22:10 часа, при следния
механизъм: лек автомобил МАРКА ДК ************* се движи по булевард БУЛЕВАРД с
посока от АМ „Хемус“ към УЛИЦА В района на № 525 автомобила с предна дясна гума
преминава през дупка на пътното платно с размери 0,20 х 0,30 метра и реализира ПТП с
материални щети, за което е съставен протокол за ПТП № 1886036/21.01.2024г.
Произшествието е настъпило в град София, булевард БУЛЕВАРД, в район на № 525, на
21.01.2024г. около 22:10 часа. Участъкът от пътното платно е прав, хоризонтален, четири
ленти и еднопосочна организация на движението, широчина над 10,5 метра, асфалтова
настилка, регулиран с правилата за движение. Произшествието е настъпило в тъмната част
от денонощието, ясно време, мокра пътна настилка.
Размерът на причинените вреди се установява от събраните писмени доказателства,
кореспондиращи с приетото заключение по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно. Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил е 313,38 лева, която стойност надвишава претендирания от ищеца
размер на притезанието.
3
Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на
препятствие на пътя, в настоящия случай арматура, стърчаща над пътното платно,
необезопасена по подходящ начин, независимо дали е на тротоара или на пътното платно,
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията на общината. Процесното деяние представлява
противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД.
Доколкото в хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно
виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност
и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с трайната практика на ВКС приема, че в конкретния случай са
налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на С. О. при условията на чл. 49
ЗЗД. Общинските пътища, в т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска
собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Почистването и
поддържането на пътното платно е задължение на С. О., без оглед на това на кого конкретно
е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да
контролира правилното, редовно и надлежно снегопочистване от страна на третото лице-
помагач, ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
След анализа на приложеното писмо от АПИ (стр. 74) се установява, че процесният
пътен участък е част от автомагистрала „А-2 Хемус“ и се поддържа от ДРУЖЕСТВО.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата в тежест на АПИ е поддържането на
републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация. От доказателствения
материал се установява, че застрахователното събитие е настъпило в град София, булевард
БУЛЕВАРД, в район на № 525, което е част от автомагистрала „А-2 Хемус“, т.е.
републиканската пътна мрежа. Агенцията се явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД и
отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което
носи отговорността да поправи вредите, които са в причинно-следствена връзка с виновното
и противоправно бездействие да поддържа пътната мрежа в годно състояние. До
отстраняването на повредата на пътя е било необходимо същата да бъде сигнализирана и
обезопасена по начин, който би предотвратил настъпването на произшествия.
Следователно възложител не е С. О., а трето за делото лице – АПИ., т.е. ответникът
не е материално легитимиран да отговаря по процесните претенции.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответникът, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, срещу С. О. за сумата
от 205,72 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат реализирано на 21.01.2024 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба /11.04.2024 г./
до окончателно заплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да
заплати на С. О., сумата от 100 лева, представляваща сторените в първоинстанционното
производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5