№ 5311
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно
дело № 20251100205380 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р. М., явява се лично заедно със
защитника си адв. А. Н. с пълномощно по делото.
За началника на затвора София се явява инспектор М.С.М., съгласно
Заповед № Л – 267/04.09.2024 г.
За СГП се явява прокурор – М..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме искания по
хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА хода на съдебното следствие.
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Представям актуална справка за изтърпяното
1
към момента наказание. Други доказателствени искания нямам.
СЪДЪТ докладва и приобщава актуална справка за л. св. М. към днешна
дата, в която е посочено изтърпения до момента срок на лишаване от свобода,
както и остатъка.
АДВ. Н.: Подсъдимият е забравил документите в затвора. Съжалявам за
изгубеното време. Имаше грамота и една характеристика. Няма да настояваме
за повторно отлагане за приобщаване на документите. Нямам други
доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Не съм запознат с тези документи.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА останалите писмени доказателства.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Моля да излезете със съдебен акт, с който да уважите молбата
за УПО на осъденото лице Р. М. по следните съображения:
Видно е, че са налице условията предписани в закона. Р. е лице с ниска
степен на обществена опасност, осъдено за първи път на ЛОС от 4 години 6
месеца в Кралство Швеция, като съответно моля да вземете предвид фактът,
че това е първо осъждане на осъденото лице М., като съответно считаме и
моля да приемете, че това е една инцидентна проява от негова страна. Той
съответно признава вината си за извършеното от него престъпление и също
така категорично се разкайва за стореното. Още повече, че Р. М. е лице с
двойно гражданство - българско и македонско. Неговото семейство живее в
Република Македония в гр. Куманово, пък той е работил в Кралство Швеция и
той среща трудности с виждането на семейството си предвид разстоянието.
Моля да приемете, че по време на престоя си в специализираното
2
заведение той съответно е осъзнал извършеното от него престъпление,
съответно се е поправил, няма налагани наказания през целия си престой от
неговото задържане. Имал е безукорно поведение, от доклада, който е
приложен от администрацията на затвора е видно, че той се е адаптирал,
съответно, както и с другите лишени от свобода. Считаме, че лицето е дало
достатъчно доказателства за своето поправяне с настъпилата положителна
промяна. Нещо, с което не съм съгласна с изложеното в доклада от
администрацията на СЦЗ, че в доклада е записано, че съответно лицето няма
криминалогични нагласи, с което се съгласява, но пък е приело, че въпреки
липсата на криминалогични нагласи той не се е поправил. Считам, че така
както е формулиран този извод сам по себе си е противоречив. След като
лицето няма криминалогични нагласи, а от друга страна се разкайва за
извършеното, не мога да се съглася и да приема, че той не се е поправил.
Считам, че както администрацията на затвора се съгласява, той стриктно
изпълнява заложения план, който следва безукорно при изпълнение на
присъдата. Считам че настоящите изисквания на закона са изцяло изпълнени.
Считам и съответно смея да твърдя отговорно, че при постановяване на
съдебен акт, с който съответно осъденото лице бива допуснато на УПО,
считам че по никакъв начин той не би нарушил този съдебен акт на съда, още
повече, че желанието на осъденото лице при произнасяне, ако настоящият
съдебен състав прецени за такъв съдебен акт, той би имал желание при едно
УПО да напусне територията на Р България и съответно да продължи живота
си при своето семейство на територията на Република Македония и съответно
считам и моля настоящият съдебен състав да вземе, предвид, че става дума за
чужд гражданин, който за първи път в живота е осъден, който има безупречно
поведение, който приема отговорността за извършената присъда и следва
строго плана за изпълнение, считам, че е дал достатъчно доказателства за
неговото поправяне и моля да бъде освободено осъденото лице Р. М., като
съответно му се даде възможност да се върне при семейството си в Р
Македония и от една страна, налице е хуманитарния елемент, тъй като става
дума за лице с двойно гражданство, а от друга страна съответно
освобождаване ще бъде в синхрон със закона и няма да бъде в тежест на
държавния бюджет.
Воден от горното моля съдебният състав да се произнесе със съдебен
акт, с който да постанови определение, с което да бъде освободено лицето Р.
3
М. УПО, като не налага пробационни мерки, тъй като съответно желаем
лицето, ако има възможност да напусне територията на Р България, съответно
ще живее при семейството си в Р Македония в гр. Куманово.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Поддържам това което каза моя
защитник и съжалявам за това, което се случи в Швеция и много съжалявам за
това направено и мисля, че никъде няма да се повтори. Разкайвам се.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам молбата на Р. М. за УПО за процесуално
допустима, но за неоснователна по същество, поради следното:
Безспорно е изпълнена формалната предпоставка на чл.70 от НК, а
именно, че е изтърпяно повече от половината от наложеното му наказание.
Същият понастоящем изтърпява наказание 4 години и 6 месеца ЛОС,
наложено му от съд в Швеция по присъда, която е призната и приета за
изпълнение от СГС.
Същият търпи наказанието от 01.12.2022г., а в затвора гр. София е от
24.04.2024г., което означава, че по-голяма част от изтърпяване на наказанието
е било на територията на Кралство Швеция, така че затворническата
администрация в затвора София считам, че не е имала достатъчно време да се
запознае изцяло с развитието на осъдения Р. М..
Освен това остатъкът, който е 1 година и 5 месеца, считам че е
значителен на фона на общото наказание, което е за няколко престъпления
извършени срещу личността, закана за убийство и телесни повреди и при
наличието на значителен остатък за изтърпяване на наказанието, считам, че
трябва да има категорични доказателства за неговото поправяне. Всъщност от
материалите по делото намирам, че няма достатъчно такива доказателства, т.е.
не е налице втората неформална предпоставка на закона.
В този смисъл е и становището на затворническата администрация, която
изразява отрицателно становище по удовлетворяване на молбата за УПО.
Р. М. работи на територията на затвора и като цяло се отнася с
необходимото поведение и отношение към администрацията и останалите
затворници. Не е конфликтна личност, но това е дължимо поведение, то не
надхвърля с нищо установените правила.
4
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 70 от НК няма
императивен характер, а следва да се прецени, дали лицето преждевременно е
постигнало поправяне на своето поведение, което е необратимо и по такъв
начин, че да не се допуска за в бъдеще криминални прояви.
Отчетено е в доклада, че оценката от риска е в средни стойности и
същите не са променени и към момента, а рискът от вреди като цяло е
определен като висок, което смятам, че е основно за неуважаване на молбата.
В същото време не са преминали всички етапи от прогресивната
пенетенциарна система, не е променен първоначалния режим от „общ“ на
„лек“ и са отчетени редица проблемни зони, по които следва да се работи, те
са посочени в доклада. Като цяло считам, че молбата е преждевременна на
този етап и оставащото време от наказанието и следва да се използва
пълноценно за корекционна дейност и за преодоляване на тези дефицитни
зони и моля да оставите молбата без уважение.
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Становището на началника на затвора е
идентично със становището изказано от представителя на градска
прокуратура, т.е. че е налице първата изискуема от закона предпоставка, а
именно, че лицето е изтърпяло повече от половината от наложеното
наказание.
По отношение на втората предпоставка Началника смята, че от
наличните по делото данни не може да се направи обоснован извод за
настъпила трайна тенденция за превъзпитанието на лицето, с оглед постигане
на целите на наказанието в условията по чл. 36 от НК, като мотивите за това са
изложени в придружаващите документи като за процесуална икономия те
съвпадат с изложените от представителя на градска прокуратура, с оглед на
което началникът смята, че следва да бъде оставен без уважение.
Съдът дава последна дума на лишеният от свобода Р. М.:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Аз искам да съм пуснат на свобода. Да
съм си при семейството, при внуците. Съжалявам за всичко, което съм сторил.
5
Едно не ми е ясно, аз в Швеция съм направил престъпление и там в Швеция
ме осъдиха на 2/3. Кога имахме видео със съдията той ми каза, ако дойдете в
България ще имате ½ и аз дойдох в България за ½, колко е важно, не зная. Това
беше по видеовръзка – Скайп на 6 февруари 2024г.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание счита следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК. Основание за
УПО, в който смисъл е молбата на лишения от свобода Р. М., чрез неговия
защитник, съобразно и критериите на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, е наличието на
две кумулативни обстоятелства:
Първото да е изтърпяна поне половината от наложеното наказание, а
второто да са налице доказателства, че лишеният от свобода се е поправил по
време на изпълнение на така наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“.
В тази връзка по отношение на първата кумулативна предпоставка
съдът констатира, че лишеният от свобода Р. М. изтърпява наказание по
решение по НЧД № 5445/2023 г. по описа на СГС, с което съдът е признал и
приел за изпълнение решение на Апелативен областен съд в Швеция, с което е
наложено наказание ЛОС за срок от 4 години и 6 месеца по отношение на М..
Видно от приобщената към днешна дата 28.10.2025 г. актуална справка,
към настоящия момент Р.вски е изтърпял общо 3 години и 26 дни, с остатък от
1 година, 5 месеца и 4 дни, т.е. първата кумулативна предпоставка определено
е изпълнена, доколкото към днешна дата М. е изтърпял малко повече от 2/3 от
така наложеното му наказание ЛОС.
По отношение на втората кумулативна предпоставка критериите за това
какви трябва да са доказателствата, които да сочат за евентуално поправяне на
лишения от свобода, са изрично заложени в чл. 439а от НПК. Законът не
изисква категорични доказателства, а такива доказателства, които в своята
съвкупност определено да сочат на тенденция към положителна промяна у
лишения от свобода. В тази връзка, съдът съобразява и доклада, изготвен на
6
основание чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на Р. М., както и последното
становище от 17.10.2025 г.
По отношение на поведението на лишения от свобода Р. М. в доклада се
сочат изцяло положителни данни, а именно: същият е запознат с правата и
задълженията си, не нарушава установените правила, не са констатирани
проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода, успешен адаптивен
период, същият е трудово устроен, не е наказван, а точно обратното - дори е
награждаван веднъж, като в последното становище се сочат ниски стойности
на риска от рецидив.
На база на тези изцяло положителни изтъкнати факти управата на
затвора обаче е изложила доста критични бележки, във връзка с изпълнението
на индивидуалния план за поправяне по отношение на лишения от свобода,
като основно се акцентира на характеристиките на деянието, за което същият е
бил осъден, както и на отношението на лишения от свобода към това деяние, а
именно, че същият не приемал отговорността за собственото си криминално
поведение, не признавал вината си, не разбирал мотивите за извършване на
престъплението, не осъзнавал жертвите и причинената вреда.
В това отношение съдът следва да напомни, че лишеният от свобода не
е длъжен да се съгласява с наложената му присъда и да признава вината си.
Обратното е вярно - ако същият се разкайва, признава вината си и съжалява за
извършеното, това определено е маркер за положително отношение, но
неприемането на една присъда е негово право и това не може да бъде
отчетено като отегчаващо обстоятелство.
Нещо повече, в днешното съдебно заседание съдът чу точно обратното -
че лишеният от свобода се разкайва, съжалява за стореното и обещава да не се
повтаря, поради което с тази част от изводите в доклада съдът определено не
може да се съгласи. Ако трябва да се изхожда от самото наказание, трябва да
се отчетат и други обстоятелства, а именно, че това е единственото осъждане
по отношение на лишения от свобода Р.вски и отделно, става дума за деяние, с
което не се засягат обществени отношения свързани с Р България, независимо
че е приета за изпълнение присъдата на чужд съд.
В останалата част от доклада последният е критичен по отношение на
лишения от свобода във връзка с невъзможността му винаги да разпознава
проблемите си и да ги решава по законосъобразен начин, който извод е по-
7
скоро декларативен, отколкото подкрепен от факти. Сочи се също, че рискът
от вреди като цяло бил висок, с което съдът също не може да се съгласи,
доколкото се твърди, че рискът от вреди е среден за лишения от свобода,
среден за персонала, нисък за известна възраст, нисък за дееца и единствено
висок по отношение на обществото, като съдът отдава този определено
произволен генерален извод, който е лишен и от точкова индикация,
единствено на невъзприетата от съда преценка във връзка с отношението на
лишения от свобода към правонарушението.
В заключение съдът следва да изтъкне, че може би лишеният от свобода
не е дал абсолютно категорични доказателства за поправянето си, но е дал
напълно достатъчни доказателства, които сочат за положителна тенденция
към поправяне и съдът не може да се съгласи, че управата на затвора се
нуждае от по-продължителен период от време, за да прецени доколко му е
дължимо поведението, при положение, че управата на затвора следва да е
готова с подобен извод още при изтърпяване на половината от наказанието, а в
момента са изтърпени 2/3 от същото, и това не може да бъде аргумент, че
служителите се нуждаят от повече време.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че е налице и втората
кумулативна предпоставка, при това по достатъчен начин, във връзка с изцяло
положителните факти, сочещи на поправяне на лишения от свобода, а именно
фактът, че това е единственото му наказание, фактът, че то не засяга
обществени отношения свързани с България и, според съда, лишеният от
свобода, предвид това, че е изтърпял 2/3 от наказанието, има правото да
получи шанса, който му дава настоящото производство.
С оглед всичко изложено и на основание чл. 440, ал.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Р. М. от
изтърпяване на остатъка от наложеното му по НЧД № 5445/2023 г. по описа на
СГС наказание ЛОС, като
8
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 1 година, 5 месеца и 4 дни.
Определението подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от
днес пред САС, като определението следва да се изпълни след изтичане на
срока от протестиране или обжалване, освен ако не постъпи жалба или
протест в този срок, който не е в интерес на осъдения.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:15ч.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9