РЕШЕНИЕ
№81
05.03.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 646 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Съдебното производство е образувано по жалба на М.Д.А.
***, против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, сформиран по
подадено от нея заявление за подпомагане с УИН 26/030619/92740 за кампания 2019г.
Оспорващата
твърди, че с писмо вх. №
02-260-6500/6741 от 07.07.2020г. е сезирала изпълнителният директор на ДФЗ, с
искане да се произнесе по подадено от нея заявление с УИН 26/030619/92740 от
2019г. Със същото информирала административният орган, че законоустановеният срок за произнасяне е
изтекъл на 30.06.2020г., в който произнасяне не било налице. Излага доводи, че
съгласно чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване
на заявления по схемите и мерките за директни плащания, произнасянето в случая,
следвало да е извършено под формата на
уведомително писмо и то в срок до
30.06.2020. Предвид това незаконосъобразно административният орган отказвал да
издаде такова, а плащане по подаденото заявление също не било налице. Заявените от
жалбоподателката с процесното заявление
за кампания 2019г. схеми и мерки на подпомагане били сред посочените в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009г. В
същият подзаконов нормативен акт били регламентирани различните етапи на
административното производство по издаване на краен акт на РА за одобряване или
отказ за заплащане на субсидия по изброените в нея схеми и мерки за директни
плащания. Производството по финансово
подпомагане по мерки и схеми на общата
селскостопанска политика на ЕС било регламентирано като сложен фактически
състав, което задължително приключвало с
акт-издаване на уведомително писмо, обективиращо
данните от извършените проверки и
одобрената за плащане сума, респ. размера на наложените намаления и/или санкции. Съгласно чл.75 от Регламент
№1306/2013г. административният орган следвало да извърши окончателни плащания и да се
произнесе по подадените заявления за кампания
2019г. в периода 01.12.- 30.06 на следващата календарна година, която в
случая била 2020г. От страна на административният орган нито било заявено твърдение, нито били
ангажирани доказателства, от които да се обосновава извод за извършващи се и неприключили към момента
проверки, които да съставляват пречка за
извършване на плащане по смисъла на чл. 75, пар.2 от Регламент 1306/2013г. Нещо повече, същата норма, указвала, че
посочените в пар.1 плащания не се извършвали преди да са приключили
проверките на условията за допустимост,
които държавите следвало да осъществяват
съгласно чл.74 . Този текст подкрепял развитите в жалбата мотиви,
съгласно които проверките на място са последващи след административните
проверки, поради което, наличието на извършена вече проверка на място следвало
да се приеме като довод за приключилите
административни проверки.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният
акт. Претендират се разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител- адв. М.С..
Ответникът –
Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ – София, чрез процесуален представител в
придружително писмо и в съдебно
заседание излага подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение
в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2019г. жалбоподателката М.Д.А. подала заявление за подпомагане УИН 26/030619/92740 по следните схеми и мерки за подпомагане за 2019г.: СЕПП, СПП и ЗДП СЗ-КЛЧ, ПНДП, и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения(Подмярка 13.2/Нр2), към което приложила съответни документи.
Проверка
на място , на заявените за подпомагане парцели, била осъществена на
21.08.2019г.(л.6)
На 07.07.2020г. жалбоподателката депозирала до Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, гр.София заявление вх. № 02-260-6500/6741, с което поискала в 3- дневен срок от получаването му, административният орган да се произнесе по подаденото от нея заявление за подпомагане УИН 26/030619/92740. Искането си мотивирала с обстоятелството, че съгласно чл.10б от Наредба №5, от 27.02.2019г. Държавен фонд „Земеделие“ е следвало да уведоми кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 за кампания 2019г. издадено до 30.06.2020г. съобразно разпоредбата на чл. 75, пар.1 от Регламент на Европейският парламент и съвета 1306/2013г., а до изтичане на този срок от страна ИД на ДФ“Земеделие“ не са изплатени субсидиии, и не е издадено предвиденото в наредбата уведомително писмо.
С писмо изх. № 02-260-6500/6741 от 20.07.2020г., Заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, уведомил оспорващата, че ДФЗ-Ра ще изпрати уведомителни писма на всички кандидати подали заявление за подпомагане за капания 2019г. след оторизирането им. Със същото писмо М.А. била уведомена, и за възможността да обжалва същото писмо и начина да стори това.
С вх. № 4240 от 29.07.2020г. М.А. *** мълчалив отказ на изпълнителният директор на Държавен фонд“земеделие“ обективиран в писмо изх. № 02-260-6500/6471 от 20.07.2020г.
С определение от 16.10.2020г. АдмС-ХАсково е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че липсва годен предмет на обжалване – поради липса сформиран мълчалив отказ.
Така постановеното определение е било обжалвано пред Върховен административен съд, който със свое Определение № 15411 от 11.12.2020г. постановено по адм. дело № 12704 от 2020г. го е отменил, и е върнал делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с влязлото в сила Определение 15411 от 11.12.2020г. по адм. дело № 12704 от 20202г. по описа на Върховен административен съд. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановеният срок, от лице разполагащо с правен интерес и срещу годен за обжалване административен акт - мълчалив отказ и е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
по следните съображения:
Обжалваният мълчалив отказ е
издаден от материално и териториално компетентен орган.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно чл.11а от ЗПЗП и Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“- РА е материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със заявление за подпомагане УИН 26/030619/92740 .
Относимите правила регламентиращи условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане и етапите на производството са регламентирани в Закона за подпомагане земеделските производители, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Регламент № 1306/2013г. на Европейският парламент и съвета.
Съгласно чл. 59 и чл. 74 от посочения
регламент, за проверка дали заявлението отговаря на изискванията за предоставяне
на помощ, разплащателните агенции в
държавите членки следва да извършват административни проверки, допълвани с
проверки на място. Според чл.75, пар.1 от регламента, плащанията по схемите и
мерките за подпомагане следва да се осъществяват в периода от 1
декември до 30 юни на следващата
календарна година, като съобразно чл. 10б, ал.1 от Приложимата Наредба №5 от
27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания(Наредбата)
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, изпраща информация
до кандидатите за извършените оторизации и плащания, с уведомително писмо по реда на АПК. От анализа на
цитираните правни норми се извежда извод, че единствената призната от закона, към датата на постановяване на оспореният
отказ, правна възможност за процедиране по заявление подадено по реда на ЗПЗП и Наредба № 5/27.02.2009г. е задълженият субект да постанови изричен писмен
акт- уведомително писмо, който следва да бъде издаден в срока в който следва да
бъде извършено плащане , т.е. от 01.12 до 30.06 на следващата календарна година
и в което уведомително писмо следва да
бъдат обективирани данните от извършените
проверки и одобрената за плащане сума,
респ. размера на наложените намаления и/или санкции, които следва да се
отразени в съответните таблици. Изискването
за мотивирано произнасяне следователно в случая е гаранция за законосъобразност на акта.
В
конкретният случай ИД на ДФЗ не е издал
уведомително писмо в законоустановеният срок. По този начин административният орган не е изпълнил
задължението си за изрично и мотивирано произнасяне респ. е нарушил изискването
за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения
субект. Липсата на изрично произнасяне, в законовия срок и по предвидения в закона начин е довело и до
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Само на тези основания разглежданият мълчалив
отказ се явява незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна. В тази насока
е и най-новата практика на
Върховният административен съд по сходни случаи - Решение
№8899/12.06.2019г. по адм. дело №
15179/2018г. на ВАС-Четвърто отделение,
Решение № 7600/17.06.2020г. по адм. дело № 11900_2019г. –Пето отделение,
Решение № 15781 от 17.12.2018г. по ад дело № 10913 /2018г. на ВАС- Четвърто
отделение и др.
По
изложените съображения съдът
намира разглежданата жалба за основателна. Оспореният мълчалив отказ следва да
бъде отменен, а делото като преписка - върнато на Изпълнителният директор на Държавен
фонд“Земеделие“ –РА, гр.София, за произнасяне с надлежен акт, съобразно
дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на спора основателна се
явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски, възлизащи на 540.00 лева, от които 10.00 лева внесена ДТ за
настоящата инстанция, 30 лева внесена ДТ за производството по частната жалба
пред ВАС, по която настоящия съдебен състав дължи произнасяне по реда на чл.
236 от АПК, вр. с чл. 226, ал.3 от АПК и
500.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно
договор за правна защита и съдействие от 01.08.2020г.(л.92).
Водим от горното и на основание чл. 173
ал. 2, вр. чл. 172 ал. 2 предл. ІІ- ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Мълчалив отказ Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, сформиран по подадено от
М.Д.А. заявление за подпомагане с УИН 26/030619/92740 за кампания 2019г.
ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, гр. София за ново произнасяне по подаденото от М. Д.А. заявление за подпомагане УИН 26/030619/92740 по схеми и мерки за подпомагане за 2019г. съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона и ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне на административният орган, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-РА, гр. София да
заплати на М.Д.А., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 540.00
лева,
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: