Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.***, 21.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ки окръжен
съд, наказателно отделение, публично заседание на двадесет и първи април две
хиляди и петнадесета година,
Председател:
Флорентина Неделчева,
Членове: Калина
Димитрова и Атанас Каменски,
Прокурор:Златко
Тодоров,
Секретар:Ж.Х.,
н.ч.д.№103/2015г.
на ОС-гр.***, докладвано от съдия Каменски
Производството
е образувано по реда на чл. 32, ал.І във вр. с чл. 16, ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане
на постъпило в Окръжен съд – гр.*** Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, издадено от Окръжен съд-Целйе, Република Словения, засягащо
българския гражданин П.Н.П. с ЕГН:**********.
В съдебно
заседание представителят на ОП-гр.*** пледира за признаване на решението за
налагане на финансовата санкция.
По
отношение на П. производството се води по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Защитата
не оспорва фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение №…,
постановено на 15.06.2014г., влязло в сила на 24.06.2014г. , на несъдебен орган
в издаващата държава – “DARS d.d.” –“Компания за автомагистрали в
Република Словения”АД, с което на българския гражданин П. е наложена финансова
санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и
непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С въпросното постановление
е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на глоба в размер на 300 евро.
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Република Словения на 15.06.2014г.
и квалифицирано като такова по чл.77, ал.3, пар.1 от Закона за обществените
пътища-управление на лек автомобил по магистрала „А3” без валиден винетен
стикер.
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на
финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд – гр.***
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в
приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане
на финансова санкция, което съгласно нормата на чл. 3, ал. І, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за
плащане на глоба, постановен от несъдебен орган за осъществено административно
нарушение.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице попада сред изброените в чл. 30, ал. ІІ, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, поради
което за същото не се изисква двойно наказуемост, въпреки че и по българското
законодателство аналогично поведение съставлява административно нарушение и се
санкционира съгласно разпоредбите на чл.179, ал.3, във в-ка с чл.10, ал.1 от ЗДвП.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС:
Удостоверението е издадено по образец
/съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Срещу заинтересования за същото
деяние в Р.България или в друга държава, различна от издаващата, няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася
за деяние, подсъдно на българския съд.
Не са налице данни за имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо.
Решението на несъдебния орган не
се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени
изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
Наложената финансова санкция с
решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност.
Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, касае парична
сума в общ размер на 300 евро, равностойни на 586,80лв. по курс на Българска
Народна Банка към датата на постановяване на решението. Решението е постановено
срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да
носи наказателна отговорност и подлежи на административнонаказателно
преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу заинтересования
е било писмено, като лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за това, което е изрично отразено в удостоверението.
Предвид обстоятелството,
че П.Н.П. е български гражданин, с постоянен адрес-гр.Каварна, обл.***,
ул.”Д.Дончев” №8, т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът
намира че е налице и една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване
на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл. 30, ал. ІІІ
от ЗПИИРКОРНФС.
По гореизложените съображения и
на основание чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал.VІІ, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, ***кият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение
№…., постановено на 15.06.2014г., влязло в сила на 24.06.2014г. , на несъдебен
орган в издаващата държава – “DARS d.d.” –“Компания за автомагистрали в
Република Словения”АД, с което на българския гражданин П.Н.П.-роден на ***г***,
ЕГН:**********, е наложена финансова
санкция в размер на 300евро, равностойни на 586,80лв. по курс на БНБ към датата
на постановяване на решението.
След влизане в сила на решението,
преписи от същото и постановлението на “DARS d.d.”, Република Словения, да се
изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП
незабавно да уведоми ОС-гр.*** за предприетите действия, в т.ч. за приключване
на изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Препис от решението да се връчи
на засегнатото лице.
Да се уведомят компетентните
органи на издаващата държава и Министерство
на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред Апелативен съд– гр.Варна в 7-дневен срок от днес.
Председател: Членове: 1. 2.