РЕШЕНИЕ
№ 21810
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110157499 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Л. И. П. срещу *** –
***, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 449,75 лв., представляваща разлика между определеното й
трудово възнаграждение с акт за изменение № ***/*** г. на акт за заемане на длъжност №
***/*** г. и дължимото й възнаграждение съгласно Таблица № 1 на *** за определяне на
максималните основни месечни работни заплати на ***, *** и ***, утвърдена с решение на
Пленума на *** по Протокол № 11/31.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г., за времето от
15.02.2023 г. до 01.04.2023 г.
Ищцата твърди, че считано от 21.10.2019 г. заемала длъжността „***“ в *** отдел на
***. След влизане в сила на ЗИД на ЗСВ, с който била закрита ***, с решение на ПК на ***
от 27.07.2022 г. била преназначена в длъжност „***“ във *** - гр. ***. С решение на ПК на
*** от 15.02.2023 г. ищцата била повишена в по-горен ранг „***от ***“, като в решението
било записано „с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1“. Посочва, че със
заповед № ***/*** г. на административния ръководител на *** – гр. *** основното й
трудово възнаграждение било намалено от 4448 лв. на 4112 лв., което в случая се явявало
дисциплинарно наказание, без да е извършила дисциплинарно нарушение. Ищцата счита, че
й се дължи разликата между трудово възнаграждение с акт за изменение № 2/09.03.2023 г. на
акт за заемане на длъжност № ***/*** г. и дължимото й възнаграждение съгласно Таблица
№ 1 на ВСС (основната заплата за длъжност ведно със заплащането на ранг), която разлика
моли да й се присъди.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника *** -
***, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че
считано от 28.07.2022 г. ищцата е преназначена от *** на *** във ***-*** на основание
решение по протокол № 29, т. 4.89.1 от заседанието на ПК на *** , проведено на 27.07.2022 г.
Посочва, че при преназначаването й на основание решението на ПК н *** и 46 от
1
преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, същата е запазила размера на
възнаграждението, получавано до този момент в *** на ***. Не оспорва и че с решение по
протокол № 5/15.02.2023 г. на ПК на ***** П. е повишена на място в по-горен ранг – „*** в
***“, с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на *** за определяне на
максималните основни месечни работни заплати на ***, *** и ***, считано от датата на
вземане на решението. Пояснява, че възнаграждението на *** в *** с ранг „*** в ***“ е в
размер на 4542 лв. (4112 лв. +430 лв.), съгласно ред 4 на Таблица № 1 на *** за определяне
на максималните основни месечни работни заплати на ***, *** и ***, утвърдена с решение
на Пленума на *** по Протокол № 11/31.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г. В случая
възнаграждението на ищцата във *** –*** е било в размер на 4448 лв. (ред 3 от Таблицата),
съгласно решение на ПК на ВСС относно запазването на възнагражденията на ***,
предназначени в закритата ***, като този размер се запазва до последващи промени, даващи
основание за определянето на по-висок размер. Посочва, че с решение по протокол №
5/15.02.2023 г. на ПК на *** ищцата е повишена в ранг „*** в ***, като възнаграждението
което се следва на *** е в размер на 4542 лв. (4112 лв. +430 лв.), тъй като надвишава размера
на възнаграждението, получавано до този момент (4448 лв.). Предвид изложеното, твърди,
че размерът на възнаграждението на ищцата е правилно определен, поради което моли съдът
да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да установи, че в
процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищцата
е престирала работната си сила и възмездяването на положения труд не е извършено в
цялост, в случая съобразно приложимата нормативна уредба.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на заплащане на
дължимото трудово възнаграждение, съответно основанията, изключващи дължимостта му.
Страните не спорят по фактите по делото. Безспорно е, че с акт за изменение №
24/28.07.2022 г. на Акт за заемане на длъжност № ***/*** г. , издаден от административния
ръководител на ***-***, на основание решение по протокол № 29, т. 4.89.1 на ПК на *** по
протокол № 29/27.07.2022 г., ищцата Л. П., заемаща длъжността „***“ в *** отдел на ***, е
преназначена на длъжност „***“ във ***-***, със запазване на размера на възнаграждението,
считано от 28.07.2022 г.
С решение по т. 9 на ПК на ВСС по протокол № 5/15.02.2023 г. на основание чл. 234
ЗСВ, Л. П. – *** във ***-***, е повишена на място в по-горен ранг „*** в ***“, с месечно
трудово възнаграждение, съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните
основни месечни заплати на ***, *** и ***, считано от датата на вземане на решението.
Във връзка с това решение, до администрацията на Главния прокурор на РБ, вх. №
867/2023 г. от 23.02.2023 г. е изпратено писмо от административния ръководител на ***-***,
с което се иска разяснение какво основно възнаграждение следва да бъде определено на Л.
П. – *** във ***- ***, при съставянето на акта за изменение на акта за заемане на длъжност
с оглед повишаването й в ранг – основна месечна заплата за длъжност „*** в *** на ***“
/каквото същата получава към момента/ и съответно възнаграждение за ранг, или основна
месечна заплата за длъжност „*** в ***“ /респ. ***-***/ и съответното на нея
възнаграждение за ранг.
С писмо, изх. № ГП-249/2023 г. от 02.03.2023 г. на Главния секретар при Главния
прокурор на РБ, било разяснено, че доколкото възнаграждението на следовател П. е в размер
на 4448 лв., и предвид придобития ранг „*** в ***“, възнаграждението следва да бъде
2
определено по ред 4 на Таблица № 1 на ВСС, за определяне на максималните основни
месечни работни заплати на ***, *** и ***, в сила от 01.01.2022 г., а именно 4542 лв. (4112
лв. +430 лв.).
Със заповед на административния ръководител *** ***№ ***/*** г., издадена въз
основа на решение по т. 9 от протокол № 5/15.02.2023 г. на ПК на *** на Л. П. – *** във ***-
*** с ранг „*** в ***“ е определено основно месечно трудово възнаграждение съгласно
Таблица № 1 на ВСС в размер на 4542 лв., в т.ч. основна месечна заплата 4112 лв. и
възнаграждение за ранг 430 лв., считано от датата на вземане на решението – 15.02.2023 г.
С акт за изменение № 2/09.03.2023 г. на Акт за заемане на длъжност № ***/*** г.,
издаден от административния ръководител *** ***при ***-***, считано от 15.02.2023 г.
основното месечно възнаграждение се променя от 4448 лв. на 4112 лв., като се добавя
възнаграждение за ранг „*** в ***“ в размер на 430 лв. Същият е връчен на ищцата на
20.03.2023 г., като видно от саморъчно отбелязване върху нея, ищцата е посочила, че е
съгласна с определения ранг, но не е съгласна с определената основна месечна заплата.
Като писмено доказателство по делото е приета Таблица № 1 на ВСС за определяне
на максималните основни месечни работни заплати на ***, *** и ***, в сила от 01.01.2022
г., утвърдена с решене на Пленума на *** по протокол № 11/31.03.2022 г. Съгласно нея
основното възнаграждение на *** в *** е определено на 4112 лв., а за ранг „*** в ***“ – 430
лв., или общо сумата в размер на 4542 лв.
Предвид изложеното спорът по същество се концентрира във въпроса дали
дължимото трудово възнаграждение на ищцата е изплатено в дължимия размер.
Съгласно § 43 от ЗИД на ЗСВ, ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. - ДВ,
бр. 56 от 2022 г., с влизането в сила на този закон ***, ***, *** и *** се закриват. *** от ***
отдел на *** се преназначават в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури при
условията и по реда на чл. 194, ал. 1 (§ 45, ал. 4 от ЗИД на ЗСВ).
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ в случаите на закриване на ***, *** и
*** органи или при намаляване числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната
колегия на Висшия съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен
орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях
без конкурс ***, *** и ***.
Според § 46 от ЗИД на ЗСВ, ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. - ДВ,
бр. 56 от 2022 г., лицата по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и 4 се преназначават, без да се засягат
придобитият ранг и размер на възнаграждение.
В настоящия случай, след закриване на *** ищцата Л. П. е преназначена по реда на
чл. 194, ал. 1 ЗСВ на длъжност „***“ във ***-***. Ищцата е запазила достигнатото си
основно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения за придобит трудов
стаж и професионален опит, но след това поради придобиване на ранг „*** в ***“,
възнаграждението за заеманата от ищцата длъжност следва да се определи съгласно ред 4 от
Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на ***, *** и
***, а не както е било до промяната на работодателя – по ред 3, предвиден за „***“ в
следствения отдел на ***. Възнаграждението на следовател в *** с ранг „*** в ***“,
съгласно ред 4 от Таблица № 1 на *** за определяне на максималните основни месечни
заплати на ***, *** и ***, утвърдени с решение на Пленума на *** по Протокол №
11/31.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г., е в размер на 4542 лв. (в т.ч. основна месечна заплата
4112 лв. и възнаграждение за ранг 430 лв.).
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице противоречие, каквото вижда
ищцата, в обстоятелството, че считано от 15.02.2023 г. трудовото й възнаграждение е
3
определяно съгласно ред 4 от Таблица № 1 на *** за определяне на максималните основни
месечни заплати на ***, *** и ***, утвърдени с решение на Пленума на *** по Протокол №
11/31.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г. Целта на разпоредбата на § 46 от ЗИД на ЗСВ, ДВ бр.
32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г., е да не се влошава
положението на *** след закриване на органите на съдебна власт, в които са били назначени
и са полагали труд, след преназначаването им в други такива. Тази цел е постигната именно
със запазване размерът на получаваното от ищцата П. трудово възнаграждение до
последваща промяна, даваща основание за определяне на по-висок размер. От момента на
промяната приложими за определянето на възнаграждението на ищцата са само и
единствено параметрите на възнагражденията за длъжност „*** в ***“ (ред 4 от Таблица №
1 на ***). След като ищцата заема длъжност „***“ в *** отдел на ***-***, и предвид
настъпилата промяна (придобиване на ранг „*** в ***“), не е налице основание трудовото
възнаграждение да се определя по правилата за длъжност „***“ в *** отдел на *** (ред 2 от
Таблица № 1 на ***).
Допълнителен аргумент в тази връзка са и дадените от Пленума на *** в решение по
протокол № 9/06.04.2023 г. по т. 2 от дневния ред, указания до административните
ръководители на органите на съдебната власт, а именно, че преназначените *** по § 44, ал. 1
и § 45, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ запазват размера на придобит ранг и размера на
възнаграждение съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ до следващи изменения на
възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях
длъжност и е определено с Таблица № 1 на *** за определяне на максималните основни
месечни работни заплати на ***, *** и ***. В случая работодателят ***-*** е процедирала
по указания начин, като е запазил достигнатото преди промяната възнаграждение на ищцата
и е пристъпил към актуализация на същото едва, когато ищцата е придобила ранг „*** в
***“. Предвид характера на Таблица № 1 на *** за определяне на максималните основни
месечни работни заплати на ***, *** и *** и правомощията единствено на *** да определя
диапазона на трудовите възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от
служителите възнаграждение в съответната група може да е само в рамките на одобрените
за съответните длъжности средства и на предвидените минимални и максимални размери.
При това положение ответникът *** е действал законосъобразно, в съответствие със
закона и решенията на кадровия орган и указанията по приложението на Таблица № 1 на
*** за определяне на максималните основни месечни заплати на ***, *** и ***, и върху него
не могат да се възлагат неблагоприятните последици от евентуално възникване на
задължение за обезвреда на ищцата.
По делото не е спорно, че ответникът е изплатил дължимото, нормативно
определено на ищцата трудово възнаграждение, поради което искът като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът ***-*** има
право на направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
4
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу ***-***, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане на ***-*** да заплати на Л. И. П. сумата от 449,75 лв., представляваща разлика
между определеното й трудово възнаграждение с акт за изменение № 2/09.03.2023 г. на акт
за заемане на длъжност № ***/*** г. и дължимото й възнаграждение съгласно Таблица № 1
на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на ***, *** и ***,
утвърдена с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 11/31.03.2022 г., в сила от
01.01.2022 г., за времето от 15.02.2023 г. до 01.04.2023 г.
ОСЪЖДА Л. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на ***-***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5