Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260572
гр.Силистра, 08 януари 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд, в открито заседание на двадесети ноември през 2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: Г. Н.
като разгледа гр.д. №634 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със
седалище и адрес– гр.С., район „М.“, ЖК”М.”., Бизнес парк- С., сграда № ., с
ЕИК …., представляван от адв.В Н., моли съда да признае за установено,че
ответникът му дължи сумата от 217.10 лева, представляваща сбор от следните суми:
154.64 лева- представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2018г.-
04.05.2018г. дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********
от 01.03.2018г.;
62.46 неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен № +…………… от
01.03.2018г.;
заедно със законната лихва, считано от
03.04.2020г./датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 350/2020г. по описа на СРС/- до окончателното изплащане
на задължението.
Претендира направените в заповедното и
настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ М.Ш.М., с ЕГН **********,***, е подала молба с която уведомява съда, че е
заплатила на ищеца сумата от 217.10 лева, поради което моли съда да прекрати
производството. Счита, че не дължи разноски, тъй като с поведението си не е
дала повод за завеждане на делото.
Препис от молбата е връчена на ищеца,
който е подал писмено становище. Признава факта, че му е заплатена сумата от
217.10 лева, но след предявяване на иска. Дължимите суми за разноски, направени
в заповедното производство и заплатената държавна такса по исковото
производство не са му заплатени. Счита, че те се дължат, тъй като ответницата с
бездействието си е станала причина за завеждане на делото, поради което следва
да понесе санкцията за това.
От изявленията на процесуалния
представител на ищеца, направени в Становището от 17.08.2020г. /л.20/ става
ясно, че той признава факта, че извършеното от ответницата плащане погасява
изцяло задълженията й, предмет на установяване по делото, с изключение на
разноските в заповедното и настоящото производство. От направено изявление
следва извода,че не се претендира обезщетение за забава върху главниците.
Пред вид на това, съдът приема, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК. Тъй
като претендираните суми са заплатени, претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна, поради погасяването на задълженията чрез изпълнение.
Предвид извършеното плащане, включително и сумата дължима за неустойка,
съдът счита, за безпредметно да обсъжда по-задълбочено направеното възражение
за нищожност на неустойката поради прекомерност и наличието на неравноправна
клауза. Освен това, съдът не счета, че това възражение е основателно.
Искането на ищеца за присъждане на разноски също е основателно, тъй като
ответникът е станал причина за завеждане на делото. Не се спори, че
задълженията са заплатени едва след образуване на исковото производство.
Те са в размер на 25 лева- заплатена
държавна такса.
Дължат се и направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 350/2020г. по описа на СРС,разноски,
които са в размер на 325 лева-25 лева заплатена ДТ и 300 лева възнаграждение за
адвокат. Заплатеното адвокатско възнаграждение /360 лева/ е редуцирано от съда
в съответствие с разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, във връзка с чл.7,ал.7, във
връзка с ал.2 от същата разпоредба от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението е 150 лева
за всеки от предявените искове. В случая те са два.
От страна на ответницата е направено възражение, че не дължи разноски по
двете производства, което не може да бъде споделено, но може да бъде прието
като оспорване размера на дължимите разноски. като се съобразят всички факти по
делото- фактическата и правна сложност, признанието и заплащането на
задълженията, техния размер, съдът счита, че не следва да се присъждат разноски
за адвокатско възнаграждение, надвишаващи самото вземане и същите следва да се
редуцират до минималните размери, предвидени в Наредбата.
Мотивиран от тези съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.422 от ГПК,
предявени от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК ….., против М.Ш.М., с ЕГН **********-
да се признае за установено, че същата дължи следните суми:
154.64(сто петдесет и четири лв. и 64
ст.) лева- представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.03.2018г.- 04.05.2018г. дължими по Договор за мобилни услуги
с предпочетен № +………….. от 01.03.2018г.;
62.46(шестдесет и два лв. и 46 ст.)
лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен № +…………… от 01.03.2018г.;
заедно със законната лихва, считано от
03.04.2020г./датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 350/2020г. по описа на СРС/- до окончателното изплащане
на задължението, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЧРЕЗ ИЗПЪЛНЕНИЕ.
ОСЪЖДА М.Ш.М., с ЕГН **********,
да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми:
25(двадесет и пет ) лева- разноски по гр.д.№ 634/2020г. по описа на СРС;
325(триста двадесет и пет)
лева-разноски по ч.гр.д.№ 350/2020г. по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/