Решение по гр. дело №75109/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13972
Дата: 17 юли 2025 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20241110175109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13972
гр. С., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110175109 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че на 09.08.2024 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Д. И. Я. за следните
суми: сумата от 500,02 лева, главница за обезщетение на неоснователно обогатяване с
доставена топлинна енергия в имот с адрес: гр. С., ж.к. *************, бл. 59а, вх. А, ет. 5,
ателие № А33, за период м.07.2020 г.-м.03.2021 г., ведно със законна лихва от 09.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 171,80 лева, представляваща мораторна лихва за период
31.08.2021 г.-05.08.2024 г., както и разноски в размер на 75 лева. Във връзка с това било
образувано ч.гр.д. № 48228/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била
издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът възразил
срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, но не бил клиент на
топлинна енергия за стопански нужди, тъй като не бил подписан за процесния период
писмен договор, въпреки отправената покана от страна на ищеца. Ответникът използвал
доставената топлинна енергия през исковия период, поради което се обогатил неоснователно
за сметка на ищеца със стойността на топлинната енергия. До момента обаче ответникът не
била погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните
собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответника, били сключили договор
за извършване на услугата дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален
1
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2024 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Д. И. Я. оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва в имота да е
доставяна топлинна енергия, но счита, че не е легитимиран да отговаря по исковете, тъй
като в исковия период ответникът бил в договорни правоотношения с ищеца, а след това
имотът бил продаден на трето лице. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В депозирани в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки ответникът поддържа
изразената в процеса теза.
Съдът, като прецени събраните по делото във връзка с наведените от страните
доводи съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
В тежест на доказване на ищеца по исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е установяване на увеличение на имуществото на ответника
(включително и чрез спестени разноски) за сметка на имуществото на ищеца и липсата на
друг иск за правната защита на обеднелия ищец.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и § 1, т. 33а ДР ЗЕ (нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищеца на потребители в гр.
С., са приети с решение на КЕВР. Съгласно чл. чл. 1, ал. 2 от цитираните Общи условия
(ОУ), продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ АД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди в гр. С. се извършва въз основа на писмен договор с
всеки купувач, при прилагане на общите условия. Съгласно чл. 6, ал. 1 ОУ, договорът за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди е със срок от 5 (пет) години, считано от
датата на сключването му или от датата, посочена в договора, а ал. 2 предвижда, че срокът
може да е и по-кратък, по взаимно съгласие на купувача и продавача, както и в случаите по
чл. 61, ал. 2 (наемател).
В случая от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53/24.06.2020 г., е
видно, че ответникът е придобил процесното ателие за творческа дейност – то не е жилище
и съответно за него биха били приложими общите условия на ищеца за стопански
потребители, ако да беше сключен в исковия период писмен договор – за което по делото
няма данни. За ответника като физическо лице не е приложима и нормата на чл. 149, ал. 3
2
(Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) ЗЕ, според която когато юридическо
лице, което се помещава в отделен имот от сграда - етажна собственост, не сключи договор
по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1, още
повече, че тази норма действа след исковия период по настоящото дело. Имота ответникът е
продал на 15.04.2021 г. на трето неучастващо по делото юридическо лице.
Доколкото облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия за небитови нужни няма, доставената
топлинна енергия в имота е доставена без основание за разместване на благата и спестените
разноски на ответника водят до неоснователно обогатяване за него. Претенцията по чл. 59
ЗЗД, която още в заповедното дело ищецът е уточнил, че предявава, е субсидиарен иск за
изравняване на неоснователното разместване на блага, когато обеднилият се няма друга
претенция.
Размерът на обедняването е стойността на доставената топлинна енергия. За
установяването на този размер съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа
експертиза. Заключението на вещото лице е прието, но е оспорено от ответника, който
възразява, че то почива на писмени доказателства, които не са приети по делото и които не е
имал възможност да оспори или по които да изрази становище. Тук се включват акт за
разпределение на отопляемите обекти по проект в сградата от 21.05.2019 г., договор между
етажната собственост като възложител и ищеца от 27.11.2018 г., ежемесечни отчети на
топломера в абонатната станция на процесната сграда, протоколи за метрологични проверки
на топломера в абонатната станция, протоколи за отчет на уредите за дялово разпределение
и др.
Съдът намира, че не се установява от представените доказателства по делото точното
количество на доставената енергия. Това е така, тъй като съдът не може да приеме, че е
възможно чрез способ за проверка на доказателства, какъвто е техническата експертиза, да
се представят по делото доказателства от вида на писмените такива – напр. формуляри за
отчет на уредите за дялово разпределение в имота на ответниците. Съгласно чл. 11 ГПК
доказателствата се събират непосредствено в открито съдебно заседание в присъствието на
страните, които следва да се запознаят с тях и да могат да ги оспорят. Да се приеме, че чрез
данни, представени на вещо лице в изцяло извънпроцесуална обстановка (без участието на
страните), могат да заместят непредставени доказателства по делото е нарушение на
фундаменталното изискване за справедливост на процеса – правото на страните да се
запознаят с доказателствата и да възразят срещу тях. Възприемането на обратно
процесуално и доказателствено решение и извеждане на съответни фактически изводи само
от вторичните способи за проверка на доказателствата, каквито са експертизите, означава по
мотиви за целесъобразност съдът да погази принципа за равенство на оръжията, който е
основен елемент от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата
на човека“, „ЕКПЧ“) така, както тази разпоредба се тълкува от Европейския съд за правата
на човека („ЕСПЧ“) – вж. решението по дело Fleischner с/у Германия, жалба № 61985/12, §§
3
38 – 41, 03 октомври 2019 г., и решението по дело Letinčić с/у Хърватия, жалба № 7183/11, §
50, 03 май 2016 г. и цитираната там практика. Последното решение изрично предвижда, че
когато експертиза по националните процесуални правила се осъществява от вещо лице,
назначено от съда, страните следва да имат достъп до всички документи, които вещото
лице е ползвало, и да присъстват при всички действия, с които последното се запознава
с веществени или други материални (т.е. чието съществуване и значение не зависи от
неговата професионална преценка) доказателства. В случая вещото лице се позовава на
доказателства, които не са представени по делото, а ответникът прави изрично възражение,
че такива документи не са представени, поради което съдът не може да кредитира
експертизата освен в частта й, с която се обсъждат приети по делото доказателства. Тя обаче
не може да докаже размера на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая с отговора на исковата молба ответникът не оспорва,
че сграда е топлоснабдена, респ. че някаква енергия е доставяна и до процесното ателие,
поради което искът е доказан по основание, а за размера му съдът може да приеме каквото
число смята за обосновано – по своя преценка. Съдът намира, по свое благоусмотрение, без
да се позовава на експертизата, че искът е доказан до размер от 299 лева.
Искът в посочения размер е доказан и не е погасен по давност. Заявлението е
подадено на 09.08.2024 г., като давността за вземане по чл. 59 ЗЗД е пет години и
процесните вземания за периода м.07.2020 г.-м.03.2021 г., които са в рамките на
петгодишния период преди заявлението, не са погасени по давност.
Искът за главница следва да се уважи в размер от 299 лева, ведно със законната лихва
от 09.08.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата над 299 лв. до пълния
предявен размер от 500,02 лева главница следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът не е установил да е канил ответника да плати главните вземания преди
подаване на заявлението и по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че в полза на ищеца не
биха могли да възникнат вземания за мораторна лихва. Приложената на л. 15 от делото
покана за плащане касае задължения за период, различен от процесния, както и за различна
сума.
Акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в производството:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е правил разноски – 25 лв. за държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, общо 475 лв. В заповедното дело разноските на
ищеца са 75 лв. Пропорционално на уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски от 211,40 лв. за исковото дело и 33,38 лв. за заповедното дело.
4
Разноските на ответника са в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар, от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете му се дължат разноски от 277,47 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК
**********, против Д. И. Я., ЕИК **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 299 лева, главница за обезщетение на
неоснователно обогатяване с доставена топлинна енергия в имот с адрес: гр. С., ж.к.
*************, бл. 59а, вх. А, ет. 5, ателие № А33, за период м.07.2020 г.-м.03.2021 г.,
предмет на заповед № 32819 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 18.10.2024 г. по ч.гр.д. № 48228/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК **********, против Д.
И. Я., ЕИК **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца главница за топлинна енергия за разликата над 299 лв. до пълния предявен размер от
500,02 лева и сумата от 171,80 лева, представляваща мораторна лихва за период 31.08.2021
г.-05.08.2024 г.
ОСЪЖДА Д. И. Я., ЕИК **********, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК
**********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 211,40 лв., разноски, сторени по делото, и
сумата от 33,38 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 48228/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на Д. И. Я., ЕИК
**********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 277,47 лв., разноски, сторени по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5