№ 142918
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110156945 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „Сити Кеш” ООД срещу
З. Р. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 400 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем, сключен между „Сити Кеш” ООД и З. Р. Г., ведно със
законна лихва от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна
възнаградителна лихва в размер на 29.80 лева; 3/ лихва за забава в размер на
80.87 лева; 4/ сумата от 144.20 лева, представляваща „компенсаторна
неустойка“ за непредставяне на обезпечение; 5/ сумата от 100 лева,
представляваща неустойка за забава по договора;
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът намира, че заявлението подлежи на отхвърляне в частта
относно претенциите за заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение и за неустойка за забава, поради обстоятелството, че така
претендираните вземания произтичат от нищожни клаузи в потребителски
договор, за наличието на които съдът следи служебно.
По отношение на неустойка за непредоставено в срок обезпечение:
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
1
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка за неосигуряване на
обезпечение в договора за заем е недействителна като противоречаща на
закона, поради което, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже
издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл и т. 4 от ТР № 1/15.06.2010
г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС/.
По отношение на претенцията за неустойка за забава по договора за
паричен заем, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая заявителя сочи, че клаузата за неустойка
предвижда право за заемодателя /заявител в настоящото производство/ при
забава на плащане на погасителна вноска, да начисли неустойка за забава на
кредитополучателя по договора в процент от остатък от дължимата сума по
договора. Така посочената клауза противоречи на законовата разпоредба на
чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна не може да породи права за кредитора.
Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в
договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако
искането на заявителя противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че справедливият общ размер на юрисконсултско
възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, е в размер на 100.00
лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК ..
срещу З. Р. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, в частта за сумите от 144.20 лева - „компенсаторна неустойка“
за непредставяне на обезпечение и 100 лева - неустойка за забава по договора
2
за потребителски кредит, както и за разликата над дължимите 16.91 лева до
претендираните 25 лева –държавна такса и за разликата над дължимите 67.60
лева до определените 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията си, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3