РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 22.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

 

при секретаря Елеонара Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 15047 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Решение 478304 от 28.08.2018 г., постановено по гр. дело № 59258/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Ф.Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ТПК вр­ял. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и е признато за установено, че дължи на „Т.С." ЕАД, сумата от 28,75 лева - цена за дялово разпределение на топлинна енергия, доставяна в периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. до имот с местонахождение в гр. София, общ. Оборище, ул. „********, аб. № 373667, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.06.2017г. до окончателно изплащане на сумата, като този иск е отхвърлен за разликата от 540,47 лева до пълния предявен размер от 569,23 лева, както следва за сумата от 281,95 лева - поради извършено плащане в хода на процеса, а за сумата от 259,15 лева (от които 12,24 лева - цена за дялово разпределение) като неоснователен, като е отхвърлен и предявения от ищеца срещу ответницата акцесорен иск правно основание чл. 422, ал. 1 ТПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че А.Ф.Д. дължи сумата от 115,93 лева (от които 8,89 лева - върху цената за дялово разпределение) - мораторна лихва за периода 15.08.2014г. до 14.06.2017г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от сумата 45.39 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от сумата 275.54 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,39 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен установителен иск, предвид конкретното оплакване в жалбата в тази му част,  е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и необоснованост. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ за ответника съществува задължение да заплаща месечните дължими суми в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и ответникът е изпаднал в забава и дължи пълния размер на предявения иск. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи претенцията. Претендира разноски.

Решението в частта, с която предявения главен искове е  бил частично уважен и частично отхвърлен не е обжалвано от ищеца и ответницата и е влязло в законна сила.

Въззиваемият ответник - А.Ф.Д. не е подаля отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата. В съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. Г. излага становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемия - „Б.Б." ООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи акцесорния иск за изтекла мораторна лихва следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В рамките на процесния период са действали общите условия на ищцовото дружество, приети с Решение по т. 1 от Прото­кол 53/ 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одоб­рени е Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 33, ал. 4 от тях е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на за­конната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на из­равнителната сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ се явява обоснован извода на първостепеннния съд, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху ме­сечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след из­вършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответницата са били публикувани на интернет-страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че А.Ф.Д. е поставена в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия. Следователно в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд обосновано е приел, че ответницата не дължи мораторна лихва върху главното парично задължение за топлинна енергия, поради което и правилно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата за сумата от 115,93 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 14.06.2017г. е бил отх­върлен.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания и доколкото настоящата инстанция по силата на чл. 269 ГПК е ограничена да извърши проверка само по релевираните в жалбата оплаквания, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената от ищеца жалба отхвърлена.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг.  280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 478304 от 28.08.2018 г., постановено по гр. дело № 59258/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36 състав в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.Б." ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: