Решение по дело №6226/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 694
Дата: 7 февруари 2024 г. (в сила от 7 февруари 2024 г.)
Съдия: Любомир Луканов
Дело: 20231100506226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100506226 по описа за 2023 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата С. Ж. Ж., чрез надлежно
упълномощен представител, срещу съдебно решение № 4593 от 24.03.2023г.,
постановено по гр. дело № 34264/2022г. по описа на СРС, 91 с-в, в частта, с която е
отхвърлено искането за присъждане на месечна издръжка за всяко от двете малолетни
деца К.Р. З. и Ж.Р. З., родени на 13.10.2016г., за разликите над 200 лв. до 350 лв.
В жалбата са развити доводи за неправилност на постановеното решение, в
обжалваната част, поради необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Р. К. З., чрез
пълномощника си е подал отговор на въззивната жалба, в който подържа
неоснователност на жалбата.
В открито съдебно заседание всяка от страните, чрез представителите си по
пълномощие поддържат жалбата, респ. отговора на жалбата.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
след подаването на отговора на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото
– за актуалните доходи на въззиваемата страна.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
1
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 4593 от 24.03.2023г., постановено по гр. дело № 34264/2022г., на
СРС, 91 състав, съдът на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Ж.Р. З. и
К.Р. З. на тяхната майка С. Ж. Ж. и е постановил местоживеенето на децата при
майката, определил е режим на лични отношения на бащата Р. К. З. с децата Ж.Р. З. и
К.Р. З..
С решението си съдът е осъдил бащата да заплаща за всяко от децата си чрез
майка им месечни издръжки от по 200 лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 27.06.2022г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил исковете за
разликите до 350 лева, като неоснователни.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в
обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в
повече от поисканото.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Наведените доводи за
неправилност на решението са частично основателни, след съвкупната преценени на
събраните и във въззивното производство нови доказателства.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на
чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите
на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази
при произнасянето си по спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага.
2
Не е спорно между страните, а и от представените дубликати от удостоверения
за раждане, издадени на 21.06.2022 г. от Столична община – район „Младост“ въз
основа на актове за раждане с № № 1244 и 1245 от 20.10.2016 г. се установява, че
децата Ж.Р. З. и К.Р. З., са родени на 13.10.2016 г. от майка С. Ж. Ж. и баща Р. К. З..
Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция двете
деца са навършили седемгодишна възраст. Безспорни са обичайните за възрастта им
нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, медицински грижи, транспорт,
учебни пособия и културни потребности.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззиваемата страна да заплаща месечна издръжка за всяко от двете деца по 350 лева.
Съдът съобрази, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е
безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване
на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на
своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от
друг ред, посочен в закона.
Във въззивното производство са приети нови доказателства от които се
установи, че Р. К. З. работи по трудов договор. От неоспореното писмено
доказателство - удостоверение с изх. № 141/18.12.2023г., издадено от фирма
„Юнивиста“ ООД, се установи, че брутният доход на Р. К. З. за периода от м. декември
2022г. до м. ноември 2023г. е в общ размер от 14 421.79 лв., а нетното му
възнаграждение за този период е 11 190.96 лв. В декларация от 21.12.2023г. бащата на
децата е декларирал, че е едноличен собственик на фирма „Улпия Сердика 23“ ЕООД,
която не осъществява дейност.
Законните критерии и от установеното в хода на производството, дава
основание на въззивния съд да приеме, че за месечната издръжка на всяко от децата
Ж.Р. З. и К.Р. З. ще са необходими общо от около 900 лв. – с оглед на изискването с
издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако
родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна издръжка за всяко от
двете деца в размер от по 250 лева, тъй като по делото не е установено бащата да
страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му, нито да има други
алиментни задължения към ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и реш. №
154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). Обратно, установи се,
че бащата осъществява трудова дейност и реализира ежемесечни доходи, но същите по
размер са под стойностите на средната работна заплата за страната (по данни на
Министерството на труда и социалната политика - 1957 лв. през второто тримесечие на
2023г.). Следва, че месечното брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т.
5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на
ВС) на въззиваемия, към момента на приключване на производството пред въззивната
инстанция му позволява да заплаща за всяко от двете си малолетни деца месечна
издръжка от по 250 лева. Съдът съобрази също, че средномесечният осигурителен
доход за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. по данни на Националния
осигурителен институт, публично достъпни на електронна страница https://nssi.bg/ е
1298.45 лева, а въззивникът е в работоспособна възраст (навършени 49-години), няма
други алиментни задължения и разполага с доходи, с които може да задоволява
собствените си екзистенциални нужди, но и да изпълнява задължението си за издръжка
към двете малолетни деца на страните.
Съдът отчита и бързо настъпващите инфлационни процеси в страната от
3
началото на 2022г. Т.е. настъпили са и обективни обстоятелства, с които размерът на
издръжката следва да бъде съобразен, с оглед преценка най-добрия интерес на всяко от
двете деца.
При определяне на посочените размери на дължимата от бащата издръжка за
всяко от децата съдът отчита и установения месечен доход на майката, за който
страните не спорят, че е около 4000 лв., както и обстоятелството, че същата полага
непосредствени грижи за децата Ж. и К., което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на децата на
страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности. Разликата над
посочените размери от издръжките за децата следва да се поеме от майка им.
Следва, че бащата разполага с материални възможности да заплаща част от
претендираната от ищцата месечна издръжка за всяко от децата до размера от 250 лв.,
които се дължат, считано от датата на исковата молба – 27.06.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното плащане.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че участието на въззиваемия в
издръжката на двете деца следва да се увеличи с по 50 лева на всяко от тях или до
размера от по 250 лева. Издръжка в по-висок размер не следва да бъде присъждана,
доколкото по делото не се установи месечен доход и притежаване на друго имущество,
обосноваващо наличие на материални възможности за плащане на месечна издръжка в
претендирания размер от общо 700 лева (по 350 лв. за всяко дете).
Поради несъвпадане на изводите на въззивната с първата инстанция,
първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за заплащане на
издръжка от бащата за всяко от двете деца до размера от 250 лева следва да бъде
отменено, като за разликата до пълния предявен размер от 350 лева обжалваният
съдебен акт следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
Страните своевременно претендират разноски за въззивното производство и
съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивницата е направила разноски в размер на 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен
бланков договор за правна защита и съдействие № 775 от 06.04.2023 г., служещ като
разписка за получаване на сумата в брой (лист 3 от делото). Съобразно изхода от спора
на въззивницата се следват разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция в размер на 166.67 лева, за която сума съдът осъжда Р. К. З. да
заплати на С. Ж. Ж..
Въззиваемият претендира разноски за въззивното производство в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК (лист 17 от
делото), която сума е отразена като платена в брой в договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2023г. При този изход от спора и съобразно с отхвърлената част от
иска, съдът осъжда С. Ж. Ж. да заплати на Р. К. З. сумата от 333.33 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Върху размера на присъдената от настоящата инстанция издръжка Р. К. З.
дължи държавна такса в общ размер от 144 лева по сметка на СГС, за която сума съдът
го осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
4

ОТМЕНЯ съдебно решение № 4593 от 24.03.2023г., постановено по гр.
дело № 34264/2022г. на Софийски районен съд, 91 състав, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал.2 от СК за осъждане на Р. К. З.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Ж.Р. З., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител С. Ж. Ж., ЕГН
**********, месечна издръжка за разликата над сумата от 200 лева до
размера от 250 лева, считано от 27.06.2022г., както и в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал.2 от СК за осъждане на Р. К. З.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете К.Р. З., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представителя С. Ж. Ж., ЕГН
**********, месечна издръжка за разликата над сумата от 200 лева до
размера от 250 лева, считано от 27.06.2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. К. З., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете
Ж.Р. З., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител С. Ж. Ж., ЕГН **********, още 50 (петдесет) лева месечна
издръжка (или общо 250 лева), считано от 27.06.2022г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА Р. К. З., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете
К.Р. З., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител С. Ж. Ж., ЕГН **********, още 50 (петдесет) лева месечна
издръжка (или общо 250 лева), считано от 27.06.2022г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 4593 от 24.03.2023г.,
постановено по гр. дело № 34264/2022г. на Софийски районен съд, 91 състав,
в частта, с която е отхвърлена претенцията на С. Ж. Ж., ЕГН ********** по
чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК за присъждане на месечна издръжка за
детето Ж.Р. З., ЕГН ********** и месечна издръжка за детето К.Р. З., ЕГН
**********, считано от 27.06.2022г., за разликите над сумите от 250 лева до
пълните предявени размери от по 350 лева за всяко дете.
В останалата част съдебно решение № 4593 от 24.03.2023г.,
постановено по гр. дело № 34264/2022г. на Софийски районен съд, 91, е
5
влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Р. К. З., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева – държавна такса по
въззивно гр. дело № 6226/2023 г. по описа на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Р. К. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на С. Ж. Ж., ЕГН **********, сумата от 166.67 (сто шестдесет и
шест лева шестдесет и седем стотинки) лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гр. дело №
6226/2023 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав;
ОСЪЖДА С. Ж. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплати на Р. К. З., ЕГН **********, сумата от 333.33 (триста
тридесет и три лева тридесет и три стотинки) лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гр. дело №
6226/2023 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6