МОТИВИ
към Присъда № 16 от 19.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 674 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Хасково
Съдебното производство е образувано по внесен от
Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт, с който против подсъдимия Е.Н.Т.
с ЕГН **********,***, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 3,
б. „б“предл. 1- во, вр. ал. 1 вр. чл. 342 ал. 1 НК – за това, че на 31.12.2016г.
в землището на град С., област Хасково на път III – 554, км 55 + 600, при управление
на лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение,
посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно смъртта на две лица – К.П.К., ЕГН: **********,*** **** и Н. Р.Т., ЕГН: **********,
*******.
Граждански иск по делото не е предявен.
В проведеното разпоредително заседание, бяха обсъдени
въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и поискалите своевременно пострадали - П.К.К.,
А.К.П.- ****** си адв.С., Н.Т.Г. действаща и с повереника си адв. М. / първия ****,
втората ****, трета **** на починалия К.П.К./, както и Д.Д.И., Н.К.И. и Д.Д.Р.
/първите двама възходящи от втора степен – ******, третата ***** на починалия Н.
Р.Т./, действаща чрез повереника си адв. З. , бяха конституирани като частни
обвинители. Искането на защитата по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, за връщане делото
на прокурора за отстраняване на твърдените от защитата отстраними съществени
процесуални нарушения, бе оставено без
уважение. Съдът констатира и обяви на страните, че такива нарушения на
досъдебното производство не са допуснати и делото бе насрочено за разглеждане
по общия ред .
В първото съдебно
заседание, преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият и защитникът
му- адв.М., правят искане съдебното производство да протече при условията на
глава XXVII - чл. 371 т. 2 от НПК като подсъдимия заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на
същите, а те да се ползват при постановяване на присъдата. Съдът намери
искането за допустимо, поради което съдебното следствие продължи по реда на
глава ХХVІІ, в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК и след като съдът установи, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Окръжна прокуратура - Хасково изпраща представител,
който намира повдигнатото обвинение за доказано по време, място, начин и
авторство в лицето на подсъдимия, за което иска да бъде признат за виновен и
осъден. Предвид проведеното по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2
от НПК съкратено съдебно следствие, прокурорът иска, съдът да определи
наказанието при условията на чл.58 а ал.1 вр.54 НК - при превес на отегчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства, за каквито счита доказателствата за съдимостта
му, характеристичните данни, поведението му на системен нарушител на ЗДвП и му
наложи наказание в размер на 6 години „лишаване от свобода“ което да редуцира с
1/3 и се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим, както и на осн. чл.
343г от НК, да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години.
В пледоарията си, повереникът на частния обвинител Н.Т.Г.,
също намира повдигнатото против подсъдимия обвинение за доказано и иска да му
бъде определено наказание в размер на 10
години „лишаване от свобода“ преди редукцията
и лишен от право да управлява МПС за същия срок, претендира и разноски. Частният
обвинител Н.Г., се придържа към изложеното от повереникът си.
Адв.З.,
повереник на частните обвинители Д.И., Н.И. и Д.Р., също намира обвинението за
доказано и иска наказанието на подсъдимия да бъде определено при изключителен
превес на отегчаващите вината обстоятелства, в същия размер от 10 години „лишаване
от свобода“ преди редукцията и лишен от право да управлява МПС в максимален
размер, с три години над лишаването от свобода.
Също претендира разноски.
Частният
обвинител Д.Р., в пледоарията си заявява, че иска справедливост, понеже подсъдимия
след случилото се я излъгал, че е невинен и не изразил съжаление, а го
познавала и се грижела за него от малък, като първи братовчед на починалият й при
ПТП ***.
Частният
обвинител Д.И. подкрепя казаното от *** Д.Р. и повереникът им адв. З..
Повереникът
на частните обвинители П.К. и А.П. - адв.С., се присъединява към исканията на
държавното обвинение и останалите частни обвинители и поверениците им .
Частният
обвинител П.К. се присъединява към казаното от повереника си като смята, че
подсъдимия следва да понесе заслуженото, за извършеното.
Защитникът
на подсъдимия - адв.М., в пледоарията си не оспорва признатите от подсъдимия
факти, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Позовава се на ТР № 2/2016 г. на
ВКС като счита, че е налице съпричиняване от страна на починалия К.К. / в
пледоарията си сочи пострадалия Н. Т., което предвид дупликата на защитника
явно е фактическа грешка/, понеже не бил с поставен предпазен колан, в
нарушение на чл.137 ал.1 от ЗДвП и това довело до изхвърлянето му от автомобила
при ПТП и смъртта му. Защитникът счита, че поведението на св. С.Т. - водач на
товарния автомобил, също довело до съпричиняване на инцидента, понеже се движел
със скорост 70.8 км./ч, която не била превишена, но била несъобразена с пътната
обстановка и ако била по - малка, макар ПТП да настъпило в неговата лента за
движение, удара с лекия автомобил управляван от подсъдимия, в който пътували
двамата пострадали, нямало да е толкова тежък. Излагат се и съображения за небрежно
отношение на общинската администрация по снегопочистването, имащо според
защитата отношение към настъпването на инцидента.
Защитникът иска, наказанието на подсъдимия да се определи при условията на
чл.58 а ал.4 вр.чл.55 от НК – при наличието на многобройни и изключителни
смекчаващи вината му обстоятелства за каквито сочи чистото съдебно минало, младата
възраст, семейното положение, грижата която полагал за детето си, допуснатото
във връзка с ПТП едно нарушение по чл.20 от ЗДвП, дългия период от време през
който били допуснати другите нарушения по ЗдвП за които бил санкциониран
административно, добрите характеристични данни и изложеното за съпричиняването на резултата. С
тези доводи защитника намира, че изпълнението на определеното на подсъдимия
наказание „ лишаване от сводоба“, следва да се отложи по реда на чл.66 от НК, а
за поправянето му, кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“
, се определи в по - строг размер.
В личната си защита, подсъдимият
поддържа казаното от защитникът си и изразява съжаление за случилото, като отбелязва,
че пострадалите били за него като братя и израснал с тях. В последната си дума посочва,
че имал две деца за гледане.
Съдът, като прецени самопризнанието на подсъдимия, в
съвкупност със събраните доказателства при условията на диференцираната
процедура по глава ХХVІІ - чл. 371 т.2, вр. чл. 373 ал. 2 и ал.3 от НПК ,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Н.Т. бил правоспособен водач на МПС от
2008г., притежавал свидетелство за управление на МПС №***** издадено на ****. за
категории ****. Същия бил и системен нарушител на ЗДВП и в периода от 2011г. до
2016 г. против него имало образувани 19 административно наказателни преписки,
за нарушения по ЗДвП, за които били издадени 14 влезли в сила наказателни
постановления и 4 броя фишове. Отнети му били общо 32 бр. контролни точки и му останали
7 бр. такива.
Преди обяд на 31.12.2016г. подсъдимия заедно с
приятелите си К.П.К. с ЕГН ********** и Н. Р.Т. с ЕГН ********** който му бил и
******, отишли с ползвания и управляван от подсъдимия лек автомобил „Фиат
Стило“ с рег. № *****, от с. О. обл.С., до гр. С. Посочения автомобил, бил оборудван
с предни гуми „MICHELIN ALPIN” 165/65R15 тип зимни, с дълбочина на
протектора 4.5 мм. и задни гуми „Good ear EAGLE NKT 5“ 185/60R15, тип
летни с дълбочина на протектора 2 мм, които задни гуми значително намалявали
сцеплението на автомобила с пътното платно, при снеговалеж. След това тримата
решили да се връщат от гр. С., в с. О. и след 13.00 часа се качили в същия лек
автомобил, като подсъдимия седнал на мястото на водача, пострадалият Н. Т.
седнал до него на предната дясна седалка, а пострадалия К.К. на задна седалка в
дясно и потеглили като подсъдимия управлявал автомобила. Движели се в посока от
гр. С. към с. О., по пътя III – 554 водещ преди това към гр. Г.. Движението
се извършвало през деня, при снеговалеж, по заснежен, мокър, хоризонтален,
прав, асфалтов участък от платно за двупосочно движение. Същевременно по същия
път, но в обратната посока – от гр. Г. към гр. С., се движел товарен автомобил
– композиция състояща се от влекач „Мерцедес” рег. № ***** и прикачено полуремарке „FRUEHAUF“ рег. № *****,
управляван от св. С.Т.. Последния с управляваната от него товарна композиция, около
13:20 часа приближил пътната отсечка по пътя III – 554, при км 55 + 600 в землището
на гр. С.. Движел се в своята лента за движение със скорост 70.8 км/ч., при
разрешена максимална скорост 90 км/ч. По същото време подсъдимия Т. с
управлявания от него лек автомобил „Фиат Стило” в който пътували пострадалите Н.
Т. и К.К., приближавал същата пътната отсечка, като управлявал лекия автомобил
със скорост 54 км/ч. в своята лента за движение, в посока от гр.С. към гр.Г..
Въпреки, че подсъдимия възприел усложнената зимна пътна обстановка и заснежен
път и знаел, че лекия автомобил е с летни задни гуми които го правели
неустойчив при сняг, той не предприел действия по намалянето на скоростта на автомобила
до по-малка или равна на 29.3 км/ч, която се явявала съобразената скорост с оглед
състоянието на автомобила и конкретните пътни условия, защото единствено при
нея, при загуба на напречната устойчивост на автомобила, подсъдимия можел да спре
екстрено и безопасно, да не навлезе в насрещната лента и избегне евентуален
удар с предвидимо препятствие на пътя- насрещно движещ се автомобил. Така подсъдимият
продължил да управлява по пътя III – 554 в указаната посока, лекия автомобил
„ Фиат Стило“ със скоростта от 54 км/ч. При км. 55 +600 обаче автомобилът
загубил напречна устойчивост, излязъл извън контрола му като водач и със
странично плъзгане навлязъл в лентата за насрещно движение, в момента когато по
нея непосредственото приближавала товарната композиция влекача „Мерцедес” рег.
№ ****** с прикачено полуремарке FRUEHAUF рег. № ******, управлявана от св. С.Т..
Последвал кос, страничен удар между двете превозни средства, в лентата за
движение на товарния автомобил управляван от св.Т., като лекия автомобил „Фиат
Стило” с дясната си странична част, се ударил в предна лява челна и лява
странична част, на товарния автомобил. Така настъпило ПТП, в резултат на което била
причинена смъртта на пътуващите в лекия автомобил пътници – К.К., който от
удара в товарния автомобил и разрушената от това дясна част на лекия автомобил,
изпаднал на пътя зад товарния автомобил в лентата му за движение и по – късно починал
в линейката на път за болницата и на Н. Т., който починал в лекия автомобил „
Фиат Стило“ на място. Подсъдимия също изхвръкнал от лекия автомобил и паднал в
страни в полето, но не получил смъртоносни увреждания и бил отведен от
пристигналия медицински екип,в който като фелдшер бил св. М.К.,***. За
случилото се бил подаден сигнал и на место пристигнали свидетелите В.Д., Е.Г. и
М.С.-***, ПУ С.. Св. С. изпробвал св. Т. за наличие на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 № 0089, който отчел 0.00 % промила алкохол. Пристигнал и
разследващ полицай при РУ- Харманли, бил извършен оглед на местопроизшествието,
за което е съставен протокол и фотоалбум/ л.43 - 52 т.1 д.п. / и за случилото
се образувано досъдебното производство по което, товарната композиция
управлявана от св.Т. и управлявания от подсъдимия лек автомобил, били огледани
като веществени доказателства описани и фотографирани/ л.1-26 т.3 д.п. /. Св.С.,
съставил против подсъдимия и АУАН с бл.№ 675261 за нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗдвП , но поради образуваното досъдебно производство, административно
наказателната преписка по акта била прекратена / л. 35 и 37 т.3 д.п/.
От заключението
на съдебно медицинската експертиза на труп № ***. изготвена от вещото лице д-р Е.,
при аутопсията на К.П.К., са установени травматични увреждания в резултат на
ПТП: Черепно мозъчна травма – разкъсно контузна рана и охлузвания по лицето;
хематом под меките обвивки на черепа; счупване на дясната слепоочна кост и
пирамидна кост; травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка;
травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; оток на мозъка; гръдна
травма – контузия на белите дробове; разкъсно контузна рана на лявата ръка. Причината за смъртта е тежката и несъвместима
с живота черепно мозъчна травма, а установените увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд предмет и могли да се получат при автомобилна
травма, по начина и обстоятелствата на досъдебното производство / л. 21-23 т.2
д.п./.
От заключението на съдебно медицинската експертиза на
труп № ****. също изготвена от вещото лице д-р Е., при аутопсията на Н. Р.Т.,
са установени травматични увреждания в резултат на ПТП – съчетана травма, черепно
мозъчна травма – кръвонасядане на меките обвивки на черепа, охлузвания по
лицето, травматичен субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка; гръдна травма –
счупване на ребра от двете страни на гръдната клетка, контузия на белите
дробове, разкъсване на диафрагмите; коремна травма – разкъсване на слезката,
разкъсване на черния дроб, контузия на капсулите на двата бъбрека, контузия на
дръжката на червата, кръвоизлив в коремната кухина; травматична ампутация на
десния крак на ниво подбедрица. Причината за смъртта е съчетаната травма
несъвместима с живота, а установените увреждания били причинени по механизъм на
действие от твърд предмет и могли да се получат при автомобилна травма / л.
27-29 т.2 д.п./.
При аутопсиите от двамата починали били взети кръвни
проби, изследвани чрез химическите експертизи - ******. за кръвната проба на Н.
Т. и № **** г. за кръвната проба на К.К. / л.9-10, 15-16 т.2 д.п./, изготвени
от вещото лице В., което не установило наличието на алкохол. След отвеждането в
МБАЛ – Хасково, подсъдимия бил освидетелстван от лекар за употреба на алкохол и
му била взета кръвна проба, изледвана чрез химическата експертиза № *****. на
вещото лице С., която също не установила наличието на алкохол / л. 2- 4 т. 2
д.п./
От заключенията
на автотехническата експертиза на вещото лице инж. С.П. – автоексперт и комплексната
петорна съдебно медицинска, автотехническа и трасологична експертиза, изготвена
от това вещо лице заедно с инж. Х.Р. – *****, д-р Е. и д-р Б. – **** и инж. Г.
-*****/ л.39-64 и л. 97-115 .т.2 д.п/ се установява, че при конкретната пътна
обстановка водачът на лекия автомобил „Фиат Стило” /подсъдимия/ имал техническата
възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка
от път III – 554 при
км 55 + 600 – хоризонтален и вертикален профил на пътния участък и състоянието
на пътната настилка и предотврати настъпването на произшествието, като съобрази
действията си с тях и запази контрол върху управлението на автомобила. Като причина
за произшествието от техническа гледна точка, при конкретната пътна обстановка,
е посочено неконтролируемото движение на лекия автомобил „Фиат Стило“ със
загуба на напречна устойчивост, при което автомобила излязъл от контрола на
водача и навлязъл в лентата за насрещно движение, когато в този пътен участък
имало насрещно движение на превозни средства / управлявания от св. С.Т. товарен
автомобил/. Вещите лица отбелязали, че
лекия автомобил „Фиат Стило” по време на инцидента бил оборудван с предни гуми
„MICHELIN ALPIN” 165/65R15, с
дълбочина на протектора 4.5 мм и задни гуми „Good ear” EAGLE NKT 5, 185/60R15, тип
летни, с дълбочина на протектора 2 мм, като видът и състоянието на задните гуми
на автомобила, значително намалявали сцеплението му с пътното платно при
снеговалеж. Според вещите лица, скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия лек автомобил, определена на 54 км./ч. от единичната автотехническа експертиза
на в.л.П. непосредствено преди удара, не била съобразена с конкретната пътна и
метеорологична обстановка, а технически събразената с нея скорост била всяка
скорост, равна или по-малка от 29.3 км/ч. и подсъдимия като водач на лекия
автомобил имал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране, ако в момента на загуба на напречна устойчивост на лекият автомобил,
се движел със скорост равна или по-малка от 29.3 км/ч. За водача на товарния
автомобил - влекач „Мерцедес” с полуремарке FRUEHAUF / св. С.Т./ е посочено, че нямал
техническа възможност да предотврати ПТП.
Според заключението на автотехническата
експертиза изготвена от вещото лице С.М., съобразената скорост за подсъдимия
като водач на лекия автомобил „ Фиат Стило“, била всяка, по- малка от 27 км/ч.
Описаната и приета от съда фактическа
обстановка, се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства - показанията на свидетелите Г.Р., Н.Т., Р.Р., Д.Р., Д.И., Н.И., Т.Р.,
Н.Г., П.К., А.П., М.И., Т.Д., К.М., С.Т., Е.Д.Г., В.Д., М.С., Д.А., М.К.,
химическите експертизи- № 85/11.01.**** подсъдимия, № *****. и № *****. на
вещото лице В., изледвало кръвните проби на починалите при ПТП, заключенията по
съдебно медицинските експертизи на вещото лице д-р Е. - № ****. - аутопсията на
К.П.К., № ***** г. - аутопсията на Н. Р.Т., СМЕ на живо лице № ****. за
получените от подсъдимия наранявания при ПТП / леки телесни повреди/,
заключенията по автотехническата експертиза на вещото лице инж.С.П. и
допълнителната му такава, по автотехническа експертиза на вещото лице инж. С.М.,
по комплексната петорна съдебно медицинска автотехническа и трасологична
експертиза на вещите лица инж. С.П., инж. Х.Р. / *****/ , д-р Х.Е., д-р Е.Б. / ***/
и инж. С.Г. / ****/, приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
Посочените доказателства, безспорно установяват приетата фактическа обстановка
и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, поради което съдът обяви
,че ще го ползва и което кредитира.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите, като
първите двама са ***** на подсъдимия, а останалите девет близки роднини на
починалите при ПТП като Д.Р., Д.И., Н.И., Н.Г., П.К. и А.П. са констиуирани и
като частни обвинители, а Р.Р. и починалия Т.Р.Р., са в близка степен на
родство както с пострадалия Н. Р., така и с подсъдимия / починалия Т.Р. им е ****/.
Тези свидетели на практика в показанията си не излагат релеванти за самото ПТП
и механизма му обстоятелства, а установяват единствено безспорно установеното
от останалите кредитирани доказателства,
че на инкриминираната дата двамата пострадали и подсъдимия, потеглили с
управлявания от последния лек автомобил от с.О. към гр.С. и ПТП настъпило на
връщане, като водач на автомобила бил подсъдимия. Относно показанията на св.Т.Д.
съдът също ги кредитира. Този свидетел в началото на месец декември 2016г., продал
на подсъдимия лекия автомобил „Фиат Стило“ с рег. № *****, оборудван със същите
гуми, с които бил при ПТП и които са описани в протокола за оглед на автомобила
като веществено доказателство. Досежно показанията на св.М., изложеното от него
касае единствено имуществените вреди на товарния автомобил управляван от св.Т.
в резултат на ПТП и на практика е ирелевантно за предмета на делото.
По отношение на показанията на свидетелите С.Т., Е.Д.Г.,
В.Д., М.С., Д.А., М.К., съдът ги кредитира като конкретни, взаимосвързани,
непротиворечиви, кореспондиращи по между си и подкрепящи се от останалите
кредитирани доказателства, включително заключенията по назначените експертизи
които също кредитира като обективни и компетентни. От химическите експертизи на
кръв и показанията на св.С. / ***** досежно изпробването на св.Т. с „Дрегер“/, е
установено, че двамата водачи на МПС участвали в ПТП / подсъдимия и св. Т. / и
двамата пострадали, не били употребили
алкохол. Св.С.Т. е единствения очевидец на ПТП и участник в същото, като водач
на товарния автомобил. Изложеното от него в показанията му обаче, за собственото
му и това на подсъдимия поведение като водачи на МПС преди и при ПТП, настъпило
след като управлявания от подсъдимия лек автомобил поради зимната пътна
обстановка и това, че бил с летни гуми и се движел с установената от вещите
лица скорост от 54 км./ч., се завъртял, навлязъл в насрещната лента за движение
в която се движел св.Т. и се ударил в управлявания от последния товарен
автомобил, както и описаното от св.Т., за опитите му да избегне ПТП
отклонявайки товарния автомобил по пътя максимално в дясно, а след това в ляво,
местонахождението след ПТП на пострадалия К.К. който все още бил жив и лежал по
корем почти по средата в лента за движение на св.Т., действията на последния по
намирането на подсъдимия в полето до лекия автомобил и възприетото, че пострадалия
Н. Т. бил в лекия автомобил мъртъв и с ампутиран при ПТП десен крак / в
областта на подбедрицата/, изцяло кореспондира с установеното от
автотехническите и комплексна, експертизи. То кореспондира и с констатациите
при огледа на местопроизшествие отразени в протокола за оглед и онагледени във
фотоалбума, с огледа на товарния и лекия автомобил, като веществени
доказателства и установеното при аутопсиите на двамата пострадали. От съдебно
медицинските експертизи на вещото лице д-р Е. № ****. на К.К. и № ***** на Н. Т.
е безспорно, че причинените им при ПТП изключително тежки увреждания, са довели
до смъртта им. От СМЕ № ****. на същото вещо лице е установено, че получените
от подсъдимия наранявания при ПТП са леки телесни повреди, но те са ирелевантни
за предмета на делото. Освен с тях, изложеното от св. Т. кореспондира и с
показанията на св.Д.А. които съдът кредитира. Този свидетел управлявал лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ и бил изпреварен от св. Т. преди ПТП, чието
настъпване св.А. не видял, но подал сигнал на тел. 112 за случилото се и
възприел разположението на участниците в ПТП / лица и МПС/, след настъпването
му. В същата насока са и кредитираните показания на свидетелите Е.Г., В.Д. и М.С. - полицейските
служители отзовали се на подадения сигнал за ПТП, както и тези на св. М.К.
участвал като фелдшер в медицинския екип, пристигнал на ПТП. Пред тях подсъдимия не
отрекъл, че управлявал лекия автомобил „Фиат Стило“, бил в шок и търсел жена си
и детето си, като мислел че те пострадали при ПТП. В заключенията на първоначалната автотехническа експертиза, на вещото лице
инж. П. което съдът кредитира, е даден отговор на съществени въпроси относно
механизма на произшествието и възможността за предотвратяването му от двамата
водачи / подсъдимия и св. Т./. Мястото на удара е определено на 1.50м. в
лентата за движение на товарния автомобил управляван от св.Т.. Относно
допълнителното заключение на същото вещо лице , няма пречка то да се кредитира
но това заключение не посочва конкретно съобразената за подсъдимия скорост, с
която ПТП е било предотвратимо, тя е определена от заключението по автотехническата
експертиза на вещото лице М., като всяка равна или по- малка от 27 км./ч. Същевременно
в заключението по кредитираната комплексна петорна съдебномедицинска, автотехническа
и трасологична експертиза, чиито изводи съвпадат с първоначалната на в.л. инж. П.
/ участвал и в комплексната/ е даден комплексен отговор както за механизма на
ПТП, така за този на получените от пострадалите травми довели до смъртта им и
разположението им и това на подсъдимия, в лекия автомобил. В това заключение, съобразената
за подсъдимия като водач на лекия автомобил скорост, с която ПТП било предотвратимо
е определена на 29.3 км./ч. Тази скорост
е по- висока от посочената от инж. М. и е по- благоприятна за подсъдимия, както
е прието и от обвинението като факт по който подсъдимият се защитавал и
респективно е обхванат от самопризнанието му, поради което и съдът приема, че
съобразената за подсъдимия скорост е била именно 29.3 км./ч.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери за безспорно доказано, че подсъдимия Е.Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна,
престъплението по чл. 343 ал.3
б. „б” предл.1 вр. ал.1 , вр. чл. 342 ал.1 от НК, в извършването на
което е обвинен и го призна за виновен в това , че на 31.12.2016г. в землището
на град С., област Х. на път III – 554, км 55 + 600, при управление
на лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение,
посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно смъртта на две лица – К.П.К., ЕГН: **********,*** ****** и Н. Р.Т., ЕГН:
**********, ******.
От обективна страна от събраните доказателства се установи,
че на инкриминираната дата и място подсъдимия, като водач на лекия автомобил
„Фиат Стило“ с рег. № **** нарушил именно правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, запълващи в случая
бланкета на чл. 343 ал.3 б. „б” предл.1
вр. ал.1 , вр. чл. 342 ал.1 от НК. Това е така защото посочената норма на чл.20
ал.2 от ЗДвП е императивно правило за движение по пътищата, вменяващо в
задължение на водачите на ППС при избиране скоростта на движение, да се
съобразяват с пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя, превозното средство, характера и интензивността на
движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В
случая подсъдимия управлявал лекия автомобил, в който пътували и двамата
пострадали с установената скорост от 54 км/ч. като знаел, че задните гуми на автомобила
са износени летни, значително намаляващи сцеплението на автомобила с пътя при
снеговалеж и неподходящи за движение в зимни условия. Движението се осъществявало
по прав, заснежен, мокър и хлъзгав хоризонтален асфалтов участък именно при
снеговалеж, които обстоятелства подсъдимия обективно възприел, както и насрещно
движещия се в своята пътна лента товарен автомобил - композиция влекач
„Мерцедес” рег. № **** с прикачено полуремарке „FRUEHAUF“ рег. № *****, управляван от св. С.Т.,
който товарен автомобил представлявал предвидимо за подсъдимия, препятствие на
пътя. При това положение, макар да се движел с скорост която била по – ниска от
разрешената за движение по пътя - 90км./ч., подсъдимия следвало да съобрази поведението
си на водач с изложените обстоятелства за пътната обстановка и състоянието на
автомобила който управлявал и на практика бил негов / закупил го от св. Д. което не било оформено формално/, предвид износените
му задни летни гуми които го правели нестабилен при снеговалеж и да намали
скоростта на движението си до по – малка, или най – много равна на 29.3 км./ч..
Именно последната била съобразената в случая скорост, защото позволявала на
подсъдимия да спре екстрено и безопасно, при загуба на напречната устойчивост
на лекия автомобил. В тази насока заключенията на вещите лица по назначените
автотехническа и комплексна експертиза, са категорични. Вместо да стори това, подсъдимия
продължил да управлява лекия автомобил с посочената скорост от 54 км/ч., в
резултат на което и предвид износените задни летни гуми и заснежения път, автомобила
изгубил напречната си устойчивост / подхлъзнал се/, завъртял се, навлязъл в
насрещната лента и се ударил с дясната си странична част, в товарния автомобил
управляван от св. Т.. В резулта на това настъпила смърта на двамата пострадали
– Н. Т. и К.К., която е в пряка причинна връзка с ПТП. Последното настъпило в
резултат на допуснатото от подсъдимия
посочено нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗдВП, защото ако
се движел с указана съобразена скорост ПТП не би настъпило и било предотвратимо чрез екстрено и безопасно
спиране. Тук следва да се отбележи , че съдът не споделя доводите на защитата
за съпричиняване от страна на св.Т.. От доказателствата не се установи поведението
на този свидетел като водач на товарния автомобил и скоростта с която го управлявал,
макар да била по – висока от тази на подсъдимия, да не е била съобразена с
пътните условия и той да е допуснал нарушения на ЗдВП, стоящи в пряка причинна връзка
с настъпилото ПТП и съставомерния резултат. Предвид заключенията на вещите лица
по автотехническата и комплексна експертизи, ПТП за св. Т. е било
непредотвратимо защото настъпило в резултат на завъртането и навлизането на
лекия автомобил управляван от подсъдимия в резултат на несъобразената скорост,
в лентата за движение на св. Т. и мястото на удара между двете МПС, е почти по
средата на тази лента. Св.Т. се опитал да избегне ПТП отклонявайки товарния
автомобил максимално в дясно, но не успял. Същото се отнася и за изложеното,
досежно липсата на поставен предпазен колан от страна на починалия К.К.. От
събраните доказателства и конкретно огледа на лекия автомобил като веществено
доказателство и заключението по комплексната експертиза, която описала
движението на телата на тримата пътуващи в лекия автомобил / подсъдимия като
водач и двамата пострадали като пътници/ се установява, че единствено починалия
Н. Р. вероятно / предвид разрушаването на дясната част на автомобила/ е бил с
поставен предпазен колан, останалите не. Това обаче макар да е нарушение от
пострадалия К. по ЗдВП като пътник, предвид
тежеста на удара който от доказателствата е установено, че е изцяло в дясната
половина на лекия автомобил, където двамата пострадали пътували и тази
половина, а не лявата където бил подсъдимия, е изцяло разрушена, не оказва
влияние и не стои в пряка причинна връзка със смъртта им, защото не е
установено, че при наличието на такъв, тя би ли била избегната. Досежно довода за съпричиняване от пътната
адмитнистрация поради непочистения път, съдът не го споделя. В тази насока е
приложена справка на АПИ според която пътя бил почистен , опесъчен и проходим
при зимни условия. Последните обективно съществували и наличието на снеговалеж,
следвало да засили вниманието на подсъдимия и го накара да вземе необходимите
мерки за привеждане движението на лекия автомобил, в съответствие с пътната
ситуация при която ПТП било предотвратимо, а то в случая се дължи единствено на
допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.20 ал.2 от ЗдвП като водач , а не на
други странични фактори.
От субективна страна, престъплението е извършено от
подсъдимия по непредпазливост при условията на престъпна небрежност, като форма
на вината. Това е така защото не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в сблъсък с друго превозно
средство, довел до смъртта на двете лица, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, като е следвало да съобрази, че движението с несъобразена с пътните
условия и със състоянието на автомобила скорост, може да доведе до настъпване
на ПТП, както се случило и настъпили обществено опасния резултат.
Причини за извършване на престъплението са незачитане
на повелителните разпоредби на ЗДвП от страна на подсъдимия, регламентиращи
правилата за движение по пътя, надценяване на пътната обстановка и
несъобразяване със състоянието на превозното средство.
Подсъдимия Е.Н.Т., е роден на ***г***, ***
гражданин, с **** образование, живущ ***,
с ЕГН **********. Не е осъждан, видно от
справката му за съдимост рег. № **** на РС-Р., два пъти е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК – по НАХД № 85/12 г на РС – Г.
в сила от 05.06.212г. ,за престъпление по чл. 191 ал.1 от НК, за което е
реабилитиран и по НОХД 89/2019г. на същия съд, в сила от 06.11.2019г. за
извършено на 25.02.2019г. престъпление против транспорта по 345 ал.2 вр. ал.1
от НК. В личната си декларация подсъдимия посочил, че притежава къща в с.О.,
няма МПС, получава трудово възнаграждение. Отразил също, че не е женен и има
две малки деца. Съдържащата се в кориците на досъдебното производство характеристика
на подсъдимия, изготвена от органите на МВР е негативна - отразени са две
криминалистически регистрации, едната за придобиване и държане на рискови
наркотични вещества и данни за употребата им. В съдебно заседание бяха събрани
доказателства за характеристиката на подсъдимия, чрез което не са нарушени правилата
на диференцираната процедура по която протече съдебното следствие, понеже не
касаят признатите от подсъдимия съставомерни факти. От представените заверени
копия на удостоверения за раждане се установи, че подсъдимия е баща на децата Г.Е.Н.,
родена на ***г. и Н. Е. Н., роден на ***г. Според характеристиката от **** на
с. О., подсъдимия няма негативни обществени прояви, не е конфликтен , полага
грижи за едното си дете – сина си Н. Е.. В показанията си св. П.С. и св.С.М.,***
излагат противоречиви обстоятелства за личността на подсъдимия. Първата е
негова съседка и го охарактеризира положително, като изложеното кореспондира с
характеристиката от *** на селото. Втория свидетел твърди обратното и описва подсъдимия
като конлфиктен, обичащ бързите скорости, употребяващ наркотични вещества /
заедно употребявали/, неполагащ грижа за децата си. Бе изискана и справка от ОД
МВР Хасково за допуснатите от подсъдимия нарушения по ЗДВП, която почти не се
различава от приложената в кориците на досъдебното производство и според която,
след деянието подсъдимия е санкциониран административно веднъж, за допуснато от
него през 2019г. нарушение по чл.140 ал.1 т.1 от ЗДвП за което е освободен от по
реда на чл.78 а от НК / посоченото му второ освобождаване по този ред/ и за
нарушения по чл.150 и чл.100 от ЗдвП, като за последните две е санкциониран
административно.
За
престъплението по чл. 343 ал. 3, б. „б“, предл. 1- во вр. ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет
години.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът очете степента на обществената опасност на деянието и дееца. Деянието е с
много висока степен на обществена опасност, понеже с общественоопасните му
последици е засегната най - висшата ценност – човешкият живот, при това на две
лица. Личността на самия деец не се отличава с висока степен на обществена опасност.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие това, че престъплението
е извършено при по - леката форма на непредпазливата вина - небрежност, която е
основание за по - малка укоримост, в сравнение със самонадеяността. За смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие също младата му възраст, това че
има две деца на ниска възраст, за които следва да полага грижи, като в насока
дали действително полага такива, докателствата са взаимно противоречиви, но
съдът намира, че подсъдимия полага грижи за малолетния си син, като в тази
насока кредитира същата част на показанията на св.С.. Смекчаващо вината
обстоятелство е и изтеклия период от
време, от деянието, до реализиране на наказателната му отговорност, трудовата му
ангажираност. Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прие отрицателните
му характеристични данни свързани с криминалистическата регистрация по държане
и употреба на наркотични вещества като тук кредитира характеристиката на
органите на МВР от досъдебното производство. Последната е изготвена по данни от
информационните масиви на МВР, обхваща по-дълъг период от време и изложеното в
нея за употребата на наркотични вещества, кореспондира с показанията на св.М.,
а приетата в съдебното производство характеристика от ****** на с.О., сочеща
положителни данни за подсъдимия, отразява по кратък период. Като отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства съдът също прие и множеството допуснати от него
нарушения по ЗдвП, стоящи извън това при настоящото престъпление и сочещи, че
подсъдимия не се съобразява с правилата за управление на МПС и има
пренебрежително отношението към безопасността на движение, а наложените му административни
санкции, не са довели до поправянето му. В същата насока е и последното му
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК , което е пак
за престъпление против транспорта. С деянието са отнети два живота на млади
хора в работоспособна възраст, което допълнително утежнява съставомерният
резултат, като се отчетат и косвените отражения върху семействата на
пострадалите и техните лични взаимоотношения както в настоящ, така и в бъдещ
аспект.
Предвид изложеното съдът намери, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
по смисъла на чл.55 от НК при които и най – лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко и му определи наказанието при
условията на чл. 58а ал.1 вр. чл. 54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, в размер на 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ ,
което е малко под средния предвиден за престъплението размер. Така определеното
наказание, съдът редуцира с 1/3 до размер на 5 години „лишаване от свобода“ ,
което на осн. чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, определи да се изтърпи от подсъдимия при
първоначален „общ“ режим. Освен
наказанието „лишаване от свобода”, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г НК, като
предвид тежкият съставомерен
резултат и многобройните нарушения по ЗДВП, на осн. чл. 343г вр. чл. 343 ал. 3
б. „б” предл. 1, вр. чл. 342 ал.1 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, го лиши от право
да управлява МПС за срок от 8 години, считано от влизане на присъдата в сила.
С така определените и наложени наказания,
съдът намери че ще се постигнат целите на личната и генерална превенция по
чл.36 от НК.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен, на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК съдът го осъди
да заплати на частните обвинители направените от тях разноски за повереник: на Н.Г.
сумата от 1800 лв.; на Д.Р. сумата от 3000 лв.; на Д.И. сумата от 3000 лв. и на
Н.И. сумата от 1500 лв. , а в полза на Държавата направените по делото разноски
в общ размер от 3107.96 лв. от които по сметка на ОД на МВР – Хасково – РУ –
Харманли сумата от 3087.90 лв., и по бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Хасково сумата от 20.06 лв.
Мотивиран така
, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: