№ 86
гр. Варна, 08.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100502479 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. А. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“И. А.“
№**, ет.*, ап.*, чрез пълномощник адв.Й.А., против Решение №2447/28.06.2024г.,
постановено по гр.д.№ 14684/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което ЗК “Лев Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ №67А, е осъдено да заплати на Г. А. Ц., сумата от 1496.19лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета на МПС №0003-5000-22-001869, настъпила на
24.11.2022г. по време на действието на застраховка “Гражданска отговорност“, сключена
между ответника и трето лице, причинило застрахователното събитие с л.а.“М. П.“, с рег.
№******, изразяваща се в увреждане на облицовка задна броня, заден капак, преден капак,
облицовка предна броня, стъкло десен фар, решетка радиатор комплект, предна емблема
„А.“, рамка радиатор, ляв калник, десен калник, задна маска, основа предна броня,
кондензатор и воден радиатор на собствения на ищцата л.а.“А.А*“, с рег.№******, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-13.11.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Твърди се от въззивника, че решението на Районен съд Варна, в обжалваната му част
е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и неправилно. Поддържа
се, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на застрахователното
обезщетение, за определянето, на който по делото е назначена съдебна автотехническа
експертиза, според чието заключение чая е налице “тотална щета“, доколкото стойността за
ремонт на автомобила по средни пазарни цени е в размер на 5663.88лв., а средната пазарна
цена на автомобила е в размер на 4162.50лв. Сочи се, че районният съд неправилно е
определил размера на обезщетението от 2915.08лв. по реда на Наредба №24/08.03.2006г. и
методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди при 1 нормочас труд в
1
размер на 8лв. Сочи се, че съгласно заключението по САТЕ, цената за 1 нормочас труд е в
размер на 49.42лв., съответно че определено по средни пазарни цени за части и труд,
застрахователното обезщетение възлиза на 5663.88лв. Излага се, че в случая безспорно е
налице “тотална щета“, поради което съдът е следвало да определи застрахователно
обезщетение в размер от 4162.50лв., от която да се приспаднат извънсъдебно платените
1418.89лв. и сумата от 285.75лв., явяваща се пазарна цена на останките от автомобила. С
оглед изложеното се поддържа, че искът се явява доказан в пълния си претендиран размер
от 2325.36лв. Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата
на чл.386, ал.2 от КЗ и константната съдебна практика при определяне размера на
застрахователното обезщетение и поради това е постановил необосновано и неправилно
решение. С оглед на това се моли за отмяна на решението на Районен съд Варна и
уважаване на предявения иск в пълен размер, както и иска за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба. Ппретендират се и сторените разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалбата, с който
ответникът оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за законосъобразност
и правилност на обжалваното решение. Твърди се в отговора, че съгласно съдебната
практика по сходни случаи, при определяне на застрахователно обезщетение при установена
“тотална щета“ по смисъла на КЗ, в случай че не са представени доказателства за
дерегистрация на автомобила, се приема, че платената извънсъдебно сума е била достатъчна
за неговия ремонт и въвеждане в експлоатация. Сочи се, че първоинстанционният съд
правилно е взел предвид реалната стойност на вредата в размер на 2915.08лв., според която
е определил размера на дължимото обезщетение, като доколкото не са събрани
доказателства за дерегистрация на процесния автомобил, не следва да се определя
обезщетение при условията на “тотална щета“. Въз основа на това се моли за потвърждаване
на решението на Районен съд Варна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпила е и частна жалба от Г. А. Ц., против Определение №9696/28.08.2024г.,
постановено по гр.д.№14684/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без
уважение молбата на й за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като в полза на ЗК “Лев Инс“ АД не се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се в частната жалба, че първоинстанционният съд е присъдил необосновано
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна без да изложи мотиви за това. Излага
се, че претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение е своевременно
оспорено, тъй като последният е бил представляван в хода на делото от адвокат, а не от
юрисконсулт, като по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. Сочи се, че процесуалното представителство на ответника се е изразило
единствено в подаване на писмен отговор на исковата молба, а съгласно чл.25а, ал.3 от
НЗПП, за изготвяне на жалби, възражения и писмени отговори без явяване в съдебно
заседание, възнаграждението е в размер от 50лв. до 150лв. Поддържа се, че делото не се
2
отличава с фактическа и правна сложност и юрисконсултското възнаграждение следва да се
определи в минимален размер. С оглед на това се претендира отмяна на обжалваното
определение и постановяване на ново, с което да се допусне изменение на Решение
№2447/28.06.2024г. по гр.д.№14684/2023г., в частта за разноските, като на ответника не се
присъжда юрисконсултско възнаграждение, или в евентуалност да се присъди такова в
минимален размер по реда на чл.25а, ал.3 от НЗПП.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответника по частната жалба, е депозиран писмен
отговор, с който се изразява становище за нейната неоснователност и за законосъобразност
на обжалваното определение. Излага се, че ответното дружество се е представлявало от
юрисконсулт и неговото възнаграждение е следвало да се определи по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП, като същото се дължи без да е
необходимо да се представят доказателства за неговото заплащане. Сочи се, че при частично
отхвърляне на исковата претенция, в полза на юридическо лице се присъжда
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, определено по реда на
чл.37 от ЗПП в размер от 100лв. до 360лв., като водещи критерии са вида и количеството
извършена дейност, а не материалния интерес по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че
съдът правилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в рамките на размера,
предвиден в чл.25, ал.1 от НЗПП. Въз основа на това се моли за оставяне без уважение на
частната жалба, съответно за потвърждаване на атакуваното определение.
Постъпилите въззивна и частна жалба са редовни и отговарят на формалните
изискванията по чл.260 от ГПК, респ. по чл.275, ал.2 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежна страна, срещу актове, подлежащи на обжалване и съдържат необходимите
нормативно установени реквизити. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на
жалбите е внесена. Страните не са заявили доказателствени искания.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Г. А. Ц., против Решение
№2447/28.06.2024г., постановено по гр.д.№14684/2023г. по описа на Районен съд Варна, с
което е осъдено ЗК “Лев Инс“ АД, да заплати на ищцата сумата от 1496.19лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета на МПС №0003-5000-22-001869,
настъпила на 24.11.2022г. по време на действието на застраховка “Гражданска отговорност“,
сключена между ответника и трето лице, причинило застрахователното събитие с л.а.“М.
П.“, с рег.№******, изразяваща се в увреждане на облицовка задна броня, заден капак,
преден капак, облицовка предна броня, стъкло десен фар, решетка радиатор комплект,
предна емблема „А.“, рамка радиатор, ляв калник, десен калник, задна маска, основа предна
броня, кондензатор и воден радиатор на собствения на ищцата л.а.“А.А*“, с рег.№******,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-13.11.2023г. до
3
окончателното изплащане на сумата.
ПРИЕМА за разглеждане частната жалба на Г. А. Ц., против Определение
№9696/28.08.2025г., постановено по гр.д.№ 14684/2023г. по описа на Районен съд Варна, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение в частта за
разноските на постановеното по същото дело Решение №2447/28.06.2024г., като на
ответното дружество не се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2479/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 20.02.2025г. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение. До жалбоподателката да се изпратят и преписи от
отговорите на жалбите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4