Р Е
Ш Е Н
И Е
260364/8.10.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четвърти
октомври 2021 година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2744/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от И.П.Ц., ЕГН : **********,
с адрес ***; С.И.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; М.А.А., ЕГН : **********, с
адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, Н.И.А., ЕГН : **********, с
адрес ***; С.А.А., ЕГН : **********, с адрес *** и В.Й.П., ЕГН : **********, с
адрес ***, срещу „Сий сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците твърдят, че били собственици, при
равни квоти на реална част с площ от 1100 кв.м., от недвижим имот в гр. Варна,
местност „Т.“, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2566.159, с обща площ от
21702 кв.м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори
10135.2566.161, 10135.2566.161,
10135.2566.208J, 10135.2566.6517, 10135.2566.1, 10135.2566.6516,
10135.2566.158, 10135.2566.64, 10135.2566.48, 10135.2566.63, и при граници на
реалната част: ПИ 10135.2566.158, буната към морето и останалата част от ПИ
10135.2566.159. Ответникът, претендирал да е собственик на посочения ПИ 10135.2566.159.
Собствеността придобили по давност, чрез непрекъснато владение, през периода от
1998г. до предявяване на иска/30.03.2018г./.
Искат да се признае за установено, че са
собственици, при равно квоти на описаната реална част от 1100 кв.м., от
ответния ПИ 10135.2566.159.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди, че е придобил имота по договор за покупко-продажба, а
ищците, не са демонстрирали общо намерение за съвместно своене на реалната
част, а всеки е изградил незаконна постройка и ползвал част от имота около нея.
Отделно, от посоченото в исковата молба начало на владение, давност, не била
текла, тъй като имота бил част от ДГФ. Не било възможно, да бъде придобита по
давност, нито описаната от ищците реална част, нито реалните части ползвани от
всеки от тях, предвид разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ.
С
определение от 22.06.2018г. на ВРС, на основание чл. 213 от ГПК, са съединени
за съвместно разглеждане делата, по предявени, пред посочения съд искове, с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, от ответника, по
настоящото дело, срещу всеки от ищците, както следва :
Срещу
В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***, с искане, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на
реална част с площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м. от имот с идентификатор
10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и
един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер по предходен план
26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“, така както е описан
на геодезическата скица, приложена към исковата молба – повдигната в син щрих,
с който е посочена реалната част от имота, обозначена върху скицата с номер 13,
въз основа на релевираното придобивно основание от ищцовата страна – правна
сделка – покупко-продажба обективирана в НА № 183, том II, дело № 229/2009 г,
на Нотариус П.М., № 478 на НК, вписан с вх. рег. № 15340/05.08.2009 г. на
СП-Варна, като се осъди ответника да предаде владението върху процесната реална
част от 37 кв.метра от ПИ с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна на
ищцовото дружество на основание чл. 108 от ЗС и за осъждане ответника, да
заплати на ищцовото дружество сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за ползването на имота за периода от 14.02.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба/14.02.2018г./.
Срещу
М.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на
реална част с площ от 79,6 /седемдесет и девет цяло и шест десети/ кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ от 21,704
декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер
по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“,
така както е описан на геодезическата скица, приложена към исковата молба – повдигната
в син щрих, с който е посочена реалната част от имота, обозначена върху скицата
с номера 35 и 35.1, въз основа на релевираното придобивно основание от ищцовата
страна – правна сделка – покупко-продажба обективирана в НА № 183, том II, дело
№ 229/2009 г, на Нотариус П.М., № 478 на НК, вписан с вх. рег. №
15340/05.08.2009 г. на СП-Варна, като се осъди ответника да предаде владението
върху процесната реална част от 79,6 кв.метра от ПИ с идентификатор
10135.2566.159 по КК на гр. Варна на ищцовото дружество на основание чл. 108 от
ЗС и за осъждане ответника, да заплати на ищцовото дружество сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за периода от
14.02.2013 г. до датата на подаване на исковата молба/14.02.2018г./.
Срещу С.А.А., ЕГН : **********, с адрес:
***, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищцовото дружество е собственик на реална част с площ от 17 /седемнадесет /
кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ
от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни
метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна,
местност „Т.“, така както е описан на геодезическата скица, приложена към
исковата молба – повдигната в син щрих, с който е посочена реалната част от
имота, обозначена върху скицата с номер 16, въз основа на релевираното
придобивно основание от ищцовата страна – правна сделка – покупко-продажба
обективирана в НА № 183, том II, дело № 229/2009 г, на Нотариус П.М., № 478 на
НК, вписан с вх. рег. № 15340/05.08.2009 г. на СП-Варна, като се осъди ответникът,
да предаде владението върху процесната реална част от 17 кв.метра от ПИ с
идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна на ищцовото дружество на
основание чл. 108 от ЗС и за осъждане ответника, да заплати на ищцовото
дружество сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за ползването на
имота за периода от 14.02.2013 г. до датата на подаване на исковата молба/14.02.2018г./.
Срещу Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***,
с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцовото
дружество е собственик на реална част с площ от 46,2 /четиридесет и шест цяло и
две десети/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна,
целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири
квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр.
Варна, местност „Т.“, така както е описан на геодезическата скица, приложена
към исковата молба – повдигната в син щрих, с който е посочена реалната част от
имота, обозначена върху скицата с номера 19, 20 и 21, въз основа на
релевираното придобивно основание от ищцовата страна – правна сделка –
покупко-продажба обективирана в НА № 183, том II, дело № 229/2009 г, на
Нотариус П.М., № 478 на НК, вписан с вх. рег. № 15340/05.08.2009 г. на
СП-Варна, като се осъди ответникът, да предаде владението върху процесната
реална част от 46,2 кв.метра от ПИ с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна на ищцовото дружество на основание чл. 108 от ЗС и за осъждане ответника,
да заплати на ищцовото дружество сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за ползването на имота за периода от 26.02.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба/26.02.2018г./.
Срещу С.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***,
с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцовото
дружество е собственик на реална част с площ от 33 /тридесет и три/ кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ от 21,704
декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер
по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“,
така както е описан на геодезическата скица, приложена към исковата молба –
повдигната в син щрих, с който е посочена реалната част от имота, въз основа на
релевираното придобивно основание от ищцовата страна – правна сделка –
покупко-продажба обективирана в НА № 183, том II, дело № 229/2009 г, на
Нотариус П.М., № 478 на НК, вписан с вх. рег. № 15340/05.08.2009 г. на
СП-Варна, като се осъди ответника, да предаде владението върху процесната
реална част от 33 кв.метра от ПИ с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна на ищцовото дружество на основание чл. 108 от ЗС и за осъждане ответника
да заплати на ищцовото дружество сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за ползването на имота за периода от 14.02.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба/14.02.2018г./.
Срещу И.П.Ц., ЕГН : **********, с адрес:
***, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищцовото дружество е собственик на реална част с площ от 33 /тридесет и три/
кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ
от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни
метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна,
местност „Т.“, така както е описан на геодезическата скица, приложена към
исковата молба – повдигната в син щрих, с който е посочена реалната част от
имота, обозначена върху скицата с номера 15 и 15.1, въз основа на релевираното
придобивно основание от ищцовата страна – правна сделка – покупко-продажба
обективирана в НА № 183, том II, дело № 229/2009 г, на Нотариус П.М., № 478 на
НК, вписан с вх. рег. № 15340/05.08.2009 г. на СП-Варна, като се осъди
ответника да предаде владението върху процесната реална част от 33 кв.метра от
ПИ с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна на ищцовото дружество на
основание чл. 108 от ЗС и за осъждане тветника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за
периода от 14.02.2013г., до датата на подаване на исковата молба/14.02.2018г./.
Срещу П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***,
с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцовото
дружество е собственик на реална част с площ от 36 /тридесет и шест/ кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ от 21,704
декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер
по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“,
така както е описан на геодезическата скица, приложена към исковата молба –
повдигната в син щрих, с който е посочена реалната част от имота, обозначена
върху скицата с номер 22, въз основа на релевираното придобивно основание от
ищцовата страна – правна сделка – покупко-продажба обективирана в НА № 183, том
II, дело № 229/2009 г, на Нотариус П.М., № 478 на НК, вписан с вх. рег. №
15340/05.08.2009 г. на СП-Варна, като се осъди ответника да предаде владението
върху процесната реална част от 36 кв.метра от ПИ с идентификатор
10135.2566.159 по КК на гр. Варна на ищцовото дружество на основание чл. 108 от
ЗС и за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за периода от
14.02.2013 г. до датата на подаване на исковата молба/14.02.2018г./.
В сроковете за отговор, ответниците по
исковете, редовно уведомени са подали отговори. Считат исковете допустими и
неоснователни. Оспорват, че ищеца е собственик на ПИ № 10135.2566.159 по КК на
гр. Варна, тъй като го придобил от несобственик, а и придобивното основание
страдало от пороци, били собственици при равни квоти на реалната част
претендирана по установителния им иск и на това основание ползвали обекти в
нея. Оспорват, че владеят описаните в исковите молби реални части.
В хода на производството са починали
ищците Н.И.А., ЕГН : ********** и В.Й.П., ЕГН : **********, като в съответствие
с разпоредбата на чл. 227 от ГПК, производството е продължило с
правоприемниците им – на Н.А. – Л.А.А., ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********;
И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А., ЕГН : ********** и на В.П. – Д.К.П., ЕГН : **********;
Е.В.Й., ЕГН : **********; К.В.Й., ЕГН : **********.
В открито съдебно заседание, страните
редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковите молби и
отговорите, като ищците детайлизират възраженията си за нищожност на договор за
замяна от 26.01.2009г. – противоречие на закона, поради вписването му без скици
от действащата кадастрална карта, поради сключването му, преди изтичането на
срок по ЗГ(отм.), за влизане в
сила на административен акт и накърняване на добрите нрави, с оглед личността
на една от страните и служебното ѝ качество.
Така предявените искове са допустими,
разгледан по същество са неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :
Няма спор между страните, че твърдяната
за собствена на ищците реална част се намира в ПИ с идентификатор 10135.2566.159
по КК на гр. Варна, както и че всеки от ответниците ползва различна по площ
реална част и постройка, в същия имот.
Споменатия бил придобит по договор за
покупко-продажба от ответника, обективиран в НА № 183/05.08.2009 г., том II,
рег. № 2859, дело № 229/2009г. на нотариус, с рег. № 478, с район на действие
този на ВРС, вх. рег. № 15340/05.08.2009 год., акт № 131, том ХLІІІ, дело №
9324/2009 год., по описа на СлВп-Варна. От своя страна, праводателите му Я. И.
Х. и В.а А. Х., придобили собствеността на имот № 026013, представляващ
държавен горски фонд с площ от 21,704 дка, част от отдел 155, подотдели „л1“,
„м1“, „20“. Договора бил сключен на 26.01.2009г., преди влизане в сила на
заповед № 72/19.01.2009г., на председател на ДАГ. Между двете сделки, със
Заповед КД-14-03-24/27.02.2009г. на началник СГКК – Варна, било одобрено
изменение на КК на гр. Варна, с което бил нанесен в картата ПИ с идентификатор 10135.2566.159,
с площ от 21704 кв.м., начин на трайно ползване „залесена територия“. Преди
замяната, през 2008г., за споменатия горски фонд, били съставени, утвърдени и
вписани три акта за държавна собственост – АЧДС № 7259, съставен на
09.10.2008г. на осн. чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗГ(отм.), вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г., с
който е актуван като държавен имот – терен, подотдел 155 „л1“ – държавен горски
фонд с площ от 1000 кв. м., находящ се в гр. Варна, местност „Т.“, ДГФ подотдел
155 „л1“; АЧДС № 7260, съставен на 09.12.2008г. на осн. чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от
ЗГ, вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г., с който е актуван като
държавен имот – терен подотдел 155 „м1“ – държавен горски фонд с площ от 14 000
кв. м., находящ се в гр. Варна, местност „Т.“, ДГФ подотдел 155 „м1“; АЧДС №
7267, съставен на 09.12.2008г. на осн. чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗГ, вписан в
книгите по вписванията на 18.12.2008г., с който е актуван като държавен имот –
терен подотдел 155 „20“ – държавен горски фонд с площ от 38000 кв. м., находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, ДГФ подотдел 155 „20“. Частите от преписки по
актовете, намиращи се по делото/л.85-109/ съдържат удостоверение от ОСЗ –
Варна, че за ПИ № 026013 представляващ държавен горски фонд, няма постъпили
реституционни претенции. И трите акта са утвърдени от зам. Областен управител Б.Д..
Заповедта с която са му предоставени тези правомощия е отменена с последваща от
19.03.2009г./л.81-82/.
Според заключенията на вещото лице по
СТЕ няма действащ ПУП за цялата територия на ПИ 10135.2566.159, като отделни
негови части попадат в ПУП, одобрен с решение на Общински съвет от 2002г., а
друга негова част попада в кадастрален план от 1937г., одобрен със заповеди №
1680 и 1681 и Царски указ, за курортно предградие „Лозята“. За цялата му
територия, не е процедиран подробен устройствен план. Едва с извършена
актуализация на ЛУП на ДГС Варна от 2008г. имот с идентификатор 10135.2566.159
по КК на гр. Варна попада в горски подотдели 155-м1 и частично в 155-20, като индивидуален
административен акт, за утвърждаването му, не е издаван. До тогава имота е
фигурирал в КК с трайно предназаначение на територията „урбанизирана“ и начин
на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Претендираната за собствена на
ищците по установителния иск реална част от имот 10135.2566.159, с площ от 1064
кв.м./приложение 1 към заключение по СТЕ – стр. 306/ отговаря на изискванията
за лице и площ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и §3, ал. 1 от Закон за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, а
прендираните от ищеца по ревандикационните искове реални части, не. Имот с
идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, не представлява обект по чл. 6
от ЗУЧК, около 3 декара от северната му част попадат в зона „Б“ със специфични
характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и
акваториални ресурси по смисъла на чл. 9, т. 2 от ЗУЧК и 21 декара от южната му
част попадат в зона „А“ с режимна особена териториално устройствена защита по
чл. 9, т. 1 от ЗУЧК.
Разпитаните свидетели установяват, че от
2000г., ищците имат постройки в спорния имот, които ползват преимуществено
сезонно и само някои от тях целогодишно; постройката и прилежащия и терен на
всеки от тях е относително обособена, от тези на останалите, а пространството,
в което се намирали обектите им, не било оградено; полагат съвместни грижи за
благоустрояване на терена, като в различни периоди от време изграждали огради,
премахвали и засаждали растителност, изградили трасета за ВиК и елекроенергия,
като повечето сгради/обекти били електрифицирани, със собствен измервателен
уред; извършвали множество подобрения със съвместни усилия, но всеки
самостоятелно ползвал обособената си част/л.129-133; 244-247/.
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
По установителния иск – за осъществяване
на фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два
елемента – владение и срок. В случая те, не са налице. Анализа на
доказателствата, не сочи, че намерението за своене на реалната част е
възникнало у ищците още при настаняването им в имота. Даже при абстрахиране на
липсващите доказателства за времето, от което всеки от тях пребивава в него, извършването
на множество подобрения, преимущественото живеене в него/само за двама от
ищците, според св. показания/, обработката му и заплащането на ел.енергия и
вода са достатъчно явна демонстрация на намерение за своене, както към собственика,
така и към всички трети лица, но за отделните обекти на всеки ищец, а не за
твърдяно общо такова. Даже и да е възможно подобно общо намерение за своене на
вещ от няколко лица, то липсват доказателства за упражняване на фактическа
власт върху цялата претендирана реална част, от ищците общо, или чрез някой/и
от тях. Показанията, включително и на водените от тях свидетели са
безпротиворечиви в тази насока – „…известно ми е рибарско селище в м. „Т.“…познавам
лично лицата И.Ц., С.Д., М.А., П.К. и др. … всички те имат имоти там“ –
св. С. Д.; „…Всеки си има негово бунгало. Всеки е поотделно. Те даже не
са близо един до друг. Те са на различни места в рибарското селище. Няма обща
ограда, която да огражда бунгалата на ищците. Никога не е имало…“ – св. В. М.. Отнесени
към субективния елемент на владението, тези показания сочат висока вероятност общото
намерение, за своене на процесната реална част, да е възникнало непосредствено
преди позоваването на изтеклия, в полза на ищците, срок. По отношение на него,
както се посочи, не е изтекъл. Единствения възможен период, от заявения в
исковата молба, през който е било възможно да е текла придобивна давност е от 1998г./според
твърденията в ИМ/ до 01.06.2006г., с оглед разпоредбите на чл. 86 и §1 от
ЗДЗС-ДВ, бр. 46/1996г., с който давността за имоти частна или общинска и
държавна собственост спира да тече до 31.12.2022г.. Именно поради тези
разпоредби и липсата на каквито и да е доказателства за собственост на
поземления имот в който се намира процесната реална част на други физически или
юридически лица, няма съществено значение, дали той е горска или урбанизирана
територия, тъй като в първия случай, би бил частна държавна собственост, за което
има данни по делото, а във втория частна общинска.
Изложеното сочи неоснователност на
предявения иск и налага отхвърлянето му.
По ревандикационните искове - Съгласно
трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки,
за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от страна на ищеца,
че е собственик на процесната вещ, че тя се владее именно от ответника, и че
последният я владее без основание, като първата и вторите две са комулативно
дадени. В настоящото производство, от посочените се доказа само собствеността
на ответника на процесните, по всеки иск реални части, поради това, че са част
от собствения му поземлен имот с идентификатор 10135.2566.159, по КК на гр.
Варна. Не са посочени, съотвено, не се събраха доказателства, че процесната
реална част от ищцовия имот, по всеки иск се намира във владение на съответния
ответник по него. Съществуват такива за местоположението на всяка част,
ненейната площ, размер на пазарния наем за ползването ѝ, но дори, не е
провеждано доказване, че всеки ответник владее, държи или даже ползва конкретната
реалната част, с номерацията и описанието упоменато в исковата молба срещу него,
при условие, че факта е оспорен с всеки от отговорите по чл. 131 от ГПК,
съответно няма възможност за приложение на презумпцията от чл. 69 ЗС. В тази
връзка може да се отбележи, че посочения изход, по разгледания установителен
иск, не е аргумент за основателност на ревандикационните, в аспекта на третата
посочена предпоставка, поради това, че твърденията на ищците по установителния
иск, за владение на реална част, в която се намирали техни обекти, не означава
доказване, че всеки от тях владее конкретния обект, посочен в исковата молба,
срещу него, по ревандикационния.
Така, предявените ревандикационни искове
се явяват неоснователни, в осъдителната им част и следва да бъдат отхвърлени
като такива, което, не е пречка да бъдат уважени, в установителната им част.
Както се посочи, ищецът, по тях се легитимира като собственик на ПИ, с
идентификатор № 10135.2566.159, по КК на гр. Варна, въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 183/05.08.2009 г., том II, рег. № 2859,
дело № 229/2009г. на нотариус, с рег. № 478, с район на действие този на ВРС, с
вх. рег. № 15340/05.08.2009 год., акт № 131, том ХLІІІ, дело № 9324/2009 год.,
по описа на СлВп – Варна. Към договора, не са заявени възражения за
недействителност, но има такова, за липса на вещно-прехвърлително действие,
поради нищожност на придобивното основание, на праводателите им.
Всички ответни възражения за нищожност
на договор за замяна от 26.01.2009г., сключен между ДАГ и ищцовите праводатели,
са неоснователни на заявените основания, по следните съображения :
Сделката, не е нищожна поради
противоречие със закона, заради сключването ѝ, преди влизане в сила на
заповедта, по чл. 15б, ал. 12 от ЗГ(отм.), в редакцията му от ДВ, бр. 6/23.01.2009г.. Заповед
№ 72/19.01.2009г., на председателя на ДАГ, с която е наредено да се извърши
замяната е индивидуален административен акт, който е връчен на ищцовите праводатели.
Разпоредбите уреждащи процедурата по замяна, не предвиждат връчването му на
други лица, освен тези по ал. 3 на чл. 15б от ЗГ(отм.), съответно такива нямат право на оспорване, по
смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Сключването на договора, преди изтичане срока
за обжалване на заповедта, който би следвало да бъде общия 14 дневен, може да
се приеме като искане на заинтересованите за предварително изпълнение на
административния акт, по смисъла на чл. 90, ал. 2, т. 1 от АПК. Даже и да не се
възприеме тази конструкция, то конкретния административен акт, не е елемент от
фактическия състав на сделката и негови пороци, особено несъществено нарушение
на административно производствените правила, не са в състояние да се отразят на
нейната действителност. Аналогично е положението с порока, при вписване на
договора, заявен като следващо ответно възражение. Фактическия състав на
прехвърлителните сделки се състои от два елемента – съгласие/воля и форма.
Вписването, не е негов елемент и дори да е недействително, по смисъла на чл. 85
от ЗКИР, каквото процесното, не е, заради твърдяното нарушение на чл. 77, ал.
2, т. 1 от с.з., да е недопустимо, или да е вписано несъществуващо
обстоятелство, то може да се заличи, ако по исков ред се установи някое от
посочените обстоятелствата, но не може да се отрази на сделката. Вписването на
прехвърлителните сделки, не и някаква особена тяхна форма, поради което даже и
при установяване на негов порок и заличаването му, това ще се отрази само на
приложението на чл. 113 от ЗС, но не и на действителността на сделката. Сходно,
но с различно проявление е твърдяната нищожност на АДС, съставени преди
договора за замяна, с които е актуван процесния имот, като държавен горски
фонд. Както се посочи основния аргумент за техен порок, поради утвърждаването
им от зам. Областен управител, без такива правомощия, е несъстоятелен, с оглед
отмяната на заповедта, с която са му предоставени, след съставянето им. Във
връзка с предмета на сделката и посочените актове, следва да се отбележи, че доказателствената
им сила според чл. 179 ГПК, не е разколебана по съответния ред в настоящия
процес и въпреки липсата на конститутивно действие, с оглед споменатата норма
няма причина, да не се приеме, че описаната в тях територия е държавен горски
фонд, особено с оглед посочената вече липса на актове за собственост на други
лица.
От доказателствата по делото, не следва
и извод в насока недействителност на сделката поради накърняване на добрите
нрави. Този порок се схваща най-често като нарушение на неписан правен принцип,
а при възмездните сделки, по конкретно на този за еквивалентност на
престациите. Практиката въвежда изискването те да са такива, или една от тях,
че по същество да липсва престация. Случая не е такъв. Страните са договорили
конкретна стойност на заменяните имоти, като тази на държавните е 1901432 лева,
тази на ищцовите праводатели 2043119 лева, която макар и по-висока, не може да
се определи, нито като липсваща престация, нито като злоупотреба с право. Иначе
казано определянето цената на сделката е променлива ограничена от принципа за
свобода на договаряне и еквивалентност на престациите, но при оценка твърдяното
им нарушаване, водещ е първия, не само заради преобладаващия субективен елемент
във втория. Определянето на конкретна цена по сделка може да зависи както от
особености на предмета, особености на страните, така и от особени отношения
между тях, като последното следва да е изключено за сделки между държавата и
граждани. Именно те могат да са мотив за определяне цената на една вещ, за
конкретен контрагент, по-ниска или в случая по-висока от насрещната, в същия
момент, което не е противно на добрите нрави. Следва да се отбележи, че
твърдените особени качества на единия от праводателите на ищеца, не са доказани
в производството, но дори и да бяха при определената цена на заменените
територии, трудно би се обосновал твърдения порок. Отделно от това качества на
личността, нямат отношение към действителността на сделките в гражданското
право, освен в случая на чл. 185 ЗЗД, но както се посочи няма доказателства ищцовия
праводател да е бил от посочените в него лица, което би обосновало друг, а не
коментирания порок на договора за замяна.
Така посоченото налага уважаване на
ревандикационните искове, в установителната им част, поради доказване
собствеността на ищеца върху ПИ № 10135.2566.159 по КК на гр. Варна и липсата
на спор и установяване по делото, че посочените в исковите молби реални части
се намират в него.
По исковете с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД – Безспорно в практиката е, че несобственик, който ползва без
правно основание чужд имот, с което препятства ползването му от собственика, се
обогатява за сметка на последния. Това обогатяване се определя в размер на
пазарния наем за имота. В случая не се установи, всеки от ответниците, кой точно
от обектите, в ищцовия имот ползва, нито, дали го е ползвал, през исковия
период. Независимо от яснотата на пазарния наем за твърдените като ползвани
обекти, установен от СОЕ, при недоказване на посочените факти, исковете следва да
се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните
следва да си заплатят разноски /от претендираните по представени списъци/
съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете, както следва : „Сий сайд“
ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – *** на И.П.Ц., ЕГН : **********, с адрес: ***,
сумата от 814,99 лева – 514,33 лева /1/3 от извършените 1630 лева/, по отхвърления
облигационен иск и 271,66 лева /половината от 1/3 от извършените 1630 лева/, по
отхвърлената осъдителна част на ревандикационния иск срещу него; „Сий сайд“
ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – *** на С.И.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; М.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, Л.А.А.,
ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А.,
ЕГН : ********** – правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***; С.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес *** и Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********;
К.В.Й., ЕГН : ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***,
сумата от 1952,49 лева – 1301,66 лева /1/3 от извършените 3905 лева/, по
отхвърления облигационен иск и 650,83 лева /половината от 1/3, от извършените 1952,49
лева/, по отхвърлената осъдителни части на ревандикацнионите искове срещу тях; И.П.Ц.,
ЕГН : **********, с адрес ***; С.И.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; М.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, Л.А.А.,
ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А.,
ЕГН : ********** – правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***; С.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес *** и Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********;
К.В.Й., ЕГН : ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***
на „Сий сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, сумата от 529 лева – 353,33
лева /1/3 от претендираните 1060 лева/, по отхвърления установителен иск и
176,66 лева /половината от 1/3, от претендираните 1060 лева/, по уважените
установителни части на ревандикационните искове.
На основание чл. 77 от ГПК, ищецът, по
част от исковете, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 510 лева държавна такса, за която
са останали задължени – по 50 лева за ревандикационните искове и по 120 лева за
облигационните, поради липса на данни за внасяне на сумите по ГД № 2203; 2822 и
2200, по описа на ВРС за 2018г., присъединени към ГД № 4820/2018г. на ВРС, с
определение от 22.06.2018г..
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от И.П.Ц., ЕГН : **********, с адрес ***; С.И.Д., ЕГН : **********, с адрес ***;
М.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, Л.А.А.,
ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А.,
ЕГН : ********** – правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***; С.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес *** и Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********;
К.В.Й., ЕГН : ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***,
срещу „Сий сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици, при равни квоти на реална част от 1100 кв.м., от недвижим
имот в гр. Варна, местност „Т.“, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2566.159,
с обща площ от 21702 кв.м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори
10135.2566.161, 10135.2566.161,
10135.2566.208J, 10135.2566.6517, 10135.2566.1, 10135.2566.6516,
10135.2566.158, 10135.2566.64, 10135.2566.48, 10135.2566.63, и при граници на
реалната част: ПИ 10135.2566.158, буната към морето и останалата част от ПИ
10135.2566.159, очертана в червено, между точки от № 1, до № 40 на скица –
приложение 1 към заключение по СТЕ на стр. 306 от ГД № 2744/2019г., по описа на
ШРС, неразделна част от решението, като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********; К.В.Й., ЕГН
: ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***, че „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик на реална част, с площ
от 37 /тридесет и седем/ кв.м., от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на
гр. Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин
и четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номер 13, очертана, с червен цвят на
скица, на л. 218 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение7 към приета
СТЕ, неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********;
К.В.Й., ЕГН : ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, да се осъдят ответниците, да
предадат на ищеца владението, на реална част, с площ от 37 /тридесет и седем/
кв.м., от имот, с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целия, с
площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни
метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна,
местност „Т.“, обозначена, с номер 13, очертана, с червен цвят на скица, на л.
218 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение7 към приета СТЕ,
неразделна част от настоящото решение, като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на М.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, че „Сий сайд“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик на реална част, с площ от 79,6
/седемдесет и девет цяло и шест десети/ кв.м. от имот с идентификатор
10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и
един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер по предходен план
26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с
номера 35 и 35.1, очертана, с червен цвят на скица, на л. 213 от ГД №
2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 2 към приета СТЕ, неразделна част от
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу М.А.А., ЕГН : **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му да се осъди
ответницата да предаде на ищеца владението на реална част, с площ от 79,6
/седемдесет и девет цяло и шест десети/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159
по КК на гр. Варна, целия, с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и
седемстотин и четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ
10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номера 35 и 35.1, очертана,
с червен цвят на скица, на л. 213 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС –
Приложение 2 към приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като
неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на С.А.А., ЕГН : **********, с адрес: ***, че „Сий сайд“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик на реална част, с площ от 17
/седемнадесет / кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и
четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номер 16, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 216 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 5 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу С.А.А., ЕГН : **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, да се осъди
ответника, да предаде на ищеца владението, на реална част, с площ от 17
/седемнадесет / кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и
четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номер 16, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 216 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 5 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на Л.А.А., ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН
: **********; С.Н.А., ЕГН : ********** – правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********,
с адрес ***, че „Сий сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик
на реална част, с площ от 46,2 /четиридесет и шест цяло и две десети/ кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целия, с площ от 21,704
декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер
по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“,
обозначена, с номера 19, 20 и 21, очертана, с червен цвят на скица, на л. 215
от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 4 към приета СТЕ, неразделна
част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу Л.А.А., ЕГН : **********; А.Н.А.,
ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А., ЕГН : ********** –
правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, в частта му, да се осъди ответника, да предаде на ищеца
владението, на реална част, с площ от 46,2 /четиридесет и шест цяло и две
десети/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна, целият
с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири
квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр.
Варна, местност „Т.“, обозначена, с номера 19, 20 и 21, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 215 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 4 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на С.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, че „Сий сайд“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик на реална част, с площ от 33
/тридесет и три/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна, целия, с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и
четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена с номера 17, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 217 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 6 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу С.А.А., ЕГН : **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, да се осъди
ответника, да предаде на ищеца владението, на реална част, с площ от 33
/тридесет и три/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и
четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номер 17, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 217 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 6 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на И.П.Ц., ЕГН : **********, с адрес: ***, че „Сий сайд“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик на реална част, с площ от 33
/тридесет и три/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна,
целия, с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири
квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр.
Варна, местност „Т.“, обозначена, с номера 15 и 15.1, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 212 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 1 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу И.П.Ц., ЕГН : **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, да се осъди
ответника, да предаде на ищеца владението, на реална част, с площ от 33
/тридесет и три/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна, целия с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и
четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номера 15 и 15.1, очертана, с
червен цвят на скица, на л. 212 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС –
Приложение 1 към приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като
неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, че „Сий сайд“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес – ***, е собственик на реална част, с площ от 36
/тридесет и шест/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр. Варна,
целия, с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири
квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в гр.
Варна, местност „Т.“, обозначена, с номер 22, очертана, с червен цвят на скица,
на л. 214 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 3 към приета СТЕ,
неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу П.Е.К., ЕГН : **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, да се осъди
ответника, да предаде на ищеца владението, на реална част, с площ от 36
/тридесет и шест/ кв.м. от имот с идентификатор 10135.2566.159 по КК на гр.
Варна, целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и
четири квадратни метра/, номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ
се в гр. Варна, местност „Т.“, обозначена, с номер 22, очертана, с червен цвят
на скица, на л. 214 от ГД № 2744/2019г., по описа на ШРС – Приложение 3 към
приета СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, срещу И.П.Ц., ЕГН : **********, с
адрес ***; С.И.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; М.А.А., ЕГН : **********, с
адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, Л.А.А., ЕГН : **********; А.Н.А.,
ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А., ЕГН : ********** –
правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***; С.А.А., ЕГН : **********,
с адрес *** и Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********; К.В.Й., ЕГН :
********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците, да
заплатят на ищеца сумата от 3000 лева обезщетение за ползването на реални части
от собствения му имот, за периода 14.03.2013г. до предявяване на иска
/14.02.2018г./, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, да заплати на И.П.Ц., ЕГН : **********,
с адрес: ***, сумата от 814,99 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА
„Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, да заплати на С.И.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***; М.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с
адрес ***, Л.А.А., ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********;
С.Н.А., ЕГН : ********** – правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***;
С.А.А., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН :
**********; К.В.Й., ЕГН : ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********,
с адрес ***, сумата от 1952,49 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА
И.П.Ц.,
ЕГН : **********, с адрес ***; С.И.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; М.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***; П.Е.К., ЕГН : **********, с адрес ***, Л.А.А.,
ЕГН : **********; А.Н.А., ЕГН : **********; И.Н.А., ЕГН : **********; С.Н.А.,
ЕГН : ********** – правоприемници на Н.И.А., ЕГН : **********, с адрес ***; С.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес *** и Д.К.П., ЕГН : **********; Е.В.Й., ЕГН : **********;
К.В.Й., ЕГН : ********** – правоприемници на В.Й.П., ЕГН : **********, с адрес ***,
да заплатят на „Сий сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, сумата от
529,99 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА
„Сий
сайд“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес – ***, да заплати, по сметка на Районен
съд – Шумен сумата от 510 лева държавна такса, за която са останали задължени.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: