Решение по КНАХД №497/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Е. К. Н. от [населено място], против Решение № 91/19.09.2025г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 313/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 25-0307-000349/10.06.2025г. на Началник група в ОДМВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на Е. К. Н. за нарушение на чл.76 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева, като съдът е преквалифицирал нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложил на Е. К. Н. глоба в размер на 20,00 лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за порочността на издаденото НП и впоследствие на постановения съдебен акт, като отправя претенция за тяхната отмяна. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат П.. Поддържа касационната жалба, като в подкрепа на релевираните касационни основания за материална незаконосъобразност на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление представя допълнителни писмени доказателства. Въз основа на изложените в касационната жалба и в съдебно заседание аргументи настоява за отмяна на касираното решение и на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, началник група в ОД на МВР – Шумен, РУ – Нови пазар, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба и по аргументи за правилност на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила, като в полза на ОДМВР се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.

Настоящата съдебна инстанция като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Административно наказателното производство е образувано със съставен против Е. К. Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA № 111475/08.05.2025г. в който е отразено, че на 08.05.2025г., в 13,55ч. в [населено място] пазар по [улица], управлявал личния си автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № [рег. номер], с включени допълнителни светлини, които не са предвидени в ЗДвП, с което като използва други светлини, непредвидени от закона и издадени въз основа на него нормативни актове, виновно е нарушил чл.76 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното НП, с което на Е. К. Н. от [населено място], за нарушение на чл.76 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева.

Към материалите по делото били приобщени писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Въз основа на същите въззивният съд приел, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят управлявал личния си автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № [рег. номер], на който били монтирани допълнителни светлини, които използвал през деня. Самите светлини били закупени от него и лично той ги бил поставил на автомобила си. Съдът констатирал, че въз основа на показанията, дадени от актосъставителя А. А. и свидетеля Д. Д. не може да се установи с категоричност какъв е бил цветът, в който светели светлините. Проверяващите органи били категорични по отношение на факта, че водачът управлявал МПС без включени дневни или къси светли, които са на автомобила, а само с добавените от него. Според мотивите на съдебния акт, посоченото обстоятелство сочи извършено административно нарушение, но не на чл.76 от ЗДвП, а на чл.70, ал.3 от ЗДвП, който задължава през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Наред с това съдът посочил, че нарушението, което е вменено на жалбоподателя е на чл.76 от ЗДвП, която норма е бланкетна, доколкото не сочи какви конкретни „други“ светлини са предвидени в самия закон или в издадените въз основа на него нормативни актове. Позовавайки на разпоредби, уреждащи използването и видовете светлини на МПС, съдът обосновал извод за липса на забрана за поставянето на друг вид светлини, включително и използваните от жалбоподателя LED светлини, ако носят знак за типово одобрение на ЕО. Предвид липсата на доказателства за съответствие на използваните от жалбоподателя светлини, съдът приел, че не са спазени изискванията на Директива 76/58/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976г. и на закона за използването на дневни или къси светлини. При тези фактически и правни съображения въззивният съд приел, че описаното в АУАН и в НП нарушение е такова на чл.70, ал.3 от ЗДвП доколкото водачът не е използвал задължителните за през деня дневни или къси светлини, с които е бил оборудван автомобилът, респективно заместващи ги такива, но които да отговарят на изискванията на Директива 76/58/ЕИО.

В обобщение съдът счел, че е налице е соченото от жалбоподателя нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, относно неправилното посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, което представлява нарушение на материалния закон. Приетото нарушение не е счетено за основание за отмяна на НП, а за неговото изменение. Според съдебния състав поведението на водача разкривало белезите на друго административно нарушение, като упражнявайки правомощието си да измени процесното НП, съдът го изменил, съотнасяйки поведението на водача спрямо разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП, като на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДвП му определил глоба в размер на 20,00 лева.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение, като съображенията за това са следните:

На водача със съставения акт и НП е вменено извършване на нарушение по чл.76 от ЗДвП, съгласно която норма се забранява използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове. Основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в обстоятелствената част на НП е изчерпано единствено с констатации, че водачът използва включени допълнителни светлини, които не са предвидени в ЗДвП. По този начин контролните органи са въвели едно крайно бланкетно обвинение, от което не става ясно защо са приели, че ползваните от водача допълнителни светлини не са предвидени в нормативните източници – правилото на чл.76 изисква съдържанието му да се допълни с конкретни правни разпоредби от самия закон или от издадените на негова основа нормативни актове. Такива констатации отсъстват. Нещо повече – не става ясно в какъв цвят са светели допълнителните светлини на управляваното от касатора превозно средство и такива констатации не фигурират в акта и в НП. Разпитаните свидетели дори дават противоречиви показания за естеството на цвета им, доколкото според актосъставителя те светели в син цвят, а според свидетеля Д. Д. са светели или в жълто или в бяло. Свидетелите не са категорични и по отношение на подзаконовия нормативен ред, с който поставените светлини не са били съобразени. Вместо на изчерпателност и надлежна аргументация, конкретното обвинение, обективирано в акта, а впоследствие възпроизведено и в констативно-съобразителната част на НП се крепи на неяснота и предположения, базирани в случая на личните субективни възприятия на служителите на МВР. Тези обстоятелства са констатирани в мотивите на съдебното решение и правилно са преценени от въззивния съд като съществен порок по смисъла на чл.42, ал.1, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Издаденото НП засяга в съществена степен правото на лицето да разбере какво конкретно нарушение му се вменява, което съставлява достатъчно основание за неговата отмяна. Вместо да отмени конкретния правораздавателен акт, районният съд неправилно е преквалифицирал нарушението, като е допуснал съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, въвеждайки за първи път обвинение за неизползвани дневни или къси светлини, каквито констатации не фигурират в акта и в НП. Така постановеното решение се явява неправилно.

Касационният състав намира за неправилни изводите на районния съд, че възприетото от него противоправно поведение - нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, следва да бъде санкционирано по реда на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Деянието, което се подвежда под състава на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП е резултатно и изискуемият от закона съставомерен резултат трябва да бъде доказан, а именно да е създадена непосредствена опасност за движението при нарушаване правилата за използване светлините на пътно превозно средство. Такива данни за настъпил съставомерен резултат не фигурират в акта и в НП, а и не се твърдят в хода на протеклото въззивно производство.

По изложените съображения настоящият състав приема, че съдебното решение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, отменящо наказателното постановление.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400,00 лева, който размер съответства на реално осъществената процесуална защита от страна на ангажирания от него процесуален представител и е съобразена с фактическата правна и фактическа сложност на делото. В този смисъл възражението на ответната страна за прекомерност се явява неоснователно.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 91/19.09.2025г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 313/2025г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0307-000349/10.06.2025г. на Началник група в ОДМВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на Е. К. Н. от [населено място], за нарушение на чл.76 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати на Е. К. Н. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.