№ 2478
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110116488 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Ц.” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: * срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, *, с която е
предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от 2608.23 лева,
представляваща цена за „достъп средно/ниско напрежение“ и сумата от
10011.40 лева, представляваща цена за „пренос ниско напрежение“ за периода
от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ месопреработвателно
предприятие с адрес на с. М. с., общ. В. Т., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е
собственик на обект – месопреработвателно предприятие, находящ се на
адрес . М. с., общ. В. Т.. По отношение на посочения обект страните били в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги.
Обектът бил изграден от ищеца, като присъединителните съоръжения
/външно ел. захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ били
изградени изцяло от него като собственик и инвеститор. Външното ел.
захранване било проектирано и изградено изцяло от ищеца и представлявало
изградено въздушно електропроводно отклонение от ЕПО на ЕП
/електропровод/ 20 кV „П.“. Мястото на прикачване на електропроводното
1
отклонение за ТП било към електропроводното отклонение с. М. с. на ЕП
„П.“ 20 кV . Ищцовото дружество твърди, че е собственик на следните
електрически уредби и съоръжения: ТП /трафопост/ тип „Б“ – 1х400 кVA,
електропроводно отклонение кV и кабелно захранване НН – 1 кв. чрез схема
на захранване – собствена въздушна електропроводна линия 20 кV ищецът
бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното
дружество, като обективно липсвала енергия, която да се транспортира през
разпределителната мрежа на доставчика. Поради това обстоятелство не се
дължала цена за достъп. Още през 1999 и 2000г. правилно била определена
границата на собственост, но неправилно било определено мястото на
измерване. Средството за търговско измерване следвало да бъде монтирано на
мястото за прикачване на въздушното електропроводно отклонение за „ВТП“,
собственост на ищеца към електропроводното отклонение с М. с.“ за
Електропровод 20 кV „П.“. Вместо това същото неправилно било
разположено в ТП № * „Ц.“, собственост на ищеца. Твърди се, че
извършеното от ответника по посочения начин измерване на потребените
количества енергия е неправомерно и ищецът не е имал задължение да
заплаща начислените му от ответника цена за пренос ниско напрежение и
цена за достъп средно/ниско напрежение. Предвид изложеното ищецът
твърди, че не дължи на ответника заплатените от него суми по 7 броя
фактури, издадени в периода от 07.01.2019г. до 08.07.2019г. на обща стойност
12619.63 лева, начислени за мрежови услуги, доставени в периода от
01.12.2018г. до 30.06.2019г.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Ответникът счита иска за недопустим поради липса на правен
интерес, тъй като в случая имущественото разместване е било осъществено на
годно правно основание – закона и облигационната връзка между страните.
Не се оспорва, че между страните за процесния период, както и до настоящия
момент съществува облигационна връзка, възникнала по два договора –
договор за достъп до еклектроразпределителната мрежа на ответника от и
договор за пренос на електрическа енергия, и двата от 23.10.2013г. По силата
на тези договор ищцовото дружество било клиент на ответното. Не се спори и
че обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на ответника. Твърди се, че
процесните количества електроенергия, начислени в посочените от ищеца
2
фактури, са получени и консумирани в обекта на ищеца. Сочи се, че през
процесния период цената за достъп е една и съща за всички присъединени
клиенти на мрежата на ответника, независимо от напрежението (ниско или
средно). Твърди се, че обектът на ищеца се електрозахранва от подстанция
(ПС) „Д. л.“ през въздушен електропровод (ВЕЛ) „П.“ 20 кV (средно
напрежение) и трафопост (ТП) „ТП * Ц.“. Клон на ВЕЛ „П.“ преминавал в
близост до „ТП * Ц.“, за да захрани точките, чрез които достига ел. енергия до
клиентите в с. М. с.. Към ВЕЛ „П.“ в тази част и по-точно в точката на стълб
№ 10 от неговата линия било свързано друго електропроводно отклонение,
чрез което ел. енергията от ВЕЛ „П.“ достигала до ТП * Ц. и до обекта на
ищеца. Твърди се още, че подстанция „Д. л.“ е собственост на ответника,
както и ВЕЛ „П.“. С оглед на изложеното сочи, че обектът на ищеца е
присъединен и получава електрозахранване от електроразпределителната
мрежа на ответника. В този смисъл счита, че се дължи цена за предоставените
услуги. Оспорва се твърдението на ищеца за неправилно извършено мерене
на електрическата енергия, консумирана в обекта му, поради неправилно
определено място на монтиране на СТИ. Сочи се, че мястото на СТИ е
определено още със становището на НЕК от 1999г., а именно на трафопост
ТП * Ц.. Ответникът счита измерването за правомерно, доколкото СТИ е
разположено до или на границата на имота на клиента. Ответникът излага
подробни съображения защо счита, че в обекта на ищеца е била доставяна и
консумирана фактурираната ел. енергия с ниско напрежение. Оспорват се
твърденията на ищеца, че е собственик на процесния трафопост ТП * Ц.,
както и на електропроводно отклонение 20 кV. В условията на евентуално
ответникът моли, ако съдът приеме, че ищецът е ползвал само „пренос“ на ел.
енергия средно напрежение, да бъде запазено дължимото плащане за него,
като се присъди само сумата, представляваща разликата между заплатената
цена за „пренос“ на ел. енергия с ниско напрежение и цената за „пренос“ на
ел. енергия със средно напрежение, съгласно одобрените цени по решенията
на КЕВР за процесния период.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
3
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е потребител на
електроенергия за обект, представляващ месопреработвателно предприятие с
адрес на с. М. с., общ. В. Т..
Представено от ищеца е писмо от 30.06.1999 г. от „Е.“ – район В. Т. до
„Ц.“ ООД, видно от което е разрешено ел. захранване на обекта на ищеца „К.
п. и к. ц.“ в с. М. с., като дружеството е уведомено, че за целта следва за
негова сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов
трафопост 20/04 KV. В същото писмо се посочва, че въздушното захранване
на предвидения за изграждане ВТП следва да стане посредством въздушно
електропроводно отклонение от ел. проводното отклонение за с. М. с. на ел.
20 KV „П.“. Отразено е, че за граница на собствеността следва да се счита
мястото на прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП“ към
електропроводното отклонение с. М. с. на ел. 20 KV „П.“.
В представеното становище от 03.10.2000 г. относно условията за
присъединяване на обект към ел. мрежа, подписано от управителя на „Е. – Г.
О.“ ЕАД, е посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията за
присъединяване е потребителят „Ц.“ ООД гр. В. Т., а за граница на
собствеността да се счита мястото на прикачването на електропроводното
отклонение за „ВТП“ към електропроводното отклонение с. М. с. на ел. 20 KV
„П.“.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот № * г. на нотариус
Галя Стателова, с рег. № * в Регистъра на НК, се установява, че ищцовото
дружество е признато за собственик на поземлен имот с площ от * кв.м,
представляващ парцел * от масив * по парцеларния план на стопанския двор
на с. М. с., област В. Т., район „О.“, при граници: парцел *, масив *, парцел *,
масив *, ведно с изградените върху този имот: производствен обект,
представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от
* кв.м., както и трафопост със застроена площ от * кв. м.
Представени от ищеца са 6 броя фактури, издадени от ответното
дружество в периода от 07.01.2019г. до 08.07.2019г., с които на ищцовото
дружество са начислени суми за пренос и достъп на ел. енергия в периода от
01.12.2018г. до 30.06.2019г.
4
Не е спорно между страните, че сумите по процесните фактури са
изцяло заплатени от ищцовото дружество в полза на ответното.
От ответника е представена издадена на 13.08.2004 г. от Д. к. за е. и в. р.
лицензия за разпределение на електрическа енергия № * за дейността
„разпределяне на електрическа енергия“ на ответното дружество, с търговско
наименование „Е.. Б. М.“ АД /понастоящем „Е. С.“ АД/.
Представен от ответника са още два договора от * год., сключени между
„Е.-П. М.“ АД и „Ц.“ ООД (потребител), а именно за достъп до
електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия през
електроснабдителната мрежа относно стопански обект с аб. № *, кл. № *,
находящ се в с. М. с., обл. В. Т.. С договора за достъп до
електроразпределителната мрежа между страните е постигнато съгласие
относно понятието „достъп“ - правото за използване на преносната и/или
разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия при условия
определени в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната
и електроразпределителните мрежи. В договора за пренос е прието
консумираната активна електрическа енергия да се измерва със средства за
търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в
съответствие с действащото законодателство.
Представен по делото е констативен протокол № ********* от
23.07.2020г., съгласно който в процесния обект – колбасарски цех в с. М. с.“ е
поставен нов електромер с отразяване, че при съществуваща измервателна
група Н.Н. абонатът преминава на измервателна група в СрН с Т.Т.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е
обстоятелството, че преди 23.07.2020г. старият електромер, по който са
издавани фактурите, съгласно проектите за изграждане на обекта е бил
монтиран на страна ниско напрежение, а на 23.07.202г. по инициатива на „Е.
С.“ АД и без да са подавани молби от страна на ищеца електромерът е
преместен на страна средно напрежение на границата на собственост на
електрическите съоръжения.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че общият размер на фактурираната от ответника такса за „пренос
ниско напрежение“ на ел. енергия за процесния период от 01.12.2018г. до
5
30.06.2019г. е 10011.40 лева. Общият размер на такса „пренос“, ако се
приложи утвърдената от КЕВР цена на средно напрежение за процесния
период, въз основа на данните за отчетеното количество ел.енергия, което е
преминало през СТИ, би бил 3573,32 лева. Разликата между таксата за пренос
на средно и ниско напрежение е 6438,09 лева без ДДС.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обективно дадено, се установява следното: процесния обект се
захранва с ел.енергия на ниво ниско напрежение 0,4 кV, посредством кабелна
линия от * „Ц.“, като трафопостът е разположен в двора, непосредствено до
сградата – обект на потребление. Ел.захранването на трафопоста на страна
СрН се осъществява чрез кабелна линия ЕП 20 кV „П.“, положена подземно и
се захранва от ел.провод с. П. – с.М. с. 20 кV. Средното напрежение се
осъществява от Подстанция 110/20кV Д. л.. Достъпът до средно напрежение е
осъществен в * „Ц.“, тип „Б“ – 1х400 кVА в килия СрН, входящите клеми на
трафомашината 400 кV. Достъпът до НН е осъществен в * „Ц.“, килия НН,
електромерно табло. Електромерът, който вещото лице е видяло /има данни,
че е поставен нов на 23.07.2020г., който вещото лице не видяло на място/ е
монтиран на страна НН в електромерното табло. Услугата пренос и достъп на
НН не се осъществявам, тъй като мрежа НН е изградена изцяло в сградата на
„Ц.“ ООД, като процесният трафопост * се ползва единствено зануждите на
дружеството. Услугата пренос и достъп СрН е осъществена.
Трансформацията на СрН в НН се извършва от трафомашината в килията,
където е монтиран трансформаторът. Обектът е присъединен към
електропреносната мрежа на Електроразпределение Горна Оряховица, клон В.
Т. през 2000г. съгласно договор № 106 от 27.12.2000г. за продажба на
електроенергия.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е
процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже
заплащане в полза на ответника на претендираните суми, а на ответника да
6
докаже наличието на основание за получаване на сумите, в конкретния случай
наличието на основание за фактуриране на цената на пренос по
разпределителната мрежа на ниско напрежение и остойностяване
количеството потребена от ищеца ел.енергия по цени на ниско напрежение.
Безспорно между страните е, че същите са в облигационно
правоотношение по силата на договори за достъп и пренос на ел. енергия по
електроразпределителната мрежа, че ответното дружество е начислило суми
за услуги по достъп и пренос ниско напрежение в общ размер от 12169.63
лева /10011.40 лева за пренос и 2608.23 лева за достъп/, които са заплатени от
ищеца в полза на ответника.
Спорен между страните е въпросът за наличие на основание за
ответника да получи начислените такси за услугите „достъп средно/ниско
напрежение“ и „пренос ниско напрежение“.
Съгласно чл. 18б, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия
/ДВ бр.59 от 28.07.2009г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ДВ бр.64 от17.08.2010г., отм. с ДВ бр.66 от
26.07.2013г./ е въведено изрично задължение за потребителите на ел. енергия,
присъединени към ел. разпределителната мрежа, да заплащат на крайния
снабдител не само цената на ел. енергията, но също и цената за достъп до ел.
разпределителната мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа.
В този смисъл за потребителя е налице задължение за заплащане на такса за
достъп и пренос на ел. енергия.
В настоящия случай се установи, че на 30.06.1999г. на ответното
дружество е издадено разрешение за ел. захранване на процесния обект в
съответствие с действащите към този момент норми за присъединяване към
електроенергийната система, регламентирани в чл. 4 от Закона за
електростопанството на РБ от 1975г. Разрешението е издадено за срок от две
години, т. е. съобразено е и правилото на чл. 5, ал. 3 от ПП на същия закон.
Съобразно представените писмени доказателства и заключението по съдебно
– техническата експертиза процесният обект е с издадено разрешение за
ползване от 19.02.2003г., т. е. при действието на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност и издадената въз основа на същия Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, приета с ПМС № 76/9.05.2000г. (обн. ДВ
7
бр.34/2000г.). Производственият обект на ищцовото дружество е присъединен
към електроенергийната в съответствие с разпоредбата на чл.29 от посочената
Наредба, препращаща към хипотезата на чл.28, ал.1, т.3. Границата на
собствеността на съоръженията към сочения момент е определена правилно, а
именно мястото на присъединяване на ЕПО 20 KV, собственост на ищцовото
дружество към ЕПО със същото напрежение - собственост на ответното
дружество, осъществено при стълб № 10 - собственост на ЕРП-дружество.
СТИ е монтирано в ТП № *, за да бъде достъпно за потребителя и за да
отчита на ниво ниско напрежение.
Видно от приобщения по делото лиценз, ответното дружество е
лицензиран оператор от 2004г. и по силата на сключени договори при общи
условия за пренос на ел.енергия, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г.
на ДКЕВР, през мрежата на „Е.. Б. М.", между страните по спора са налице
облигационни отношения за пренос на ел.енергия от този момент. В
последващ момент, на * г., между страните са сключени договори за достъп и
за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на
„Е.-П. М."АД. В двата договора е уговорено между страните, че срокът им е
до 31.12.2013г. Предвидено е още автоматично продължаване за всяка
следваща календарна година, в случай, че никоя от страните не е поискала
писмено неговото прекратяване. По този начин, правоотношението между
страните е автоматично подновявано за всяка следваща година при същите
условия, вкл. и през процесния период.
В случая, приложение следва да намерят нормите на чл. 117 и чл. 118
ЗЕ ( ред. ДВ бр.54 от 2012г.). В същите е предвидено, че разпределителното
предприятие присъединява нови клиенти при условия, които са
конкретизирани в специална Наредба. Към този момент вече е признато право
на небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да придобиват
съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само техен обект, а
достъп до вече наличните мрежи се предоставя при условия на
равнопоставеност на ползвателите на съответната мрежа. Измерването на
доставената енергия следва да се осигури от оператора на мрежата,
пренасяща доставката според заявения избор на клиента, на мястото,
посочено в специалните правила, приети от регулатора (чл.120, ал.2, 3 и 4
вр.чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ).
8
Приложими към момента на сключване на договорите между страните
са нормите на действалата до 04.04.2014г. Наредба № 6/ 9.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена въз основа на
чл.116, ал.7 ЗЕ, отменена с приемането на Наредба № 6/2014г. (обн. ДВ
бр.31/04.04.2014г.). С § 3 ал. 1 от ПЗР от Наредба № 6/ 2004г. са уредени
заварените случаи към момента на влизането й в сила, като изрично е указано,
че „за потребители, които към момента на влизане в сила на Наредбата,
приета с ПМС № 76/09.05.2000г. (ДВ бр.40/2000г.), са присъединени към ел.
мрежа, за предоставена мощност и категория по осигуреност на Е.то, се
приемат размерът на работната мощност и категорията по осигуреност на
Е.то, указани в молбата за разрешение на мощност до съответния клон на
„Национална електрическа компания“ - ЕАД, или в договора за продажба на
ел.енергия. Тази норма е приложима в настоящата хипотеза, доколкото
присъединяване към електропреносната мрежа вече е било налице. Без заявка
за промяна на доставката на консумираната до този момент енергия ниско
напрежение, не е налице задължение за разпределителното предприятие да
съобразява нужда от монтиране на ново СТИ в понижаващата напрежението
уредба след точката на присъединяване.
Съобразно заключението по изготвената съдебно – техническа
експертиза, през процесния период СТИ е монтирано в имота на ищеца, в
трафопост, собственост на ищцовото дружество, като измерването е
осъществявано на ниво ниско напрежение. Посочено е, че потребяваната
ел.енерегия в предприятието е само ниско напрежение. Към момента на
присъединяването на обекта на ищеца към електропреносната мрежа, при
спазване на всички нормативни изисквания, границата на собственост на
ел.съоръжения при присъединяване на обекта към ел. мрежа е правилно
определена и правилно е определено мястото на измерване на ниво ниско
напрежение. Към датата на сключване на договорите от 2013г., границата на
собственост на ел. съоръженията при присъединяване, е непроменена.
Мястото на измерване също е правилно определено - чрез поставяне на СТИ,
което се монтира в ел. уредба на потребителя до или на границата на имота
му, съгл.ал.4 на чл.29 от Наредба № 6/2004г. (в ред. от 2008г.), в случаите по
ал.1 и ал.2, сред които попада настоящия.
9
При подаването на заявлението за достъп до електропреносната мрежа,
при първо сключване на договора, за конкретния клиент е посочено заварено
средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално
проектираното табло за отчитане на ниско напрежение, намиращ се в
трафопоста на ищеца. При така заявена доставка, мрежовият оператор
възприема преноса на продаваната енергия през стопанисваната от него
мрежа, предоставената за достъп на страните по договора за продажба,
именно до мястото, позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените
налични съоръжения. По делото не са налице данни за уговаряне на доставка
на средно напрежение до съоръженията, позволяващи трансформация на
енергия за сметка на потребителя, което е свързано и с проучване на
техническата възможност за отчет на входа, а не на изхода на
трансформаторното съоръжение и остойностяването на потреблението с
измервателен уред на средното напрежение. Към момента на договарянето -
*г. положението на обекта е заварено като присъединен такъв на ниво ниско
напрежение. За да бъде третиран потребителят като консуматор на средно
напрежение е било необходимо да се изпълнят процедурите по съгласуване и
проектиране на присъединяване на средно напрежение по изрично заявление
(чл.4-7 от Наредба №6/2004г.) и съответно изграждане на нужните нови
съоръжения. Данни за заявена от ищеца промяна в определяне мястото на
измерване, за релевирания период, не са налице – нещо повече, прието за
безспорно между страните е, че ищецът не е предприел действия по промяна в
мястото на измерване, а такива са предприети през 2020 г. /след процесния
период/ по инициатива на ответното дружество. При данни, че консумираната
в обекта на ищеца ел.енергия, необходима за функционирането на
месопреработвателното предприятие, е само с ниско напрежение,
неправилното остойностяване на предоставените мрежови услуги, не е в
състояние да обоснове ангажиране на отговорност на ответника. Ето защо,
заплащането на цената за достъп средно/ ниско и пренос ниско напрежение,
определени от КЕВР за процесния период, е дължимо от ищеца. В този
смисъл са и Решение от 29.10.2021г. по гр. дело № 1767/2021г. на Окръжен
съд – Варна, Решение от 26.11.2021г. по гр. дело № 1760/2021г. на Окръжен
съд – Варна, Решение от 07.01.2022г. по гр. дело № 809/2021г. на Окръжен
съд – Варна.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
10
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 450
лева за депозити за вещи лица и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: * срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, *, иск за заплащане на сумата от
12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от 2608.23 лева,
представляваща цена за „достъп средно/ниско напрежение“ и сумата от
10011.40 лева, представляваща цена за „пренос ниско напрежение“ за периода
от 01.12.2018г. до 30.06.2019г. за обект, представляващ месопреработвателно
предприятие с адрес на с. М. с., общ. В. Т., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ц.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * да
заплати на „Е. С.” АД, ЕИК *, * сумата от 750 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11