Определение по дело №847/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 1109
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20191700500847
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Перник, 13.12.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК Гражданска колегия, в закрито заседание на 13.12.2019 г., IІI-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 847 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. В. ***, процесуален представител на С.Т.Х., против решение № 830 от 06.06.2019 г. по гр.д. № 9219 по описа на Районен съд – П. за 2018 г., в частта, в която предявената искова претенция срещу Община П. за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлена до пълния й размер.

Срещу посоченото Решение в срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от Община П., чрез пълномощника адв. М., в частта на същото, с която претенциите на ищцата са уважени за присъдени неимуществени вреди.

В жалбата подадена от адв. В. се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която се обжалва е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че Районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства.

Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалвана част и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявеният иск. Не се представят нови доказателства и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В жалбата подадена от Община Перник се поддържа, че първоинстанционното решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства като счита, че не е доказано, че мястото на инцидента се стопанисва и поддържа от Общината, както е приел Районният съд. Въз събраните доказателства моли съда, да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Община П.е подала отговор на жалбата подадена от ищцата в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и моли въззивният съд да я остави без уважение.  

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител – адв. В. е подала отговор на жалбата подадена от Община П., като я оспорва и моли съда да не я уважава.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими (по съдържание са въззивни жалби, подадени против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивните жалби и отговорите по тях страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК (т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

С въззивните жалби и отговорите по тях страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбите и отговорите по тях по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2020 г. от 09.45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 2.