№ 43
гр. Шумен, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20233600100494 по описа за 2023 година
Производство по чл.5 от ЗЛС.
В исковата си молба до съда, ищецът С.А. –зам.окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура –Шумен твърди ,че ответницата А. Н. Н. страдала от деменция при болестта на
Alzheimer с късно начало, като през 2020г. дементните синдроми се задълбочили. Предвид
настъпилите дементни изменения А. Н. не разпознавала близките си, с нея трудно можело
да се установи словесен контакт. Тя изгубила уменията си да приготви храна и да се нахрани
сама, да поддържа личната си хигиена, не можела да прецени, какви медикаменти да приема
и кога. А. Н. не знаела с какви доходи разполага, а определената й пенсия поради заболяване
получавал нейния съпруг С. А. Н., който плащал сметките и купувал всичко, необходимо за
дома. От 2022г., във връзка със соматичните заболявания, които имала, А. Н. била на легло.
Поради тази причина, а и с оглед заболяването от деменция грижи за нея полагали изцяло
близките й. Отчитайки изложеното, както и наличните по образуваната преписка в ОП -
Шумен данни за здравословното състояние на А. Н. Н., ищецът счита, че са налице
предпоставките на чл.336 ал.1 от ГПК във вр. чл.5 от ЗЛС за поставянето й под пълно
запрещение, т. к. същата страдала от душевна болест и не била в състояние да се грижи за
своите работи и да защитава интересите си.
Предвид изложеното, ищецът моли съдът да постановите решение, с което да
поставите под пълно запрещение ответницата А. Н. Н..
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.
Ответницата А. Н. Н. в законовият срок не е депозирала отговор на исковата
молба. Изслушана в съдебно заседание по реда на чл.337 ал.1 от ГПК не взема ясно
1
становище по иска, не отговаря на въпросите на съда и е във видимо неадекватно
състояние и с нея не може да се осъществи никакъв контакт.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна: От представената по делото медицинска документация се
установява ,че ответницата страда от „Деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало“
и съгласно експертно решение №0616/25.03.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ-Шумен е с 100%
трайно намалена работоспособност с чужда помощ.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели на ищцовата страна С. А.
Н. , съпруг на ответницата и С. Зжемилова А. ,снаха на ответницата се установи ,че
ответницата от година и три месеца била лежащо болна и обездвижена . Тя не можела да
пие сама вода и да се храни и разчитала за това изцяло на близките си . Не можела да
поддържа личната си хигиена. Не разпознавала близките си хора , всичко правела с чужда
помощ и близките й я обгрижвали изцяло за всички нейни нужди . Лекарите заявили ,че тя
няма да се оправи. Ответницата си говорела сама и не можела да се подписва. Не можела да
контролила физиологичните си нужди.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът с исковата си молба е предявил иск с правно основание чл.5 ал.1 от ЗЛС
ответницата да бъде поставена под пълно запрещение.
Основание за поставяне под запрещение е кумулативното наличие на двата критерия-
медицински-наличието на слабоумие или душевна болест и юридически-
неспособността/съответно ограничената способност/ на лицето ,поради това негово
състояние да се грижи за работите си . В случая състоянието на ответницата следва да се
квалифицира като придобито слабоумие по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗЛС ,тъй като същата
страда от „Деменция при болестта на Алцхаймер - с късно начало“, която се характеризира
с бързо настъпващ упадък и множество неврологични разстройства , което води до
невъзможност тя сама да се грижи за своите работи. Налице е дементен процес и са
увредени множество функции включително памет, мислене, ориентация, разбиране,
смятане, възможност за заучаване, език и съждение. Този процес е с хронично и
прогресиращо естество през последните години и е налице невъзможност за самостоятелно
справяне с елементарни социални дейности в дома и обществото, дори и с дозирана помощ,
невъзможност за елементарно социално ангажиране и функциониране. Заболяването на
ответницата има хронично протичащ и прогресиращ характер и представлява всъщност
вторично т.е. придобито “слабоумие” настъпилото в старческа възраст, същото е трайно, не
търпи значителни медикаментозни корекции и обратно развитие в смисъла на оздравителен
процес – и в този смисъл това състояние ,като заболяване , не дава на ответницата
възможност да разполага с психична/ интелектуална/ и волева поведенческа годност да се
грижи сама за своите работи и да защитава сама интересите си. Тя е изцяло зависима за
всички дейности от чужда помощ, не осъзнава действителността и не разбира, какво й се
говори.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответницата в състоянието в което се
2
намира не може да полага грижи за себе си и да защитава своите интереси.
Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде уважен и
ответницата да бъде поставена под пълно запрещение, като й бъдат определени настойник,
заместник настойник и двама съветници от органа по настойничество и попечителство при
Община Каолиново.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Поставя под пълно запрещение А. Н. Н. с ЕГН ********** , от с.Г.....
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община Каолиново за назначаване на настойник,
заместник настойник и двама съветници по реда на чл.156 от Семейния кодекс.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3