Присъда по дело №4361/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 7
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20213110204361
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
СъдебниКрасимира Петрова Костова
заседатели:Татяна Маркова Михайлова
Георгиева
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
и прокурора ЦВ. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Наказателно дело от
общ характер № 20213110204361 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. Р. ИСМ. , роден на *** в гр. Варна, живущ в ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, не работи, ЕГН: **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 08.03.2020 г. в гр. Долни чифлик, общ. Долни чифлик, обл. Варна, запалил сграда
със значителна стойност – жилищна сграда на един етаж със застроена площ 50 (петдесет)
кв.м., находяща се в гр. Долни чифлик, общ. Долни чифлик, ***, построена върху общинско
дворно място с площ от 570 (петстотин и седемдесет) кв.м., представляващо УПИ VІ-233 в
кв.3 по плана на гр. Долни чифлик, общ. Долни чифлик, обл. Варна, собственост на М. АТ.
ЯНК., на стойност 31025 (тридесет и една хиляди двадесет и пет) лева, поради което и на
основание чл.330 ал.1 вр. чл.58а ал.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от
НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.

На основание чл. 354а ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата веществените
доказателства по делото, а именно 1 бр. найлонова торба бяла на цвят, запечатана със слепки
1
с надпис „ВД по ДП № 3037/2020 г. по описа на Четвърто РУ Варна ФХЕ № 675/13.10.2020
г.“ и печати на БНТЛ ОД МВР Варна, съдържаща: 1 чифт маратонки с надпис „Adidas“ бели
на цвят със син език и черни връзки; 1 чифт тъмно сини дънки с надпис „Neo Grill Denim
Wear“; 1 брой черно кожено яке с надпис „Emporio Armani“, които след влизане на
присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

ОСЪЖДА подс. С. Р. ИСМ. да заплати на гражданския ищец М. АТ. ЯНК. сумата
от 23 268,75 лв., представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди
в резултат на деянието по чл. 330 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието 08.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА подс. С. Р. ИСМ. да заплати държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 930,75 лв. в полза на Държавата, по сметка на ВРС.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. С. Р. ИСМ. да заплати
направените разноски по делото в размер на 1588,18 (хиляда петстотин осемдесет и осем
лева и 18 ст.) лева в полза на ОД на МВР - Варна.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ВОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 4361 по описа за 2021 г. на Варненски
районен съд, тридесет и седми състав.



Подсъдимият С. Р. ИСМ., ЕГН **********, е предаден на съд по
обвинение за това, че :"На 23.08.2014 г., в гр.Долни чифлик, област Варна,
запалил сграда със значителна стойност – жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 50 /петдесет/ кв.м., находяща се в гр.Долни чифлик,
ул.“Лалe“ № 3, построена върху общинско дворно място с площ 570
/петстотин и седемдесет/ кв.м., представляващо УПИ VІ – 233, в кв.3 по
плана на гр.Долни чифлик, област Варна, собственост на М.А.Я., на стойност
– 31 025 /тридесет и една хиляди и двадесет и пет/ лева."

Престъпление по чл. 330, ал.1, НК.


Представителят на Варненска районна прокуратура поддържа изцяло
обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното по диференцираната процедура съдебно производство пледира
на подсъдимия да му бъде наложено наказание с една година лишаване от
свобода с три години изпитателен срок, има такава възможност, но това
наказание да бъде съобразено след редукцията по чл. 58а. от НК като бъде
намалено с 1/3.

В разпоредителното заседание пострадалата М.А.Я. поиска да бъде
конституирана като граждански ищец и предяви граждански иск за сумата от
23 268.75 лева , представляваща причинените и с престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.03.2020 година - датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата. Съдът на основание
чл.84 и сл. от НПК конситуира М.А.Я. в качеството и на граждански ищец,
която ще упражнява правата си лично и чрез адвокат Х.Д., ВАК.

Подсъдимият С. Р. ИСМ., признава се за виновен, дава съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК – "съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Предвид това,
съдът на осн.чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 НПК прие, че направеното в хода
на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя
по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по
делото, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване на
присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия
адвокат А.Д., ВАК, също счита, че са налице всички предпоставки за
приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и
индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 58а., ал.1, от НК.


Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане на
изискванията, вписани в разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:

.
Свидетелката М.А.Я. заживяла на семейни начала с подсъдимия С. Р.
ИСМ.. От съвместното си съжителство, двамата имали едно дете – Т., като
св.Я. имала още две деца от предишна връзка – С. и М.. Всички те живеели в
имота на родителите и - жилищна сграда на един етаж със застроена площ 50
/петдесет/ кв.м., находяща се в гр.Долни чифлик, ул.“Лала“ № 3. Имота през
2014 г. бил дарен на св.Я. от родителите и и тя станала негов собственик.
Малко след като заживяла със С.И., двамата отишли да работят в Германия.
Там тя разбрала, че той е сводник и тя трябвало да работи като проститутка.
Поради честите побои, скандали и тормоз над св.Я., през м.ноември 2019 г.
двамата се разделили, като подсъдимия взел да отглежда детето им – Т., а
св.Я. останала да живее в къщата в гр.Долни чифлик, ул.“Лале“ № 3. Поради
честите заплахи от страна на подсъдимия, св.Я. се уплашила и напуснала
домът си и се преместила заедно с дъщерите си да живее при родителите на
зет си. Св. Е.В.С. живеел в кв.“Аспарухово“ в гр.Варна. На 07.03.2020 г.
вечерта при него отишъл подсъдимия И. и го помолил да го закара до
гр.Долни чифлик, под предлог, че ще разговаря със св.Я.. Същият бил
употребил алкохол. Свидетелят се съгласил и двамата потеглили със
собствения му автомобил марка „Опел Зафира“ с рег . № В 30-51 ВА. По пътя
те спрели на бензиностанция „Лукойл – Б 153“ в с.Старо Оряхово, област
Варна където подсъдимия закупил пластмасова бутилка с минерална вода от
1.5 литра, като съдържанието той излял върху предно панорамно стъкло на
автомобила, а празната бутилка задържал в себе си. На влизане в гр.Долни
чифлик спрели в близост до бензиностанция „Снап – 7“, находяща се на
ул.“Камчия“ № 59. И. слязъл от автомобила и отишъл до колонката и
напълнил носената от него пластмасова бутилка с бензин. В този момент към
него се приближил св.Й.Г.Р. – продавач консултант, който му направил
забележка, че зарежда сам в пластмасова бутилка. В отговор И. му казал, че е
закъсал с автомобила си и му трябва бензин. След като заплатил горивото се
качил в автомобила на св.С. и му казал да кара към къщата на св.Я.. На
08.03.2020 г. по указание на подсъдимия, св.С. спрял автомобила в пресечка,
в близост да домът на Я.. Подсъдимия слязъл от автомобила, взел пълната
бутилка с бензин и се отправил към домът на Я.. Видял, че вътре е тъмно,
2
натиснал дръжката на входната врата на къщата и установил, че е отключено.
След като влязъл в къщата, ползвайки стълба се качил на тавана. Там върху
пода, който бил от дървени плоскости, изсипал цялото количество бензин от
пластмасовата бутилка и го запалил с носената от него запалка, след което
напуснал къщата. Влизайки в автомобила на св.С. му казал да кара към
гр.Варна. На влизане в града, подсъдимия казал на свидетеля, че е запалил
къщата на Я..
Междувременно на 08.03.2020 г. около 01.40 часа св.Ч.Д.Р. се събудил
от сън и му направило впечатление, че през прозореца влиза силна светлина
.Погледнал през прозореца и видял, че къщата на св.Я. гори, като огъня бил
голям и незабавно сигнализирал за случващото се на тел.112. Сигналът бил
получен в РСПБЗН гр.Варна, откъдето потеглил противопожарен
автомобил.На место пристигнали и служители на МВР.

В хода на ДП били назначени: пожаро - техническа експертиза
/относно причината за възникналия пожар, л.51-56 ДП/, съдебно-
психиатрична експертиза /л.118-120 ДП/ от заключението на която е видно,
че подсъдимия И. не страда от психическо разстройство, към момента на
деянието 08.03.2020 г. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си/, изготвено било експертно строително-техническо заключение
/л.128-129 ДП/ като ВЛ е определило унищожение от палежа 75% = 23
268.75 лева и остатъчна стойност 7 756.25 лева., заключение от видео -
техническа и лицево -идентификационна експертиза /л.67-86 ДП/ от
заключението на която може да се направи заключение,че на представените
за изследване видео файлове е заснето едно и също лице, посочено, като С.Р.
И., ЕГН **********.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
убедителен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените
по ДП № 3037/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели
дадени в досъдебното производство,и заключенията по назначените пожаро-
техническа и оценителна експертизи, експертно строително-техническо
заключение, съдебно-психиатрична експертиза, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от
съда по реда на чл. 372, ал.4, във вр. с ч.371, т.2 НПК. При така установеното
от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл. 373, ал.3 НПК съдът
прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,че подсъдимия С. Р. ИСМ. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
субсумиран под нормата на чл. 330, ал.1 НК, за това че "на 23.08.2014 г., в
3
гр.Долни чифлик, област Варна, запалил сграда със значителна стойност –
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 50.00 /петдесет/ кв.м.,
находяща се в гр.Долни чифлик, ул.“Лалe“ № 3, построена върху общинско
дворно място с площ 570 /петстотин и седемдесет/ кв.м., представляващо
УПИ VІ – 233, в кв.3 по плана на гр.Долни чифлик, област Варна,
собственост на М.А.Я., на стойност – 31 025 /тридесет и една хиляди и
двадесет и пет/ лева".

Съдът прие за установена приетата от прокурора и призната от
подсъдимия фактическа обстановка изцяло в рамките на изложеното в
обвинителния акт съобразно правилата на глава 27 НПК при разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК. Изложените в обвинителния акт факти се подкрепят и от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – обясненията на
обвиняемия, свидетелски показания, експертизи, протоколи за проведени
огледи и следствени експерименти, протоколи за доброволно предаване и
писмени доказателства.

От изложената фактическа обстановка се установява, че подсъдимият
е реализирал състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК, тъй като е
запалил недвижим имот - къща със значителна стойност. Съгласно
установената съдебна практика при преценка на значителната стойност, за
съставомерността на престъплението по посочения състав е необходимо само
обектът на посегателството да е на значителна стойност, независимо от
размера на причинената щета/в т. см. Решение № 580 от 25.X.1995 г. по н. д.
№ 490/95 г., II н. о., и Решение № 242 от 23.IV.1975 г. по н. д. № 211/75 г., I
н. о./. В случая запаления имот е на стойност 31 025 лв., а това е над 14
минимални работни заплати, определени към момента на извършване на
деянието, какъвто е възприетият от константната съдебна практика критерий
за значителна стойност и значителни вреди според Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС. Към момента на извършване на
деянията размерът на МРЗ в страната е бил 610 лева, което означава, че 14-
кратният размер е равен на сумата от 8 540 лева. От приетите по делото за
установени факти следва, че двете отделни деяния са извършени от
подсъдимия виновно под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
предл. І НК, тъй като към момента на извършване на всяко от тях деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

От субективна деянието е извършено виновно, при престъпна
небрежност, обективирана в неговото цялостно поведение – подсъдимия И. не
е предвиждал настъпването на съставомерния резултат, но отклонявайки се от
дължимото поведение е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
4
извършените действия може да настъпи пожар в имота на пострадалия.


ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимият И. престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до осем години.
При определяне на наказанието на подсъдимия А. съдът се съобрази с
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и определи наказанието при условията
на чл. 54 от НК. Съдът взе предвид от една страна, че подсъдимия е направил
пълни самопризнания по време на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие в съдебно заседание, като съжалява за извършеното от
него престъпление, а от друга страна съдът намира, че подсъдимият е
неосъждан и макар да му е дадена възможност същият не е възстановил
причинените на пострадалите от престъплението имуществени вреди в размер
на голямата сума от 31 025,00 лв., което показва, че спрямо него не са налице
толкова много смекчаващи вината обстоятелства, за да му се налага наказание
при условията на чл. 55 от НК, което той и не иска. При тези обстоятелства
съдът намира, че най благоприятно на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание
чл. 58а ал. 1 от НК съдът намали същото с 1/3, като по този начин
подсъдимият С. Р. ИСМ. следва да изтърпи наказание в размер на осем
месеца лишаване от свобода, което наказание съдът отложи с изпитателен
срок от три години, като по този начин прецени, че ще се изпълнят целите на
генералната и специалната превенция визирани в чл. 36 от НК, както и че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А. не е императивно
задължително той да изтърпи горепосоченото наложено му наказание
лишаване от свобода ефективно. Съдът счита, че справедливо, съответно и
адекватно на извършеното, ще бъде определяне на следния размер "лишаване
от свобода" –12 месеца.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеният размер на
наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да
бъде определено наказание в размер на 8 месеца "лишаване от свобода".

Съдът счита, че по отношение подсъдимия са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като приема, че условното
осъждане би имало превантивен ефект в най силна степен в настоящата
хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на
5
процесното деяние, същият е неосъждан. Условното осъждане в процесния
случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът
изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.
66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание
"лишаване от свобода" може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия
случай подобен извод би могъл да бъде направен.

Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в по голям
размер от минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 / три/
години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение №
401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г.
на ВКС и др. /.

Определеният такъв размер на наказанието съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението, извършено от подсъдимия и подходящ да му
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително
и върху другите членове на обществото


ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
По отношение на предявения граждански иск, съдът прие, че същият
е доказан по основание. С престъпната си деятелност подсъдимия е
реализирал фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД,
като виновно е причинила на М.А.Я. имуществени вреди. В случая са
доказани общите предпоставки на отговорността по чл. 45 ЗЗД - вреда,
причинена чрез запалване; причинно-следствена връзка - увреждането на
защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с
престъпната деятелност на подсъдимата - вина, която както беше изяснено по-
горе е под формата на непредпазливост.

По основателността на гражданския иск по размер настоящият състав
съобрази следното:

6
Съгласно приетата по досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на засегнатото в резултат на предизвикания
пожар, като стойността на едноетажна жилищна сграда е 31 025.00 лева лева,
а на унищоженото имущество е в размер на 23 268.75 лева, представляваща
претърпени от престъплението имуществени вреди.

Предявеният граждански иск беше предявен именно в размера за
установените по делото щети, поради което съдът го уважи напълно и осъди
подс. И. да плати на гражданския ищец М.А. Я. сумата от 23 268.75 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата

На основание чл. 53, ал.1, б."а" от НК, съдът отне в полза на
Държавата, веществените доказателства, приложени по делото, като
постанови след влизане на присъдата в силя тяхното унищожаване


Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,като осъди
подсъдимия да заплати общо сумата 1588.18 лв. за вещи лица от досъдебното
производство – в полза на ОД МВР - Варна, 400 лв. адвокатско
възнаграждение, 930.75 лв., ДТ върху уважения размер на гр. иск в полза на
Държавата, по сметка на ВРС.


Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.





СЪДИЯ при ВРС:

7
Съобщи за изтекли лични данни