№ 2077
гр. Пазарджик, 19.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220102668 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищеца Д. В. Д., редовно призована, се явява лично, както и с адв. М.,
редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответника „...............“ АД, редовно призовано, явява се адв. Б., редовно
упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържаме исковата молба. Оспорвам отговора.
Правоотношението между страните е прекратено, но след подаване на
исковата молба. Считам, че е налице правен интерес за водене на това дело,
тъй като тя има интерес да и се изчисти дисциплинарното досие.
АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор.
Включително, че не е налице правен интерес, доколкото наложеното
1
дисциплинарно наказание е единствено в контекста на правоотношението с
„...............“.
АДВ. М.: Има интерес, тъй като както ще се установи по- късно от
свидетелските показания, наличието на дисциплинарно наказание влияе на
дължимите допълнителни трудови възнаграждения и бонуси, съответно това
би било предпоставка за бъдещо вторично производство, в зависимост от
настоящото производство за присъждане на претендирания бонус.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното с отговора на исковата
молба искане от ответното дружество за прекратяване на настоящото
производство, като същото е мотивирано с обстоятелството, че към
настоящият момент трудовото правоотношение между страните е било
прекратено по инициатива на ищцата Д. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ,
като последният й работен ден в ответното дружество е бил на 22.08.2025 г., с
оглед на това се твърди от ответникът, че не е налице правен интерес да се
изследва въпросът относно наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
„забележка“, а предявения иск се явява недопустим.
СЪДЪТ не споделя така изложените съображения от ответната страна
като счита, че за ищцовата страна е налице правен интерес от водене на
настоящото дело, предвид изложените от процесуалния представител на
ищцата съображения, тъй като за същата е налице интерес да бъде отменено
наложеното й дисциплинарно наказание“ забележка“, дори и след това, както
се установява да е налице прекратяване на трудовото правоотношение между
страните.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за прекратяване
на производството по гр. дело №2668/2025 г. по описа на РС Пазарджик, тъй
като е налице правен интерес за ищцовата страна от водене на настоящото
производство.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. М.: Няма как да се постигне спогодба.
АДВ. Б.: Няма как да се постигне спогодба.
2
Спогодба не беше постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл. 357 във вр. с чл.195, във вр. с
чл.188, т.1 от КТ от Д. В. Д., чрез адв. М. в която сочи, че по силата на Трудов
договор № 34 от 19.06.2023 г. доверителката му е назначена на длъжност
„Младши търговски представител" в ответното дружество - „..............." АД. По
силата на Допълнително споразумение № 2 от 16.01.2015 г., трудовото
правоотношение между страните е изменено, като Д. В. Д. е назначена на
длъжността „Търговски представител Топъл пазар", която заема и
понастоящем. Видно от чл. 5, т. 1 от Трудовия договор, уговореното между
страните място на работа на служителката е на територията на гр. Пазарджик.
Доверителката му Д. В. Д., през целия период на действие на трудовото
правоотношение между страните, и понастоящем е изпълнявала и
изпълнявала добросъвестно и съобразно уговореното своите трудови
задължения. Наред с това, ищцата е член на синдикалната секция на КТ
„ПОДКРЕПА" в предприятието на работодателя, като дори на 08.06.2024 г. е
била избрана за Представител на Синдикална секция „Пловдив“ при
„..............." АД.
Сочи, че съвсем ненадейно и неочаквано за ищцата, по силата на
Заповед № 2 от 03.06.2025 г., и на основание чл. 188, т. 1 във връзка с чл. 187,
ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, за това че „на 23.04.2025 г. е нарушила въведените при
работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемане
на съоръжения, с което е поставила живота и здравето си в под риск от
увреждане“. С настоящата, и в законоустановения едномесечен срок по чл.
358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, от името на Д. В. Д. ОСПОРВА
наложеното й дисциплинарно наказание, като от една страна счита, че
цитираната по-горе Заповед № 2 от 03.06.2025 г. е издадена в противоречие с
изискванията на чл. 193 - чл. 195 от КТ, а от друга - самото вменено на
доверителката му деяние не съставлява нарушение на трудовата дисциплина и
не подлежи на санкциониране. Ето защо, моли съда да постанови решение, с
което да признае наложеното дисциплинарно нарушение за НЕЗАКОННО и
да го ОТМЕНИ. Видно от приложената като писмено доказателство Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, същата е издаден на 03.06.2025 г.,
като това е и датата, на която е била връчена на ищцата.
Сочи, че съгласно чл. 195, ал. 3 от Кодекса на труда, дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника
или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. На свой ред, съгласно чл. 358, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда, исковете по трудови спорове за отмяна на
дисциплинарно наказание забележка" се предявяват в едномесечен срок от
налагане на наказанието. От друга страна, и с оглед процесуалните правила,
3
определящи родовата и местната подсъдност при разглеждане на трудовите
спорове, и по аргумент от чл. 104, т. 4 от ГПК, същите са родово подсъдни на
районните съдилища, като съгласно нормата на чл. 114 от ГПК работникът
може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага своя труд. Ето защо, и въз основа на казаното по-горе,
безспорно настоящата искова молба е депозирана пред родово и местно
компетентен съд, от лице, имащо правен интерес, в качеството си на
работник/служител, на когото е наложено дисциплинарно наказание, и в
сроковете по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което счита, че предявеният иск
е процесуално допустим. Видно от обстоятелствената част на Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказания, на първо място е посочено, че
работникът бива санкциониран за това, че на 23.04.2025 г. в 10:38 ч. от
служебната си електронна поща е изпратила имейл до отговорника на
направление „Здраве и безопасност" при „..............." АД, съдържащ снимков
материал, от който е видно, че ищцата се е покатерила върху две каси за
бирени бутилки, разположена една върху друга, „като под ъгъл и при
очевидно неудобство служителката заснема хладилна витрина".
Посочва се по-късно, че след изпращането на този мейл, служителката се
е свързала и по телефона с цитирания отговорник, за да даде информация на
работодателя какво е принудена същата да прави всекидневно, за да
изпълнява трудовите си задължения.
По-нататък в заповедта се сочи, че с поведението си служителката
въведените от работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема,
представляващи Приложение № 4 към Процедура за бонусна схема на
търговски отдел, в сила от месец август 2024 г.
В заключение, от една страна работодателят сочи, че горното съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, субсумиращо се под чл. 187, ал. 1, т. 10
от Кодекса на труда /неизпълнение на трудово задължение, предвидено в
Правилата/.
На следващо място, видно от мотивите на Заповедта, в същата се
посочва, че с извършените от служителката действия, същата е поставила
живота и здравето си под риск, качвайки се във височина на нестабилна
повърхност, рискувайки да падне и да претърпи увреждания.
Освен това се сочи, че предвид факта, че заснемането на снимките е
извършено от трето лице, в търговски обект - партньор на работодателя, то
това заснемане вероятно е било уронило доброто име на работодателя, като
дружество, прилагащо стриктно правилата за здравословни и безопасни
4
условия на труд.
От горното личат множество пропуски, вътрешни противоречия и
неясноти, съставляващи нарушения на императивната норма на чл. 195 от
Кодекса на труда, водещи до незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказания.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Писмената форма е такава за действителността на волеизявлението на
работодателя. Установените с чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания са предвидени с
оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или
служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се
извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на
съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е
текстовото индивидуализиране на нарушението /т. е. фактическото основание
на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника
или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с въведените
от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата
функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в
посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ се
считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем
за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта
да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради
което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или служителят да
има възможност да разбере причината, поради която е дисциплинарно
наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да
заключи дали наказанието е законосъобразно.
В случая, видно от изложените от работодателя мотиви, за работника, а
и за съда е налице невъзможност да бъде установено в какво точно се изразява
вмененото на Д. В. Д. нарушение на трудовата дисциплина.
От една страна се сочи, че същата е извършила заснемане на хладилна
витрина, разположена в търговски обект, в противоречие с утвърдените от
5
работодателя Правила, което действително би могло да бъде субсумирано като
състав на нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда.
На следващо място, обаче се сочи, че същата е поставила под риск
здравето и живота си, каквото деяние би съставлявало неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труда по смисъла на чл.
187, ал. 1, т. 5 от КТ, но видно от правната квалификация, дадена от
работодателя, тази норма не е цитирана от дисциплинарния орган.
Не на последно място се сочи, че самото заснемане от страна на трето
лице на действията на работника по заснемане на хладилна витрина след
покатерване върху нестабилна основа /две каси от бирени шишета/ водило до
уронване на доброто име на работодателя, което би съставлявало
самостоятелен състав на нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която норма
също не е цитирана в процесната Заповед № 2 от 03.06.2025 г.
Както бе посочено по-горе, с оглед принципа на равнопоставеност на
страните, е необходимо работникът да знае фактическите и правните
основания за наложеното дисциплинарно наказание, за да може да осъществи
надлежна защита на правата си/. От друга страна, мотивите за налагане на
дисциплинарно наказание, относими към съответното правно основание,
трябва да се съдържат в самата заповед или в друг документ, доведен до
знанието на работника преди налагане на санкцията.
В случая горните изисквания на закона не са спазени, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
Сочи се, че видно от процесната Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, от същата не става ясно кога е извършено нарушението. Никъде в
заповедта не е посочено на коя дата, респ. дати е извършено нарушението,
нито може по недвусмислен начин да се изведе от известни на
работника/служителя обстоятелства и документи. /Цитира се съдебна
практика/. Непосочването само на времето на извършване на нарушението
представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадената
заповед. /Цитира се съдебна практика/. Непосочването на датата на
извършване на нарушението води до нарушаване на принципа за еднократност
на наказанието, а също така прави невъзможна преценката за спазване на
сроковете по чл. 194 КТ и лишава работникът или служителят да се защити
6
ефективно. В случая, единствената дата, посочена от работодателя в
процесната заповед е датата на изпращане на имейл то служебната електронна
поща на служителката до отговорника по направление „Здраве и
безопасност", а именно: 23.04.2025 г. в 10:38 ч. Очевидно, обаче, това не е
датата на извършване на самото дисциплинарно нарушение, освен ако
работодателят не счита, че самото изпращане на имейл съставлява нарушение
на трудовата дисциплина, което би съставлявало своеобразен абсурд.
Твърди се, че работодателят налага дисциплинарно наказание на
доверителката му за това, че същата при заснемане на хладилна витрина в
търговски обект се е покатерила на две каси за бирени шишета, което е
заснето от трето лице. В случая, безспорно както самото действие на
служителката и качването й на нестабилна основа, така и заснемането на тези
действия от трето лица, предхождат момента на изпращането на мейла на
23.04.2025 г. в 10:38 ч., но моментът на извършването им по никакъв начин не
може да бъде определен, посредством даденото от работодателя описание на
нарушението.
Горепосочените пропуски в заповедта не могат да бъдат санирани в хода
на исковото производство, тъй като се касае до задължително спазване на
предвидената в закона форма. /Цитира съдебна практика/. Видно от Заповедта,
в същата по никакъв начин не е конкретизирано мястото на извършване на
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, което е самостоятелно
основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка".
Не става ясно какъв е бил видът на търговския обект, в който се твърди да
извършено нарушението, нито неговото местонахождение. Впрочем, в
мотивите си работодателят дори е пропуснал по недвусмислен начин да
посочи каква е заеманата от ищцата длъжност, а също дали нарушението е
извършено по време на работа и в обект, който е посетен от същата именно
при и повод изпълнение на трудовите й задължения.
Сочи, че са допуснати са и нарушения на императивната норма на чл. 193
от Кодекса на труда. В проведеното производство за налагане на
дисциплинарно наказание, само формално е съобразена разпоредбата на чл.
193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква работодателят да приеме писмените
обяснения на работника. Те не са обсъдени по никакъв начин от страна на
работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. Не е съобразил
7
изложеното в обясненията на ищцата. Нещо повече - от искането до ищцата за
даване на обяснение и най-вече начинът по който са задени въпросите към
нея, става ясно, че работодателят не се съмнява във виновното поведение на
ищцата, и то „apriori“. Самата граматическа, лексикална и семантична
структура на зададените въпроси разкриват категорично, че обстоятелствата,
касаещи твърдяното дисциплинарно нарушение, са приети предварително за
неоспорими факти и Д. В. Д. трябва да отговори защо ги е причинила.
Следователно, преди изслушване на обясненията на лицето, работодателят с
висока степен на вероятност е взел решение на същото да се наложи
дисциплинарно наказание, което води до извода, че изискването на обяснения
само формално осъществява процедурата, визирана в разпоредбата на чл. 193
от ГПК, а не се касае за изслушване на ищцата и събиране и оценка на
посочените доказателства преди налагане на наказанието.
Счита се, че самото извършено от Д. В. Д. деяние не разкрива от
обективна и субективна страна елементите на фактическия състав на
нарушение на трудовата дисциплина.
Във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени
императивно в закона (чл. 189 ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Работодателят трябва да оцени значимостта на
неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите
функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера
и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от
него. На следващо място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка,
при която е извършено нарушението - време и място на извършване,
наличието или липсата на присъствие на други работници и служители,
психическото и емоционално състояние на работника или служителя. Не на
последно място, трябва да се вземе предвид и поведението на работника или
служителя - неговото отношение към неправомерността на действията му и
последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението.
Твърди се, че действително, от приблизително една година работодателят
„..............." АД използва система за оценка на работата, наречена „Снимка на
успеха". Чрез тази система служителите са задължени да заснемат витрините
8
на търговските обекти, които обслужват, при спазване на изискване снимката
да бъде направена от разстояние 1,5 метра, за да се обхванат всички налични
продукти. На практика обаче в много от обектите няма достатъчно място за
спазване на това изискване. Това създава затруднения и крие потенциални
рискове за безопасността. Такъв е и процесният случай, в който на
територията на един от обектите, посетени от ищцата, в качеството и на
служител, заемащ длъжността „търговски представител" се е наложило
същата да се покатери на по-висока повърхност, за да извърши заснемането на
хладилната витрина според указанията на работодателя. Именно след
извършена от работника преценка, че такива действия са опасни, и знаейки, е
подобни затруднения възникват на територията на множество търговски
обекти, което може доведе до инцидент с някой от другите служители, Д. В. Д.
е сигнализирала до отговорника по направление „Здраве и безопасност",
изпращайки описания заповедта мейл, с цел да бъде привлечено внимание
към проблема. Впрочем, това поведение е продиктувано и от множеството
указания, именно в тази насока, давани от международната компания,
мажоритарен акционер в „..............." АД, съгласно които работниците и
служителите са приканвани да сигнализират за всякакви ситуации, които биха
могли да доведат до риск за здравето им при и по повод изпълнение на
трудовите им задължения. Горните действия са продиктувани и от
обстоятелството, че ищцата Д. В. Д. има качеството на синдикален деец в
предприятието. Въпреки добрите й намерения, и вместо поощрение, в случая
доверителката му е субект на дисциплинарно наказание, което е съпътствано с
лишаване от месечния бонус към основното трудово възнаграждение за
неопределен период от време.
Сочи, че не на последно място, не отговаря на обективната истина и
посоченото в Заповедта обстоятелство, че при липса на пространство за
заснемане на витрините в търговските обекти, търговските представители
имат възможност да направят няколко отделни снимки, използвайки режимът
„припокриване" или „overlap". Действително, такива указания са налични в
утвърдените от Работодателя Правила, но спазването им е обективно
невъзможност поради техническа неизправност на въведената то „..............."
АД система, и възникването на грешка при опит за такова заснемане, като
горното ще бъде установено и от показанията на свидетелите, чийто разпит се
иска да бъде допуснат.
9
В тази връзка, счита, че в случая с оглед цитираната фактическа обстановка,
деянието на ищцата, противно на соченото в процесната Заповед № 2 от
03.06.2025 г. е общественополезно и не съставлява нарушение на трудовата
дисциплина.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с
което на основание чл. 357, ал. 1 във от Кодекса на труда във връзка с чл. 188,
т. 1 от Кодекса на труда да ПРИЗНАЕТЕ ЗА НЕЗАКОННО и да
ОТМЕНИТЕ дисциплинарното наказание „забележка", наложено на Д. В. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: Община Пазарджик, село ............, ул.
........................ по силата на Заповед № 2 от 03.06.2025 г., издадена от
Изпълнителния директор на „..............." АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С....., ж.к. ........................
Моли съда да осъди ответника да заплати дължимите по делото
разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„..............." АД (наричан по-долу „Ответника" и „Работодателя"), чрез
пълномощника адв. Б. в която сочи, че ищцата иска от Съда да отмени като
незаконосъобразна издадената от доверителя му Заповед № 2/03.06.2025 г.
(„Заповедта“), с която на Ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„забележка" за извършено нарушение на трудовата дисциплина - нарушение
на въведените при Работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема
относно заснемането на съоръжения.
Твърди се, че оспорва изцяло така предявения от Ищцата срещу
Ответника иск и фактическите твърдения, с които е обоснован, като
неоснователен и недоказан. Трудовото правоотношение на Ищцата е
понастоящем прекратено по инициатива на Ищцата на основание чл. 326, ал. 1
Кодекса на труда, като последният й работен ден е бил 22.08.2025 г.
Дисциплинарните наказания действат в рамките на трудовото
правоотношение с конкретния работодател. Доколкото трудовият договор
между доверителя му и Ищцата е прекратен, то за Д. няма правен интерес да
се изследва въпросът относно законността на наложеното й наказание. Поради
това считат, че искът й е недопустим.
Сочи, че противно на изложеното в Исковата молба, Заповедта е
10
издадена при спазване на всички процесуални изисквания, както следва:
- Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 192, ал. 1
Кодекса н труда - г-жа В. П., изпълнителен директор на Работодателя.
- Заповедта е издадена след изискване на обяснения от Ищцата съгласно
чл. 193, ал. 1 Кодекса на труда. При изготвянето й, видно от съдържанието на
Заповедта, Ответникът е обсъдил получените от Д. писмени обяснения,
постъпили при Работодателя на 16.05.2025 г.
- Заповедта е издадена в установените по чл. 194 Кодекса на труда
давностни срокове. Видно от съдържанието й, наказанието е наложено „за
това, че на 23.04.2025 г. е нарушила въведените при Работодателя Правила за
работа и цели по бонусна схема относно заснемането на съоръжения".
Неоснователно е съответно твърдението на Ищцата, че липсва момент на
извършване на нарушението, доколкото това е конкретно и ясно посочено в
диспозитива на наказанието, а именно 23.04.2025 г. От тази дата съответно е
започнал да тече едногодишният срок за наказване от момента на извършване
на нарушението. Не може да се сподели и твърдението на Д., че „очевидно,
обаче, това не е датата на извършване на съответното дисциплинарно
нарушение" (стр. 4 от Исковата молба). Имейлът е изпратен от Ищцата в 10:38
часа, при начало на работния й ден в 8:30 часа съгласно чл. 7.1 от трудовия
договор, представен от Д. с Исковата молба. Наказанието е наложено на
04.06.2025 г., на която дата Заповедта е връчена със свидетели поради отказ на
Д. да я получи, тоест в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 Кодекса
на труда, който би изтекъл на 23.06.2025 г.
Твърди се, че дори да се приеме, че самото заснемане на снимките не е
извършено на 23.04.2025 г., то отново са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1
Кодекса на труда. За извършеното нарушение на трудовата дисциплина от
Ищцата доверителят му е научил на 23.04.2025 г. посредством имейл от И. И.,
отговорник „Здраве и безопасност" при Работодателя. Съответно от този
момент е започнал да тече двумесечният срок за наказване.
Нарушението със сигурност е извършено в рамките на една година
преди датата на наказанието, защото системата за заснемане, чиито правила
Ищцата е нарушила, е въведена през месец август 2024 г. Това обстоятелство
се потвърждава и от Д. в Исковата молба, която заявява, че „действително, от
приблизително една година работодателят „...............“ АД използва система за
11
оценка на риска, наречено „Снимка на успеха.“ Доколкото няма спор в какъв
контекст са направени снимките - за целите на тази оценка - то със сигурност
снимките са направени във времето между въвеждането на системата (август
2024 г.) и 23.04.2025 г. (когато снимките са получени от доверителя му), тоест
в рамките на осем месеца и със сигурност в срока по чл. 194, ал. 1 Кодекса на
труда. Следва да се отбележи, че необходимостта от посочване на датата на
извършване на нарушението е с цел служителят да осигури своята защита - да
знае за кое конкретно негово поведение се ангажира отговорността му. В
случая информацията за нарушението е получена от Ответника лично от
Ищцата - същата съответно знае кога точно е направила снимките, за които й
се искат обяснения. Това от своя страна води до единствения възможен извод,
че няма нарушение в правото й на защита.
- Заповедта има съдържанието съгласно чл. 195, ал. 1 Кодекса на труда -
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Противно на изложеното в Исковата молба,
законът не изисква посочване на място на извършване на нарушението като
задължителен реквизит за законосъобразността на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Заповедта е също така мотивирана, както се сочи
неколкократно в Исковата молба, като се реферира към „мотивите на
Заповедта".
Сочи, че Д. признава изрично в Исковата молба, че „в качеството си на
служител, заемащ длъжността „търговски представител" се е наложило
същата да се покатери на по-висока повърхност, за да извърши заснемането на
хладилната витрина" (стр. 6). Ищцата признава също така, че „е
сигнализирала до отговорника по направление „Здраве и безопасност",
изпращайки описания в заповедта имейл" (стр. 6 Искова молба). Тези
обстоятелства се доказват и от наличните писмени доказателства, а именно
имейл от Д. до И. И., както и пет броя прикачени файлове-снимков материал.
На следващо място, Д. признава, че при извършването на заснемането на
съоръжението е следвало да спазва Правилата за работа и цели по бонусна
схема, изискващи заснемане в режим на „припокриване", като заявява:
„действително, такива указания са налични в утвърдените от Работодателя
Правила". Наказанието на Ищцата, видно от диспозитива на Заповедта, е
наложено „за това, че на 23.04.2025 г. е нарушила въведените при
12
Работодателя Правила за работа и цели по бонусна схема относно заснемане
на съоръжения, с което е поставила живота и здравето си под риск от
увреждане".
Съответно намират, че нарушението на Д. е установено по безспорен
начин, не се оспорва от Ищцата включително в дадените от нея обяснения.
Фактите в случая се субсумират, както е наложено и наказанието, под нормата
на чл. 187, ал. 1, т. 10 Кодекса труда (неизпълнение на други трудови
задължения). Установяването на неправилното заснемане е извършено от
компетентен орган - Супервайзор „Анализи и вътрешен контрол" - и
обективирано в становище от 23.04.2025 г. Отбелязват също, че поставянето от
Ищцата на живота и здравето й в риск, както и че снимките са заснети от
трето лице в търговски обект - партньор на Работодателя, което вероятно е
било уронващо доброто име на Ответника, са посочени като мотиви „при
оценка на тежестта на нарушението". Д. не е санкционирана дисциплинарно за
такива нарушения.
Оспорва се изцяло твърденията в Исковата молба, че спазването на
изискванията на Правилата за работа и цели по бонусна схема, изискващи
заснемане в режим на „припокриване", е било невъзможно поради техническа
неизправност на въведената от доверителя му система. Твърди се, че
системата работи коректно, доказателство за което е обстоятелството, че
другият търговец в район Пазарджик, Л. П., има ежемесечно изпълнение на
заложената цел за бонус в частта с правилното заснемане. Следва да се
отбележи, че служителят П. е започнал работа при Ответника едва през месец
май 2025 г., но въпреки това е успял да преизпълни заложените му цели за IR
снимки без грешки за всеки от месеците май, юни и юли 2025 г. (съответно
при цел 70% за месец май 2025 г. е изпълнено на 86%; при цел 80% за месец
юни 2025 г. е изпълнено на 85%; а при цел 90% през месец юли 2025 г. е
изпълнено на 100%). Щом един изцяло нов служител успява от самото начало
на правоотношението си да заснема с такава успеваемост, очевидно няма
проблем със системата и изискванията. Следва да се отбележи също, че
средният процент на успешно заснемане при Работодателя на IR снимки без
грешки през м. май 2025 г. е 93%; през м. юни 2025 г. е 94%, а през м. юли
2025 г. е 98%.
Оспорва се също така, че поведението на Д. е „общественополезно",
13
доколкото същата е действала като „синдикален деец". Ищцата не е в
ръководството на КТ „Подкрепа", а единствено е била излъчена за преговори
за сключване на колективен трудов договор от синдикалната секция в
Пловдив. Правата й са били ограничени до приключване на преговорите,
което се случи в края на 2024 г. Поради това Д. не се ползва със сигналната
функция по чл. 406 Кодекса на труда и съответно в нито един момент
поведението й не е било нещо, различно от умишлено нарушение на трудовата
дисциплина. Дори и да беше действала в качеството си на представител на
синдиката при Работодателя, българското трудово право не познава
концепцията за „общественополезност" при изпълнение на трудовите
задължения и извършване на дисциплинарни нарушения.
Описаното по недвусмислен начин доказва, че всички, изложени от
Ищцата с Исковата молба твърдения за незаконосъобразност на Заповедта и
наложеното с нея дисциплинарно наказание, са неоснователни. Доверителят
му законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание „забележка" на
Ищцата.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло иска на Д. В. Д., ЕГН **********, с правно основание чл.
357, ал. 1 КТ срещу „..............." АД за отмяна на Заповед № 2/03.06.2025 г. и
наложеното с нея дисциплинарно наказание „забележка" като недопустим,
алтернативно като неоснователен и недоказан.
Моли съда да осъди Ищцата да заплати на доверителя му направените
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат и съдебни разноски по
делото на основание чл. 78 от ГПК, за което ще представят списък с разноски.
Възразява се срещу искането за предоставяне на цялото трудово досие
на Д., доколкото същото е неотносимо към предмета на настоящото
производство. Документите, свързани с налагането на дисциплинарното
наказание, са представени с настоящия отговор.
Възразява се срещу искането за допускане до разпит на двама
свидетели, доколкото посочените за доказване обстоятелства намират, че не са
допустими за установяване по този ред. Алтернативно, намират искането за
двама свидетели за прекомерно, ако с тях ще бъдат установявани едни и същи
обстоятелства, както е видно от направеното от Ищцата искане,
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
14
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В конкретният случай по своята
правна природа спорът с който е сезиран съдът е трудов спор между работник
и работодател за отмяна на наложено дисциплинарно наказание, и в такъв
случай следва да се приеме, че в тежест на работодателят/ ответник по делото/
е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното
упражняване на дисциплинарната власт, както и да докаже, че описаното в
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание нарушение,
действително е било извършено от ищцата Д.. От своя страна ищецът носи
доказателствена тежест по отношение но обстоятелствата, които са описани в
исковата молба.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ с Определение № 2831/26.09.2025 г. е приел представените от
ищеца и от ответника писмени доказателства. Задължил е ответника
„...............“ АД на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК в двуседмичен срок, считано
от получаване на съобщението, да представи по делото заверено копие на
цялото трудово досие на ищцата Д., включително трудов договор и всички
анекси към него, ведно с цялата преписка по образуваното дисциплинарно
производство. Съдът е предупредил ответника, че непредставянето на
документите се преценява съгласно чл. 161 от ГПК, т. е. съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства. Допуснал е до разпит двама свидетели при режим
на довеждане на ищцовата страна, както и един свидетел при режим на
довеждане на ответника.
АДВ. М.: Водим двамата допуснати свидетели.
АДВ. Б.: Водим допуснатия свидетел. Получихме Определението ви на
02.11.2025 г. и носим трудовото досие в настоящото съдебно заседание. Няма
нищо в трудовото досие, което ние да оспорваме. Във връзка с вашето
Разпореждане да представим цялата преписка по образуваното
дисциплинарно производство, моля да имате предвид, че всички документи с
15
които разполагаме са представени с отговора на исковата молба.
АДВ. М.: Да се приеме трудовото досие по делото.
СЪДЪТ счита, че представеното в настоящото съдебно заседание
трудово досие на ищцата Д. е относимо към предмета на правния спор, поради
което съдът счита, че следва да приеме представеното заверено копие на
цялото трудово досие на ищцата Д..
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното от ответната страна в настоящото съдебно
заседание трудово досие.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. Й. И. – ЕГН **********, на 42 години, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство и служебни
отношения със страните. Работя в „............“ на позиция супервайзър. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. И.: Познавам ищцата Д., преди години съм и бил пряк
ръководител, след което сме имали отношение със синдикалната организация
в „...............“. Двама работихме в един отдел от 2017 г. или 2018 г. до 10.2024 г.
Имах прекъсване там, тъй като бях освободен през 2022 г., и ме възстановиха
2024 г. Бях съкратен по време на „Ковид 19“. Водих дело и затова бях
възстановен на работа. Към настоящия момент не работя в „...............“, по
точно от края на октомври 2024 г. Д. заемаше длъжност търговски
представител за регион Пазарджик, но извън служебно беше представител на
работниците и служителите на „...............“ на международно ниво. Тя беше
синдикален лидер за регион Пловдив. Д. винаги е изпълнявала целите си на
100 %. Та беше отличен служител. Никога не е закъснявала и не се държала
лошо с колегите. Тя беше човек, който търси правдата и затова беше член на
синдикалната организация. Винаги правеше добро, както за служителите, така
и за компанията. Даваше добри идеи и добри практики. Ако нещо не работеше
16
добре, тя подаваше сигнал. Това го правеше с ясната идея да помогне на
колегите и на дружеството. Към месец 04.2025 г. не съм работил в „...............“.
Разбрах от нея за това дисциплинарно наказание. Ние поддържаме контакт и
тя ми каза, че е било с цел да помогне на колегите и на работодателя относно
това, да свършат правилно зададената им работа и да се постигне целта.
Когато работех в „...............“ този проблем съществуваше и тогава бидейки
синдикален лидер, също съм подавал сигнали към работодателя, че нещо
трябва да бъде променено. Този процес беше нов и като такъв имаше
недостатъци и следователно те трябва да бъдат изчистени. Получаваше се
така, че всеки търговски представител трябва да избере, дали да си свърши
работата и да си вземе бонуса или да избере да е напълно безопасно за него и
да не вземе пари. Това е като „параграф 22“. Този нов процес за заснемане
беше въведен в началонто на 2024 г. Тогава нейни колеги от Благоевград и
С..... са ми сигнализирали, че процеса има своите недостатъци и те би
трябвало да бъдат изгладени. Както казах в определени обекти съоръженията
са поставени на неудобни за снимане места и служителя се затруднява. Пред
самата витрина или има стелаж, или нещо друго пречи и в такъв случай
служителя няма възможност да снима витрината. Това може да ги лиши от
бонус, защото не са постигнали целта, която им е била зададена. Могат да се
качат на нещо, но това не е по правилата за безопасност, като така може да
падне. Доколкото знам, Д. подава сигнал към работодателя, че трябва да бъдат
взети мерки. Така хем няма да се нарушават правилата за безопасност, хем
хората няма да бъдат ощетени финансово. Не съм запознат за подобно нещо
други служители да са наказвани. Знам, че в момента ищцата Д. не работи там.
Знам от нея, че е напуснала защото не се е чувствала психически добре там,
тъй като виждаше неразбиране спрямо нея от работодателя. „...............“ е
социална компания, говоря специално за Дания и ние като синдикални дейци с
помощта на централния синдикат сме били в контакт със синдикалната
организация в Дания и там сме подавали сигнали /нередности/. Били сме
насърчавани да сигнализираме ако има нещо. През времето когато бях
служител имаше негативно отношение към нас синдикатите. От самото
възникване на тази синдикална организация в търговския отдел, към онзи
момент беше породено от твърде ниското заплащане за работата която се
извършва. Целият търговски отдел наброяваше около 150 човека и над 70
търговски представителя се включиха в тази синдикална организация, което е
17
показателно, че проблем има вътре в компанията. Естествено висшето
ръководство отричаше да има проблем и това поднасяше като информация
към Дания. Тогавашния търг директор Тримата синдикални лидери бяхме
отстранени и тримата заведохме дела и т римата бяхме възст на работа.
АДВ. Б.: Това са спекулации извън предмета на доказване. Много далеч
сме от предмета на доказване. Започва да се получава една клеветническа
кампания и държа да се запише в протокола, че възразявам. Нека свидетеля да
говори в лично качество.
СВИД. И.: Тримата синдикални лидери по времето на „Ковид 19“ бяхме
единствените освободени по чл. 120 от КТ, не съм сигурен дали члена е
същият. Тримата спечелихме делата и тримата бяхме възстановени на работа.
От края на октомври 2024 г. не съм служител в „...............“. Информация за
дисциплинарното производство срещу ищцата имам само от нея. В качеството
ми на служител нямам информация. Към месец април 2025 г. не съм бил
служител в „...............“. Към момента нямам дела срещу „...............“. Това е
обжалване на „...............“ към инспекция по труда в Благоевград. Аз не съм
образувал това дело, а съм посочен като страна. През месец юли 2025 г.
подадох касационна жалба срещу решение на съда. Моят адвокат го подава от
мое име.
АДВ. Б.: Има висящо дело което се води между свидетеля И. и
„...............“. То ще бъде разгледано на 16.03.2026 г. Това дело е образувано по
касационна жалба от свидетеля И.. Ако съдът прецени да се изиска това дело.
СВИД. И.: Бях супервайзър преди да ми прекратят договора през
10.2024 г. В качестовото ми на супервайзър не съм заснемал в търговски
обекти. Виждал съм снимковия материал на г-жа Д.. Знам от нея, че тя е
сигнализирала по телефона и е била помолена да изпрати снимките по имейла.
Не съм бил на този разговор, но знам как се провеждат тези разговори, тъй
като съм провеждал подобен тип разговори. По презумпция приемам, че
начина на работа им е същия.
АДВ. Б.: Вие като бивш синдикален ръководител смятате ли, че начина
да се подаде сигнал е като се нарушат правилата? Вие казахте, че качването
във височина е нарушение на правилата.
АДВ. М.: Възразявам срещу този въпрос, защото това изисква мнение, а
не възприятие.
18
СЪДЪТ не допуска въпроса на адв. Б., тъй като същият изисква от
свидетеля изразяването на субективна преценка, а не изразяването на
обстоятелства които е възприел.
СВИД. И.: Изпълнителния директор на дружеството ми се обади по
телефона да ми предложи обезщетение, и то през синдикатите да си тръгна и
аз се съгласих. Да подадох сигнал още първия ден в който отидох на работа,
тъй като същото направиха с друг синдикален лидер. Знаех как ще процедират
и си подготвих сигнала към инспекцията.
АДВ. М.: Аз бях адвокат на другия синдикален лидер А. Т..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е . Р. Н. - ЕГН**********, на 36 години, българка, български
гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана, без родство и
служебни отношения със страните. Работя като медицински представител в
..................... Желая да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Н.: Аз съм бивш служител на „...............“. От 2017 г. работих на
длъжност търговски представител. От тази година, 2025 г. не работя там. Ние
с Д. сме работили в един район, но работихме в различни направления. Тя
заемаше длъжност търговски представил. Аз бях при студен пазар, т. е.
заведенията, а тя топъл пазар- магазини. Тя обслужваше гр. Пазарджик. Както
аз, така и тя имаме подадени 20 обекта в устройството, с което работим.
Отивайки в обекта се насочваме към витрината, чекираме витрината, тя има
баркод. След това проверяваме наличните „ескаюта“ във витрините и гледаме
дали отговарят на подадените ни от фирмата, спрямо канала на обекта.
Правим снимка и след това излизаме от обекта. Това е нещо ново със
снимките, тава се въведе 2024 г. , като първоначално бяхме задължени да
правим снимка, но от тази година, тъй като ние въвеждахме ръчно самите
продукти които виждахме пред нас. Тази година направиха така, че снимката
да въвежда продуктите вместо нас, което водеше до грешки, защото тя не
можеше да хваща всички лица на самите бутилки в хладилника. Давам ви
пример: В хладилника има пет „ескаюта“, а снимката хваща само три от тях.
На мен по този начин ми се намалява сбора от точки, което не е добре. Аз ходя
на работа заради месечния бонус и по този начин не мога да си хвана бонуса.
19
На снимката трябва да се хване витрината, което не всеки път е възможно, тъй
като самите витрини се намират на различни места. Някои от обектите са
малки и е трудно да се застане на необходимото разстояние, за да може
устройството да хване цялата витрина. По принцип не е допустимо да се
катерим на високо. Ние сме сигнализирали, когато нямаме достъп. Имаше
вътрешна система „ниармист- niarmist“ с който подавахме сигнали към човек
от фирмата, който взимаше отношение с цел безопасност на работното място.
Нарушение е, ако служител си позволи да се покатери без да уведоми
работодателя, че мястото е недостъпно. Ние уведомявахме човека, който
отговаря за тези сигнали. Когато не може да се направи снимка, ние
сигнализираме към човека който отговаря за здраве и безопасност. Не знам
ако не сигнализираме какво ще са последиците. Знам, че Д. има
дисциплинарно наказани. В случая за снимките които е предоставила на
човека, който отговаря за здраве и безопасност. Прекратих трудовото си
правоотношение с ........................ през месец април 2025 г. Като цяло ни беше
казано как да работим със системата, но тя правеше грешки и ние затова
подавахме сигнали. Когато трябваше да се наслагват снимки, системата имаше
технически проблем. Реално преди това ние можехме ръчно да вкарваме
самите продукти, а след това заключиха частта, през която можеше да се
вкарва ръчно и останаха само снимките. „Ескаюта“ са продуктите. Ние трябва
да заснемем всичките продукти във витрината. От 2025 г. не можеше да се
допълва ръчно. Бонусът ни беше обвързан с процент успешно направени
снимки. За да можем да направим снимка от която да се види цялата витрина
се налага да се покатерим на високо. Запозната съм с процедурата по
заснемане. По принцип да застанем на достатъчно разстояние, ако няма такова
разстояние съответно да използваме в програмата една функция, която да
заснеме поетапно витрината на няколко парчета. Но тази функция не работеше
по времето, когато аз бях във фирмата. Нямаше как да се правят снимки по
този начин. Не съм получавала указания от ръководителя, ако не мога да
направя снимка да се покатеря на високо и да направя такава. Минималния
процент направени снимки за да се получи бонус беше 90. Вече не си
спомням и не съм убедена, но мисля, че беше 90. Това е упоменато в
бонусната схема. Подавала съм сигнал, че не мога да направя заснемане,
защото не позволява локацията и е опасно. Ние за това имахме седмични
оперативки на които всеки един от търговските представители казваше на
20
супервайзера. Той събираше сигналите и съответно ги предаваше на колегите,
които се занимаваха с тази система. Не съм наказвана за това, че съм подала
сигнал.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. В. Г. – ЕГН **********, на 42 години, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, без родство със
страните. Работя в „...............“ като национален мениджър продажби. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Национален мениджър продажби съм, работя в „...............“ от
2007 г. Отговарям за половин България. Област Пазарджик попада в тази
територия. Познавам Д., тя работеше на длъжност "търговски представител-
топъл пазар", за гр. Пазарджик. От кога е в компанията не мога да кажа. Знам,
че беше служител до 22 август 2025 г. Търговският представител трябва да
посещава всички обекти на територията на района за който отговаря. Това са
магазини, павилиони, супермаркети, малки бакалии, ние имаме вътрешно
разделяне. Той трябва да налага продуктите на компанията да се продават в
самите обекти. Прави промоционални активности, кампании свързани с
продуктите на „...............“. Да позиционира хладилници вътре в обектите, да се
стреми те да са на най- хубавото място подредени по стандарти на компанията.
Аз не съм пряк ръководител на търговския представител. Аз съм едно ниво
над прекия ръководител. Имаме супервайзър продажби топъл пазар, който има
екип от подчинени търговски представители. При Д. имаше нарушаване на
процеса, който е свързан със снимане. Ние искаме от тях да правят снимки
при всяко посещение, да имат поне една снимка от всеки обект. Но изискваме
те да правят снимки в 90 процента от обектите, които посещават. Те имат
толеранс 10 процента в определен брой обекти, които компанията допуска те
да не правят снимки. Когато не е удобно, може самият клиент да се
възпротиви и други причини, поради което не изискваме да се снима на 100
процента. Основното е да се снима нашия хладилник. Това е което искаме от
топъл пазар. Могат да се снимат регали, ако има такива, вторични излагания,
21
както и да се снимат хладилници на конкуренцията. Самата система е
разработена така, че да има различни сцени, които могат да се заснемат.
Системата е базирана на изкуствен интелект, чрез която информацията да се
сваля директно от снимката, за да не се въвежда ръчно, като по този начин се
пести време на търговските представители, както и да не попълват ръчно това
което виждат. Има различни правила за правене на снимки, системата допуска
да се снима под различен ъгъл, при което ги уведомява по подобие на
светофар дали можеш да снимаш, дали всичко ще се разпознае и третия
вариант показва червено, което казва, че не можеш да снимаш. Отделно
системата допуска четири варианта на резолюция, за да има вариант да се
направи качествена снимка. Знам, че на Д. и е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, заради неспазване правилата за снимане и оронване
престижа на компанията. Надявам се да не е имало случай търговски
представител да се катери на високо за да направят снимки, защото живота и
здравето са приоритет на компанията. Затова е този толеранс от 10 процента.
Ако някъде не може да се снима е по- добре да не го правят. Има процедура за
бонусна схема, в който има приложение за процеса за правене на снимки.
Служителите са запознати с тези правила. Един търговски представител има
около 140-170 обекта. От 14 до 17 обекта не би било проблем да не се направи
снимка, тъй като ще влезне във въпросния толеранс по бонусната схема.
Търговските представители сами обикалят търговските обекти. Не би
трябвало наш колега да снима търговски представител, по скоро е служител в
магазина или клиент. Срещнахме се с Д., изчетох дословно целият документ и
тя отказа да го подпише. Бях със супервайзъра, който и е пряк ръководител.
Ние с него се разписахме, че документа е връчен на Д.. Не са ми е известни
такива случаи, служители да са наказвани затова, че са подавали сигнали в
здраве и безопасност. Аз съм посещавал търговски обекти и продължавам да
посещавам търговски обекти, но аз пряко не работя с тази система. Не мога да
кажа какъв процент са обектите, които не са удобни за снимане. Има
служители които си изпълняват и които не си изпълняват „таргета“, за да си
изпълнят снимките за месеца. Ако има случай някой да не си вземе бонуса,
сигурно са минимални. Не е в моят ресор, но в последно време почти няма
такива случаи.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото. Във връзка с показанията на Е. И., който е страна по висящо дело
22
срещу „...............“ то моля да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че в момента има висящо дело и той е страна. Считам, че не е
нужно да се отлага делото само за да се изиска информация за друго
производство, което не влияе пряко на настоящото производство.
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита, че не следва да уважава искането на ответната страна за
изискването на допълнителна информация по отношение на това, дали
свидетелят И. е страна по висящи съдебни спорове с ответното дружество
„...............“ АД, доколкото това обстоятелство не е от пряко значение за
решаване на настоящия правен спор по същество и евентуалното уважаване
на това искане би довело до необоснованото отлагане на делото, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде
изискана допълнителна информация по отношение на това, дали свидетелят
И. е страна по висящи съдебни спорове с ответното дружество „...............“ АД
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаеми господин Съдия, с оглед на това, че настоящото
производство протича повече от час и половина ще се постарая да бъда
максимално кратък. По подробно изложените в исковата молба съображения
считам, че основната ни процесуално теза се установи, както и от
свидетелските показания. По отношения на факта, че поведението на
доверителката ми Д. е било обществено полезно и в полза на работодателя,
както и обратното, че заснемането е невъзможно, което се установи от
свидетелските показания. Установи се, че тя е синдикален деец и би трябвало
да защитава права и интересите на работниците и служителите в нейният
23
отдел. Установи се от свидетелските показания на Елена Н., че има
технически проблеми с използването на системата. Подобни сигнали са
подавани и от свидетелят И. в периода когото е работил в процесното
дружество. Считам, че показанията на доведения от ответната страна свидетел
Г. трябва да бъдат ценени по чл.172 от ГПК с оглед неговата служебна
зависимост и заинтересованост от изхода на спора. По отношение на
твърдението за по специално отношение към синдикалните дейци, което се
установи от свидетелските показания на И. представям Решение № 14780 по
адм. дело 10266 /2024 г. на АССГ, което не е влязло в законна сила и с което се
потвърждава Заповед на комисията за защита от дискриминация/КЗД/ за
установено нарушение и извършена дискриминация от „...............“ по
отношение на служител. Моля да ми бъдат присъдени разноски, съобразно
представения по делото списък, който съм представил с исковата молба. Моля
да ми бъде предоставен срок за предоставяне на писмена защита.
АДВ. Б.: Може ли един екземпляр от списъка и за ответната страна.
АДВ. М.: Нямам втори екземпляр за ответната страна. Имате електронен
достъп и от там ще си го видите.
АДВ. Б.: Според ГПК списъка с разноските трябва да е в два
екземпляра, за да има за страната по делото. Поне кажете размера на
разноските.
АДВ. М.: Претендираме 1500 лв. платено адвокатско възнаграждение
платено в брой.
АДВ. Б.: Уважаеми господин Съдия считаме, че наложеното
дисциплинарно наказание е изцяло законосъобразно и моля да ми представите
срок за писмена защита. Категорично възразявам срещу приемането на това
Решение на АССГ. Претендираме разноски за което представям списък и
твърдя за прекомерност на претендирания хонорар на ищцата.
АДВ. М.: По отношение на възражението по чл. 78, ал. 5, размера на
платеното от „...............“ адвокатско възнаграждение е почти идентичен на
претендирания такъв от ищцата. Считам, че това възражение е неуместно.
Заявявам възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответната страна.
АДВ. Б.: Държа да посоча, че разликата е 25 %, което не е идентично.
24
СЪДА не счита, че следва да приеме така представените в хода на
устните пледоарии документ, а именно: Решение № 14780 на адм. съд гр. С.....
по дело №10266/2024 г. по описа на съда, тъй като същото не е пряко
относимо и отделно от това съдът даде ход на устните състезания, поради
което връща представените документи на ищцовата страна.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок,
не по-късно от 14.12.2025 г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който за ищцовата страна е седемдневен,
считано от днешното съдебно заседание, а за ответника – десетдневен срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
25