Мотиви
към Присъда №476/01.11.2018г., постановена по НОХД №809/2017г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е.С.А. *** за това,
че на 29.03.2014 г. в
гр.Разград, в съучастие като съизвършител с Н.И.М. ***, Д.С.Х. от с.с. и Ф.Р.Ф.
от с.с. е причинил на М.И.Х. *** средна телесна повреда изразяваща се в:
-Двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно
и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с
последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело
до трайно затрудняване на речта,
-Изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична
характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.129, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал. 1, т.3 от НК.
Разградска районна
прокуратура е повдигнала обвинение и срещу подсъдимия Н.И.М. *** за това, че на 29.03.2014г. в гр.Разград, в
съучастие като съизвършител с Е.С.А. ***,
Д.С.Х. от с.с. и Ф.Р.Ф. от с.с. е причинил на
М.И.Х. *** средна телесна повреда изразяваща се в:
-Двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно
и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори -трети долни зъби вляво/ с
последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело
до трайно затрудняване на речта,
-Изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда-травматична кома, която по своята медико-биологична
характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота -
престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение и
срещу подсъдимия Д.С.Х. *** за това, че на 29.03.2014 г. в гр.Разград, в
съучастие като съизвършител с Е.С.А. ***, Н.И.М. от с.с. и Ф.Р.Ф. от с.с. е
причинил на М.И.Х. *** средна телесна
повреда изразяваща се в:
-Двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла в дясно
и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори -трети долни зъби вляво/ с
последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело
до трайно затрудняване на речта,
-Изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда - травмаична кома, която по своята медико-биологична
характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.129, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал. 1, т.3 от НК.
Разградска районна
прокуратура е повдигнала обвинение и срещу подсъдимия Ф. *** за това, че на 29.03.2014г.
в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с Н.И.М. ***, Е.С.А. от с.с. и Д.С.Х. от с.с. е причинил на
М.И.Х. ***, средна телесна повреда изразяваща се в:
-Двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла в дясно
и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с
последваща оперативна интервениця-обездвижване и метална остеосинтеза, довело
до трайно затрудняване на речта,
-Изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда- травматична кома, която по своята медико-биологична
характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си- престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения, счита ги за доказани и
предлага на съда да наложи на подсъдимите съответни наказания.
Като
частен обвинител и граждански ищец срещу подсъдимите е конституиран
пострадалия М. ***, който претендира подсъдимите да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно сума от 10000 лв за неимуществени вреди ведно със законната лихва,
както и да му заплатят солидарно сума от 1000 лв за имуществени вреди, ведно
със законната лихва. Гражданските искове и частното обвинение се поддържат от повереника
на пострадалия.
Подсъдимите не дават обяснения.
Защитникът им моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на
всеки от подсъдимите, като изтъква доводи за
недоказаност на обвиненията срещу тях.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.С.А. е роден на ***г***.
Същият е с основно образование, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият Н.И.М. е роден на ***г***. Същият
е с основно образование, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият Д.С.Х. е
роден на ***г***. Същият е с основно
образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Ф.Р.Ф. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан.
Свидетелят М.И.Х. имал
сестра - св. М. Х.. През 2014г. св.М. Х.
била ученичка в 10 клас на ПГИ „Робер
Шуман“ - гр.Разград. В края на 2013г. имало период, в който един от съучениците
й започнал да се шегува с нея и да я дразни. Обидена от поведението му тя
споделила с брат си, молейки го да
разговаря с нейния съученик А. с цел последният да престане да се държи така с
нея.
В началото на м.март
2014 г. св.М.Х. отишъл до училището на сестра си и се видял с момчето, като му
казал, да не безпокои сестра му. В процес на разговора им А. предложил на св.М.Х.,
да отидат при неговия брат, който бил наблизо. Малко след това те се срещнали със св.Г. М., който А. представил като
свой брат. Свидетелят М. казал на св. Г.А.
да разговаря с А., за да не безпокои
сестра му. Св.Г.М. казал, че не е брат на А., но пред св.М. Х. му казал да не безпокои момичето. Освен това св. Г.М.
отправил към св. М.Х. и репликата „Ще се разберем на друго място“. Тогава със
св. М. Х. и сестра му бил и св. Т. Ф., който възприел тази реплика като
заплаха.
Вечерта на 28.03.2017г.
срещу 29.03.2014г. св. М.Х. решил да отиде на дискотека заедно със свои
приятели. Същата вечер той посетил дискотека „Енерджи“ в гр.Разград, придружен
от свидетелите И. М. и Т. Ф. от с.Д.. В дискотеката
срещнал и други свои познати – свидетелите О.О., Х.Х. и А.Х. и седнал на една
маса заедно с тях.
По същото време в
същата дискотека на друга маса били и подсъдимите Н.И.М. и непълнолетните Е.А., Д.Х. и Ф.Ф.. С тях били
и свидетелите С. С., Р.Б. и Г.А. и други лица.
Около 01,00 часа, вече на 29.03.2014г., св.М.Х. решил да отиде до
тоалетната в дискотека «Енерджи» и придружен от своя приятел св. Х.Х. се упътили
за там. По същото време към тоалетната се отправил и св.Г.М., заедно със св. С.
С. Излизайки от тоалетната св. М. Х. се срещнал пред тоалетната със св.Г.М.. Св. Х.Х. не останал с М. Х., а се
прибрал в дискотеката. Св.Г.М. попитал М. Х. защо се е правил на мъж пред
училище «Робер Шуман». Двамата започнали да спорят. Край тях бил и св. С. С..
Дошъл и св. Р.Б., както и други лица, сред тях явно и някои /или всички/от
подсъдимите. Спорът продължавал и в един момент едно от момчетата, стоящи пред
М. Х. го ударило силно с ръка в лицето. В този момент и други от присъстващите
се намесили и започнали да удрят и блъскат св. М. Х.. Събраните доказателства
не дават възможност да се прецени категорично кои точно от присъстващите са
нанесли тези удари на пострадалия, но в резултат на ударите той паднал на
земята. Някои от присъстващите му нанесли още удари и му нанесли ритници с
крака в тялото. При един от нанесените му удари М. Х. ударил силно главата си в
пода и загубил съзнание. Останал да лежи
на пода. Явно изплашени от състоянието
му нападателите му и всички от компанията им бързо се отдалечили и напуснали
дискотеката.
През това време момчета, които били на една маса със св .М.Х. - свидетелите И. М., Т. Ф., О.О., Х.Х. и А.Х. излезли от дискотеката и се отправили
към тоалетната и тогава видели, че св.М.Х. лежи в ** на пода, без да мърда.
Изплашени от състоянието му те се опитали да го свестят. Изнесли го пред
дискотеката и малко по-късно той дошъл в съзнание. Дошли полицейски служители,
а малко –по късно и линейка. С помощта на свои приятели пострадалият
М.Х. бил качен в автомобил и откаран до полицейското районно управление в гр .Разград, за да дадат
обяснения. По-късно същата вечер, св. М.Х.
бил откаран до дома му в с.Д. от своите приятели.
На
досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо
лице д-р Д. В., която с оглед данните по досъдебното производство и приложената
медицинска документация на името на М.Х. установява, че в резултат на нанесен
побой на 29.03.2014г. на пострадалия е причинена травма на лицето:
-двустранно счупване на
долна челюст - през ъгъла в дясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33
/втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция -
обездвижване и метална остеосинтеза;
-травматичен оток и
хематом в областта на долната челюст в дясно и периорбитално вдясно
Двустранното счупване
на долна челюст се отнася към медико- биологичния критерий счупване на челюст и
затруднява функциите на дъвчене и говорене за срок повече от един месец.
Рентгенографски
описаното двустранно счупване на долна челюст може да се получи:
-при асиметрично
притискане - директно счупване в областта на десния ъгъл и индиректно - между
2/3 долни зъби вляво или
-от силен удар върху
тялото на долна челюст от дясната страна - по механизма на огъване /разтягане/.
До колкото по делото е
имало данни, че наред с причинената травма на долната челюст на пострадалия М.Х.
е било налице и изпадане в безсъзнателно състояние, което е обуславяло
разстройство за здравето временно опасно за живота на пострадалия по делото е
била назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза, която е дала следното
заключение: вследствие на нанесените удари с ритници и юмруци по тялото на св.М.Х.
и след спъване същият е изпаднал в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата го среда - травматична кома, която по своята медикобиологична
характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.
Това са
обстоятелствата, които се установяват с оглед събраните по делото
доказателства. На пострадалият е нанесен побой и са му причинени установените
от експертизата увреждания. Доказателствата по делото обаче не дават основание
за категоричен извод, че именно четиримата подсъдими за автори на разглеждания
побой. В съдебната фаза само един свидетел дава показания, които уличават подсъдимите
– свидетелят С. С.. Той твърди, че именно подсъдимите са нападнали пострадалия
М. Х., като пръв го ударил Н.М., а след това започнали да го удрят и останалите
/свидетелят твърди, че не е сигурен за Ф.Ф./. Прочетени са и показанията на
този свидетел от досъдебното производство, които са малко по -подробни. На
досъдебното производство показания, които уличават подсъдимите е дал и св. Р.Б.
– тези му показания от 08.02.2017г. са прочетени в съдебната фаза. В тях Б. е
посочил, че докато М. Х. говорил със св.
Г.А. до него дошъл подсъдимия Н.М. и го ударил в лицето, след това се включили
и другите трима подсъдими, които удряли пострадалия, повалили го, продължили да
го удрят и ритат и накрая Д.Х. го ритнал в главата при което пострадалият си
ударил главата в земята. В съдебното следствие обаче Р. Б. твърди, че тези му
показания не били верни. Сочи, че тогава казал това, защото се опасявал, че сам
ще бъде обвинен за побоя и искал да предпази себе си. Твърди, че всъщност не
видял как е протекъл побоя над М. Х. – видял само насъбрани хора, но не видял
какво се случва. Разпитан е и св. Г.М., който в съдебното заседание твърди, че
не си спомня случая, понеже претърпял пътнотранспортно произшествие и забравил
много неща /приложена е епикриза/. В показанията си от досъдебното производство
/прочетени в съдебната фаза/ е посочил, че
видял че някой се сдърпал с М. Х., като видял там подсъдимите Н.М., Д.Х.,
Ф.Ф. и други лица, но не видял точно какво се случва. Други свидетели в чиито
показания да се съдържат данни, които да уличават подсъдимите няма. Разбира, се
следва да се анализират показанията и на самия пострадал М.Х., но всъщност
именно твърденията на последния са крайно непоследователни и на практика в
много отношения не дават възможност за категорични изводи. На първо място
следва да се посочи жалбата на св. М.Х. до прокуратурата /входирана на 05.06.2014г., л.8 от папка 1 от ДП/. В тази
жалба пострадалият е посочил следното: „…първо ме удари тоя С., а след това и
един Г., който също мисля, че е от с. Я.. Аз паднах на пода на фоаето на
заведението, като тая група продължи да ми нанася множество удари и с юмруци и
с ритници, като имам спомен, че ме удряше и някакъв Р., който мисля, че също е
от с. Я.. Пояснявам, че имената им научих впоследствие, след като ни извикаха
след инцидента в Районното полицейско управление.“. На 12.08.2014г. св. М.Х. е разпитан на
досъдебното производство /л.30-32 от папка 1/. В този разпит пострадалият е
посочил, че пред тоалетната са го спрели именно С. и Г.. Изрично М. Х. е посочил, че С.учил в
„икономиката“ и от там го познавал. Имало и едно непознато момче, но също така
там бил и Р., когото пострадалият също
посочил, че познава – учил в неговото училище, но вече бил завършил. В този
разпит пострадалият посочил, че именно С.е попитал кой е М. и след като
пострадалият казал, че е той, то именно С.го
ударил с юмрук в лицето. След това пострадалият получил още удари, но вече не
могъл да види кой го удря. В очна ставка от 10.09.2014г. /приобщена с писмените
доказателства по реда на чл.283 НПК –с.з. от 18.10.2018г./, пострадалият
коренно променя твърденията си и вече бил категоричен, че не бил ударен от С.С.,
а от друго непознато лице. Впоследствие на проведени разпознавания пострадалият
е разпознал подсъдимия Е.А., като едно от лицата присъствали там. Също така на
тези разпознавания е посочил подс. Н.М., като едно от лицата, но е подчертал,
че му прилича на него, но не е сигурен. Пострадалият
М. Х. е разпитан два пъти в хода на съдебното следствие. Първият му разпит е от
18.01.2018г. В този разпит пострадалият сочи, че подсъдимите Е.А. и Н.М. били
на мястото на инцидента, но не може да каже дали някой от тях го е удрял – не
видял това. Не може да посочи дали някои друг от подсъдимите бил там. Отново
сочи, че именно свидетелите Г.М. и С.С.
застанали срещу него, но твърди, че не е сигурен някой от тях да го е
удрял. Казва, че не е убеден, че именно С.С. го е ударил, допуска, че може да се е припознал. Твърди, че
пред него стоели трима – Г., С.и още едно момче и ударът трябва да е дошъл от някой от тези тримата. Впоследствие
го удряли поне четири – пет човека. Изрично е посочил, че не е видял там Д.
/подс. Д.Х./, когото познавал по физиономия. С оглед изясняване на
обстоятелствата на 01.11.2018г. е проведен нов разпит на св. М.Х.. Същият
отново посочва, че е бил спрян до тоалетните от Г., като с него бил С., а също
така там бил и Р.. Този път пострадалият сочи, че е сигурен, че там бил и подсъдимият Д.Х., за когото в
предходния разпит е посочил, че не го е виждал там. Накрая се сеща отново и за Е.А., но отново не
може да каже кой го е удрял. Сочи, че всички стояли около него в кръг – били го
обградили, като първият удар дошъл от някое от момчетата стоящи пред него – Г.,
С.и още едно момче. Именно при този
разпит са прочетени и цитираните по-горе показания на М. Х. от досъдебното
производство. И пред съда и на досъдебното производство св. М. Х. сочи, че
малко след инцидента в дома му идвали свидетелите С.С. /с родителите си/ и Г.М.
да го молят да не ги обвинява, като му предлагали и пари за това. Тогава тези
свидетели обяснили на пострадалия, че бил бит от Д. и неговия брат и още едно
момче, което се казва Н.. В крайна сметка пострадалият не може да посочи, дали
някой от подсъдимите действително го е удрял, ритал и т.н. Показанията на останалите
свидетели, които същата вечер били в дискотеката - Е. Р., Т. Ф., Д. Х., А.Х., О.О.,
И.М., М. Н., Х. Х. /прочетени са показанията му от досъдебното производство,
тъй като свидетелят не е намерен/ не съдържат данни, които да изяснят конкретно
тези въпроси. Свидетелят Д. Х. твърди, че видял хора да се бият, но никого от
тях не разпознал и не може да посочи, кои лица са участвали в побоя. Останалите
посочени свидетели не са видели самия побой, а са видели М. Х. лежащ окървавен
на земята след побоя. Конкретно свидетелят Т. Ф. сочи, че когато излязъл във
фоайето, където били тоалетните и видял на земята да лежи М. Х., той видял
също свидетелите Г.М., С.С. и Р.Б. да
излизат от дискотеката /по думите му бягали/.
Фактически свидетелите
които уличават подсъдимите са С. С. /в показанията си пред съда и тези от
досъдебното производство/ и Р. Б. /в обсъдените
негови показания от досъдебното производство/. Тези двама свидетели
обаче, по мнение на съда, не са
незаинтересовани. Данните до делото категорично сочат на тяхна съпричастност в
разглеждания инцидент, както и на свидетеля Г.М.. Несъмнен за съда е стремежът
на тези лица да избегнат неблагоприятно развитие на разследването спрямо тях
самите, което предопределя показанията им.
Свидетелят Р. Б. дори сам сочи пред съда, че именно тези му опасения са
го подтикнали да даде на досъдебното производство показания, уличаващи
подсъдимите, които показания в съдебната
фаза той не поддържа. Цитираната по-горе жалба на пострадалия до прокуратурата
уличава именно тези тримата. Именно тях тримата св. Т. Ф. е видял да бягат от
дискотеката след побоя. При това явно не
е случайно, че именно свидетелите С. С. и Г. М. са посетили пострадалия с молби
да не ги обвинява, като са сочили други виновни лица. Без да се търсят
взаимовръзки то сам по себе си е показателен фактът, че впоследствие пострадалият
действително вече не е категоричен в
показанията си спрямо С. С., когото първоначално категорично уличил. Всички
тези данни дават на съда основание да счита, че тези трима свидетели /С. С., Р.
Б. и Г. М./ са заинтересовани от отклоняване на подозренията спрямо тях самите
и насочването им в друга насока. Остава се с впечатлението, че показанията им в
определени насоки са съгласувани. В някои отношения недостоверността на
показанията на тези лица е очевидна. Те например не сочат собствената си роля,
твърдят, че само забелязали от разстояние какво се случва, но сами не били
участници в инцидента и изобщо не разбрали по каква причина се стигнало до
сбиването. Пострадалият обаче е категоричен, че тези трима свидетели са били
сред лицата, които го обградили. Всъщност това като че ли е единственото в
което пострадалият е последователен и съдът намира, че действително именно тези
трима свидетели са били сред лицата, които са обградили пострадалия във фоаето
на дискотеката. Този извод се основава и на показанията на св. Т. Ф., който
виждайки тялото на пострадалия на земята, видял именно тези трима свидетели да
напускат забързано дискотеката. При това
съдът стига до краен извод, че показанията на свидетелите С. С., на Р. Б. от досъдебното
производство /прочетени в съдебната фаза/ и показанията на Г. М. от досъдебното
производство /прочетени в съдебната фаза/ не могат да бъдат приети като база,
на чиято основа могат да се направят категорични изводи. Несъмнената
заинтересованост на тези свидетели, с оглед и останалите данни по делото, не
дава възможност на съда да приеме показанията им за достоверни. При това с оглед данните по делото
не може да се направи категоричен извод за броя и самоличността на всички лица,
обградили пострадалия непосредствено преди побоя. Действително има индиции, че
поне някои от подсъдимите са били в този кръг, но събраните доказателства не
дават възможност да се направят несъмнени изводи. В това отношение пострадалият
е крайно непоследователен и показанията му, които често се променят, не дават реална яснота. Дори да се приеме, че
подсъдимите или някои от тях са били там, сред лицата които са обградили
пострадалия, то пак остава неясен въпросът за ролята на всеки от тях в
разразилия се инцидент. Пострадалият не е видял някои от подсъдимите да го
удря, а както се каза данните в този смисъл изхождат от посочените по-горе
свидетели, чиито показания съдът не приема за достоверни. Дори да се приеме съпричастност и на подсъдимите, то
няма как да се отговори на въпроса за ролята на всеки от тях – всеки от тях ли
е нанасял удари, всеки от тях ли е със свое участие именно в побоя. Подсъдимите
в крайна сметка не са имали мотив срещу пострадалия. Пререкание е имало между
пострадалия и св. Г. М. в предходен период и явно това е причината за
инцидента. Именно при този разговор св. Г.М. отправил към св. М.Х. и репликата
„Ще се разберем на друго място“, която реплика
св. Т. Ф. възприел като заплаха. Поради всичко това съдът намира, че
обвиненията срещу четиримата подсъдими не са доказани по несъмнен начин. Никой
не може да бъде осъден на база предположения. С оглед указанията на Постановление №6/04.05.1978г. на Пленума на
ВС на РБ, т.2, когато са изчерпани
всички процесуални средства за доказване и не се установи извършване на
престъпление от подсъдимия, съдът постановява оправдателна присъда, защото
обвинението не е доказано по несъмнен начин. В случая са събрани всички възможни
доказателства, но не може да се постигне несъмненост. С оглед на това съдът
намира, че четиримата подсъдими следва да бъдат признати за невиновни оправдани
по повдигнатите им обвинения.
С оглед оправдаването
на подсъдимите, то и гражданските искове предявени от пострадалия спрямо тях, с
които граждански искове се претендира осъждането на подсъдимите за солидарно
заплащане на неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законната лихва, следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: