№ 92
гр. Б., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
****241810200392 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № **** от ****г., издадено от
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Д. Й. Д., ЕГН:********** от
с.В., ул. “****“ ****, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.638, ал.1, т. 1,
вр. чл. 461, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Становища на страните:
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от наказаното
лице, чрез адв. Й. от САК, в която са релевирани доводи за неговата
незаконосъобразност като издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, явява
лично и с адв. Й. от САК, който моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, поради опорочена процедура и
незаконосъобразност. Претендира разноски.
Въззиваемата страна началник отдел в РУ-Б., редовно призована, не
изпраща представител и не изразва становище по делото. Постъпила е
1
писмена защита, чрез гл. юрик. И.а, с която моли Съда да остави без уважение
жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
Според съдържанието на обжалваното наказателно постановление, на
****г., около 01:00 часа жалбоподателят Д. Й. Д. управлявал собствения си
мотоциклет марка“ Хонда ****„ с рег. № ****, в град Б. по ул.“****“ с посока
на движение към бул.“****“, без да е сключил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" към горепосочената дата и
часа.
На инкриминираната дата, място и час жалбоподателят бил забелязан от
полицаите В. Ц. И. /младши автоконтрольор в РУ-Б./ и М. В. Н. /младши
инспектор в РУБ./, които изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул. На управлявания от жалбоподателя мотоциклет имало и пътник,
като двамата били без поставени защитни каски на главите си, а
регистрационния номер закрит с черен плик. Това дало основание на
полицаите да ги последват, като на кръстовището на ул.“****“ с бул.“****“ се
доближили и изравнили служебния автомобил успоредно с мотоциклета. Това
им дало възможност ясно да видят и разпознаят водача на мотоциклета
/жалбоподателя, който познавали във връзка с работата им/, както и марката и
цвета на мотоциклета /мотоциклет марка“ Хонда ****, сив на цвят/. Подали
ясен и недвусмислен звуков и светлинен сигнал на водача на мотоциклета, за
да спре за извършване на проверка по реда на ЗДвП. Той, обаче, не се
подчинил на това полицейско разпореждане и не спрял, а ускорил скоростта
на управлявания от него мотоциклет, като продължил движението си по ул. “
**** „- ул.****“ (където не спрял на пътен знак B-2 STOP) - ул.“ **** „ -
ул.“****“ и продължил движението си към Градският парк. Въпреки
предприетите опити от полицаите за преследване на жалбоподателя, същият
успял да им избяга. По цвета и марката на мотоциклета, свид. И. извършил
справка чрез оперативния дежурна част в РУ Б. и установил, че именно
жалбоподателят Д. е собственик на управлявания от него мотоциклет на
2
инкриминираното място и време. След направена справка в информационната
система на Гаранционния фонд установили, че жалбоподателят управлявал
мотоциклета си и без валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
За констатираното нарушение от мл. автоконтрольор в РУ - Б. В. И.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на нарушение серия GA №
****, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът е бил предявен за
запознаване и връчване на сочения в него за нарушител /жалбоподателя/,
който първоначално отказал да подпише и приеме препис от акта. Това
обстоятелство било установено с един свидетел, за което се и подписал на
акта. На следващия ден по заявление на жалбоподателя му е бил връчен
препис от акта срещу разписка.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН срещу съставения АУАН са
постъпили писмени възражения, които са приети от административно-
наказващия орган за неоснователни.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и
посочване на правна квалификация, на ****г. А.З.И. –началник група в РУ Б.,
издал обжалваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите
В. И. – актосъставител и св. М. Н. – свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, свид. Б. Н., както и въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия
GA № ****, разписка за връчване на обжалваното НП, Заповед № ****г. на
директора на ОДМВР-С., справка за нарушител/водач, докладни записки и др.
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че
съществени противоречия по смисъла на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 305,
ал. 3 НПК се констатират между свидетелските показания на полицаите В. И.,
М. Н. (от една страна) и твърденията на жалбоподателя, които са и обект на
доказване в производство, респ. проверка (от друга страна) относно въпросите
кой е управлявал цитирания в АУАН и НП мотоциклет и това ли соченият в
тези актове мотоциклет.
Показанията на полицаите съдът възприема като надеждни и
3
достоверни източници на фактически данни имащи характер на доказателства
по следните съображения:
– те представляват последователно, логично и детайлно описание на
случилото се;
– съдържат непосредствените възприятия, очевидци са и са видели ясно,
категорично и без съмнение как именно жалбоподателят Д. Й. Д., на
инкриминираната дата и място е управлявал без каска мотоциклет марка“
Хонда ****, сив на цвят. Те са подали ясен и недвусмислен звуков и светлинен
сигнал на водача на мотоциклета, за да спре за извършване на проверка по
реда на ЗДвП. Вместо това жалбоподателят ускорил скоростта на движение на
управлявания от него мотоциклет като в крайна сметка, същият успял да им
избяга;
– отличават се с голяма конкретност и категоричност;
– еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие.
Вярно е, че свидетелят Н. няма спомен по какви данни са изискали справка за
мотоциклета и дали възприел регистрационната тачела на мотоциклета. Но
това не вкарва противоречие, напротив индикация е че няма предварителна
договорка между свидетелите, а съвсем добросъвестно пресъздават
възприятията си за инетересуващите делото факти, поради което тези
фактически данни се явяват ценни първични и преки доказателства;
– не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за
евентуална заинтересованост. Твърденията на жалбоподателя в обратна
насоченост се явяват съвсем голословни и недоказани;
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези показания
напълно съответстват на останалите обективни по характер писмени
доказателствени източници. Описанието на мястото на извършване на
нарушението напълно съответства на данните в писмените доказателства по
делото, което е индиция, че свидетелите добре си спомнят случая. За да
приеме, че тези показания са достатъчно основание за изграждане на
фактологията за участието на жалбоподателя в деянията, на следващо място,
съдът отчете, че показанията им не се опровергават от други надеждни
доказателствени източници.
Възпроизведените фактически данни в показанията на свидетеля Н. са
източник на информация за извършените от него справки и резултатът от тях.
Сведенията са логично последователни, поради което възпроизведените от
този свидетел данни съдът поставя в основата си при формиране на
фактическите си изводи за обстоятелствата и фактите по делото.
Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни
4
и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на
жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от
Заповедта на директора на ОДП-С. правомощието на АНО да съставя НП.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда в
изложената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата срещу НП № **** от ****г., е подадена от наказаното лице,
чрез процесуалния му представител, т.е. от процесуално легитимирано лице в
предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и
местно компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ в случаите на установено
нарушение по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ – актовете за установяване
на административно нарушение се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по Закона за движението по пътищата. По делото няма
спор, че към момента на съставяне на акта В. И. е заемал длъжността
„Младши автоконтрольор“ в РУ Б., т. е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Поради това същият
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП.
От приетата по делото заповед № **** г., издадена от директора на
ОДМВР-С., административно наказващия орган, в качеството си на началник
група „Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за
нарушения на чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 от КЗ. В процесното НП е вписано,
че е издадено от А.З.И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б. т. е. следва да
се приеме, че групата е именно " Охранителна полиция ". Настоящият състав
приема и, че дори да не е посочено изрично, че тази група е именно
"Охранителна полиция " от сайта на МВР – ОДМВР-С., който е публично
достъпен, е видно че издателят на НП, към момента на издаването му е заемал
5
именно тази длъжност.
Съдът служебно констатира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно
постановление е спазена предвидената от закона писмена форма, както и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
При ангажиране на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и съответно не е било ограничено правото на защита на наказаното
лице. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не счита, че в случая има допуснато нарушение на
чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в Акта и в
издаденото въз основа на него Наказателно постановление се съдържа едно и
също описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било
извършено. Посочена е една и съща нарушена правна норма – чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ. В случая е налице правно единство между словесното и цифровото
описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление. В Акта и
в НП са посочени всички елементи от фактическия състав на процесното
нарушение, поради което не е налице неяснота на административно –
наказателното обвинение. Налице е тъждество между словесното и цифровото
описание на нарушението. В случая АУАН е съставен не на същата дата, на
която е осъществено деянието, а в последствие, и в присъствие на свидетел-
очевидец, което не съставлява процесуално нарушение и не води до
незаконосъобразност на Акта.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за отмяна
на наказателното постановление на формално основание.
Задължителна застраховка на автомобилистите по Раздел II, буква "А", т.
10. 1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от
КЗ. Съгласно даденото в § 1, т. 34 от ДР на КЗ легално определение за
понятието "автомобилист" - е собственикът, ползвателят, държателят или
6
водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение. Нормата е императивна и съдържа правила за поведение,
които са задължителни. Неизпълнението на този императив е прогласено за
административно нарушение в нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, съобразно
която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се налага глоба в размер на 250 лева за
физическо лице.
Съгласно изричния текст на закона чл. 638 от КЗ, съставът на това
нарушение е осъществен във всички случаи на управление на моторно
превозно средство, за което няма сключена и действаща задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", независимо от причината за
несключване на застраховката - виновно неизпълнение на задължението за
сключване на застраховка, едностранно прекратяване на договора за
застраховка от застрахователя поради неплащане на застрахователната
премия, несключване на застраховката поради обстоятелството, че моторното
превозно средство не е регистрирано в страната или е спряно от движение и т.
н.
Във всички тези случаи деецът осъществява изпълнителното деяние на
нарушението и се засяга обектът на закрила на състава на нарушението, а
именно обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни
средства, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По делото не е спорно и от доказателствата несъмнено се установи, че
на ****г., около 01:00 часа жалбоподателят Д. Й. Д. управлявал собствения си
мотоциклет марка“ Хонда ****„ с рег. № ****, в град Б. по ул.“****“ с посока
на движение към бул.“****“, без сключена валидна застраховка "Гражданска
7
отговорност" на автомобилистите.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателна
отговорност - това е физическото лице, собственик на процесния
мотоциклет, за който не е бил сключен действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата и часа на управлението му, в случая - жалбоподателя.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН- такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния
кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед
наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007
г., ОСНК на ВКС). Посочената разпоредба предвижда възможност на
административнонаказващия орган за маловажни случаи на административни
нарушения да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид това, че нарушението на 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е формално и в състава
му не е предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че
обществената опасност на нарушението е достатъчно висока, за да бъде
въздигнато в такова със самият факт на осъществяването му. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, осигуряващи
застрахователно покритие на рисковете при управление на МПС и се отличава
с типичната степен на обществената опасност на административните
нарушения от съответния вид, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред.
Административното наказание "глоба" е определено правилно в
абсолютно определения от закона размер.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за
отмяна или изменение на оспорения наказателен акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН,
същият следва да се потвърди.
8
По разноските:
При този изход на делото в полза на ОДМВР С., към която структурно
принадлежи РУ – Б. следва да се присъди претендираното от главен
юрисконсулт И.а юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** от ****г.,
издадено от Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Д. Й. Д.,
ЕГН:********** от с.В., ул. “****“ ****, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр.
с чл.638, ал.1, т. 1, вр. чл. 461, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,, като законосъобразно
и правилно.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН:********** от с.В., ул. “****“ ****, да заплати
на Областна дирекция на МВР-гр. С. разноски по делото в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9