№ 14236
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110152789 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ============= г. на ========, с адрес на
управление: гр. ........... срещу А. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ................., С. И. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ............, и Ф. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., с
която са предявени за разглеждане пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 60, ал. 1 ЗН за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при квоти по 1/3 всеки от
тях, сумата от 881,69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
възстановяване на щети по лек автомобил „........“, с ДКН № .......... причинени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.09.2019 г., около 12:10 ч. в гр. О.г по вина
на водача на лек автомобил „.............., с рег. № ..........., и наследодател на ответниците –
............. управлявал посоченото МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.09.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2019 г., около 12:10 ч. в гр. О.г е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на водача ............. който при управление на
лек автомобил „.............., рег. № ..........., е застигнал и ударил лек автомобил „........“, ДКН №
....... Ищецът твърди, че ............. е управлявал лекия автомобил без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като за процесния инцидент пред него е
образувана щета № ......... г., по която е заплатил обезщетение за имуществени вреди в размер
на 881,69 лева на собственика на увредения лек автомобил „........“, ДКН № ....... Ищецът
поддържа, че е изпратил покана до ответниците като наследници по закон на деликвента да
възстановяват заплатената от ищеца на увреденото лице сума, но плащане не е извършено.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника А. А. Х., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат Х., с който оспорва предявения иск. Навежда доводи за недопустимост
на иска, обосновани в контекста на разпоредбата на чл. 557, ал. 5 КЗ, отричаща задължение
на ======== за изплащане на застрахователя по имуществена застраховка на МПС на
увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за С.тия, настъпили на територията на
Република България, каквато счита, че е именно разглежданата хипотеза. Излага твърдения,
че не е доказано настъпването на ПТП. Оспорва материалната доказателствена сила на
1
протокола за ПТП и излага доводи, че същият е съставен от длъжностно лице, което не е
посетило мястото на ПТП и съответно в протокола не се съдържат факти и обстоятелства,
които са непосредствено възприети от неговия съставител, а само обстоятелства, които са
преразказани от страна на увредения участник. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответниците С. И. Х. и Ф. А. Ш..
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за ПТП №
1629795/10.09.2019 г., съставен от мл. мвтоконтрольор ........... полицейски служител при РУ
О.г (л.6). Съгласно отразеното в протокола ПТП е настъпило на 10.09.2019 г., около 12:10
часа, в гр. О.г, на ул. .............“, с участието на автомобил „.............., рег. № ...........,
управляван от водача ............. – участник № 1, и лек автомобил „........“, ДКН № ..........
управляван от водача ......... – участник № 2. В графа „Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП“ е вписано следното: Участник № 1 с предната част на автомобила блъска
отзад участник № 2. Не спира да установи какви са последиците от ПТП. Издирен е
впоследствие. Описаният механизъм на ПТП е онагледен в графа „Схема на ПТП“.
Съобразно вписаното в протокола, видимите щети по лек автомобил „........“ се свеждат до
деформирана задна броня, стопове, задна врата и др., а видимите щети по „.............. - в
деформирана предна броня, капак, фарове, мигачи и др. Отбелязано е, че е взето
административно отношение по отношение на участник № 1, като спрямо същия са
съставени 2 бр. АУАН – с № GA 34672 и № GA 34671. Протоколът носи саморъчно
положени подписи за актосъставител, участник № 1 и № 2 и свидетелите ............ и ..........
По делото е изискан и представен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA 34671 (л.77), съставен на ............. като водач на лек автомобил
„.............., с рег. № ..........., за това, че на 10.09.2019 г., в 13:00 часа, в гр. О.г, ул. „Т.“ е
управлявал посоченото МПС, негова собственост, което е спряно от движение – нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП. Актът носи саморъчно положен подпис за актосъставител и
нарушител. С Наказателно постановление № ......... г. (л.78), за посоченото нарушение на
............. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева. Постановлението е връчено
на нарушителя на 21.10.2019 г. срещу саморъчно положен подпис.
По делото е изискан и представен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA 34672 (л.79), съставен на ............. като водач на лек автомобил
„.............., с рег. № ..........., за това, че на 10.09.2019 г., в 12:10 часа, в гр. О.г, ул. .............“ е
управлявал посоченото МПС, негова собственост, като допуска ПТП и не спира да установи
какви са последиците от ПТП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът носи
саморъчно положен подпис за актосъставител и нарушител. С Наказателно постановление
№ ......... г. (л.78), за посоченото нарушение на ............. е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 година. Постановлението
е връчено на нарушителя на 21.10.2019 г. срещу подпис, като върху него се установява
положен печат с отбелязване за влизане в сила на 29.10.2019 г.
По делото е представена и приета извадка от Справка от базата данни на
Информационен център към ======== (л.8), видно от която застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за автомобил с регистрационен номер ........... е
прекратена, считано от 22.08.2019 г., т.е. считано от дата, предхождаща датата на процесното
ПТП.
По делото е представено и прието Уведомление за имуществени вреди от
12.09.2019 г. (л.9), подадено от ......... до ========, с искане за изплащане на обезщетение за
щети по лек „........“, ДКН № .......... получени на 10.09.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило в
гр. О.г, ул. .............“.
Съгласно Доклад по щета № ......... г. (л10) Гаранционният фонд е определил размера
на вредите по лек автомобил „........“, ДКН № .......... на стойност от 881,69 лева, без разходи
по ликвидацията, които възлизат на 37,00 лева. Видно от техническа експертиза по щета №
11190444/2019 г. е, че имуществените вреди по посоченото МПС, се свеждат до щети по
задна броня, врата багажник, ляв е десен стоп, заден ляв калник, задна престилка, под
багажник.
2
По делото е представен и приет платежен документ от 15.11.2019 г. (л16),
удостоверяващ извършено от ======== в полза на ......... плащане на сума в размер на
881,69 лева, при основание на превода „обезщ. щ. 19-110444“.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 225/09.02.2023 г., издадено от
община О.г (л.17), е, че ............. е починал на 18.01.2022 г., като е оставил за свои
наследници по закон своите деца: А. А. Х., ЕГН **********, С. И. Х., ЕГН **********, и Ф.
А. Ш., ЕГН **********.
На 17.03.2023 г. ищецът е отправил до наследниците на ............. покани за
доброволно изпълнение на регресна претенция по негова щета № ........... (л.18-23), на
стойност от 918,69 лева. Към поканите са представени 3 броя известия за доставяне, от
които се установява, че поканата е била получена от А. А. Х. и С. И. Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбите на чл. 558, ал. 7 КЗ и чл. 557, ал. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният
фонд изплаща обезщетение на увреденото лице за неимуществените и имуществените
вреди, ако причинителят не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, като след
изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното.
Основателността на предявените искове е обусловена от позитивното кумулативно
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ отговорност на
прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната
се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 2./ причинени в резултат от ПТП щети на
увредения автомобил в сочения от ищеца размер; 3./ заплащане на обезщетение на
увреденото лице в размер на действителните вреди; 4./ че всеки от ответниците е наследник
по закон на причинителя на вредите; 5./ нА.чие на обстоятелства, които са основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането. Вината на ответната страна
се презюмира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на горните факти, в доказателствена тежест на ответниците е да
докажат, че към датата на ПТП за управлявания от техния наследодател автомобил е бил
нА.це сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
погасяване на задължението.
От представеното и прието по делото Удостоверение за наследници изх. №
225/09.02.2023 г., издадено от община О.г, се установява, че ............. е починал на 18.01.2022
г., като е оставил за свои наследници по закон своите деца: А. А. Х., ЕГН **********, С. И.
Х., ЕГН **********, и Ф. А. Ш., ЕГН **********. С оглед на това и предвид фактическите
твърдения, наведени в исковата молба, съдът намира, че последните трима са пасивно
процесуално легитимирани да отговарят по предявените искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника А. А. Х., чрез особения представител
А. Х., се навеждат доводи за недопустимост на иска, обосновани в контекста на
разпоредбата на чл. 557, ал. 5 КЗ. Съдът намира, че така релевираните доводи са неотносими
към преценката за допустимост на исковото производство, а касая основателността на
исковите претенции. Във връзка с тях, съдът следва да отбележи, че те са неоснователни,
доколкото визираната в писмения отговор разпоредба е неприложима в конкретния казус,
разглеждащ хипотеза на изплатено от ======== пряко в полза на увреденото лице
обезщетение в размер на претендираната сума, а не плащане, извършено в полза на
застраховател по имуществена застраховка, което по аргумент на цитираната разпоредб на
чл. 557, ал. 5 КЗ не се дължи от Гаранционния фонд в случаите, когато виновният водач
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за С.тия,
настъпили на територията на Република България.
По основателността на исковете:
От представения и приет по делото като писмено доказателство Протокол за ПТП №
1629795/10.09.2019 г., саморъчно подписан без възражение от двамата участници в
инцидента и преценяван съвкупно с приложената по делото административно-наказателна
3
преписка, образувана по повод на него, се установява, че на 10.09.2019 г., в гр. О.г, лек
автомобил „.............., рег. № ..........., управляван от водача ............. се е движел по ул.
.............“, като поради неспазване на необходимата дистанция се е блъснал в движещия се
непосредствено пред него лек автомобил „........“, ДКН № .......... управляван от водача .........,
в резултат на което е реА.зирано ПТП. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ в частта относно лично възприетите от съставителя му факти за самоличността на
участниците, представените от тях документи и характера и вида на видимите щети по
автомобилите. Такава доказателствена сила протоколът за ПТП има и относно
удостоверените от длъжностното лице пряко възприети факти, относими за определяне на
механизма на ПТП като местоположението на МПС, участници в ПТП, пътни знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е
посетено на място. Ето защо, съдът приема, че въз основа на протокола за ПТП и
приложената административна преписка се установява по делото, че наследодателят на
ответниците е участвал в ПТП на 10.09.2019 г., в гр. О.г, при което са причинени описаните
в протокола щети на лекия автомобил „........“, ДКН № ....... В случая протоколът за ПТП е
саморъчно подписан от двамата участници в произшествието и един свидетел и в този
смисъл съдът цени последния като съществен доказателствен източник за настъпване на
ПТП именно при описания в него механизъм, възражения във връзка с което не са правени
от водачите на двете МПС, вкл. от .............. В подкрепа на този извод е и фактът, че
наследодателят на ответниците лично е получил и не е обжалвал издаденото му във връзка с
процесното ПТП наказателно постановление № ......... г. и последното е влязло в сила. С
оглед на изложеното съдът приема, че механизмът на ПТП е установен въз основа на
приетия протокол за ПТП, материА.те по административно-наказателната преписка, както и
с останА.те събрани по делото и кореспондиращи им писмени доказателства – опис и доклад
на щетите от ищеца, неоспорени в хода на процеса.
При възприетото по-горе, съдът намира, че вина за ПТП има водачът на МПС
„.............., с рег. № ..........., който не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 20, ал.
2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия,
състоянието на пътя, характера и интензивността на движението и конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Чл. 23, ал. 1
ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намА. скоростта или спре рязко. По делото не са ангажирани
доказателства от ответниците, установяващи нА.чие на обстоятелства, които да изключват
вината на наследодателя им или да намаляват отговорността му, поради което и съдът
приема, че последният носи отговорност за вредите, причинени на лек автомобила „........“,
ДКН № .......
По делото не е спорно, а и се установява от приложената справка от базата данни на
Информационен център към ======== и нарочното отбелязване в протокола за ПТП, че към
датата на реА.зиране на процесното ПТП – 10.09.2019 г., лек автомобил „.............., с рег. №
..........., не е имал вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От приетия по делото платежен документ от 15.11.2019 г. се установява по
категоричен начин, че на посочената дата ищецът ======== е заплатил в полза на
увреденото лице ......... сума в размер на 881,69 лева, представляваща обезщетение в размер
за претъпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 10.09.2019 г.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане
на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
При горните мотиви съдът приема, че по делото са установени всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника и предявеният иск с правно основание чл. 558,
4
ал. 7 КЗ е основателен. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават. При това положение и по аргумент от
чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците, като деца на починА.я ............. отговарят за заявените претенции
до размера на наследствената си квоти, т. е. до размера на 1/3 от общо претендираната сума
от 881,69 лева, или по 293,89 лева за всеки ответник.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. А. Х., чрез особения представител А. Х., е
релевирано възражение за погасяване на исковата претенция спрямо него по давност, което
съдът намира за неоснователно. Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните
искове важи общата 5-годишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица,
което разбиране е приложимо и към регресното вземане на Гаранционния фонд – в този
смисъл и Решение № 8/22.06.2022 г. по т. д. № 2144/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение №
47/30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г. на ВКС, I ТО, и др. В случая обезщетението е
изплатено на 15.11.2019 г., с оглед на което към момента на предявяване на иска – 27.09.2023
г., давността не е изтекла.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се дължат
сторените разноски в първоинстанционното производство. В случая последният претендира
разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, както и разноски за платен
депозит за особен представител на ответника А. А. Х. в размер на 350,00 лева. В тежест на
ответниците С. И. Х. и Ф. А. Ш. следва да се възложат разноски в размер на по 1/3 от
платената държавна такса, а именно по 16,66 лева, а в тежест на ответника А. А. Х. – 1/3 от
таксата и сумата от 350,00 лева за внесен депозит за особен представител, т. е. общо 366,66
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ................., ДА ЗАПЛАТИ на
========, БУЛСТАТ ........... с адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 558, ал. 7
КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, сумата в размер
на 293,89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
възстановяване на щети по лек автомобил „........“, с ДКН № .......... причинени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.09.2019 г., около 12:10 ч. в гр. О.г по вина
на неговия наследодател ............. ЕГН **********, и водач на лек автомобил „.............., с рег.
№ ..........., управлявал посоченото МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.09.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 366,66 лева – разноски в производството по гр. д. № 52789/2023 г. по описа на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА С. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ............, ДА ЗАПЛАТИ на
========, БУЛСТАТ ........... с адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 558, ал. 7
КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, сумата в размер
на 293,89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
възстановяване на щети по лек автомобил „........“, с ДКН № .......... причинени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.09.2019 г., около 12:10 ч. в гр. О.г по вина
на неговия наследодател ............. ЕГН **********, и водач на лек автомобил „.............., с рег.
№ ..........., управлявал посоченото МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.09.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 16,66 лева – разноски в производството по гр. д. № 52789/2023 г. по описа на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА Ф. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., ДА ЗАПЛАТИ на
========, БУЛСТАТ ........... с адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 558, ал. 7
КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, сумата в размер
на 293,89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
възстановяване на щети по лек автомобил „........“, с ДКН № .......... причинени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.09.2019 г., около 12:10 ч. в гр. О.г по вина
5
на неговия наследодател ............. ЕГН **********, и водач на лек автомобил „.............., с рег.
№ ..........., управлявал посоченото МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.09.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 16,66 лева – разноски в производството по гр. д. № 52789/2023 г. по описа на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6