Решение по адм. дело №354/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на М. М. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица]против Решение № 760828**** от 30.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер] /прот. № 01168 от 07.05.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

С потвърденото Разпореждане е извършено преизчисление на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на наличните данни за допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж след пенсиониране и отказано да се извърши преизчисление на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането тъй като изчисленият индивидуален коефициент 1.260 е по-неблагоприятен.

Жалбоподателят оспорва решението, с което е потвърдено разпореждането с аргументи, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата, не е събрал всички относими доказателства, поради което е достигнал до необосновани правни изводи в противоречие с материалния закон. При изчисляването не бил взет предвид окончателния доход, предоставен от нея с Декларация обр. 6, а единствено авансово преведените осигурителни вноски. Представя удостоверение за платени данъци и осигуровки за периода 01.01.2024 – 31.12.2024г. издадено от ТД на НАП София и протокол за подадени данни по декларация 6 от 16.04.2025г. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. З., който поддържа жалбата. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – Перник, в открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

М. М. М. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната с разпореждане [номер] по протокол № 01149 от 21.04.2021г./ л. 14/, считано от 11.11.2020 г. и определена, считано от 01.12.2024 г. със срок пожизнен за 50 на сто ТНР – с разпореждане [номер] по протокол № Р01001 от 02.01.2025г. /л. 40/.

Със заявление обр. УП-28 вх.№ 21115-13-63 при ТП на НОИ-[населено място] от 30.01.2024 г. /л. 32/ същата е поискала на основание чл.102, ал.1, т.2 от КСО личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде служебно ежегодно преизчислявана с допълнително придобит след пенсионирането й осигурителен стаж и осигурителен доход, ако това е по-благоприятно за нея.

В тази връзка с писмо изх. № 21102-13-376 от 02.05.2025 г. до началник на отдел КПК при ТП на НОИ-[населено място] /л. 41/, началник на отдел „Пенсии“ е поискал потвърждаване на съдържащите се в информационната система/регистрите на НОИ данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на М. М. М. като лице упражняващо свободна професия. В отговор на искането след извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ [населено място] е издадена служебна бележка с изх.№ 21102-13-376#1 от 02.05.2025 г/л. 42/, с която помесечно за времето от 01.01.2023 г. до 31.01.2025 г. на същата е удостоверен осигурителен стаж и осигурителен доход в качеството й на самоосигуряващо се лице. В забележка е записано, че удостовереният осигурителен доход за 2023 г. е окончателен, а за 2024 г. и 2025 г. е авансов.

При съобразяване с издадената служебна бележка, административният орган се е произнесъл, постановявайки разпореждане [номер] (прот. № N01168) от 07.05.2025 г., с което по подаденото от М. М. М. на 30.01.2024 г. заявление на основание чл. 102, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО, считано от 01.02.2025 г. до пожизнено личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване е служебно преизчислена.

Пенсията е преизчислена с осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (10.11.2020 г.) -21 г. 06 м. и 28 д. и осигурителен стаж след датата на инвалидизиране - 04 г. 02 м. и 21 д., като е определена за изплащане в размер на 975.41 лв.

С отделна позиция в разпореждането е отказано преизчисляване на пенсията с осигурителен доход след пенсионирането/след последното преизчисление, тъй като изчисленият индивидуален коефициент - 1.260 е по-неблагоприятен.

Разпореждането е обжалвано по административен ред в срока по чл. 117, ал.2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – Перник с жалба, наименована „заявление“, регистрирана в ТП на НОИ с вх. № 1012-13-49/03.06.2025г. В жалбата се излагат аргументи, че при изчислението не е взет предвид дохода, представен от нея с декларация 6, а единствено авансово внесените осигурителни вноски. Във връзка с изложеното в заявлението с характер на жалба, административният орган с писмо изх. № 1012-13-49#1 от 10.06.2025 г. до началник на отдел КПК при ТП на НОИ-[населено място] /л. 46/ е изискал извършване на повторна проверка от контролните органи по отношение на осигурителния доход на М. М. М. като самоосигуряващо се лице към момента на издаване на служебната бележка. Поискана е информация дали към този момент доходът за който сочи, че бил представен от нея с Декларация обр.6 е бил наличен в информационната система/регистрите на НОИ.

В отговор началник на сектор КР на ДОО при ТП с писмо изх. № 1012-13-49# 2 от 12.06.2025 г. /л. 47/ предоставя констативен протокол № КВ-5-13-01983737 от 12.06.2025 г. с обективирани резултати от извършена от контролен орган при ТП на НОИ-[населено място] проверка. Констатациите на контролния орган са, че към 02.05.2025 г. не е установено основание за удостоверяване на окончателен размер на осигурителния доход на М. М. М., тъй като в информационната система на НОИ към тази дата не е установена въведена Таблица 1 към Годишна данъчна декларация на физическото лице, подадена по реда на ЗДДФЛ. Посочено е, че контролните органи на НОИ нямат достъп до тази база данни, както и до данни, свързани с декларация 6.

С Решение № ******* от 30.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място] жалбата е отхвърлена като неоснователна.

С жалба по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО, постъпила в ТП на НОИ – [населено място] на дата 14.07.2025г. Решение № ****** от 30.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Перник е оспорено по съдебен ред.

В хода на съдебното производство, се приобщиха като доказателство поисканите от НАП данни - Таблица 1 от Годишна данъчна декларация за 2024г., подадена от М. М. по електронен път на 28.03.2025г. В придружителното писмо от НАП се сочи, че съгласно чл. 12 от Инструкцията за взаимодействие и текущ обмен между НАП и НОИ, НАП предоставя на НОИ данни за окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, декларирани в Таблица 1 към ГДД, до края на месеца, в който са въведени и обработени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган – ръководителя на ТП на НОИ – Перник, който съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО се произнася по жалбите срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите.

Издаден е в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. Доколко същите са правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 от КСО, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. В същия смисъл е и подзаконовото правило, обективирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПОС, съгласно което при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето. В случай, че преизчисляването с осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от НПОС, размерът на пенсията се определя само въз основа на осигурителния стаж, придобит след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисленият размер на пенсията, съгласно ал. 4 на чл. 21 от НПОС се определя от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, а ежегодното преизчисляване за всяка следваща календарна година се извършва от първо число на същия месец, от който е извършено предходното преизчисляване.

В случая, подаденото заявление за служебно преизчисляване е от 31.01.2024г. и съответно с първото разпореждане, постановено след заявлението – по протокол № 01118 от 27.03.2024г. пенсията е преизчислена от 01.02.2024г. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни възраженията на жалбоподателката относно неправилното преизчисление на пенсията й с разпореждането по протокол № 01168 от 07.05.2025г., считано от 01.02.2025г. само с осигурителния стаж, без да се вземе предвид окончателния размер на осигурителен доход за 2024г.

Няма спор, че жалбоподателката има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и упражнява свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ – адвокат.

Дължимите от самоосигуряващите се лица вноски, които се внасят авансово по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Според чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. За процесния период от 01.01.2024 г. до 31.12.2024г. жалбоподателката, в изпълнение на задължението си по чл. 6, ал. 8 от КСО е внасяла за своя сметка авансово дължимите осигурителни вноски, които е определила съобразно осигурителен доход [рег. номер]. След подадена на 25.03.2025 г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е бил определен облагаем доход от дейност като самоосигуряващо се лице по-висок от авансовия месечен окончателен размер на осигурителния й доход, като окончателните осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход от 3 750 лв. са надлежно декларирани с декларация 6 и внесени от страна на жалбоподателката. Ясно е, че окончателният размер на осигурителния доход е по-благоприятен за лицето и неоснователно е взет предвид размера на авансово декларирания осигурителен доход. При това положение фактическите констатации на административния орган се явяват опровергани и след като неоснователно не е зачетен осигурителен доход за този период в окончателния размер, се налага преразглеждане и на така определения размер на пенсията.

Жалбоподателката е изпълнила задълженията си на самоосигуряващо се лице в законово регламентираните срокове като е довнесла разликата след годишното изравняване на авансовите й осигурителни вноски до окончателния размер на осигурителния й доход за 2024 г. При тези данни съдът намира, че тя има право да се ползва в пълен обем от осигурителните си права с оглед действителния й принос в осигуряването за съответния период. След като окончателният размер на осигурителния доход е определен и внесен преди датата на разпореждането за преизчисление, то и преизчислението следва да бъде съобразено с него.

Съгласно чл. 41, ал.1, изр. последно НПОС, за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Спорно е дали пенсионните органи са имали информация какъв е окончателния размер на осигурителния доход, което обстоятелство в конкретния казус е било сторено много преди законово установения срок – 30.04.2025 г., в случая до 02.05.2025г. – първия работен ден, а именно ГДД, ведно с Таблица 1 е подадена по електронен път в НАП на 25.03.2025г. Предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, и съгласно посоченото в писмото на НАП, контролните органи на НОИ би следвало още на 02.05.2025г. да разполагат с цялата необходима им информация за данни за подадена Таблица 1 към годишната данъчна декларация и определеният окончателен размер на месечния осигурителен доход за съответната календарна година, въз основа на която да могат да установят, че пенсията на жалбоподателката е била определена в неправилен размер, с оглед извършеното годишно изравняване на осигурителния й доход и внесени окончателни осигурителни вноски. На още по-голямо основание би следвало информацията да е налична към 30.06.2025г., когато се е произнесъл ръководителят на ТП на НОИ, още повече, че такова възражение изрично е направено от лицето в сезиращата го жалба и е посочено, че е подало декларация 6. Констатацията, че в информационните системи на НОИ липсват данни за размера на окончателния осигурителен доход към 02.05.2025г. и 12.06.2025г. е опровергана от официалните документи от НАП. Въпреки разпоредбата на чл. 41, ал. 1, изр. последно от НПОС на лицата, които коректно са изпълнили данъчните и осигурителните си задължения не могат да бъдат вменявани неблагоприятни последици от ненадлежното отразяване на това обстоятелство от един от държавните органи, имащи отношение към вписването и събирането на публични задължения. След като има надлежни доказателства, своевременно заявени пред административния орган, последният по силата на служебното начало, вменено му с разпоредбите на АПК, е могъл да изиска от НАП потвърждение на информацията в тях. Целта на правилото на чл. 41, ал. 1, изр. последно от НПОС е да се улеснят физическите лица като се намали административната тежест от представяне на допълнителни документи за доказване на осигурителния доход, а не да им се вменяват неблагоприятни последици от пропуски на администрацията, като същевременно биват поставени в невъзможност да докажат твърденията си на база на други официални документи.

Съдът счита, че в случаи като процесния следва да бъде зачетен окончателният осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, като изменението на пенсията следва да бъде извършено, считано от първо число на същия месец, от който е извършено предходното преизчисляване. Практиката, описана в констативния протокол, че окончателният размер на осигурителния доход се определя след срока за корекцията му /30 септември/, а не след срока за деклариране, следва да бъде отречена като непочиваща на законово основание.

Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и преписката следва да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Перник за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на адв. З. от АК – Перник за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. последно от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката (колега адвокат от същата адвокатска колегия), видно и от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие № 46624/30.09.2025г. Съдът определя възнаграждението в размер на 300 лева, който размер съответства на правната и фактическа сложност на делото и реално извършените процесуални действия от пълномощника /явяване в едно съдебно заседание/ без при това съдът да е обвързан от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възнаграждението за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъде възложено в тежест на Националния осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 118, ал. 3 от КСО, Административен съд – Перник, III състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. М. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица]Решение № ***** от 30.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер] /прот. № 01168 от 07.05.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Перник за ново произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адвокат Р. Х. З. от Адвокатска колегия – Перник, с личен № *****и служебен адрес [населено място], [улица], ет. 4, офис 13 Б, сумата от 300 лева – възнаграждение за безплатно предоставената на жалбоподателката адвокатска помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.