№ 1349
гр. Пловдив , 22.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204303 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4203458, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Т.
Х. П. е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 38557/13.07.2021 г.
1
по описа на Районен съд Пловдив /л. 18 от съд. дело/ същата не разполага с
разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 26.11.2020 г. в 15,32 часа в гр.
Пловдив, бул. Найчо Цанов в близост до кръстовище с ул. „Менделеев“, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ ч., МПС - Лек автомобил
„Ауди А5“, с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 76 км/ч,
тоест с наказуемо превишение от 26 км/час.
Конкретизирано е, че нарушението е установено с CORDON-M2,
насочено посока север.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателя, отново следва да
се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
CORDON-M2. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с
радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
2
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен
това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този
който се забелязва на статичното изображение.
На следващо място, посоченото статично изображение е изготвено и
съдържа всички посочени в чл. 18, ал. 2 от организационно –
технологичните правила за работа със стационарно преносими уреди за
контрол на скорост CORDON-M2 /л. 20 – 23 от съд. дело/ данни, а именно:
посочена е измерената скорост – 79 км/ч., ограничението на скоростта
– 50 км/ч., посока на движение – приближаване, както и данните
удостоверяващи валидността на проверката – GPS координати, дата –
26.11.2020г., час – 15,32 часа и локация – Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ в
близост до кръстовище с ул. „Менделеев“. Както вече беше посочено налице
е и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се
забелязва на статичното изображение. Ето защо и изцяло несъстоятелни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, релевирани с
допълнителна писмена молба в насока, че представеното по делото статично
изображение не съдържа пълни данни, съответно и представената снимка за
временно разположеното на пътя АТСС са негодни да установят по
категоричен и безспорен начин извършването на процесното нарушение.
Конкретно относно възражението, че липсва ясно описание на посоката на
движение на процесното МПС, съдът държи отново да отбележи, че в
атакувания електронен фиш изрично е конкретизирано, че АТСС е насочено
посока север, като в статичното изображение е посочена посока на движение
– приближаване. Същевременно в Протокола по чл. 10 е отбелязано, че
посоката на движение на контролираните МПС е от север на юг и от юг на
север. В случая, доколкото в ЕФ е отбелязано, че устройството е насочено
посока север, а автомобилът се е движил в посока – приближаване се стига до
единствено възможния извод, че МПС се движило в посока север – юг.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС. В тази връзка правилно е определен субектът на отговорността
съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление
3
на МПС.
Изрично следва да се посочи, че изцяло правилно е приложен и чл. 16,
ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този
смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/ 21.02.2020г. допустимата грешка при отчитане на измерена скорост
при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/ч. Именно този
толеранс е приложен от наказващия орган.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС, което е
стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност
на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
4
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя. В тази връзка и отново с оглед
възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че изготвянето на
дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10,
удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на дата
26.11.2020г., на посочените в ЕФ време и място, поради което в
достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.
- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.
За пълнота на изложението и с оглед възраженията на жалбоподателя
следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след
предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018
г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със
знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не
представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
законосъобразно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото
ограничение на скоростта за движение в населено място - 50км/час, а
5
наказуемото превишение е 26 км/час. Посочена е правилната нарушена
разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна
норма - чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на
Административен съд Пловдив, според която, ако нарушението се изразява в
нарушаване общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час
точния административен адрес на извършване на нарушението е
ирелевантен, доколкото навсякъде ограничението е едно и също, особено
ако мястото на нарушението е надлежно индивидуализирано чрез GPS
координати.
Така Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1898 от
27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм.
н. д. № 718 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив,
В процесния случай, по-горе вече се установи, че в атакувания ЕФ,
Протокола по чл. 10 и статичното изображение надлежно са посочени както
административен адрес, така и географските GPS координати на
извършеното нарушение, поради което поставените в практиката
изисквания са даже преизпълнени.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с
техническото средство скорост на движение е 76 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Превишението е с
повече от половина на разрешената скорост и разкрива висока степен на
опасност. Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи
спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая
превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажно.
6
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4203458, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
на Т. Х. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Х. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7