РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Русе, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520106119 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Ищците М. П. В., ЕГН ********** и Г. Р. Н., ЕГН **********, чрез адв.
А.Г., твърдят, че са собственици при равни права на Поземлен имот с ид. №
63427.4.284, находящ се в гр. Р***, ул. „С***“ № 24, с площ от 139 кв.м.,
ведно с намиращите се в него сграда с ид. № 63427.4.284.1, със застроена
площ 24 кв.м. и сграда с ид. № 63427.4.284.2, със застроена площ от 28 кв.м.,
който ответникът Я. Г. Я., ЕГН ********** владеел без правно основание.
Твърдят, че процесният имот бил придобит от П. В. Н., ЕГН **********, б.ж.
на гр. Русе, поч. на 10.12.2020 г,. по давностно владение с нот. акт № 25, том
4, рег. № 7232, нот. дело № 550 от 2020 г. на нотариус рег. № 624, по време на
брака му с ищцата, преживяла съпруга, която е направила отказ от
наследството му, както и са направили отказ внучките му П. В. В. и В. В. В.,
наследници по заместване на сина му В. П. В., поч. на 26.05.2017 г. Така
ищецът М. П. В. станал собственик на ½ ид.ч. от имота по наследство от баща
си Петър В. Николов и ищцата е собственик на ½ ид.ч. придобита в СИО по
време на брака й с П. Н.. Твърдят, че в началото на 2021 г. ищецът посетил
имота и в него заварил ответника Я. Г. Я., който дори и след посещение от
1
Полицията, заявил, че няма да напусне доброволно и се възприема като
„пълен господар“ на имота.
Поради това са предявили против ответника субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 от ЗС – да се признае за установено, по
отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот и да
бъде осъден ответника да им предаде владението на имота.
В 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника не е подал писмен
отговор.
В съдебно заседание ищецът М. П. В., чрез адв. А.Г. представя заверено
копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том II, рег. №
3934, дело № 212 от14.12.20221 по описа на нотариус Танчо Танчев, с район
на действие Районен съд – Русе, с Вх. Рег. № 15252/14.12.2021 г. на Агенция
по вписванията, с който ищцата Г. Р. Н., ЕГН ********** е дарила на ищеца
М. П. В., ЕГН ********** 1/2 идеална част от правото си на собственост
върху процесния недвижим имот. Моли да се уважат исковете така както са
предявени.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са субективно съединени искове от ищците М. П. В., ЕГН
********** и Г. Р. Н., ЕГН **********, чрез адв. А.Г. против ответника Я. Г.
Я., ЕГН ********** – да се признае за установено, по отношение на
ответника, че ищците са собственици на процесния имот и да бъде осъден
ответникът да им предаде владението на имота.
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
съгласно който всеки собственик може да предяви по всяко време в защита на
накърненото му право на собственост и отнетото му владение за част или за
целия спорен недвижим имот. За ищците, поради тези съображения,
съществува правен интерес от завеждането на осъдителен иск за
възстановяване владението, като същият е процесуално допустим, доколкото
ответника оспорва правото на собственост на ищците върху описания
недвижим имот и се твърди, че владее имота.
По иска по чл. 108 от ЗС, за да се уважи ревандикацията на определена
2
вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по
безспорен начин, че ищците са собственици на спорната вещ /имот/, че
ответникът го владее и че това владение е без основание. Доказателствената
тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в
процеса, като ищците следва да докажат правото си на собственост и фактът
на владение от страна на ответника, за което не са посочили доказателства, а
последният следва да докаже, че владее имота на правно основание, годно да
го легитимира като собственик, за което не е посочил доказателства.
Ответникът в съдебно заседание заявява, че е имал договор за наем със
стария собственик П. В. Н., баща на ищеца, до 2020 г. е плащал на него наем.
Представя заверено копие от Констативен протокол от 20.06.2016 г. за
постигнато споразумение за плащане на наем. Изчистили са си отношенията
финансово със стария собственик относно наема. Към момента няма договор
за наем с ищеца, но заявява, че е правил подобрения на стойност 20 000 лв. за
това, което е построил в дворното място и къщата. Заявява, че е бил отчужден
имота, никога Милен не е живял там, нито баща му, но ищеца му искал 50 000
лв., за да му продаде мястото с къщата и да му я прехвърли, а ответникът му
искал 20 000 лв. за подобрения. Ответника не оспорва правото на ищците, че
са собственици на имота и че той го владее без правно основание.
Ищците, чрез процесуалния си представител, направиха искане съдът да
постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска,
като им се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание
ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, като доказателства по делото относно процесния имот:
Нотариален акт № 101, т.30, дело № 6198/27.10.2020 г. на СВ - Русе ;
Кадастрална скица № 15 - 1204454 от 05.11.2021г. на АГКК - Русе;
Удостоверение за наследници № 2- 6467/21.12.2020г.; Удостоверения относно
3
откази от наследство - 3 бр., с изх. № № 2926, № 2927 и № 2928 от 14.05.2021
г.; Удостoверение за данъчна оценка № Д0007251/15.09.2021г., по чл. 264, ал.
1 от ДОПК; Нотариален акт за дарение на недвижим имот Вх. Рег. №
15252/14.12.2021 г., Акт. № 133, том 43, дело 9002/2021 г. на Служба по
Вписванията; Констативен протокол от 20.06.2016 г., с рег. № 6686, том: 1,
Акт: 172 на нотариус Георги Георгиев, искът се явява основателен, което не
се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал. 3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 108
от ЗС за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищците за присъждане на направените по делото разноски, тъй като с
действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска и не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените
разноски в размер на 15,00 лв. за държавна такса за вписване на исковата
молба, 100,00 лв. за държавна такса и 700,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Я. Г. Я.,
ЕГН **********, с адрес: ул. „С***” № 24, че ищците М. П. В., ЕГН
********** и Г. Р. Н., ЕГН **********, с адрес за двамата: гр. Русе, бул.
„Фердинанд” № 34, ет. 1, са собственици при равни права на Поземлен имот с
ид. № 63427.4.284, находящ се в гр. Р***, ул. „С***“ № 24, с площ от 139
кв.м., ведно с намиращите се в него сграда с ид. № 63427.4.284.1, със
застроена площ 24 кв.м. и сграда с ид. № 63427.4.284.2, със застроена площ от
28 кв.м.
ОСЪЖДА ответника Я. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: ул. „С***” № 24
ДА ПРЕДАДЕ на ищците М. П. В., ЕГН ********** и Г. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес за двамата: гр. Русе, бул. „Фердинанд” № 34, ет. 1,
4
владението на следния недвижим имот: Поземлен имот с ид. № 63427.4.284,
находящ се в гр. Р***, ул. „С***“ № 24, с площ от 139 кв.м., ведно с
намиращите се в него сграда с ид. № 63427.4.284.1, със застроена площ 24
кв.м. и сграда с ид. № 63427.4.284.2, със застроена площ от 28 кв.м.
ОСЪЖДА ответника Я. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: ул. „С***” № 24
ДА ЗАПЛАТИ на ищците М. П. В., ЕГН ********** и Г. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес за двамата: гр. Русе, бул. „Фердинанд” № 34, ет. 1,
направените по настоящото дело разноски в размер на 15,00 лв. за държавна
такса за вписване на исковата молба, 100,00 лв. за държавна такса и 700,00 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5