Решение по дело №1826/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Д. С., гражданка на Украйна, с дата на раждане: [дата]., с предоставена временна закрила в РБългария, [ЛНЧ], чрез адв.В. П., против Заповед № ЗСПД/Д-А/17961 от 03.10.2024 г. на началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и прави искане да бъде отменена.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява. Представлява се от адв.Д. О., който поддържа жалбата. Сочи, че същата е незаконосъобразна, поради което и следва да бъде отменена, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Пледира за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх.№13091/03.12.2024 г. от юрисконсулт Д., в което оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е правилна и законосъобразна, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира, за установено от фактическа страна следното:

Д. С. е подала заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/17961/27.09.2024г. до Дирекция „СП“ Бургас за отпускане на еднократна помощ за детето Н. С., записано в първи клас. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална помощ, за което е изготвен нарочен лист .

Със Заповед № ЗСПД/Д-А/17961 от 03.10.2024 г. на началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, на жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ. В мотивите на заповедта е посочено, че семейството не попада в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД – право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такава помощ е предвидено в друг закон или международен договор по който Република България е страна. Към момента чуждите граждани със статут на временно пребиваване в страната не попадат в обхвата на ЗСПД, поради което за тях няма правно основание за отпускане на еднократна помощ. Няма сключена спогодба между България и Украйна в областта на семейното подпомагане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК - дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а съгласно ал.5, изр.първо отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с оглед правомощията по чл.10, ал.4 и ал.5 от ЗСПД, в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че Д. С. е подала заявление –декларация до Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас за отпускане на еднократна помощ за детето Н. С., записано в първи клас .

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД, като няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно административния орган е приел, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ. Мотивите за това са следните:

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон. Ето защо настоящия случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ за раждане на дете.

Според чл.47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.), която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ипротиворечат. В чл.2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи.

Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата), задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

На основание чл.174 от АПК следва да бъде определен срок за издаване на админисративния акт, а именно четиринадесет дни.

Относно искането на адв.О. за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300,00 лева за всяко едно дете, съгласно чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено от бюджета на юридическото лице, в чиято структура е органа, издал отменения акт, в случая - Агенцията за социално подпомагане гр.София.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/17961 от 03.10.2024 г. на началник отдел СЗ в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация вх. ЗСПД/Д-А/17961/27.09.2024г., подадено от Д. С., гражданка на Украйна, с дата на раждане: [дата]., с предоставена временна закрила в РБългария, [ЛНЧ], съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на акта.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД решението е окончателно.