№ 4
гр. Провадия, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100537 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо и второ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от Т. В. И. с ЕГН **********,
адрес **** против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****:
за приемане на установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит № 925845/11.09.2023
г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикалящ закона, на
осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1867,35 лева
(след допуснато изменение на размера на иска), платена без основание по
сключен между страните договор за потребителски кредит №
925845/11.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността
на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 11.09.2023 г. страните сключили договор за кредит, по силата на
който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 1700,00 лева
при фиксиран лихвен процент 47,00 % и годишен процент на разходите 58,36
%. Съгласно чл. 6 от договора е трябвало да бъде обезпечен с поръчителство.
При неизпълнение се дължала неустойка, описана в исковата молба в размер
на 3324,98 лева. Ищецът твърди, че предоставената сума е усвоена изцяло, но
не дължи плащания за възнаградителна лихва и за неустойка. Моли за
уважаване на претенциите.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от
ответника.
Оспорва осъдителния иск като неоснователен, тъй като ищцата не
ангажирала доказателства за разместване на блага между страните в
посочения от нея смисъл, фактът на плащане на сумата не бил установен. С
оглед липсата на представени доказателства на плащане, счита искането за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за лишено от основание. Моли
претенциите да се отхвърлят и в негова полза да се присъдят разноски.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковете, моли
за уважаването им и за присъждане на разноски.
Ответникът с писмена молба оспорва исковете, моли за отхвърлянето им
и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
От представените и приети писмени доказателства се установява, че
страните са сключили Договор за потребителски кредит № 925845/11.09.2023
г. при следните параметри: сума на кредита в размер на 1700,00 лева при
фиксиран лихвен процент 47 %, годишен процент на разходите 58,36 %, 18-
месечен срок на погасяване, неустойка при непредставяне на обезпечение
3274,58 лева и обща сума, дължима от кредитополучателя 5832,00 лева.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
начислените задължения по процесния договор включват главница 1700,00
лева, договорна лихва 807,02 лева, неустойка за липса на обезпечение 3274,58
лева, които са разсрочени на 18 месечни вноски за периода от 11.10.2023 г. до
11.03.2025 г. Ищецът е извършил пет плащания, последното на 21.03.2024 г., в
общ размер на 3567,35 лева, с които ответникът е погасил изцяло главница и
частично: договорна лихва, неустойка и такси. ГПР е в размер на 58,36 % и
при формирането са включени лихвен процент от 47 % върху главницата за
периода за погасяване. В случай, че се включи и начислената неустойка, ГПР е
в размер на 1172,21 %.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е възложено да
установи, че между него и ответника е бил сключен процесния договор с
описаните параметри; че процесния договор, в евентуалност конкретната
клауза от него, са нищожни на посоченото от него основание; че е извършил
плащане към ответника. В тежест на ответника е да установи твърденията и
възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като при
проведено от ищеца доказване следва да установи, че процесните договори са
сключени при спазване изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
Предвид становищата на страните и изготвената експертиза, която съдът
цени като изчерпателна и достоверна, съдът приема, че между страните е
2
сключен процесният договор при описаните условия, по силата на който на
ищцата е предоставена от ответника сума в размер на 1700,00 лева кредит.
Възражението на ответника, че ищцата не е извършвала плащания бе
опровергано с изготвяне на заключението, от което се установява, че
ответникът е приел извършените от ищцата плащания, както и че е погасявал
начислени по договора задължения.
Процесният договор за кредит е сключен между търговско дружество,
предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на
договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4
от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ
разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото
на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му,
размер на лихвен процент.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не
представи на кредитора обезпечение в двудневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 3274,58 лева.
Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
3
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Договаряне за дължима неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение противоречи на изискването към търговеца, доставчик на
финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна
на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране.
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. На последно място, уговарянето на такава
неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на
още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Налице е
противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече
недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор за
потребителски кредит № 925845/11.09.2023 г. следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Нищожността е пречка за възникване на задължение по договора,
поради което платените над размера на главницата суми са предадени при
начална липса на основание и подлежат на връщане, на осн. чл. 55, ал. 1.
предл. първо от ЗЗД. Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът дължи
връщане на сумата от 1867,35 лева, явяваща се разликата между заплатената
обща сума от 3567,35 лева и предоставения кредит в размер на 1700,00 лева.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Съдът
счита, че с оглед достигнатите изводи, такива се дължат на ищеца. Дължимите
държавни такси по предявените искове са в размер на 100,28 лева по иска за
обявяване нищожността на договора и 74,69 лева по осъдителния иск след
допуснатото изменение, общо 174,97 лева. С Определение № 698/30.07.2024 г.
ищцата е била освободена от задължение за заплащане на държавна такса в
размер на 100,00 лева. Така дължимата от нея такса е в размер на 74,97 лева. С
молба вх. № 6091/16.08.2024 г. са представени доказателства за плащане на
сума от 131,26 лева, от които надвнесените 56,29 лева подлежат на връщане по
нарочна молба. Сторените разноски за държавна такса в размер на 74,97 лева
следва да бъдат присъдени в полза на ищцата, както и тези за изготвяне на
4
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
разноските в размер на общо 350,00 лева за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, от които ищцата е била освободена от задължение за плащане на
осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА с посочен размер 1539,60 лева. Съдът,
като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, реално
извършените процесуални действия, естеството на спора, вида, броя и общата
цена на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и
съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и Решение на СЕС
от 23.10.2025 г. по дело С-744/23, счита, че дължимите в случая разноски се
определят в размер на общо 500,00 лева с ДДС, които следва да бъдат
присъдени в полза на пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на Т. В. И. с ЕГН **********, адрес ****
против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** нищожността
на Договор за потребителски кредит № № 925845/11.09.2023 г., сключен
между тях, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. И. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на
1867,35 лева, получена без основание по Договор за потребителски кредит №
925845/11.09.2023 г., на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. И. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на
174,97 лева, представляваща сторени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. И., адрес **** сумата в размер на 500,00 лева, на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Провадия сумата в размер на 350,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5
6