№ 363
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502594 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 89/24.07.2024 г. по гр. д. № 223/2023 г. по описа на
Окръжен съд - София, е осъдено на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл.52
ЗЗД, както и на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, да заплати на А.
К. К., с ЕГН**********: сумата от 80 000 лева, предявен като частичен от
120 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, от ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лева
и за законната лихва за периода от 16.06.2022 г. до 02.01.2023 г.; сумата от
2900,08 лева, представляващ имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата от
03.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
законната лихва за периода от 16.06.2022 г. до 02.01.2023 г.
Посоченото решение е обжалвано и от двете страни в
първоинстанционното производство в неизгодните за всяка от тях части от
него. „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, действащо чрез процесуалния си представител, е обжалвал решението в
уважителните части, а съответно А. К. К., действащ чрез процесуалния си
представител, го е обжалвал в неизгодните за него отхвърлителни части.
1
Във въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се излагат подробни съображения, че
решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Поддържа се, че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. В тази насока се посочват редица обстоятелства при възникването
на процесното ПТП, които според жалбоподателя са показателни за
съществения принос на А. К. К. за настъпване на пътния инцидент. Твърди се
и че първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на
обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с настъпилите в резултат на
процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да
бъде отменено в обжалваните уважителни части, като предявените искове за
присъждане на обезщетения бъдат отхвърлени. Прави се искане да се
присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
В установения от закона срок А. К. К., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните
уважителни части.
Във въззивната жалба на А. К. К. се излагат подробни съображения, че
решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и
при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като
повърхностно обсъждането на свидетелските показания от страна на
първоинстанцинния съд. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно
е отказал да допусне всички поискани още с исковата молба доказателства –
съдебнопсихиатрична експертиза и разпит на двама от поисканите трима
свидетели. В тази насока се поддържа, че е налице основание по чл. 200, ал. 3
ГПК, първоинстанционният съд по този начин е допуснал съществено
процесуално нарушение. Поддържа се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания и принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде
отменено в обжалваните отхвърлителни части, като предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за
сумата над 80 000 лева до сумата от 100 000 лева, а върху присъдения размер
на обезщетения да бъде определена законната лихва, считано от 16.06.2022 г.
до окончателното изплащане. Прави се искане да се присъдят направените
пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, действащо чрез процесуалния си
представител, е депозирало отговор на въззивната жалба от А. К. К.. В него се
2
излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните
отхвърлителни части. Оспорва се като недопустими и неоснователни
доказателствените искания по чл. 266, ал. 3 ГПК на въззивника.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Не е спорно между страните, а и от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите към
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по
застрахователна полица №BG/30/121002959152 към датата на ПТП-
16.06.2022г. за водача на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ105“
с рег. № ******* М. К. М.. Безспорно е и че с молба от 03.10.2022 г.
пострадалият А. К. К. е предявил застрахователна претенция пред ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
3
От приетите като доказателства от първоинстанционния съд фактури,
придружени с касови бонове, подробно описа като приложения към исковата
молба, се установява, че в периода след настъпване на процесния инцидент са
заплатени общо 2900,08 лева за медицински консумативи и лекарства.
Спорът по настоящото въззивно дело се съсредоточава най-вече върху
обстоятелствата дали е осъществено съпричиняване от страна на пострадалия
и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
От приетата от първоинстанционния съд съдебно-автотехническа
експертиза, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се изяснява
по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и
конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия ищец.
Установява се, че на 16.06.2022 година, към 09:50 часа, на път I - 9 от
републиканската пътна мрежа, на километър 227+800, в зоната между
бензиностанция „Дега” и винарна „Тохун” на гр. Поморие, е аварирал лек
автомобил „Опел Виваро” с регистрационен номер ********. В този
автомобил са пътували А. К. К. и П. Х. Д.. Същият автомобил се е установил в
участък, намиращ се след края на дясна хоризонтална крива от пътя, в дясната
част на дясната си пътна лента, с челната част насочена в посока към гр.
Бургас. В протокола за оглед на местопроизшествие е записано: „..До
скоростния лост се видя ключ за аварийни светлини в долно положение,
означаващо „включено...”, което означава, че най-вероятно, към момента
непосредствено преди удара, на лекият автомобил аварийните светлини са
били включени. Платното за движение в този участък от пътя било с две
самостоятелни платна за движение - по едно за всяка посока, разделени
помежду си с бетонови ограждения тип „Ню Джърси”. Дясното платно за
движение, предназначено за посоката к.к. „Слънчев бряг” - гр. Бургас, било с
обща широчина 7,80 метра, разделено симетрично на две пътни ленти,
отделени една от друга посредством единична прекъсната бяла линия „М3” и
обща широчина на платното за движение 7,80 метра. В ляво платното за
движение се ограничавало от плътни бетонови елементи тип „Ню Джърси” с
височина 0,80м. над нивото на пътя, а от дясно от стоманена предпазна
ограда. В същото време и условия по пътя, в посока от к.к. „Слънчев бряг”,
към гр. Бургас, със скорост около 69 км/час, се е движил товарен състав с
влекач „ДАФ” с регистрационен номер *******, с водач М. К. М.. Към
момента в който челната част на влекача се е намирала на около 36,5 метра,
преди мястото на удара, водачът М. е реагирал за аварийно спиране, като в
момента, когато вече товарният състав е започнал реализиране на спирачни
следи и челната част на влекачът се е намирала на около 3-4 метра преди
мястото на удара, М. е изменил траекторията на движение на влекача в посока
наляво, по отношение първоначалната си посока на движение. Независимо от
това, удар между челната дясна част на влекача и задната лява част на лек
автомобил „Опел Виваро” е настъпил, при който на лекия автомобил е
4
придадена кинетична енергия и същият се е насочил към десния край на
платното за движение и с челната си дясна част се е ударил в дясната
еластична ограда и така преплъзвайки се по нея се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара,
товарният състав е продължил движението си в посока напред и в ляво, по
отношение първоначалната си посока и също се е установил в мястото, където
е описан в протокола за оглед. Причината за възникване на ПТП следва да се
търси в субективните действия на водачът на товарния състав - М. К. М., който
в зоната непосредствено преди ПТП не е контролирал непрекъснато ППС,
което управлява. Към момента на огледа светлините за осветяване пред
фронта на автомобила на лек автомобил „Опел” са били изключени, а
аварийните му светлини са били включени. От техническа гледна точка,
значението на поставен върху платното за движение светлоотразителен
триъгълник, е да предупреждава водачите на ППС, пътуващи в посока срещу
този триъгълник, за наличие на неподвижно препятствие в тази лента, поради
което тези водачи следва да предприемат по-рано действия съответно за
намаляване на скоростта или спиране. Принципно светлоотразителния
триъгълник се поставя на разстояние не по- малко от 30 метра от
препятствието, в пътната лента, в която същото се намира, и срещу посоката
на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На
автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h
предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние
не по-малко от 100 метра. Поставянето на светлоотразителен триъгълник на
100 метра след лек автомобил „Опел”, при евентуално възприемане от водачът
на товарния състав, предвид реалната му реакция, технически правилно е този
водач да предприеме действия за намаляване на скоростта на движение и при
необходимост да може да спре, без да се получи удар. Към момента на
възникване на директна видимост от страна на водача на товарния състав към
мястото на удара, ПТП е било предотвратимо за този водач, съответно ако е
изпълнил нормативно вменените му задължения да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява и при възникване на опасност за
движението да предприеме действия за намалявание на скоростта или
спиране.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият А. К. К. е
получил следните травматични увреждания: 1. увреждания на костите на
опорно-двигателния апарат - счупване на лявата бедрена кост в областта на
тазобедрената става; счупване на лявата голямопищялна кост в горната й
трета-в областта на колянната става; счупване на лявата малкопищялна кост в
областта на външния глезен; 2. увреждания е мекотъканен характер:
зазкъсноконтузни рани в областта на лявото слепоочие и под лявата устна и
разкъсноконтузни рани с изразени охлузни компоненти в областта на лявата
подбедрица и външния глезен вляво. Налице е причинно-следствена връзка
5
между уврежданията и претърпяното ПТП. В резултат на причинените
травматични увреждания е била налице болезненост с висок интензитет, която
е продължила в рамките на възстановителния период общо около 7-8 месеца.
След приключване на възстановителния период е останала болезненост в
областта на лявата глезенна става, която се засилва при физическо
натоварване и промяна на времето, като същата ще се наблюдава доживот. По
повод уврежданията пострадалият е бил подложен на оперативно и
медикаментозно лечение, като продължителността му е отразена в
документите от хоспитализацията. След изписването от лечебните заведения е
продължил с медикаментозната терапия, като до 05.08.2022 г. има документ за
закупуване на превързочни материали и медикаменти. В резултат на травмата
е било силно затруднено извършването на движения, придвижването на
пострадалия и самообслужването му в рамките на посочения възстановителен
период от около 7-8 месеца. Лекуван е с антикоагуланти обезболяващи,
антибиотици и антипиретици. Пълно възстановяване няма да настъпи с оглед
състоянието на глезенната става, което е проверено от вещото лице почти две
години след травмата. Всички направени разходи, за които има счетоводни
документи по делото са във връзка с лечението на причинените травматични
увреждания на ищеца.
От приетата във въззивното производство, като компетентно изготвена
и неоспорена от страните, съдебно-психиатрична експертиза, се установява,
че вследствие на процесното ПТП при А. К. К. е възникнала остра реакция на
стрес, която впоследствие е преминала в протрахирана реакция на
дезадаптация с елементи на посттравматичен стрес, като и двете
състояния водят до изразени емоционални преживявания и до социална
дезадаптация. Тези стресови ситуации според експерта са с голяма
продължителност - до момента на изготвяне на експертизата и протичат с
депресивно настроение, страхови преживявания, повишена раздразнителност,
мисли за безперспективност и страх за бъдещето, малоценностни
изживявания. Независимо от провежданото лечение и обгрижващото
отношение на близките му при пострадалия все още са налице такива
преживявания. Според вещото лице - психиатър е възможно и в бъдеще да се
проявят депресивни преживявания при обстоятелства, наподобяващи
случилото се при инцидента. Съгласно заключението настъпилата
протрахирана реакция на стрес и депресивни преживявания са в причинна
връзка с преживяното от А. К. К. ПТП и последствията от него.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, а медицинските
експертизи и след личен преглед на пострадалия, като са отговорили подробно
на всички поставени релевантни въпроси.
В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Ц. Х. Д.
(живееща във фактическо съпружеско съжителство с пострадалия ищец), а във
въззивното производство е разпитан свидетелят В. Н. В. (роднина по
сватовство на пострадалия).
6
От свидетелските показания на Ц. Х. Д. се установява, че А. К. е
прекарал над месец и половина в лечебно заведение, а свидетелката е била
негов придружител. След изписването си от болницата е останал на легло в
дома си изцяло и само в редки случай е ставал, за да се раздвижи леко.
Ползвал е и патерици, но в повечето време е бил на легло. В края на м. август
2022 г. след направена снимка се е установило, че възстановяване не е
настъпило и едва през м. септември пострадалият е започнал леко да стъпва,
но не с цялата тежест на крака и с помощта на патерици, което състояние е
продължило над 6 месеца. През целия възстановителен процес именно
свидетелката се е грижела за него, помагала му е в раздвижването и с
обслужването му в битово-хигиенно отношение. Пострадалият и към момента
на разпита продължава да се оплаква, че краката му отичат, което налага
прием на медикаменти. Сутрин трудно раздвижва крака си, изморява се много
лесно, а глезенът му се подува и чувства силни болки. Все още куца, походката
му е променена. Повече от половин година А. К. е бил неработоспособен,
затворил се е в себе си, не е искал да общува с никого. И до момента на
разпита той не е преодолял случилото се и споделя редовно, че му е тежко.
От свидетелските показания на В. Н. В. се установява, че на следващия
ден след настъпилото ПТП А. К. е бил в тежко състояние, на системи, кракът
му е бил шиниран, имал е оток, челюстта му е била счупена, не е можел да
говори и е имал синини. В болницата пострадалият е останал около 2 месеца
за лечение, приемал е множество медикаменти, вкл. обезболяващи и
успокоителни. След изписването му от болницата лечението е продължило в
домашни условия - А. е бил на легло, не можел да стъпва на крака. През този
около 6 месечен период е бил изцяло зависим от своите близки (фактическата
му съпруга), включително с оглед обслужването му в битово и хигиенно
отношение и продължаващото раздвижване. Свидетелят има лични
впечатления, че и до момента на разпита А. К. не може дълго време да ходи,
изморява се и краката му отичат. Последният психически се чувства зле и
споделя, че поС.но се връща към събитието, не може да се „отърси от цялата
история и да гледа напред спокойно“, влошено е емоционалното му
състояние.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Освен това
субективните възприятия на свидетелите за последиците от увреждането
върху ищеца - изживените от него болки и страдания, са непосредствени.
От събрани доказателства се установява, че увредено лице А. К. К. е
претърпяло неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане,
в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквента М. К. М., чиято гражданска отговорност е застрахована по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното застрахователно дружество. С оглед на изложеното предявените
7
осъдителни искове срещу застраховател с правното основание чл. 432 ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 497 КЗ, са доказани по своето основание.
При определяне размера на обезщетението за претъпените
неимуществени вреди е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания,
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт
при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2022 г.,
както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на
тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв.
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди при причиняване на неимуществени вреди, независимо
от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на
2022 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на
причиняване на увреждането; респективно съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (счупване на лявата бедрена кост в областта на
тазобедрената става, счупване на лявата голямопищялна кост в горната й трета
/в областта на колянната става/, счупване на лявата малкопищялна кост в
областта на външния глезен, разкъсноконтузни рани в областта на лявото
8
слепоочие и под лявата устна), на пострадалия на възраст - 41 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от него
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от
100 000 лв. Апелативният съд, при съобразяване с опитните правила, взема
предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалият неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Същият е
постъпил в болнично заведение в тежко състояние, с множество счупвания в
различни областни на левия крак и разкъсноконтузни рани в областта на
лицето. В резултат на причинените травматични увреждания е била налице
болезненост с висок интензитет, която е продължила в рамките на
възстановителния период общо около 7-8 месеца. Също така през този период
ищецът не е могъл да ходи самостоятелно и да се обслужва сам. Последното
категорично води до ежедневни и значителни неудобства от емоционален,
битов и социален характер. След приключване на възстановителния период е
останала болезненост в областта на лявата глезенна става, която се засилва
при физическо натоварване и промяна на времето, като същата ще се
наблюдава за цял живот. Освен това видно от заключението на съдебно-
психиатричната експертиза е, че вследствие ПТП-то при ищеца е налице
трайно негативно повлияване върху общото му психично функциониране -
протрахирана реакция на дезадаптация с елементи на посттравматичен стрес.
И към момента на изготвяне на заключението продължават да са налице
тревожност, несигурност и страх. Няма как да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че при пострадалия са останали трайни увреждания - белези
в областта на разкъсноконтузни рани и операциите на крака, както и трайни
увреждания на лявата глезенна става, които водят до подуване при
натоварване, изменение на походката и накуцване.
Видно от представените към исковата молба фактури и касови бележки
е, че ищецът е доказал извършени разходи за лечението си в размер на 2900,08
лева. Въз основа заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза
въззивният съд приема за доказан по основание предявеният иск за
имуществени вреди, настъпили като пряка последица от ПТП, до
установеният размер от 2900,08 лева, заплатени за оперативни консумативи и
медикаменти.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
9
настъпване. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дава основание да се
приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало до увреждането. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие В този смисъл е
съдебната практика, обективирана в решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г.
на ВКС, I т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I
т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
Обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказани
възраженията за съпричиняване на ответника. В разглеждания случай
твърденията на ответника за съпричиняване са категорично оборени от
констатациите на съдебно-автотехническа експертиза. Няма причинна връзка
между твърдяното поведение на пострадалия и настъпилите вредни последици
за неговото здраве. По-конкретно застрахователното дружество твърди, че
ищецът неправомерно е допуснал спиране на превозното средство в средната
пътна лента, не е поставил обезопасителен триъгълник на 100 м. преди
спрелия автомобил, не е предприел необходимите действия за
обезопасяването на автомобила чрез включване на аварийните светлини,
неправилно е бил застанал пред МПС, не е следвало да престоява на пътното
платно и че е следвало да подава сигнал с ръка или по друг начин да извести
останалите участници в движението. Видно от безспорно установения
механизъм на стъпване на процесното ПТП е, че лекият автомобил „Опел
Виваро” към момента на удара е бил разположен възможно най-вдясно на
пътното платно и е бил включени аварийни светлини. Причина за
настъпването на ПТП-то е изцяло поведението на водача на товарния
автомобил, който е имал директна видимост към авариралия автомобил и
достатъчно време да предотврати удара му. ПТП-то е било предотвратимо за
този водач, същото е станало в светлата част на денонощието, съответно ако е
изпълнил нормативно вменените му задължения да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява и при възникване на опасност за
движението да предприеме действия за намалявание на скоростта или
спиране. Ето защо в случая поставянето на обезопасителен триъгълник на 100
м. преди спрелия автомобил, обличането на светлоотразителна жилетка,
подаването на сигнали с ръка, не биха подли да предотвратят настъпването на
пътното произшествие. В случая безспорно е, че ответникът не е доказал
увреденият да е допринесъл за настъпването на уврежданията с определено
свое действие или бездействие. Твърденията за наличие на допринасяне за
10
настъпването на вредоносния резултат не намират опора в доказателствения
материал, събран по делото, поради което следва да бъдат определени напълно
голословни.
По отношение на момента, от който е дължима законна лихва:
Настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава – чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10 КЗ,
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ. В решението е направен извод, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне
и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва
върху обезщетението за собствената си забава. С решението е изоставено
разбирането, обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от друга страна,
изцяло е възприето становището в постановените решения по т. д. №
2466/2018 г. и по т. д. № 122/2020 г. на I т. о. В мотивите на решението по т. д.
№ 2466/2018 г. изрично е отразено, че: лихвите за периода от датата на
деликта до датата на уведомяване на застрахователя не се покриват от
застрахователя, а разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента и съответно - от
застрахователя, се извежда не само от изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр.
2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя
на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С оглед на посоченото в разглеждания случай застрахователят следва да
дължи законна лихва, считано от датата на която му е предявена претенцията
от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Установява
се по първоинстанционното дело, че застрахователната претенция е предявена
пред ответника на 03.10.2022 г. Поради изложените съображения въззивният
съд намира, че в разглежданият случай неправилно първоинстанционния съд е
определил, че законна лихва се дължи от застрахователя, считано от
03.01.2023 г. (считано от деня, в който е изтекъл 3- месечният срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ), а не от 04.10.2022 г. - датата следваща деня, в който е предявена
претенцията от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада частично с крайните правни съждения на
11
първоинстанционния съд, въззивната жалба на пострадалия е основателна, а
на застрахователното дружество е изцяло неоснователна, като обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в уважителните части за сумите съответно
от 80 000 лева за неимуществени вреди и 2900,08 лева за имуществени и
отменено в отхвърлителната част за сумата над 80 000 лева до сумата от
100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като
присъдените обезщетения следва да се дължат ведно със законна лихва,
считано от 04.10.2022 г., а не както е приела първата инстанция, считано от
03.01.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на А. К. К. следва да бъде
присъдено заплатено възнаграждение за изготвената в въззивното
производство експертиза в размер на 300 лева. На основание чл. 38, ал. 1 , т. 2
ЗА и чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза на процесуалния
представител на А. К. К. – адв. С. Ч. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 10 000 лева за осъщественото безплатно
процесуално представителство във въззивното производство. Липсва
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на
това адвокатско възнаграждение от насрещната страна, поради което съдът не
може да обсъжда служебно неговото намаляване. Предвид неоснователността
на въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД в негова полза не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на А. К. К. решение № 89/24.07.2024 г.,
постановено по гр. д. № 223/2023 г. по описа на Окръжен съд - София в
частта, с която е отхвърлени предявения иск от А. К. К., с ЕГН**********,
срещу„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, за сумата над присъдените 80 000 лева до сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, от ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., както и в
частта, с която е отхвърлени предявения претенцията за моратовно лихва
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода от
04.10.2022 г. до 03.01.2023 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, с ЕИК *********, да заплати на А. К. К., с ЕГН**********,
сумата от още 20 000 лв. или общо 100 000 лв., по предявения иск като
частичен от 120 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на
12
16.06.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди (100 000 лв.) и за имуществени вреди (2900,08 лв.),
считано от 04.10.2022 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите обжалвани от страните части решение
№ 89/24.07.2024 г., постановено по гр. д. № 223/2023 г. по описа на Окръжен
съд – София.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК *********, да заплати на А. К. К., с ЕГН**********, сумата от 300 лв. –
заплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза във въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 , т. 2 ЗА и чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл.
273 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК *********, да заплати на адв. С. С. Ч. от САК, ЕГН:**********,
сумата от 10 000 лв. с ДДС –дължимо адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на А. К. К. във
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, да заплати по
сметката на Софийски апелативен съд сумата от 400 лв., представляваща
дължима държавна такса за въззвиното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13