Решение по дело №383/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 96/04.10.2019г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 383/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М.В.П. *** срещу решение № 549/3.05.2019 г. по гр.д.№ 63/19 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са уважени исковете по чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, предявени от Н.Ф.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне на исковете.

В подаден писмен отговор пълномощникът на насрещната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД от Н.Ф. срещу М.В.П. за сумата от 18231,13 евро, представляваща невърната главница по договор за заем № 20/15 от 20.08.2015 г., със законната лихва и за сумата от 11068,76 евро, представляваща общ сбор на договорна лихва за периодите: 21.09.2015 г. - 21.10.2016 г. и 21.11.2016 г. - 21.11.2018 г.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди прекратяване на действието на договора за кредит № 20/15 от 20.08.2014г. с нотариална покана от 01.02.2018 г, изпратена от ищеца; възразява за погасяване по давност на вземанията за главница и за договорна лихва поради изтичане на пет, респ. три години от възникването им; евентуално, прави възражение за прихващане с вземането си за разноски срещу ищеца, присъдени му с решението по гр.д.№ 732/2018г. на ВОС. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

          Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с договор за кредит № 20/15 от 20.08.2015 г. Н.Ф. е предоставил на М.В.П. сумата от 100000 евро за покупка на недвижим имот. Страните са постигнали съгласие за срока на изплащане на кредита - 120 месеца и да уговорили лихва в размер на 4,5% годишно, считано от датата на усвояването му. В чл.7 са уредили заплащането на вноските, включващи главница и договорна лихва да става съглсно План за погасяване – Приложение 1 към договора, който е приложен към делото.

          С нотариална покана от 01.02.2018 г. ищецът е уведомил ответника, че не е получавал плащания от 28.10.2016 г.; общо дължимият размер на плащанията по договора към датата на съставяне на нотариалната покана е в размер на 11118.93 евро и го е поканил да заплати сумата, като при неизпълнение ще счита договора за развален. Безспорно е, че нотариалната покана е получена от ответника на 15.03.2018 г.

С влязло в законна сила решение по в.гр.д.№ 540/2018г. на ВАпС, с което е потвърдено решение по гр.д.№ 732/2018г. на ВОС Н.Ф. е осъден да заплати на М.В.П. разноски в размер на 5745 лева.

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, съдът е изградил правилни правни изводи относно основателността на обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Безспорно е наличието на валидно сключен на 20.08.2015г. договор за паричен заем между страните за сумата от 100000 евро със задължение за връщане, ведно с договорена лихва, за срок от 120 месеца. Изхождайки от правната характеристика на договора за заем на едностранен договор, дори в случай на прекратявянето му, заемодателят има право да иска връщане на заетата сума, евентуално с договорената лихва и не подлежи на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД.

Исковата претенция включва главница по неплатените погасителни вноски за периода 21.11.2016 г. - 21.11.2018 г. в общ размер на 18231,13 евро и лихва по тях за периода 21.09.2015 г. - 21.10.2016 г. и 21.11.2016 г.- 21.11.2018 г. в общ размер на 11068,76 лева. Без да оспорва размера на претендираните суми, ответникът възразява, че вземанието за лихва за периода 21.09.2015 г. - 11.01.2016 г. е погасено по давност.

С оглед липсата на доказателства за извършено плащане на претендираната главница, правилен е извода на съда за основателност на иска за присъждане на сумата от 18231,13 евро, ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното й изплащане.

При формиране на извод за частична основателност на претенцията по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата от от 9583,68 евро, съдът се е съобразил с практиката на ВКС на РБ относно характера на периодични плащания по смисъла на чл.111,б.“в“ от ЗЗД. на включените в месечните анюитетни вноски възнаградителни лихви, по отношение на които е приложил по-кратката тригодишна давност. Поради липса на подадена жалба, решението в отхвърлителната му част, за разликата до пълния претендиран размер от 11068,76 евро, е влязло в сила.

Правилно съдът е приел за основателно възражението на ответника за прихващане с вземането му срещу ищеца за разноски по гр.д.№ 732/2018 г. на ВОС в размер на 5745 лева, което е ликвидно и изискуемо. След извършеното прихващане на двете насрещни задължения до размера на по-малкото, искът на Н.Ф. за присъждане на дължими суми за главница по договор за заем е основателен за сумата от 15293,76 евро.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 1600 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 549/3.05.2019 г. по гр.д.№ 63/19 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част. В необжалваната му част, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ф., род. на *** г., гражданин на Германия, паспорт № ***, издаден на 17.11.2016 г., адрес: Германия, гр.Оснабрук, ул. ”***” № **, сумата от 1600 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.