Р Е Ш Е Н И Е
№
19 17.02.2020 г. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 04.02.2020 г.
В публично
заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр.дело номер № 412 по описа за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен иск с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба
(ИМ) се твърди, че по
силата на наемно отношение, ответникът Е.С.Н., ЕГН ********** ползвал като
наемател недвижим имот на ищеца "СВЕЖЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, а
именно - склад от 110 кв. м, находящ се в гр. Стара Загора, сградата на бившия
Комбинат за химическо чистене и пране. След освобождаването му, ответникът
останал да дължи на ищеца наемна цена за месеците май, юни и юли 2018 г. в
размер на 280 лв. месечно без ДДС, а с включен ДДС – 336 лв. или общо 1008 лв.,
както и незаплатени консумативни разходи за ползване на имота в периода от
16.04.2018 г. до 31.07.2018 г., а именно -
електроенергия на стойност 468 лв. с вкл. ДДС, както и сумата 60 лв.,
представляваща годишна дължима такса за използване на контейнер за отпадъци,
обслужващ наетия имот, или обща сума в размер на 1536 лв. Твърди се, че
ответникът не е заплатил сумата, поради което било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.дело
№ 18/2019г. по описа на РС – Чирпан била издадена заповед за изпълнение за
сумата 1536 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
В уточняващата
искова молби се твърди, че на ответника Е.Н. е било отдадено под наем помещение
- "Склад от 110 кв.м, находящ се в гр.Стара Загора, сградата на бивш
Комбинат за химическо чистене и пране - КХЧП", съгласно договор за наем от
16.04.2018 г. Поради липса на посочен срок на действие на договора, същият се
явявал безсрочен по смисъла на чл. 238 от ЗЗД. Наемателят напуснал имота през
м.07.2018 г., без да отправи предизвестие за това и без да върне ключовете на
наемодателя. Въпреки незаплащането в срок на дължимите наемни вноски и режийни
разноски, наемодателят не бил предприел действия по прекратяване на договора,
от една страна поради обещанията на наемателя, че ще изпълни задълженията си, а
от друга - поради краткия срок, в който бил ползван имота. Наемателят не
поискал откриване на самостоятелна партида към електроснабдителното дружество,
което било негово право, но не и задължение съгласно чл. 2.4 от договора.
Съгласно същия текст и поради липса на партида на негово име, наемателят се
задължил да заплаща консумираната за обекта ел. енергия в касата на
дружеството. Количеството на същата се определяло по следния начин: енергията,
потребена от сградите и помещенията на целият Комбинат за химическо чистене и
пране се отчитала от един главен електромер, разположен в сграда
"Трафопост", находяща се на около 500 м. от двора на комбината. Всяко
едно от отделните помещения, които били отдавани под наем на територията на
комбината разполагало с "вътрешен" еднотарифен електромер, които се
намирали извън наетите имоти - в помещение "Главно ел.табло".
Месечното отчитане ставало чрез засичане на показанията на всеки от тези
"вътрешни", "вторични" електромери, на последно число на
съответния месец. Засичането се извършвало от избран от всички наематели техен
представител и данните се предавали на наемодателя. За цялото потребено на
територията на комбината количество енергия в този период, на собственика на
КХЧП "Свежест" ЕООД била издавана месечна фактура от
"Енерго-про" ЕООД, въз основа на показанията от която и с оглед
предоставените от наемателите конкретни показания за всеки един вътрешен
електромер, наемодателят префактурирал на наемателите консумираната от тях
енергия за съответните наети обекти. Цената, на която била префактурирана
енергията в процесния период била 0.22 лв. / кВтч - и била определена съобразно
цените на доставчика и съобразено с факта, че вътрешните електромери били
еднотарифни. При префактурирането не била начислявана отново ДДС, тъй като на
съответния ред от фактурата, цената на префактурираната ел. енергия била
посочена без ДДС. Таксата битови отпадъци (ТБО) била определена съразмерно на
броя наематели и дължимото към Община Стара Загора заплащане за разполагане на
контейнер на територията на комбината, който се използвал от всички наематели -
15 на брой. За 2018 година, ТБО била заплатена от "Свежест" ЕООД на
два пъти - с ПК № 200047/22.06.2018 година и ПК № 277294/18.10.2018 година и
възлизала общо за годината на 1630 лева. ТБО за ползването на процесния имот
била изчислен на база първото плащане в размер на 815 лева. Съгласно чл.2.3.2
от договора, наемателят се съгласил да заплаща за своя сметка дължимите разходи
за ТБО, което било и основание за претенцията.
Молят съда да постанови
решение, с което приеме за установено по предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК, че Е.С.Н.,
ЕГН **********,*** А, че дължи на "СВЕЖЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. Стара Загора, ул. "Калояновско шосе"
№ 1, представлявано от управителя Емил Иванов Попов, следните суми: 1008 лева,
представляващи неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от
16.04.2018 г., съответно по 336 лева месечно с включен ДДС за месеците май, юни
и юли 2018 г., 468 лева, представляващи консумирана електроенергия в периода от
16.04.2018 до 31.07.2018 г., както и 60 лева, представляващи годишна такса за
използване на контейнер за отпадъци, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и направените по заповедното производство разноски - д.т.
30.72 лева и адвокатско възнаграждение 150 лв. Молят да бъде осъден ответника
да заплати и извършените от "Свежест" ЕООД в производството по чл.
422 от ГПК разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори по първоначалната и уточняващата ИМ от адв. А.Н. ***, особен представител на ответника, с които моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен по изложените в отговора доводи.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Предявения иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск, който
принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на
присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на
вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес,
който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.
С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за
осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От приложеното към
настоящото дело ч.гр.дело № 18/2019г. по описа на РС – Чирпан се установява, че
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК, № 18/29.01.2019 г., съгласно която е разпоредил
длъжникът Е.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „СВЕЖЕСТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Калояновско
шосе“ № 1, законен представител Емил Иванов Попов, пълномощник: адв. Ю.С.Й. от
АК - Ст. Загора, с адрес: ***, партер, офис № 1, сумата в размер на 1536.00 /
хиляда петстотин тридесет и шест / лева, ведно със законна лихва от
14.01.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски: както следва: 30.72 /тридесет лева и 72 ст./ лева държавна
такса и 150,00 /сто и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение. В издадена
заповед е отбелязано, че вземането произтича от договор за наем на недвижим
имот. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът възразил, че не дължи вземането
по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се
спори и се установява от представения договор за наем на недвижим имот от
16.04.2018 г., че страните по делото са били в облигационни отношения по
договор за наем, по силата на който ищецът, в качеството на наемодател е
предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно и възмездно
ползване – Склад от 110 кв.м, находящ се в гр.Стара Загора, сградата на бивш
Комбинат за химическо чистене и пране, при наемна цена 280.00 лв. Поради липса на
посочен срок на действие на договора, същият се явява безсрочен по смисъла на
чл. 238 от ЗЗД.
Представени са
данъчни фактури с номера **********/10.05.2018 г., **********/04.06.2018 г.,
**********/04.07.2018 г. за начислена от ищцовото дружество наемна цена за
месеците май, юни и юли 2018 г. в размер на 280 лв. месечно без ДДС, а с
включен ДДС – 336 лв. или общо 1008 лв., както и незаплатени консумативни
разходи за ползване на имота в периода от 16.04.2018 г. до 31.07.2018 г., а
именно - електроенергия на стойност 468
лв. с вкл. ДДС, както и сумата 60 лв., представляваща годишна дължима такса за
използване на контейнер за отпадъци, обслужващ наетия имот, или обща сума в
размер на 1536 лв. за наем и
префактурирана ел. енергия за месеците май, юни и юли 2018 г. обща сума в размер
на 1536 лв.
Представени са по делото приходни квитанции с номера 200047/22.06.2018 г., 277294/19.10.2018 г., фактури с номера **********/14.05.2018 г., ведно с Приложение А, **********/12.07.2018 г., ведно с Приложение А, **********/13.06.2018 г., ведно с Приложение А, Протоколи засичане ел. енергия към 30.06.2018 г., 16.04.2018 г., 30.04.2018 г. и 31.05.2018 г. - всички заверени фотокопия по надлежния ред от които се доказва засечената, начислена и заплатена от ищцовото дружество ел. енергия месеците май, юни и юли 2018 г.
Не е спорно, че наемателят е напуснал имота през м. 07.2018 г., без да отправи предизвестие за това и без да върне ключовете на наемодателя.
Съгласно чл. 2.4 от
договора, наемателят се е задължил до 10 – то число на всеки месец да заплаща
консумираната от него ел. енергия в касата на дружеството, ако няма открита
партида в „Електроснабдяване“ Стара Загора.
Съгласно чл. 2.3.2
от договора, наемателят се е задължил да заплаща за негова сметка всички
консумативни разходи за вода, ел. енергия, смет и др.
Изложеното дотук
води до извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване процесния недвижим
имот. С оглед на това в тежест на наемателят е възникнало задължението за
заплащането на наемната цена, съобразно договореното между страните и разпоредбите
на чл. 232, ал. 2 и чл. 228 от ЗЗД.
Тъй като ответникът
не представи доказателства опровергаващи твърденията на ищеца за неизплатената
част от наемната цена, консумативни разходи за електроенергия за ползване на
имота в периода от 16.04.2018 г. до 31.07.2018 г., както и 60 лева,
представляващи годишна такса за използване на контейнер за отпадъци, то съдът
приема за установено, че е налице неизпълнение на основното задължение по
договора за наем от страна на наемателя, а именно заплащането на определената
наемна цена и консумативни разходи за ел. енергия. Предвид горното съдът счита,
че така предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в искания размер.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски в общ размер на
648.13 лева, от които 30.72 лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение за
един адвокат, 317.41 лева – депозит за особен представител.
С оглед приетото Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.
12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство - ч.гр.дело № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в общ
размер на 180.72 лева, от които сумата 30.72 лева – държавна такса, 150 лева –
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Н., ЕГН **********,*** А, че дължи на
"СВЕЖЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
Стара Загора, ул. "Калояновско шосе" № 1, представлявано от
управителя Емил Иванов Попов, следните суми: 1008 лева, представляващи
неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 16.04.2018 г, съответно
по 336 лева месечно с включен ДДС за месеците май, юни и юли 2018 г., 468 лева,
представляващи консумирана електроенергия в периода от 16.04.2018 до 31.07.2018
г., както и 60 лева, представляващи годишна такса за използване на контейнер за
отпадъци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.С.Н., ЕГН **********,*** А, да заплати на "СВЕЖЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Стара Загора, ул. "Калояновско шосе" № 1, представлявано от управителя Емил Иванов Попов направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски в общ размер на 648.13 лева, от които 30.72 лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение за един адвокат, 317.41 лева – депозит за особен представител.
ОСЪЖДА Е.С.Н., ЕГН **********,***
А, да заплати на "СВЕЖЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. Стара Загора, ул. "Калояновско шосе" № 1,
представлявано от управителя Емил Иванов Попов направените разноски по заповедното
производство - ч.гр.дело № 18/2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в общ
размер на 180.72 лева, от които сумата 30.72 лева – държавна такса, 150 лева –
възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: