№ 2565
гр. С, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156793 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 300656/25.09.2024 г., на Д. П. Б., ЕГН
**********, гр. С, ж.к. „АДРЕС, ап. 19, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело № 24/2021 г.
по описа на 24 с-в Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С, бул.
„АС“ № 125, представлявано от Д. М. М. – Управител, e-mail: ********@*****.*** против
„ФБ“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „АДРЕС,
представлявано от ИВД И ДВН
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НЕДОПУСТИМОСТ на исковата молба, съдът счита, че
същото се явява неоснователно, доколкото ответникът твърди, че се иска прогласяване
нищожност на договор за поръчителство, а в исковата молба се претендира прогласяване на
нищожност на договор за кредит, сключен между страните по делото, а не с третото лице,
явяващо се поръчител. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря относно иск за
прогласяване на нищожност на договор, по който той е страна, поради което исковата молба
следва да се разгледа в открито съдебно заседание. С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за прекратяване на производството, поради
недопустимост, свързана с отсъствие на пасивна процесуална легитимация, като
неоснователно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. в
10.30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че настоящото определение има характера на проект за доклад
по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и
обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад
по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
От ищеца Д. П. Б. са предявени обективно съединени в условията на евентуалност
1
следните искове: главен иск с основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска да се прогласи нищожността на договор за
потребителски кредит № 423930, сключен между ищеца Д. П. Б. и ответника „ФБ“ ЕООД,
поради обстоятелството, че липсва начина на изчисляване на ГПР, както и яснота как е
формиран същият, респ. общо дължимата сума по него; евентуален иск с основание 124, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, с който се иска да се
прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 423930, сключен между
ищеца Д. П. Б. и ответника „ФБ“ ЕООД, поради обстоятелството, че действителният размер
на ГПР надхвърля законовоопределения максимален такъв; евентуален иск за прогласяване
на нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, сключен между
ищеца Д. П. Б. и ответника „ФБ“ ЕООД, с която се предвижда заплащане на възнаграждение
за предоставеното обезпечение – поръчителство като нарушаваща разпоредбите чл. 10, ал. 2,
чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и чл. 4 ЗПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.09.2016 г. между него и ответното
дружество „ФБ“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с №
423930 в размер на 500 лв. и годишен процент на разходите в размер на 49.66 %. Уговорено
било приложимият закон да бъде Законът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Ищецът в качеството му на кредитополучател бил задължен да върне
главницата и да заплати лихвите по кредита в срок от 1 месец.
Ищцовата страна твърди, че в чл. 5 от сключения договор било уговорено кредитът да
бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от ФБ” в полза на ответното дружество –
кредитор. Посочва, че преди сключване на договора за потребителски кредит доставчикът не
му е предоставил информация относно размера на възнаграждението, което следва да се
заплати за предоставеното поръчителство.
Ищецът смята процесния договор за недействителен, поради обстоятелството, че в
същия не са посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, както и
задължителността изобщо да се сключи такъв.
Ищецът твърди, че не е подписвал нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис отделен договор за поръчителство, а още по-малко, че такъв му е бил
предоставян. Поради това определя допълнителното съглашение за нищожно поради липса
на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Ищцовата страна сочи, че посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е
изчислен неправилно, тъй като счита, че разходите за предоставената гаранция следва да се
включат в него, респективно ГПР да се завиши. Според ищеца обаче това би довело до
неспазване на забраната, уредена в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищцовата страна приема, че
посочените стойности на ГПР в договора за потребителски кредит са с по-ниски стойности,
от което заключва, че тази невярна информация следва да се определи като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.
Счита, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и по-конкретно, максимално
предвидения размер на ГПР, тъй като кредиторът не е включил възнаграждението
(допълнителните разходи) по договора за поръчителство към ГПР. Съобразно изчислението,
направено от страна на ищеца, ако сумата за поръчителството се включи в ГПР, то
последното би надвишило 70% и би противоречало на закона.
Счита клаузата в чл. 5 за неравноправна по см. на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща
чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и чл. 4 ЗПК.
Моли съда да уважи исковите претенции, както и да му се присъдят разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подадена в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, оспорва иска като недопустим и евентуално като неоснователен. Твърди, че ищецът
2
е разполагал с право сам да предостави обезпечение, чрез поръчителство, на кредитора или
пък да избере поръчителя, предлежен от кредитодателя. Прави възражение за
недопустимост, поради отсъствие на пасивна процесуална легитимация, което представлява
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на един иск. Ответното дружество
твърди, че исковата претенция трябва да е насочена не към него, а към МБ, което е отделно и
самостоятелно юридическо лице – банкова институция, лицензирана в Малта, която
предоставя услуги на територията на Република България, вписана в нарочен регистър на
БНБ под № 178. Счита договорът за поръчителство като отделно облигационно
правоотношение, по което „ФБ“ ЕООД не е страна. Навежда твърдения, че ищецът сам е
избрал поръчителство от МБ, както и че е получил документи от гаранта за това. Посочва
още и, че ищецът е потвърдил със СМС желанието си да сключи допълнителния договор,
което изключва възможността да се говори за заблуждаваща търговска практика по см на чл.
68е ЗЗП. Твърди, че в чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит ясно са
посочени възможностите за обезпечение, чрез поръчителство, възможността за свободен
избор на гарант, както и дължимите суми към МБ. Моли съда да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже всички
положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си, включително наличие на
посочените в исковата молба недостатъци на договора за потребителски кредит, водещи до
неговата нищожност, респективно на клаузата на чл. 5 от процесния договор като
неравноправна и като противоречаща на законови разпоредби, според посочените в исковата
молба основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже всички
положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си, включително и
обстоятелството, че е предоставил навременна информация на ищеца бидейки кредитодател
относно размера на възнаграждението за предоставеното поръчителство, точния гарант по
договора за поръчителство в изпълнение на задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПФУР. На основание чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР ответното дружество следва също да
докаже и твърдението, че ищецът сам е избрал своя гарант като е дал съгласие за сключване
на допълнителния договор за обезпечение, чрез потвърждение на желанието си с помощта
на СМС.
По доказателствата:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответника да предостави
копие от договора и евентуален договор, както и на други документи, по които същият е
страна, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване
с друго такова от БНБ относно информация относно сключените между двете страни
договори и движението по тях, като неотносимо.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер съобразно чл. 78, ал. 9 ГПК и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
3
Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като
медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423,
на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.
С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и
преписи от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4