№ 996
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100901231 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.08.2021 г. сключил с ответника предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се задължил да
прехвърли собствеността върху сграда, представляваща еднофамилна жилищна къща тип Б,
с идентификатор 68134.1943.2853.1, на три етажа, със застроена площ от 150 кв. м., както и
върху имота, върху който се намира сградата с идентификатор 68134.1943.2853 и площ 647
кв. м. и двата имота част от жилищен комплекс „Алено цвете“ при продажна цена, уговорена
общо за двата имота в размер 660 000 евро или 1 290 848 лв., от която не е заплатена сумата
4000 евро. С договора е уговорен различен срок за сключване на окончателен договор за
двата имота, а именно за сградата на 15.10.2021, а за поземления имот в срок до 15.10.2023 г.
В изпълнение на договора на 15.10.2021 г. сключил с ответника окончателен договор за
покупко-продажба, с който ответникът прехвърлил правото на собственост върху сградата,
но до изтичане на крайния срок - 15.10.2023 г., не изпълнил задължението си да прехвърли
собствеността върху поземления имот.
Твърди, че с електронно писмо, изпратено от електронна поща
*******************@********.*** до ****@*************.**, използвана за кореспонденция
между страните, уведомил ответника, че тъй като последният ден от срока е неделя
окончателен договор следва да се сключи на 16 октомври 2023 г. Ответникът, в телефонен
разговор, отказал да сключи окончателен договор за имота по причина, че не е получено
разрешение за строеж за имот с идентификатор 68134.1943.640.
Отделно от това твърди, че като последица от устройствени процедури ответникът
допуснал лицата В.П. И Г.Г., да придобият първият 1/647 ид. ч., а вторият 1/14042 идеални
части от имота ( съгласно уточнителна молба от 04.09.2024 г. ).
1
Предвид изложеното иска съдът да обяви за окончателен сключеният между страните
предварителен договор за покупко – продажба за притежаваните от ответника
9070485/9085174 идеални части от имот с идентификатор 68134.1943.2853 с площ 647 кв. м.
част от УПИ XXXVI-640, 2786, 2852, 2853, 2854, 2855, 2856, 2857, 2858, 2859, 2860, 2861,
2862, 2863, 2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869, 2886, 755 по плана на м. “в. з. Бояна“, район
Витоша, кв.13.
В първоначалния отговор на исковата молба ответникът признава факта на сключен с
ищеца предварителен договор за процесния имот. Оспорва иска като неоснователен с
твърдения, че за ищеца не е възникнало правото да иска обявяване на договора за
окончателен, тъй като не е изпълнил насрещното си задължение по чл.10 от договора да
подпише договор за поддръжка на общите части за имот с идентификатор 68134.1943.2853,
което е уговорено като съществено условие за сключване на окончателен договор, което
задължение освен това не може да се изпълни към настоящия момент, тъй като ищецът е
отчуждил къща с идентификатор 68134.1943.2853.1, намираща се върху поземления имот в
комплекс „Алено цвете“.
Оспорва да е получил посоченото в исковата молба електронно писмо, както и същото
да има реквизитите на покана. Оспорва цената да е уговорена общо за двата имота. Твърди,
че процесният имот не съществува във вида, посочен в предварителния договор, тъй като
със заповед на Главния архитект на СО, всички имоти са обединени и им е отреден общ
УПИ XXXVI-640, 2786, 2852, 2853, 2854, 2855, 2856, 2857, 2858, 2859, 2860, 2861, 2862,
2863, 2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869, 2886 с площ от 14 042 кв. м., с цел изменение на
общи регулационни граници, а идеалните части на третите лица са прехвърлени по
отношение на 20 имота, които стават част от новото УПИ XXXVI-640, 2786, 2852, 2853,
2854, 2855, 2856, 2857, 2858, 2859, 2860, 2861, 2862, 2863, 2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869,
2886..
Отделно от това твърди, че ищецът възпрепятства сключването на окончателен договор
по субективни причини ( не е сключил договор за поддръжка на общи части ), зависещи от
неговата воля, поради което и на основание т.13, вр. т.10 от договора прави отказ от същия.
С допълнителната искова молба ищецът твърди, че задължението за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот е безусловно, което се извежда
от текста на предварителния договор и на нотариалния акт, с който е прехвърлено правото
на собственост върху къща Б-4 в комплекс „Алено цвете“, с който е уговорено, че
окончателен договор ще бъде сключен след като ответникът получи разрешение за строеж за
имот 68134.1943.640, но не по – късно от 24 месеца след 15.10.2021 г. или до 15.10.2023 г.
Допълнителен аргумент, че договорът за поддръжка не е бил съществено условие за
сключване на договора за продажба, извежда от това, че ответникът е прехвърлил
собствеността върху къщата.
Оспорва твърдението на ответника, че цената на имота е 4000 евро, като твърди, че
продажната цена в общ размер 660 000 евро е уговорена както за имота, така и за къщата,
платима на три вноски, последната с размер 4000 евро, дължима при сключване на
окончателен договор
Твърди, че ответникът няма право да разваля или да се отказва от договора, тъй като е
изпълнен в съществената си част от ищеца по делото, а дължимият остатък от продажната
цена се явява условие за транслативното действие на съдебното решение. В тази връзка
сочи, че уговорката за сключване на договор за поддръжка не произтича от един и същ
юридически факт, от който произтичат правата и задълженията, които формират
същественото съдържание на предварителния договор за покупко - продажба, поради което
неизпълнението не може да бъде основание за разваляне на предварителния договор.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът твърди, че плащането на три
транша, направено от ищеца, на сумата от 660 000 евро представлява плащане за имот –
сграда и учредени вещни права, в което плащане не се включва стойността на идеални части
от имота. В тази връзка сочи, че в пункт 5 на нотариалния акт е уговорено, че цената 600 000
евро е за къщата и вещните права, а поземленият имот не е посочен в т.1, т.2 и т.3 като е
договорен срок за плащане, съвпадащ с датата на сключване на договора за земята, но не се
уговаря цена за идеалните части от същия, а съдът не може да определи служебно
2
договорената цена на поземления имот.
Счита, че прехвърлянето на собствеността върху всички имоти, от страна на ищеца,
аргументира правния интерес на ответника да развали всички облигационни
правоотношения, касаещи прехвърляне на идеални части от земята, върху която е построена
процесната къща.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на конститутивния иск при квалификацията на чл.19, ал.3 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, с източник сключен предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, елемент от съдържанието на който е задължението на продавача да
обективира волеизявление за сключване на договора във формата на нотариален акт,
настъпила изискуемост на задължението, като процесуално условие за уважаване на иска е и
правото на собственост да е елемент от правната сфера на обещателя към приключване на
устните състезания по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното му потестативно
право, като липсата на кумулативно изискуем елемент от правопораждащия го фактически
състав, обуславя извод за неоснователност на иска.
От представения по делото Предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 06.08.2021 г., се установява, че „АДИУМ“ ЕООД, в качеството му на
продавач и обещател, се е задължил да продаде на „НЮ БОЯНА ФИЛМ“ АД, в качеството
му на купувач – приемател, правото на собственост върху недвижими имоти,
представляващи: еднофамилна жилищна къща тип Б - къща 4, с идентификатор
68134.1943.2853.1, със застроена площ от 150 кв. м., брой етажи 3, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 68134.1943.2853, УПИ XXXV-2773, 815, 712, 816, 709, 647, 968, 1023,
кв.13 , в. з. “Бояна по плана на град София, район Витоша – СО, с площ 647 кв. м. и
поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2853, УПИ XXXV-2773, 815, 712, 816, 709, 647,
968, 1023, кв.13 , в. з. “Бояна“ по плана на град София, район Витоша – СО, с площ 647 кв.
м., както и с прехвърлянето на собствеността върху сградата да учреди безсрочно вещно
право на ползване върху имота и право на строеж за изграждане на плувен басейн, с
обслужваща постройка и лека ажурна ограда по границата. С клаузата на чл.2, ал.1 от
договора страните са уговорили обща цена за всички описани имоти и вещни права в размер
660 000 евро, с левова равностойност 1 290 848 лв. без ДДС, платима както следва: сумата 66
000 евро ( капаро ) с левова равностойност 129 085 лв. без ДДС, платима по банков път в
деня на сключване на предварителния договор; сумата 590 000 евро, с левова равностойност
1 153 939 лв. без ДДС, платима в деня на сключване на окончателния договор за
еднофамилната къща и оставащата част от цената, в размер 4000 евро, платима в деня на
сключване на окончателен договор за имот с идентификатор 68134.1943.2853. Уговорено е
сключването на окончателен договор за еднофамилната жилищна сграда и учредяването на
вещното право на ползване и строеж да се сключи най – късно до 15.10.2021 г., а
3
окончателният договор за ПИ 68134.1943.2853 след като продавачът получи разрешение за
строеж за ПИ 68134.1943.640, но не по – късно от 24 месеца след сключване на
окончателния договор за къщата, а именно до 15.10.2023 г. В клаузата на чл.4 от договора е
посочено, че собствеността върху описаните имоти преминава върху купувача при
подписване на окончателен договор, съгласно чл.24 ЗЗД и условията на чл.3, ал.1 и ал.2 от
договора.
С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 22, том 4, рег. № 9969,
дело № 546 от 15.10.2021 г. „Адиум“ ЕООД продава на „Ню Бояна Филм“ АД недвижим
имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.1943.2853.1 ( т.1 ); учредява право на
безсрочно ползване върху поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2853, който поземлен
имот е посочено, че ще бъде прехвърлен по нотариален ред на купувача след като
продавачът получи разрешение за строеж за ПИ 68134.1943.640, но не по – късно от 24
месеца след датата на нотариалния акт ( т.2 ), както и право на строеж за изграждане на
плувен басейн, заедно с обслужваща го постройка ( т.3 ). Посочено е, че продажната цена на
имота, в общ размер по т.1, 2 и 3 от нотариалния акт, е 660 000 евро, която сума се изплаща
както следва: при подписване на предварителния договор е заплатен задатък в размер 66 000
евро; в деня на подписване на нотариалния акт се заплаща по банков път сумата 590 000
евро без ДДС по сметка на нотариуса, а оставащата част от цената, в размер 4000 евро, ще
бъде заплатена в деня на сключване на окончателен договор за продажба на поземлен имот
68134.1943.2853
Предвид изложеното може да се приеме, че страните са сключили предварителен
договор за покупко – продажба с предмет процесния имот.
Преди да се отговори на въпроса за осъществяване на предпоставките за настъпване
на изискуемостта на задължението на обещателя да прехвърли правото на собственост върху
процесния имот, следва да се разгледат релевираните от ответника възражения за липса на
уговорка, относно цената на процесния имот, което възражение касае валидността на
договора, доколкото уговорката, относно цената е елемент от същественото му съдържание,
както и да се разгледа възражението за отказ ( разваляне ) на договора при предпоставките
на чл.13, вр. чл.10 от договора, тъй като за окончателни могат да бъдат обявени само
предварителни договори, които са валидно сключени и не са развалени или прекратени.
Възражението на ответника, относно валидността на договора е изведено при
твърдения, че с нотариалния акт страните са променили уговорката на предварителния
договор, относно цената на имотите като цената от 660 000 евро е уговорена за конкретно
посочени имоти, сред които не е посочен процесният поземлен имот, поради което и за
същия не е уговорена цена.
От анализа на уговорките между страните, съдържащи се в обсъдените по – горе
договори, такъв извод не може да бъде направен. С предварителния договор страните са
уговорили обща цена за двата имота ( еднофамилната къща и поземления имот ) и вещните
права на ползване и право на строеж в размер 660 000 евро. Тази уговорка е възпроизведена
и в нотариалния акт за прехвърляне на правото на собственост върху сградата като в т.1, 2 и
4
3 са посочени обектите, правата върху които се прехвърлят или учредяват, като в т.2 ясно е
посочено, че правото на собственост върху поземления имот 68134.1943.2853 ще се
прехвърли на купувача след като продавачът получи разрешение за строеж за ПИ
68134.1943.640, но не по – късно от 24 месеца от датата на нотариалния акт, с което по
същество е възпроизведена клаузата на чл.1, ал.1, т.2 от предварителния договор. Също така,
ясно е посочено в клаузата на т.5 от нотариалния акт, че продажната цена на имотите,
описани в т.1, 2 и 3, сред които и поземлен имот 68134.1943.2853, е 660 000 евро, като също
така в т. 8 е посочено, че оставащата част от цената, в размер 4000 евро, ще бъде изплатена в
деня на сключване на окончателния договор за поземления имот. Тези клаузи не се нуждаят
от тълкуване, тъй като ясно изразяват волята на страните, в нотариалния акт за покупко –
продажба на сградата и учредяване на вещните права, с което обещателят изпълнява
задължението си по т.1 и т.3 от предварителния договор, да възпроизведат, а не да променят
уговорката за цена на всички имоти и вещни права, както и срока за изпълнение на
задължението на обещателя да прехвърли правото на собственост върху поземления имот,
съответно срока за плащане на остатъка от общата цена, включваща и цената на имота.
Различен извод не следва и от удостоверителното изявление на купувача, в пункт 6 от
нотариалния акт, тъй като същото представлява обективирано съгласие за конкретната
сделка по покупко – продажба на уговорената цена, която доколкото е обща за имотите и
вещните права няма как да бъде представена по друг начин, освен в пълния размер, поради
което и в това изявление няма място изявяване на воля, относно поземления имот, съответно
от същото не може да се направи и извода, който ответникът твърди за промяна на
уговорката, относно цената. За недвижимия имот ясно в нотариалния акт е уговорено
плащане на остатъка от общата цена, поради което и това удостоверително изявление, само
по себе си, не може да обоснове извод, че уговорената цена касае само сградата и вещните
права. Същите разсъждения са относими и към представеното по делото споразумение от
15.10.2021 г., което касае изпълнение на задължението за плащане на частта от цената, за
която страните са уговорили срок – деня на сключване на окончателния договор за сградата,
съответно начин на изпълнение - по специална банкова сметка на нотариуса, в което
споразумение препращат към уговорката за цена, обективирана в предварителния договор.
Посочената в споразумението сума като цена на къщата съответства напълно на размера на
втората вноска от уговорената общо цена, която е с падеж датата на сключване на
окончателния договор за сградата, в размер 590 000 евро, поради което това споразумение не
изменя волята на страните по предварителния договор, а касае изпълнението на
задължението за плащане на уговорения остатък от цената по начина и на падежа, посочени
в договора.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните, в предварителния договор, е
уговорена обща цена както за сградата, така и за поземления имот. Макар предмет на иска
да е само част от уговорената престация – прехвърляне на собствеността върху земята,
доколкото другата част от задължението на обещателя е изпълнена и вноските от цената с
настъпил падеж са платени, то уговорената общо цена, която по същество е определяема за
5
всеки имот, няма необходимост и да бъде определена за процесния имот, тъй като
изпълнението на задължението за плащане на уговорената цена следва да се преценява само,
относно частта от цената с падеж датата на сключване на окончателния договор за земята, а
това е остатъкът от 4000 евро.
Предвид изложеното възражението за липса на уговорка, относно съществен елемент
от съдържанието на предварителния договор, е неоснователно и следва да бъде разгледано
възражението за разваляне на договора.
Възражението на ответника е изведено при твърдения, че за него е възникнало право,
уговорено в чл.13 и чл.10 от договора, да развали същия поради неизпълнение на
задължението на ищеца да сключи договор за поддръжка на общите части на сградата, което
като необходимо условие за сключване на окончателния договор, представлява отказ от
сключването на такъв. Отделно от това, след разпореждане със собствеността върху
сградата, от страна на ищеца, е станало невъзможно, по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД и
сключването на договор за поддръжка, съответно на окончателен договор.
Възникването на преобразуващото право да се развали договора е обусловено от
наличие на: 1) неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора; 2 )
неизпълнената част от договора да е значителна; 3 ) неизпълнението да е виновно, да се
дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 4) кредиторът трябва да е изправен.
С клаузата на чл.13 от предварителния договор страните са уговорили, че всяка от
тях има право да обяви договора за окончателен, в случай, че не е упражнено правото на
някоя от страните да се откаже от сключване на окончателен договор, според уговореното в
чл.10 и чл.11.
С клаузата на чл.10 купувачът се съгласява да подпише с продавача и посочено
дружество, преди подписване на окончателния договор, такъв за поддръжка на общите части
на къщата и поземления имот при посочено определяемо месечно възнаграждение.
В чл.11 от договора е уговорено правото на купувача да се откаже от сключването на
окончателен договор при неизпълнение на посочени, определени задължения на продавача.
В чл.12 от договора е уговорено право на продавача да се откаже от договора, ако купувачът
не се яви по субективни причини на крайната дата на изповядване на сделката и/или не
заплати уговорената цена в размера и по начина, посочени в чл.2, ал.2, буква Б. От анализа
на тези уговорки може да се направи извод, че условията за отказ от договора, към които
чл.13 препраща, са именно тези, уговорени в чл.11 и чл.12, а в чл. 13 е допусната техническа
грешка при изписване на цифрата на тези уговорки като погрешно е посочен чл.10, който
извод освен от изложеното следва и от анализа на клаузата.
По същество уговорката на чл.10 регламентира преддоговорни отношения между
страните, по повод бъдещо сключване на договор за поддръжка на общи части, при
посочени съществени елементи на същия, относно предмет и възнаграждение, но тази
клауза няма отношение към съществените уговорки, при които е постигнато съгласие за
сключване на окончателен договор. Като такива са уговорени единствено заплащане на
6
цената, при условията на чл.2, ал.2, и настъпване на сроковете, уговорени в чл.3, което
следва изрично от уговорката на чл.4 от предварителния договор. Така, по същество
единствено неизпълнението на задължението за плащане на цената страните са уговорили,
че продавачът ще счита за съществено за интереса си, поради което и може да упражни
право на разваляне.
Сключването на договор за поддръжка на общи части не е посочено като условие за
сключване на окончателните договори, а изразът в клаузата на чл.10 „преди подписване на
окончателния договор“ касае срока, до който следва да се сключи договора за поддръжка, а
не въвежда същия като условие за сключване на окончателен договор. Този извод се
подкрепя и от факта, че страните са сключили окончателен договор за сградата, независимо
че безспорно договор за поддръжка не е сключен.
Предвид изложеното условията, при които страните са постигнали съгласие
продавачът да се откаже от договора са тези, посочени в чл.12, сред които не е сключването
на договор за поддръжка, поради което следва да се приеме, че за ответника такова право не
се е породило и с изявлението, направено с отговора на исковата молба, договорът не е
развален, съответно релевираното в тази насока възражение е неоснователно.
Следователно, предварителният договор, съдържа уговорка за всички съществени
условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен, поради
което следва да бъде разгледан следващият спорен по делото въпрос за настъпване на
изискуемостта на задължението на обещателя да сключи окончателен договор.
Както беше посочено по – горе, с договора страните са постигнали съгласие
непаричното притезание за сключване на окончателен договор за прехвърляне правото на
собственост върху земята да възникне при настъпване или на отлагателно условие -
продавачът да получи разрешение за строеж за поземлен имот с идентификатор
68134.1943.640 или на срок - не по – късно от 24 месеца след датата на нотариалния акт или
до 15.10.2023 г., в зависимост от това кое ще настъпи първо - модалитетът или срокът. Друго
условие за сключване на окончателния договор не е уговорено, като такова не представлява,
по изложените по – горе съображения, уговорката на чл.10 от договора за сключване на
договор за поддръжка.
Към настоящия момент е изтекъл предвиденият в договора срок, поради което
задължението на обещателя да сключи окончателен договор е изискуемо.
От представения по делото нотариален акт № 120, том 2, рег. № 4111, дело №
293/2023 г. от 20.04.2023 г. се установява, че ответникът, по силата на сключен договор за
замяна по чл.15 ЗУТ, се е разпоредил с 1/647 идеална част от процесния имот, в полза на
трето лице.
Със Заповед РВТ23-РА50-100/24.07.2023 г. е одобрено изменение на плана за
регулация за обединяване на УПИ XXXVI-640, 2786, 2852, 2853, 2854, 2855, 2856, 2857,
2858, 2859, 2860, 2861, 2862, 2863, 2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869, 2886 и УПИ XIX - 755
за образуване на нов УПИ XXXVI-640, 2786, 2852, 2853, 2854, 2855, 2856, 2857, 2858, 2859,
7
2860, 2861, 2862, 2863, 2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869, 2886, 755 за „ЖС“.
От представения нотариален акт № 125, том 1, рег. № 1562, дело № 113/2024 г. от
19.02.2024 г. се установява, че ответникът, по силата на сключен договор за покупко -
продажба се е разпоредил с 1/14042 идеални части от новообразувания имот, в полза на
трето лице.
Следователно, към настоящия момент правото на собственост върху процесната земя
не е в пълен обем част от правната сфера на обещателя, а последният притежава идеални
част от новообразувания имот, съответни на ид. ч. от процесния, с които не се е разпоредил.
Ищецът, с уточнителна молба по делото, изрично е изразил съгласие да придобие
собствеността не на целия уговорен имот, а на ид. части от него, поради което няма законова
пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен за тези ид. части, а именно
9070485/9085174 идеални части от имот с идентификатор 68134.1943.2853 с площ 647 кв. м.
част от УПИ XXXVI-640, 2786, 2852, 2853, 2854, 2855, 2856, 2857, 2858, 2859, 2860, 2861,
2862, 2863, 2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869, 2886, 755 по плана на м.“в. з. Бояна“, район
Витоша, кв.13.
По делото се установява и че ищецът се е разпоредил, към настоящия момент, с
правото на собственост върху сградата, построена върху земята. В тази връзка следва да се
посочи, че няма законова пречка различни лица да притежават отделно право на собственост
върху земята и сградата, освен ако не се касае за етажна собственост и обща част по
естеството си, каквато не е процесната хипотеза, поради което и възражението на ответника
в тази насока е неоснователно.
Предвид изложеното са налице предпоставките за обявяване на процесния договор за
окончателен.
Съгласно чл.2, ал.2, б. В от предварителния договор ищецът ( купувач) следва да
изпълни насрещно задължение за плащане на остатъка от продажната цена в размер 4000
евро при сключването на окончателния договор, поради което решението, с което се
замества окончателният договор, следва да се постанови под условието, че ищецът изпълни
задължението си в двуседмичен срок от влизане на съдебното решение в сила, съгласно чл.
362, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК и чл. чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ и чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Столичен общински съвет купувачът следва да бъде осъден да заплати
следващия се данък по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, който е в размер на 234,70 лв. ( данъкът върху
останалата уговорена цена е събран при сключване на договора за покупко - продажба на
сградата ), както и сумата 132,20 лв. приход в държавния бюджет на основание чл. 86, т.
3 във вр. чл. 85, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ и чл.8 от
Тарифа за нотариалните такси към ЗННД
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
8
разноските по делото в размер на 10 031,30 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 06.08.2021 г. между „Адиум“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, кв. Бояна, ул.“*********,
като продавач и „Ню Бояна Филм“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, кв. Бояна, ул. “*********“ № 84, като купувач, предварителен
договор за покупко - продажба на следния недвижим имот: 9070485/9085174 идеални части
от имот с идентификатор 68134.1943.2853 с площ 647 кв. м., представляващ част от УПИ
XXXVI-640, 2786, 2852, 2853, 2854, 2855, 2856, 2857, 2858, 2859, 2860, 2861, 2862, 2863,
2864, 2865, 2866, 2867, 2868, 2869, 2886, 755 с площ 14042 кв. м. по плана на местност “в. з.
Бояна“, район Витоша, гр. София, кв.13, с продажна цена по предварителния договор 660
000 евро, включваща и цената на сградата и вещните права, описани в чл.1, ал.1, т.1 и т. 3 от
предварителния договор, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението купувачът „Ню Бояна Филм“ АД заплати на продавача оставащата част от
продажната цена по договора, в размер на сумата 4000 евро, или тяхната левова
равностойност по фиксинг на БНБ за деня ( 1,95583 лв. за 1 евро ) на основание чл. 362, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА, „Ню Бояна Филм“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, кв. Бояна, ул.“*********“ № 84 да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 132,20 лв. – разноски по прехвърлянето, и по сметка на Столична
община - район "Витоша" местен данък в размер 234,70 лв. на основание чл. 364 ГПК.
ОСЪЖДА, „Адиум“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, кв. Бояна, ул.“********* да заплати на „Ню Бояна Филм“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, кв. Бояна, ул.“*********“ № 84 на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 10 031,30 лв. – разноски за производството за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се издаде след представяне на доказателства за платени
разноски по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК да се впише възбрана върху описания по-горе
недвижим имот до заплащане на разноските по прехвърлянето му.
УКАЗВА на ищеца в 6-месечен срок от влизане в сила на решението да извърши
отбелязване на същото в Служба по вписванията, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, в противен
случай вписването на исковата молба губи действието си.
Препис от решението да се изпрати служебно на Служба по вписванията при Районен
съд - София за вписване на възбраната.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10