Решение по КНАХД №1158/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Делото е образувано по касационна жалба, предявена от Община Пловдив, против решение № 482/05.05.2025 г. по АНД № 981/2025 г. по описа на ПРС.

Твърди се неправилност и необоснованост на обжалваното решение на ПРС, постановено при недостатъчно изследване на фактите и доказателствата.

Сочи се, че липсва конкретно описание на нарушението и правдиво посочване на датата на неговото извършване. Заема се и тезата, че не се потвърждава еднозначно от съдържанието на НП превишението на капацитета на депото – не е посочено с колко е превишен установения в Комплексното разрешително за всяка една от клетките, нито как е установен този факт.

В крайна сметка се иска отмяна на решението, както и отмяна на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа по изложените в нея съображения.

Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

За ответната страна, в представен отговор по касационната жалба и в проведеното съдебно заседание се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, като провери законосъобразността на въззивното решение по наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН, намери следното:

Предмет на касационната проверка е решение № 482 от 05.05.225 г. по АНД № 981 по описа за 2025 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 4/28.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ, с което на Община Пловдив, [ЕИК], на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 14 600 лева за извършено нарушение по чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.

За да потвърди НП, въззивният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите доказателства. Обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Въззивната инстанция е проявила дължимата процесуална активност, приобщавайки необходимия доказателствен материал, спомогнал за установяване на фактическата обстановка и за извеждането на аргументирани правни съображения.

Решението е правилно.

Касационната инстанция споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях – чл.221, ал.2, изречение второ АПК. В хода на касационното производство не се установиха основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.

За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Противно на възраженията по касационната жалба касационната инстанция намира обжалваното пред нея решение за напълно обосновано.

Верен е извода на въззивния съд за безспорна доказаност на извършеното нарушение като касационната инстанция не споделя възраженията по касационната жалба. Касаторът е санкциониран за нарушение на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, ал.1 от ЗООС, а именно – неспазване на Условие 4.1., предвидено в Комплексно разрешително № 355- Н1/2023г., издадено на Община Пловдив като оператор на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място] за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим - ІІ етап“, находящо се в землището на [населено място], местност „П. махала“, община Родопи, област Пловдив. Н. У. 4.1 предвижда капацитет на депото до кота +30 (+36м в билото), при γ=0.998t/m³ t – 2 851 077 тона, докато от предоставената информация от ГДОС за 2023г. било докладвано, че общото количество депонирани отпадъци за периода от началото на експлоатацията до 31.12.2023г. било 3 422 798 тона, което наред с представените по време на проверката записи за количеството депонирани отпадъци за периода от 01.01.2024г. до 31.05.2024г. и от представени документи по време на проверката, категорично налага извод за превишение на установения в КР № 355-Н1/2023г. капацитет на депото, т.е. води до неспазване на разписаното в Комплексното разрешително Условие 4.1. от същото. За да е налице неизпълнение на забраната за нарушаване на посоченото Условие по Комплексното разрешително следва да е достатъчно установяване на експлоатация на инсталацията над посочения в таблицата капацитет на въпросното депо, каквото в случая несъмнено се установява, независимо от това дали има свободно място в депото, каквото е заключението на геодезическото заснемане, извършено през м.декември 2023г. и обективирано в представената по делото обяснителна записка. Нарушението е установено на база документи, изхождащи от касатора и е описано в АУАН и НП пълно, ясно и точно. В този смисъл ПРС е формирал мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. В крайна сметка оплакванията по касационната жалба са аналогични на възраженията, направени пред въззивната инстанция, по които ПРС е дал обоснован отговор в решението си и същите не следва да бъдат преповтаряни вкл. и относно това защо случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен.

Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила решението на ПРС.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482 от 05.05.2025 г. по АНД № 981 по описа на ПРС за 2025 г.

ОСЪЖДА Община Пловдив, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.“Стефан Стамболов“ №1, представлявана от К. Д. – Кмет на Община Пловдив, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща сторените в касационното производство разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението е окончателно.