Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 16561 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.10.2017г., постановено
по гр. д. № 37110/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, поправено
по реда на чл.247 ГПК с решение № 166087 от 15.07.2019г. постановено по гр. д.
№ 37100/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, е признато за установено по предявените
от „Т.-С.“ ЕАД срещу Е.Т.Я., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата
от 2 068,20 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м.01.2010 г. до м.04.2012г. за имот, намиращ се в гр.София, ул.“*************,
аб. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2013
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването, както и сумата от 247,45 лева, представляваща мораторна лихва
върху главното задължение за периода от 03.03.2010г. до 19.06.2013г., за които
суми е издадена заповед от 10.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 11237/2013г. по описа на СРС, ГО, като исковете са
отхвърлени до пълните им предявени размери. С решението съдът се е произнесъл
по разноските в производството съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Б.“ ООД, на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕАД.
Въззивникът – ответник Е.Т.Я.,
посредством процесуалния си представител адв.Д. – САК, с доказателства за
надлежно учредена представителна власт по делото, обжалва решението в частта за
уважаване на исковете, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и
процесуалния закон. На първо място поддържа, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че Е.Я. като собственик на процесния имот дължи на ищеца суми за
потребена топлинна енергия, доколкото видно от приложения по делото нотариален
акт за дарение № 132, том LLXX, дело № 24202
от 1993 г., ползватели на жилището са Н.И.Я. и Т.Б.Я., като именно тези лица са
задължени към ищеца. Сочи, че съгласно чл.57 ЗС именно титулярът на правото на
ползване понася цялата тежест във връзка с ползването на имота, като
запазването на правото на ползване изключва възможността собственика да ползва
имота си, поради което и ответницата в производството не може да има качеството
потребител на топлинна енергия. Твърди, че цитираният нотариален акт, макар да
установява право на собственост върху имота, не доказва възникнало правоотношение
между страните по делото с предмет топлоснабдяването на имота, доколкото и
ответникът никога не е подавала молба за откриване на партида на нейно име за
този имот, като същата и никога не е жилява в него. Отделно от това излага, че
първостепенният съд не се е произнесъл по надлежно направеното от ответната
страна възражение за погасяване на процесните суми по давност, което е било
особено необходимо предвид възприетия краен изход на спора. По изложените
съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на
въззивната жалба. С писмена молба от 15.06.2020г. въззиваемият – ищец моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а депозираната жалба –
оставена без уважение. Претендира сторените в производството разноски и
юрисконсултско възнаграждение, като релевира възражение за прекомерност досежно
разноските на насрещната страна.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде
потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които
препраща по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството й на собственик
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, за заплащане на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от месец 01.2010г.
– месец 04.2012г.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично
оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ.
Кредитирани са приетите и неоспорени от страните
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е
направен извод, че от същите се установява обемът на реално потребеното
количество топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума
за дялово разпределение, също за процесния имот.
Правилно е прието
от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на
въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. По така наведените възражения, настоящият съдебен
състав намира следното:
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Обстоятелството дали и
кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в
разглеждания случай ответникът – въззивник в настоящото производство е
собственик на имота за процесния период, а партидата има само счетоводно
значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен
със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което
последно по време има сключен договор за същия обект, поради което и доводите
на въззивника в обратния аспект съдът
намира за неоснователни.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Без значение са предвидените в
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София правила във връзка с промяната на собствеността
върху топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария собственик за
уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй
като както вече бе посочено по-горе, чрез императивни правни норми са
установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на
договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и
ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия.
В разглеждания
случай, от представения и неоспорен от страните Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132, том LLXX, дело №
24202 от 1993 г. по описа на В., I – ви нотариус
при Софийска нотариална служба към Софийския районен съд, се установява, че Н.И.Я.
и Т.Б.Я. са дарили на дъщеря си Е.Т.Я. следния свой собствен недвижим имот, а
именно – апартамент, находящ се в гр.София, ул.“*********, като дарителите са
запазили правото на ползване върху имота, докато са живи.
Видно от представените
по делото и неоспорени от страните Акт за смърт № 1260 от 25.10.2003г. на Н.И.Я.
и Акт за смърт № 1173 от 05.10.2010г. на Т.Б.Я., лицата са починали.
При тези данни
следва да бъде посочено, че законодателят е предвидил алтернативно, че потребител
е или собственикът, или титулярът на ограничено вещно право на ползване. В този
смисъл е алтернативното посочване в § 1, т. 42 ДР ЗЕ, а нормата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с разпределението на задълженията между
собственика и ползвателя, свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС.
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването му. Той дължи и заплащането на данъци и такси за имота,
както и да застрахова имота за своя сметка в полза на собственика – ал. 4 на
чл. 57 ЗС. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе
цялата тежест във връзка с ползването на имота, което е оправдано и от гледна
точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да
владее и ползва вещта си. Поради това поначало собственикът е потребител/клиент
на топлинна енергия за имота си, но ако върху имота е учредено вещно право на
ползване на друго лице, това лице (ползвателят) е потребител/клиент на топлинна
енергия, а не собственикът. В случая обаче при ангажирани доказателства за
погасяване на учреденото право на ползване, а именно – настъпилата смърт на
вещните ползватели, то именно собственикът е бил потребител/клиент на ТЕ за
битови нужди за имота в процесния период.
Предвид изложеното
и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно - достатъчно е
да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за клиент
на топлинна енергия за битови нужди, предвид което и релевираните възражения в
депозираната от въззивницата жалба в тази насока, настоящата инстанция намира
за неоснователни.
Не е спорно по
делото, че ответникът е собственик на процесния имот. Сградата, в която се
намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на
процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство, съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както
и от приетите от СРС заключения на СТЕ и ССчЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Б.“ ООД с договор, също приет
като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание от 25.10.2001г.
От изложеното
следва изводът, че ответникът, в качеството й на собственик на имота, е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл.155 от ЗЕ, респ. дължи
заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за
претендирания период. В тази връзка доводите, наведени в жалбата на въззивника Я.,
за липса на облигационни правоотношения между страните, съдът намира за
неоснователни.
На следващо място, установено е по делото, че сградата,
в която се намира процесният недвижим имот, е етажна собственост и в исковия
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото
законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и
действалата през периода Наредба № 16 - ЗЗ4 от 06.04.2007 г. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Б." ООД. На
следващо място, съгласно чл.139б
ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ,
бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, за
извършване на услугата "дялово разпределение", за резултатите от
който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от
посоченото в коментирания договор лице, което да извършва дяловото
разпределение, нито ищецът- въззиваема страна в настоящото производство, да е
бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, правилен е изводът на
районния съд, че за исковия период третото лице-помагач в производството е
извършвало въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение
дяловото разпределение и отчитане на потребената в гр. София, ул.“*********топлинна
енергия.
Съобразно
действалите за периода ОУ за продажба, купувачът на топлинна енергия, какъвто е
ищецът, заплаща на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ
от 2008 г. и от ОУ от 2014 г.), която включва цена на обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин,
определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от
2008 г.), съответно съгласуван с топлинния счетоводител (чл. 36 ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно
предявеният иск за установяване на вземане за такси за дялово разпределение е
установен по основание и възраженията в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни, тъй като услугата дялово разпределение е била реално
осъществена.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От
заключението на СТЕ, което въззивният съд цени изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че: 1). Изчисленията на технологичните
разходи в АС са извършвани в съответствие с Наредбата, като топлопреносното
предприятие е отчислявало ежемесечно технологичните разходи в АС от енергията
за разпределение между абонатите, при спазване на нормативната уредба за
изчисляването им, 2). През исковия период счетоводител в СЕС, където се намира
процесния имот, е „Б.“ ООД, която е извършвала дяловото разпределение на ТЕ
между потребителите след отчет на топлинните разпределители и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите. В процесния апартамент през
процесния период има реален отчет на 3 броя уреди за дялово разпределение тип RMK, при осигурен достъп. В жилището има един водомер за
топла вода, който също е отчитан, като документите за главен отчет са подписани
от потребител. Сумите за отопление на процесния имот са изготвени по
показанията на отчетени след края на всеки отоплителен сезон 3 броя топлинни
разпределители, монтирани на три чугунени радиатора в стая, спалня и кухня,
като в жилището има и лира в банята, която е без консумация, зяащото е
затапена. Сумите за топла вода са
начислени на база отчетени показания на един водомер за топла вода, узаконен в
имота, подменен с нов на 22.11.2011г. Сумите за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация са изчислени съобразно методиката, като тази енергия е разпределена
между абонатите пропорционално на пълния отопляем обем на жилището по проект,
3). За периода м.01.2010г. до м.04.2012г. абонатен № 14993 дължи за ползвана
топлинна енергия сумата от общо 3 181,09 лева, като тази сума е без предишни
неплатени или просрочени суми и без начисляване на лихви по тях, както и без
сторниране на суми, платени по време или след процесния период, 4). В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, за който се установява от СТЕ, че метрологичните проверки са
направени в съответствие с нормативните катове. Според заключението, размерът
на сумите за реално потребена топлинна енергия през процесния период за
отопление на имот, за БГВ и такава, отдадена от
сградна инсталация възлиза на 3 181,09 лв., като сумата е начислена съгласно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
По делото пред районния съд е приета и ССчЕ,
която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена, в която е посочено, че
за процесния период няма данни за постъпили плащания за дължимите суми за
топлинна енергия на процесния имот, като размерът на изравнителните сметки за
периода е 131,37 лева за получаване. Размерът на главницата за периода
м.01.2010г. – м.04.2012г. е в размер на 3 181,09 лева, от които 3 049,72 лева
по прогнозни стойности, завишени с 131,37 лева от изравнителни сметки, отчетени
за периода. Размерът на мораторната лихва върху фактурираните суми за топлинна
енергия за процесния период от начална дата, следваща датата на падежа, възлиза
на сумата от 701,83 лева.
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен съд експертизи.
Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални знания
и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен материал по делото,
поради което съдът поставя същите в основата на доказателствените си изводи.
Експертите са основали изводите си въз основа на доказателствения материал по
делото, преценен поотделно и в съвкупност, като експерзите са приети без
възражения от страна на страните в производството.
Относно релевираното от ответника в
първоинстанционното производство и поддържано във въззивната жалба възражение
за изтекла погасителна давност следва да бъде посочено, че същото е разгледано
от първостепенния съд, респективно предвид неговата основателност,
претендираните от „Т.-С.“ ЕАД суми за предоставените услуги за процесния
недвижим имот са намалени до присъдените размери. Предвид липсата на конкретни
доводи в тази връзка, настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК към
мотивите на първоинстанционното решение, досежно определения техен размер.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния
съд размери, а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен
състав констатира, че в диспозитива на решението е посочена освен Е.Т.Я. и
лицето Н.Л.Д.. Ето защо след връщане на делото в СРС, първоинстанционният съд
следва да извърши преценка за наличието на предпоставки по чл. 247 от ГПК за
провеждане на производство по поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение, за което няма правна пречка да бъде изправена и служебно
по реда на чл. 247 от ГПК – до момента на изпълнение на съдебното решение.
По разноските:
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ищец следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат
присъдени сторените от него разноски, като съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, намира, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
следва да бъде определен в размер от 100 лв., която сума следва да му бъде
присъдена.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 08.10.2017г., постановено по гр. д. № 37110/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 39 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 166087
от 15.07.2019г. постановено по гр. д. № 37100/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 39 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е.Т.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.