№ 13359
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110135250 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от “Т,46, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Александър
Александров, срещу П. Г. Г. и наследниците на С. Г. Г. – Л. А. М.-В. и Е. А. М..
В исковата молба се твърди, че П. Г. Г. и С. Г. Г. били клиенти на “То, –
София” ЕАД, в качеството им на собственици на недвижим имот с адрес: гр.
София, общ. Сердика, ул. „Струга“ № 16, ет. 5, ап. 13, и са потребявали
топлинна енергия за абонатен № 184131, инсталация **********, като не са
заплатили начислените суми за процесния период.
Моли съда да осъди ответниците П. Г. Г., Л. А. М.-В. и Е. А. М. да
заплатят при условията на разделна отговорност на „То, София" ЕАД
посочените суми, при следните квоти:
1. П. Г. Г. – 2/4, а именно: 3035,99 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 379,34 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на
30,91 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и 6,37 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумите;
2. Л. А. М.-В. – 1/4, а именно: 1517,99 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 189,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
1
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на
15,46 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и 3,19 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумите;
3. Е. А. М. – 1/4, а именно: 1517,99 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 189,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на
15,46 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и 3,19 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба, депозиран чрез назначения им особен
представител, ответниците оспорват исковете по основание и размер, и молят
да бъдат отхвърлени. Оспорват: качеството си на потребители на ТЕ,
ползването на имота през процесния период, количеството топлинна енергия,
което се твърди, че е доставяно, разпределението на топлинна енергия, както и
размера на претендираната сума. Правят възражения за изтекла погасителна
давност на вземанията. Оспорват доказателствената стойност на
представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
2
От представения по делото нотариален акт от 10.01.1996 г. се
установява, че Георги Димитров Г. и Лена Симова Г. да придобили
процесния апартамент № 13. От представените по делото доказателства се
установява, че Лена Симова Г. е починала, и Георги Димитров Г. е починал на
05.05.2004 г., като негови наследници са П. Г. Г. и С. Г. Г. – последната е
починала на 21.07.2009 г. и е оставила наследници – Л. А. М. – В. и Е. А. М..
Следователно по време на процесния период ответниците са били
съсобственици на апартамент № 13, като П. Г. Г. притежава 2/4 ид.ч., а Л. А.
М. – В. – 1/4 ид.ч. и Е. А. М. – ¼ ид.ч.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответниците са
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, за процесния период, като се вземат
предвид и изравнителните сметки, се равнява на сумата от 6252,32 лв., като с
оглед принципа на диспозитивно начало следва да се приеме доказана
претенцията в заявения размер от 6071,97 лв.
С оглед изложеното съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че
за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Ответниците са заявили възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е
неоснователно.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 26.06.2023 г. като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
3
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
11.07.2023 г., и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г.
(2 месеца и 7 дни) давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г, не са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и
„Т,ис“ за извършване на услугата дялово разпределение. Претенцията за цена
за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е
основателна за от размер 61,83 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Иска е основателен за размер от 758,68 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Съдът
4
определя юрк. възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част, но
същите не са направили разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, Л. А. М.-В., ЕГН ********** и Е.
А. М., ЕГН ********** да заплатят при условията на разделна отговорност на
„То, София" ЕАД, ЕИК 8,, на основание вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150, ал. 1
ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за недвижим имот, намиращ се в гр. София, общ.
Сердика, ул. „Струга“ № 16, ет. 5, ап. 13, с абонатен № 184131,следните суми,
при следните квоти:
1. П. Г. Г. – 3035,99 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
379,34 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на 30,91 лв.,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба
/26.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите; като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за сумата от 6,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
2. Л. А. М.-В. – 1/4, а именно: 1517,99 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 189,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на
15,46 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата
молба /26.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 3,19 лв. – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
3. Е. А. М. – 1/4, а именно: 1517,99 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 189,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на
15,46 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата
молба /26.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 3,19 лв. – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, Л. А. М.-В., ЕГН ********** и Е.
А. М., ЕГН ********** да заплатят при условията на разделна отговорност на
5
„То, София" ЕАД, ЕИК 8,, разноски по делото в размер на 1390,43 лв.
Решението е постановено при участието на „Т,ИС” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6