Определение по адм. дело №774/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е образувано по жалба на А. Г. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Велинград, [улица], чрез пълномощника му адв.В. П. против Заповед №7855з-468 от 18.06.2025г., издадена от Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР, с която е командирован оспорващият - главен инспектор А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР, за периода от 19.06.2025г. до 18.07.2025г. включително.

С жалбата е направено особено искане - за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с искането за спиране, постъпилата административна преписка и представените доказателства, счита следното:

Оспорената процесна заповед не съдържа изрично разпореждане за предварително изпълнение. Като има предвид, обаче, че началната дата на командироването е 19.06.2025г., към която дата съдът няма как да се е произнесъл, по подадената жалба от 29.06.2025г., съдът намира искането за допустимо.

В случая в жалбата са изложени доводи относно основанията по чл.166 ал.1 от , според която разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Искането по същество е основателно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, а съгласно ал.2, разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.

Предварителното изпълнение на командироването в случая не се основава на нормативно предписание, а на усмотрението на административния орган. Това означава, че за да бъде допуснато същото следва да е мотивирано със съществуването на една или повече от предвидените от чл.60 ал.1 от АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта, което в случая не е направено. В тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените по-горе предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Неизлагането на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до съответното разрешение на въпроса за предварителното изпълнение.

В случая допуснатото предварително изпълнение не е и по силата на закона. Процесната заповед е издадена по реда на чл.181а ал.1 и ал.2 от ЗМВР, предвиждащи, че при служебна необходимост служители на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за не повече от 30 дни непрекъснато, като за по-дълъг срок е необходимо писменото им съгласие. От текста на разпоредбата не може да бъде направен извод за наличие на съдържание в нея, което да обосновава допускане на предварително изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая допуснатото предварително изпълнение е по силата на разпоредения в заповедта, начален срок на командироването – 19.06.2024г. /която дата съвпада с датата на връчване на заповедта на командированото лице – жалбоподателя/. Към този извод води и нареденото със заповедта командированият служител да се яви на същата дата - 19.06.2025г. в Гранично полицейско управление - Резово. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е във формата, предвидена в чл.60 ал.2 от АПК – да бъдат изложени мотиви за това, от които да може да бъде направен извод за наличие на някоя или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК.

Законодателят е предвидил посочената форма и наличието на посочените предпоставки като условие за законосъобразност на разпорежданията за допускане на предварително изпълнение, като липсата им съответно води до незаконосъобразност на същите.

В оспорената заповед не се излагат обстоятелства или твърдения, въз основа на които да се доказва или обосновава допускането на предварително изпълнение Не са налице и доказателства за съществуването на обстоятелства, които налагат предварително изпълнение, при което разпореждането е лишено от каквито и да са фактически или правни основания. Липсата на фактически основания за допускане на предварителното изпълнение в мотивите на заповедта или непосочването на конкретната хипотеза, наложила допускането на предварителното изпълнение, по същество представлява липса на мотиви и препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки за допускането му.

Освен това предварителното изпълнение на акта следва да бъде обосновано с необратими неблагоприятни последици, които биха настъпили при отлагане на действието му. След като административният орган не е изложил съображения, сочещи наличие на предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на издадения акт, то същото следва да бъде спряно.

В този смисъл е и константната практика на ВАС по подобни казуси - Определение №5694/31.05.2023г. по адм. дело №5031/2023г., по описа на ВАС, V отд. и Определение №8053 от 27.06.2024г. на ВАС по адм. д. №6567/2024г., V о.

На самостоятелно основание, наведените с жалбата доводи, че разстоянието между гр.Велинград - населеното място, в което жалбоподателят живее и трайно пребивава и с.Резово - населеното място, където той е командирован без негово съгласие е на повече от 400 километра, липсата на директен обществен транспорт до мястото на командироването, с който може да пътува, също водят до извод за това, че командироването на жалбоподателя би се отразило крайно негативно на интересите му, което безспорно сочи на достатъчна противопоставимост на частния интерес на оспорващия спрямо служебния интерес, преследван с обжалвания акт.

В горния смисъл и Определение №9479 от 15.08.2024г. на ВАС по адм. д. №7762/2024г., V о.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед №7855з-468 от 18.06.2025г., издадена от Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.