№ 429
гр. Сливен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200373 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. А. М. с ЕГН ********** от с.
Тополчане, общ. Сливен против НП № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год., издадено от
Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
год. на МВР са отнети 12 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено обжалваното НП и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което изразява
становището си по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да
им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 170182 против жалбоподателя
1
за това, че на 09.01.2022 год. около 22,40 часа в гр. Сливен, пл. „17-ти януари“, ул.
„Патриарх Евтимий“ управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № СН ***** АМ,
собственост на С. А. М., като на водача била предложена проверка за употреба на
алкохол в 22,40 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARNJ 0096,
която той категорично отказал и бил издаден талон за медицинско изследване №
0055904, който също отказал. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на 09.01.2022 год.,
което било удостоверено с трите имена и подписа на един свидетел (л. 4 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-000170 от
21.01.2022 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което
на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 12 контролни точки. В НП било
отразено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при
индивидуализация на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид
високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на
14.03.2022 год. (л. 5 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че последният не е
имал качеството на водач на МПС, поради което е имал право да откаже да бъде
изпробван за алкохол.
Съдът намира възраженията за основателни.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 09.01.2022
год. около 22,40 часа в гр. Сливен лекият автомобил „Фиат Пунто” с рег. № СН *****
АМ, собственост на С. А. М. бил спрян по средата на пътя на пл. „17-ти януари“, ул.
„Патриарх Евтимий“, както и че в автомобила са били жалбоподателят, свид. Т. Т.,
живееща на семейни начала с жалбоподателя и С. М. - брат на жалбоподателя. Не се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.
Разпитаните по делото полицейски служители не са възприели жалбоподателя да е
2
управлявал автомобила, тъй като са пристигнали на мястото след като жалбоподателят
е бил излязъл от автомобила. Такива твърдения не се съдържат и в показанията на
останалите събрани по делото гласни доказателства. В своите показанията свид. В. Г.
заявява, че жалбоподателят бил в автомобила, но не могъл да види дали е на
шофьорското място. В показанията си свид. П. Ж. твърди, че е видял как шофьорът на
автомобила бил изблъскан на дясната седалка, вратата се отворила, седалката била
бутната и от автомобила излязъл първо жалбоподателя, а след това свид. Т. Т.. От своя
страна свид. Т. Т. заявява, че именно брата на жалбоподателя - С. М. е управлявал
автомобила, а те заедно с жалбоподателя били седнали отзад. Следователно в хода на
съдебното дирене доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше
доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е управлявал
автомобила.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за
отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на
извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното
наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на ЗДвП не е доказано по
безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП
като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от
ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
3
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00 до 5
000,00 лева възнаграждението е в размер на 300,00 лева + 7 % за горницата над 1
000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева, то минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 370,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя
претендира да им бъдат присъдени разноските по делото, като представя списък с
разноски за сумата от 370,00 лева. Видно от материалите по делото на л. 34 е приложен
Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева и на л. 38 е приложен Договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено платено адвокатско възнаграждение в размер
на 370,00 лева. Поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна
срещу размера на разноските, посочено в становището (л. 35 - 36 от делото), е
основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в размер на 370,00 лева,
съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-000170 от 21.01.2022 год.,
издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на С. А. М. с
ЕГН ********** от с. Тополчане, общ. Сливен, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 12 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на С. А.
М. с ЕГН ********** от с. Тополчане, общ. Сливен, разноски в размер на 370,00
(триста и седемдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4