Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 22.05.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3900 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*"АД със седалище гр.*, чрез ЮК Д., излага твърдения в ИМ, че ответникът е негов клиент с кл.№*, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб.№*, находящ се в гр.*, ул."*" №*, което облигационно отношение по договор за продажба на ел. енергия е при ОУ. Твърди, че ответникът не му е заплатил сумата от 310,07лв., представляваща незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 15.01.2018г. до 14.05.2018г., мораторна лихва върху главницата в размер на 12,59лв. за периода от падежа на всяка фактура до 07.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които искови суми по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№3087/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК М., с писмена молба поддържа предявените искове. Сезира съда с искане по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, уважено от съда с протоколно определение от 30.04.2019г.
Ответникът П.С.Ж. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените срещу него искове. Не сезира съда с претенция за разноски.
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК на страните, в частност на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ. Предявените от ищеца по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, са вероятно основателни с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, поради което е налице и предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК. Твърдението за неизпълнение на парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил на падежа паричното си задължение за заплащане ел. енергия и такса възстановяване по процесните фактури, каквито доказателства по делото не са събрани. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид горното, предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно са акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото исково производство съдебни разноски, /от които 75лв. внесена ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на 78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, общо в размер на 175лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед основателността на предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК искове, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените в заповедното производство по Чгр.д.№3087/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски /за внесена ДТ от 25лв. и 50лв. ЮК възнаграждение/, в общ размер от 75лв.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Ж. *** 2, с ЕГН **********, че дължи на *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*,*, район *, *, бул. „*” № *, със законни представители *****, сумата от 310,07 лв. /триста и десет лева и седем стотинки/ - главница, представляваща незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 15.01.2018 г. до 14.05.2018 г., сума в размер на 12,59 лв. /дванадесет лева и петдесет и девет стотинки/- мораторна лихва върху главницата за периода от падежа по всяка фактура до 7.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.09.2018г. до окончателното изплащане, предмет на издадена Заповед №1499/10.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№3087/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА П.С.Ж. *** 2, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*,*, район *, *, бул. „*” № *, със законни
представители *****, сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направени по
настоящото исково производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА П.С.Ж. *** 2, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*,*, район *, *, бул. „*” № *, със законни представители ****, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№3087/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в законна сила съдебно решение да се приложи по заповедното производство по Чгр.д.№3087/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................