РЕШЕНИЕ
№ 12017
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110134795 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против Ц. ........ И., И. Ч.
И., Ж. С. Ш. и В. И. Ч..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 111, находящ се в гр. .........., като ответниците му
дължат разделно – по 1/4 от следните суми:
396, 54 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
18.06.2021 г. до окончателното изплащане;
42, 90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.;
58, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
18.06.2021 г. до окончателното изплащане;
10, 43 лв. мораторна лихва за природа 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят процесните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Ц. ........ И. и И. Ч. И..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ж.
С. Ш. и В. И. Ч. чрез назначения особен представител адв. К., с който оспорва
исковете. Оспорва размера на дяловете в съсобствеността. Оспорва ответницата Ж. С.
Ш. да е в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Оспорва Ж. С. Ш. и
В. И. Ч. да са използвали процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Оспорва вземанията да са изискуеми. Оспорва претенциите за мораторна лихва по
съображения за акцесорния им характер и неоснователност на главните искове.
Оспорва за исковия период да е бил избран топлинен счетоводител. Моли съда да
1
отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца .......... изразява становище за
основателност на исковете.
С определение от 08.08.2022 г. на мястото на починалия в хода на процеса И. Ч.
И. са конституирани наследниците му по закон: Ц. В. И. - съпруга и В. И. Ч. - син.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С нотариален акт за покупко-продажба № ................ продават на В. И. Ч., Ж. С.
Ш., И. Ч. И. и Ц. В. И. следния свой недвижим имот, придобит в режим на СИО, а
именно: апартамент № 111, находящ се в гр. .................., състоящ се: две стаи, дневна,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 84, 67 кв.м.
Със заявление-декларация от 04.01.2007 г. В. И. Ч. е поискал открИ.е на партида
за имота на негово име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр............. от 15.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........., което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 24.07.2002 г. е сключен договор № 2638 между .......... и етажната собственост
с адрес: гр. .........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от ......... за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ......... – възложител и .......... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма .......... в края на
всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата
към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от
2
сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. За исковия период е начислена
топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг лира, която е вид отоплително
тяло без уред за дялово разпределение, като инсталираната мощност се определя по
емпиричен път, като се прилага т.6.9, вр. т.6.5 от Приложение към чл.61, ал.1 от
Наредбата за топлоснабдяването. Извършен е отчет на уредите на 12.05.2019 г. и
14.06.2020 г., налични по делото. За процесния период от ФДР е предоставена
информация за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО с отчети в размер 0.
Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълна
отопляема кубатура в размер на 193 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата.
За исковия период не е начислявана топлинна енергия за БГВ.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 396, 58 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 384, 28 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 12, 30 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се от вещото лице, че общият топломер е преминавал изискуемите
метрологични проверки, последната от които има срок за валидност до 26.11.2023 г.,
т.е. извън исковия период, като не са били констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Е И., че няма извършени плащания на задължения за процесния период,
както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.
възлиза на сумата 58, 50 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
3
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба ............., дело №
........... г. от 06.11.2006 г. се установява, че на посочената дата В. И. Ч., Ж. С. Ш., И. Ч.
И. и Ц. В. И. са придобили собствеността на процесния имот. Последният е придобит в
условията на обикновена съсобственост при равни дялове – по 1/4 за всеки от
купувачите, доколкото друго не е посочено в самия нотариален акт и по аргумент от
нормата на чл.30, ал.2 ЗС, според която частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното, с оглед на което не може да бъде споделен доводът, че не се
установява имотът да е придобит при равни дялове.
Установи се по делото, че И. Ч. И. е починал на 08.12.2021 г. в хода на процеса,
с оглед на което неговата 1/4 ид.ч. е придобита по наследяване от наследниците му по
закон: Ц. В. И. – съпруга и В. И. Ч. – син, както следва: Ц. В. И. – 1/8 и В. И. Ч. – 1/8,
по арг. от чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 ЗН.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията в обратен
смисъл.
Качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия произтича от
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот. Обстоятелството, че молба-
декларация за открИ.е на партида за имота е била подадена от един от тях - В. И. Ч., не
е от естество да промени горния извод. Разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, касаят хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със
съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи открИ.ето
на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е
разглежданият случай. Извън посочената хипотеза, законът не придава на открИ.ето на
партида за имота значението на правопораждащ факт за възникването на облигационно
4
правоотношение с топлопреносното предприятие. За наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно обстоятелството кое
конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот. С
оглед на това следва да се приеме, че депозирането на молба-декларация за открИ.е на
партида от един от съсобствениците е ирелевантно за облигационното правоотношение
между ищцовото дружество и останалите съсобственици, а има значение единствено за
воденото от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на формираните за
съответния период задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на .......... с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 396, 58 лв., формирана като сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 384, 28 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 12, 30 лв.
Посочената сума надвишава размера на предявения иск от общо 396, 54 лв., с
оглед на което последният се явява основателен в пълния предявен размер.
Неоснователно е възражението на ответниците Ж. С. Ш. и В. И. Ч., че
претендираните вземания не са изискуеми, доколкото в приложимите в случая Общи
условия на ищеца от 2016 г. е предвиден срок за заплащането им, с изтичане на който
се свързва изискуемостта на последните.
От страна на ответниците Ж. С. Ш. и В. И. Ч. своевременно е направено
възражение за погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
5
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Настоящият иск е предявен на 18.06.2021 г., с
оглед на което към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 18.06.2018 г., каквито в случая не се претендират, доколкото
вземането за първия месец от исковия период м.11.2018 г. е станало изискуемо на
15.01.2019 г.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода
м.11.2018 г. – м.04.2020 г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 42, 90 лв.
за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
6
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ...........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 58, 50 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване заключението на ССЕ и счетоводна справка на ищеца на л. 29
от делото.
Ответниците отговарят за процесните задължения съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: В. И. Ч. – 1/4 в лично качество и 1/8 в качеството на
наследник по закон на починалия в хода на процеса И. Ч. И., т.е. общо за 3/8, Ж. С. Ш.
– 1/4, Ц. В. И. – 1/4 в лично качество и 1/8 в качеството на наследник по закон на
починалия в хода на процеса И. Ч. И., т.е. общо за 3/8. Горното произтича от нормата
на чл.30, ал.3 ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, с оглед на което не могат да бъдат споделени
доводите, че в ЗЕ не е установена фикция/презумпция, че съсобствениците отговарят за
стойността на топлинната енергия при равно дялове. Съсобствениците отговарят за
стойността на топлинната енергия в съсобствения им имот съобразно дяловете в
съсобствеността.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден, на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на
СРС сумата 50 лв. държавна такса за производството.
Ищецът е направил разноски в размер на 500 лв. депозити за експертизи, като
съдът определя 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството, за които
ответниците отговарят както следва: Ц. ........ И. – 3/8, равняващи се на 206, 25 лв., Ж.
С. Ш. – 1/4, равняваща се на 137, 50 лв., и В. И. Ч. – 3/8, равняващи се на 206, 25 лв.
7
За разноските за внесения депозит за особен представител на ответниците Ж. С.
Ш. и В. И. Ч. в размер на 300 лв. отговарят последните, както следва: Ж. С. Ш. – 150
лв. и В. И. Ч. – 150 лв.
От изложеното следва, че ответниците дължат на ищеца разноски, както следва:
Ц. ........ И. – 206, 25 лв., Ж. С. Ш. – 287, 50 лв., и В. И. Ч. – 356, 25 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. ........ И., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, 3/8, от които: 1/4 в лично
качество и 1/8 в качеството на наследник по закон, конституиран по чл.227 ГПК, на
мястото на починалия в хода на процеса И. Ч. И., ЕГН **********, от следните суми:
сумата 396, 54 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 111, находящ се в гр. .........., за периода м.11.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 42, 90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.;
сумата 58, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ж. С. Ш., ЛНЧ ....... да заплати на ........., ЕИК ........., на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, 1/4 от следните суми:
сумата 396, 54 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 111, находящ се в гр. .........., за периода м.11.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 42, 90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.;
сумата 58, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. И. Ч., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, 3/8, от които: 1/4 в лично
качество и 1/8 в качеството на наследник по закон, конституиран по чл.227 ГПК, на
мястото на починалия в хода на процеса И. Ч. И., ЕГН **********, от следните суми:
сумата 396, 54 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 111, находящ се в гр. .........., за периода м.11.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 42, 90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.;
сумата 58, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане.
8
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 10, 43 лв., представляваща мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение за периода 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......... да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата 50 лв. държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Ц. ........ И., ЕГН **********, Ж. С. Ш., ЛНЧ ....... и В. И. Ч., ЕГН
********** да заплатят на ........., ЕИК ........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото, както следва: Ц. ........ И. – 206,
25 лв., Ж. С. Ш. – 287, 50 лв., и В. И. Ч. – 356, 25 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ...........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9