№ 1515
гр. Русе, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104636 по описа за 2022 година
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че Р. С. Т. е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №........., находящ се в гр.Русе, ул.”Д......
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
25.11.2020г. – 22.11.2021г. топлинна енергия, визирана в 22 фактури, на обща стойност
1711.15 лева. Счита, че потребителят дължи 82.73 лева - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 25.01.2022г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу Р. С. Т. за претендираните главница, лихви и
разноски. Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Р. С. Т., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С.Ж. сумите: 1711.15 лева – стойността на доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 25.11.2020г. – 22.11.2021г. по 22 фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й
изплащане; 82.73 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до
25.01.2022г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.В. Ф. – особен представител на ответника Р. С. Т. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
1
ищцовите претенции.
Счита, че Р. Т. не е пасивно материално легитимирана да отговаря по претенцията,
тъй като не са ангажирани доказателства, от които е видно, че е собственик и/или титуляр на
вещно право на ползване на обект в сграда – етажна собственост. В тази връзка сочи, че
въпросът за собствеността или титулярството на ограничено вещно право върху
топлоснабдения имот се явява релевантен към предмета на спора, предвид разпоредбата на
чл.153, ал.1 ЗЕ.
Оспорва автентичността на подписите, положени в Заявление вх.№АС-
2005/23.08.1996г. след текста: „С уважение: …“ и в Протокол от ОС на собствениците на ЕС
на ул.“Д.Д.... гр.Русе от 27.10.2011г. след текста: „15. Р. С. Т. – Топла вода..“, като приема,
че същите не са изпълнени от ответницата.
Намира претенцията за недоказана не само по основание, но и по размер. Поддържа,
че за процесния период в имота не е доставена и не следва да се разпределя топлинна
енергия на обща стойност 1793.88 лева.
Оспорва истинността (съдържанието) на приложените към исковата молба фактури и
дубликат на сметко-фактури.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Присъединяването на ЕС с административен адрес: гр.Русе, ЖСК „Г.Георгиев“, към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор, сключен на
23.01.1995г.
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №62, том ХV, дело
№5297/15.07.1996г. по описа на нотариус при РРС, Р. С. Т. придобила следния недвижим
имот: апартамент №2 в гр.Русе, блок „Г...... На 23.08.1996г. депозирала до ИД на
„Топлофикация Русе“ ЕАД заявление с вх.№АС 2005 с искане да бъде открита на нейно име
партида за топлоенергия на адрес: „Г.Г...., абонатен №.........“. В документа е пояснено, че
новия собственик „влиза в жилището на Веска Парашкевова“, като е цитиран и нотариалния
акт.
От приетата по делото „Справка по лице“ на СВ – Русе, изготвена за периода
01.01.1992г. – 04.01.2019г. е видно, че върху имота са наложени тежести, а като длъжник е
посочен ответника.
Особения представител прилага справка от Имотен регистър за апартамент №2 в
гр.Русе, ул.“Д.Д......., според която собственикът на имота не е установен.
2
За периода 25.11.2020г. – 22.11.2021г. "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на
ответника сумата 1711.15 лева, визирана в 23 фактури за доставена топлоенергия в
процесния имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №412/2022г. и на 26.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №194 по реда на чл.410 ГПК срещу Р. С. Т., ЕГН ********** за сумите: 1711.15
лева – стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 25.11.2020г. –
22.11.2021г. по 22 фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 82.73 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 25.01.2022г., както и направените по делото разноски в
размер на: 37.88 лева – заплатена държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
По искане на ищеца е възложена и приета съдебно – техническа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно. Съобразно приетите по
делото писмени доказателства и справки, предоставени от ищцовото дружество, вещото
лице установило, че процесния имот е присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД под абонатен №170002000020.
Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия се осъществявало от „Техем
Сървисис“ ЕООД - София. Констатирано е, че за имота, през процесния период, се води под
отчет един уред за дялово разпределение на топлинна енергия – водомер за битова гореща
вода и не се водят под отчет отоплителни тела, респективно не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно
Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, експертът е изчислил разпределената на абоната топлинна енергия и такси за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, които за спорния период възлизат на
1780.08 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1711.15
лева – стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 25.11.2020г. –
22.11.2021г. по 22 фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 82.73 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 25.01.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №194/26.01.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №412/2022г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
3
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване
действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се
придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
(каквато е тази, в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за
дялово разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на
топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна собственост са топлопреносното
предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
В настоящия случай, с релевираните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че Р. Т. е собственик на процесното жилище от 1996г. С оглед
цитираните по-горе законови разпоредби се явява потребител, респективно отговаря за
задължения, свързани с доставената в имота топлинна енергия.
Ответникът не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради
което и съобразно заключението на приетата по делото експертиза, претенцията като
доказана следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на Р. Т. са
направените от „Топлофикация Русе“ ЕАД разноски по делото в размер на 941.90 лева –
заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 87.88 лева –
разноски по ЧГД №412/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че Р. С. Т. , ЕГН
********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор
инж.С.Ж. сумите: 1711.15 лева – стойността на доставена и разпределена топлинна енергия
за периода 25.11.2020г. – 22.11.2021г. по 22 фактури, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 82.73 лева – мораторна
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 25.01.2022г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №194/26.01.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по
ЧГД №412/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. С. Т. , ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 941.90 лева – разноски по ГД №4636/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. С. Т. , ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 87.88 лева – разноски по ЧГД №412/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5